След скорошното откриване на новата спирка на подземната градска железница на София и всички изказвания колко тона вредни емисии „щели да бъдат спестени” и че през нея щели да минават по 20 000 души на денонощие, сметнахме за необходимо да ви информираме, че „чудесата” на героите на труда от Столична община, както винаги имат и своите тъмни страни. За тези страни няма да чуете да се говори открито. За тях няма да разказват и разни клакьори.
А проблемите са факт и те стоят извън паралелната реалност на цветя и рози, която се опитват да създадат иначе безспорно добре работещият пресцентър на Столична община.
Докато един ден за пореден път преглеждахме действащия общ устройствен план на град София, приет от 2009 г. попаднахме на нещо много любопитно. Призоваваме всеки, който не вярва сам да го провери, а именно, че новата Метростанция “Витоша” въобще не фигурира в този план [1]. Тя е проектирана доста след приемането на плана за строителство на метростанцията (2013 г.). Затова можем да смятаме, че е налице съставът по чл.103 а от Закона за устройство на територията, който гласи: чл.103 а (2) Проектите за подробни устройствени планове, чието изработване е разрешено по реда на този закон, които не са одобрени към датата на влизане в сила на общия устройствен план или на неговото изменение, се съобразяват с предвижданията на общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане.
В действащия и към настоящия момент план в същност бихме могли да открием поне две (2) метростанции след тази на Джеймс Баучер по посока Околовръстния път, а именно една – предвидена на кръстовището на бул. Черни връх и Никола Вапцаров и една на кръстовището на Филип Кутев.
Метростанция Витоша бе изградена в подлеза на Мол Парадайс и предполагаме, че нейното строителство по случайност има общо и с търговския център. Подобна теза описа в своята фейсбук страница и активистът Асен Генов.
Тук няма да коментираме дали построеният или предвижданият вариант е бил по-подходящ. Факт е обаче, че Общият устройствен план не е преминал през процедура за промяна и е бил действащ и към момента на започване на строителството преди 2 години.
От тук насетне всеки може да си направи изводите. Прокуратурата може да се чувства сезирана. Европейските институции – също. Предполагаме, че няма да последват никакви наказателни действия за отговорните лица, а темата ще бъде забравена. И все пак не е ли редно да се спазват законите? Как общината очаква от гражданите да ги спазват, след като нейните служители почти непрекъснато ги нарушават?
Как можем да имаме доверието на европейските ни партньори след като малко или много и до тях стига информация за българските еквилибристики и хора, които застават над закона и се чувстват безнаказани? Не е изненадващ и евроскептицизмът, който наблюдаваме и у нас и сред останалите страни от ЕС особено след като отговорни фактори в ЕК наблюдават безучастно изграждането на подобни полузаконни обекти и не следят дали дори формално са изпълнени законоустановените процедури. Не е изненадващо, че европейските данъкоплатци губят доверие в евроинституциите, които позволят техните пари да се изразходват за обекти, чиито процедури се движат по или отвъд ръба на закона.
Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт 