Monthly Archives: June 2017

Коментари от петицията за запазване на паветата в София ч.3

Здравейте, приятели! Докато запазваме паветата по Дондуков, ще ги махаме по бул. Прага  без обществено обсъждане и без да има представен проект и въпреки фактът, че стана ясно, че паветата са обявени за културно наследство.

Защо Столична община си позволява да нарушава Закона за културното наследство? Какво мисли министърът на културата? Очаквайте развитие в следващите дни, защото няма да оставим нещата така и ще продължим битката за запазвена на паветата в София. Петицията, която създадохме, продължава да е активна на адрес: https://www.peticiq.com/zapazvane-paveta-sofia

Събраните до момента подписи бяха внесени в Министерството на културата и Столична община преди 2 седмици.

М. П.               Подписвам защото това е поредният проект на Общината да унищожи нещо старо, уникално, ценно, което тя няма потенциала да поддържа.

П. П.                Запазване на историческата и културна памет на София и на нейната материална култура

А. Л. Л.           Искам моята София да запази истинския си облик ! Искам да се спре безобразието с кражбите на безценните ни ресурси . Паветата са огромна плячка за крадците под формата на просташко асфалтиране!

Ю. Т.     Подписвам, защото смятам, че паветата са част от духа на онази София, към която всички се обръщаме с носталгия и романтика.

А. В.      За запазване на автентичността

В. С.       Искам паветата да останат!!

Н. Й.      Харесват ми паветата и ми харесва Дондуков (и цар Борис 3) с павета.

А. С.      Трябва да се запази аргитектурно, културни и исторически обликът на този град!

Е. К.       Считам че паветата са важна част от облика на града и премахването им ще промени не само улицата, но и околната среда – скоростни отсечки, замиране на бизнес в околността, един асфалтов град без дух.

Д. Т.      Не трябва да се махат паважните настилки, а да се поддържат своевременно и качесвено !!!

А. Г.       Смятам, че трбява да се запазят паветата на бул. Дондуков и са част от културния обликт на града.

С. Й.      Съгласна с гореизброеното!!!

Г. Б.       Да запазим културно-историческия облик на София!

М. Н.     Паветата са част от облика на града, в който съм израснала.

М. М.   Крайно време е да се спре с унищожаването на облика на София! Стига вече експерименти и усвояване на едни пари от едни наши хора!

В. С.       Това е мойто детство!

Р. Ч.       Искам:  запазване изцяло на автентичните и вечни настилки от гранитни павета в град София по всички улици, по които те са запазени към момента (месец май 2017 г.). съществуващите паважни настилки да бъдат пренареждани качествено. спешно организиране на курсове за обучение на павьори Настояваме за пълна забрана за продажбата и износа на гранитни и жълти павета, собственост на Столична община, както и за публичен отчет на наличните към момента количества гранитни павета в депата на Столична община с опис от кои места и кога са били демонтирани.

И. Г.       Паветата са един от символите на София и част от историческото и културно наследство!!!

Р. Д.      Защото живея в центъра и не искам павираната ми улица да се асфалтира!

Й. В.      Против криворазбраната модернизация съм. Европейци сме, колкото това да дразни една (немалка за жалост) част от нашите съграждани. Да се учим от тези, които са напред

Л. Д.      Искам.

И. Г.       Живея в един от най-старите европейски градове и той трябва да изглежда като такъв.

М. Д.    Паветата са почти вечни, а асфалтът се полага от невежи момчета от “наши фирми”…….

Ж. Т.      Настоявам в града, в който съм родена, в който живея да бъде съхранено историческото наследство,включващо жълтите и гранитните павета, да бъде развиван, но при спазване нормите за екологично развитие на съвременните градове и съхраняване историческото, ни наследство.

М. Ц.    Надявам се всичко това да се случи наистина!

Е. Ф. – С.             Съм родена и израстнала на бул. Витоша. Градът носи своята история и европейски чар чрез настилките от павета, които са поставяни още от времето на Фердинанд в проектите на унгарски и австрийски архитекти, създали центъра на столицата ни. В цяла Европа настилките от павета са запазени. Освен това, начинът по който се поставя асфалта в Г е некачествен умишлено. Дупките започват да чупят колите ни само месец след поредното асфалтиране, но това явно носи пари на асфалтиращите фирми, както и на управниците, които са ги наели… затова съм ПРОТИВ махането на паветата!

С. П.      Паветата красят града и не искам нашите павета да красят някой драгалевско-боянски двор.

З. М.     Защото гранитните павета са безценни.

М. М.   Да запазим автентичността на настилките в София.

Дж. М.                 Точка 8 трябва да е №1, с главни букви! правилно наредените павета са по-добри от асфалт по много причини, справка – средните две ленти по “цар борис III”, които са от царско време! не случайно западняците ги изкупуват в каквито и количества да им ги предложиш. в с. дивля има потомствени павьори, да се наемат оттам и да се забрани на разни неграмотни цигани да се докосват до паветата. т. нар. “реконструкция” на “дондуков” (задължително трябва петиция за смяна на имената на централните и нецентралните улици, носещи имена на руски и сАвеЦки военнопрестъпници!) е абсолютна идиотщина, за която ще ни изтръскат бездруго почти празните джобове (задължително трябва петиция да не се допускат диви селяци в управлението на града ни, че го съсипаха безвъзвратно!). и т. н…

В. Ш.     Паветата са традиционната настилка в центъра на София. Искам следващите поколения да видят града такъв, какъвто го знаят и моите баби и дядовци.

А. М.     Hикъде в Белгия, освен на места, където е наистина необходимо, тази настилка не се маха. А местата, където е необходимо са големите пътни артерии, основните оси на града, малкия ринг, около центъра и естествено някои от булевардите, водещи към новите квартали. Ако сравняваме София с Брюксел, смело може да се каже, че в България, за жалост, почти нямаме вече такава настилка. Бива ли и малкото места, където е запазена, да бъдат ликвидирани?!

В. В.       Защо трябва да се пренахнат паветата(Тоеа е много добра настилка.По-скоро някъде трябва да се пренаредят(ул.Доспат София).В Перу има каменни настилки от прдо 300 години и никой не ги пипа,напротив гордеят се,че са ги съхранили)

Р. С.       За да се запази автентичния дух на града

Д. И.     За да остане история и автентична София!

М. Д.    Обичам София.

Х. И.      Защото по-добра улична настилка от паважа няма….

И. В.      Почти целият Рим е в гранитни павета, не случайно го наричат Вечния град. Има и много чакълести алеи… Нека нещо здраво и прекрасно от стара София остане и за децата ни, не само изронен асфалт и панелки!

И. П.      Подписвам защото ми е все по-трудно да харесвам града си, защото модерната естетика ме отвращава, защото малоумщината ме вбесява!

Advertisements
Tagged , , , ,

Коментари от петицията за запазване на паветата в София ч.2

Здравейте, приятели! Докато чакаме Столична община и Министерство на културата все още да умуват какво ще се случва с паветата не само по Дондуков и докато Столична община се е засилила да премахва паветата и от бул. Прага без обществено обсъждане и без да има представен проект и въпреки фактът, че стана ясно, че паветата са обявени поне частично за културно наследство от местно значение, решихме в няколко серии да представим коментарите от петицията за запазване на паветата в София, която продължава да е активна на адрес: https://www.peticiq.com/zapazvane-paveta-sofia

Събраните до момента подписи бяха внесени в Министерството на културата и Столична община преди 2 седмици. Коментарите са извадени хронологично с инициалите на хората, които са се подписали.

В. П.        Улиците на София с павета се отличават със самобитност и съдържат история, която ще загубят ако бъдат асфалтирани. Представете си ул. Иван-Асен без паветата… Е, и трамваят ми липсва, но никога няма да е същата… Специално минавам по нея за да се върна в спомените си за стара София, поне за кратко…

Д. Б.         София – град на културата и културното наследство, не на заличаването на историческия облик!

С. П.  За да запазим за следващите поколения поне малкото, наследено от нашите предци!

Е. Л.       Искам да се запази автентичният облик на София.

Я. Ш.     Омръзна ми разрушаването на уютния и мил облик на града ми. Стига вече финансови интереси – намерете си други поприща, не вършите нищо добро!

К. Т.       Подписвам защото смятам, че това част от София и нешният характер, освен това всички знаем, коя настилка е по-трайна! Не раздавайте пари насила!!!

Д. Ч.      Паветата, ако са наредени както трябва са, много добра настилка – евтина за поддръжка и на практика вечна. Същото не може да се каже за асвалта.

Р. С.       Мисля, че е правилно и необходимо да опазваме своето културно наследство

Е. Д.      Подписвам петицията, защото съм съгласна с мотивите в нея.

П. К.      Паветата са символ на всеки стар европейски град. Такъв е и София, и те трябва да останат.

Б. А.      Паважа е вечен път

Д. Б.      Редно е да останат

Ст. П.    Бих искала да се запази автентичният и аристократичен облик на София

И. Г.       Не бих желал да продължи да се разрушава обликът на моя град.

Е. Б.       Идентичност, автентичност, столицата е за софиянците

Е. П.       От улицата, на коята живея, едрите стабилни павета бяха откраднати, за да красят терена около вилата на някаква мутра. Айде няма нужда това да продължава.Паветата са истински, направени с много труд и нищо друго, създадено от цементови или керамични смеси, не може да ги замени. Във Флоренция, паветата не са подменени .

Е. К.       Искам да бъде запазена централната градска част на София в автентичния й вид. “Жълтите павета” са знакови за София.

В. К.       Запазване облика на града.

Вл. В.    Подписвам, защото е крайно време да има стратегия за запазване на културната идентичност на София. Време е за повече мисъл, анализи и спирането на недомислени, унищожителни решения в публичните пространства.

П. Т.       Tezu ulici sa krasivi s paveta.

З. А-Т.   Подкрепям смислени начинания.

М. С.     Смятам, че е правилно запазването на стария облик на София, като културна визия на града. Защото всички нормални хора запазват историята си, а не я рзрушават.

В. М.     Те са чара на града.

С. П.      Смятам, че нарушаването на автентичния пейзаж на града ни ще отнеме и малкото останала романтика и непринуденост в него!

Х. Д.      Всеки от нас трябва да даде своя принос в борбата за опазване на автентичното в България ❤

А. М.     Време е (от много време е време, но това е друг въпрос) Столична община да покаже, че има адекватно и професионално отношение към градоустройството, което е свързано и със запазването на културно-историческия облик и духа на град София. Павираните улици са част от този дух и вдъхват някакви сили в градската естетика на столицата ни – естетика, която едва оцелява, мачкана от продажност и безкултурност, за съжаление, пропили се и в самата община. Време е още Столична община да се осъзнае и по отношение на политиката си спрямо необуздано развихрилия се автомобилен трафик (насърчаван и от псевдомерки и съмнителни управленчески решения и от страна на СО) и да вземе мерки за подобряването на условията за живот в града и намаляването на нивата на шум, замърсяване на въздуха, опазването на зелените и пешеходните площи за ВСИЧКИ жители на града. София е наша, на всички. Госпожо Фандъкова, осъзнайте се!

М. П.      Трябва да пазим това, което сме наследили от миналото…

П. У.        Защото ме касае ,като гражданин на София.

 

Tagged , , , ,

Европейската комисия дава пари на железницата. Какво ще направи Бойко Борисов?

Тест за отношението на правителството към железницата, ще бъде и визитата на Зоран Заев

След като бе разпространена новината, че Европейската комисия разрешава държавата да помогне на БДЖ с 224 млн.лв., от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт бихме искали да обърнем внимание, че това е поредният (трети) път, в който Комисията разрешава на Правителството да подпомогне БДЖ. Предишните два пъти кабинетът Борисов 1 не отпусна никакви средства на Железницата. Третото искане се свързва с желанието на кабинета да помогне на БДЖ, като даде летище София на концесия и със сумата от сделката покрие дългове на националния превозвач. Тъй като до момента политиката на българските правителства бе като цяло рестриктивна и неглижираща проблемите на БДЖ, изразяваме съмнението си, дали и този път управляващите ще подкрепят  с реални действия Железницата, която иначе е абсолютен европейски приоритет. Доказателството за по-скоро пасивната позиция на властите е видно в немалка степен и в подготвената за приемане Стратегия на транспорта до 2030 г., която дефакто мина без публично обсъждане и широко медийно внимание, въпреки че третира един от най-важните сектори в икономиката.

Трите случая на искане за допустимост на държавната помощ са публикувани на официалната страница на Европейската комисия и всеки гражданин може да се запознае с тях, когато в търсачката, намираща се на адрес http://ec.europa.eu/competition/elojade/isef/index.cfm?clear=1&policy_area_id=3 , напише на латиница BDZ. Първият е от 2009г. – когато Румяна Желева внася искане за държавна помощ към ЕК за 26 млн. евро. Въпреки, че Комисията не предявява претенции и дава разрешение, правителството не отпуска средства на БДЖ. През 2010г. е изпратено второ запитване за сумата от 127 млн. евро. Европейската комисия отново няма претенции и разрешава, но пари за БДЖ отново не са отпуснати. Така се стига за случая от 2011г., когато е направен План за преструктуриране на БДЖ, с включена приватизация на Товарни превози. На това запитване, Комисията коментира: Планът за преструктуриране на включва реално проучване на пазара; Изглежда, че продажбата на излишен подвижен състав не може да бъде взета предвид като компесаторна мярка, тъй като тази продажба не оказва въздействие върху конкуренцията!; Българското правителство не е обяснило защо по негово виждане бъдещата приватизация на БДЖ „Товарни превози” може да се квалифицира като компесаторна мярка”,  а от България са поискани допълнителни разяснения.

Durjavna pomosht BDZ EU 2

Такива разяснения явно са дадени по времето на служебния (тогава) министър Николина Ангелкова, а кореспонденцията е продължена по времето на кабинета Борисов 2 с желанието на министър Ивайло Московски да даде летище София на концесия и с парите да покрие дългове на Държавната Железница. В крайна сметка, от хронологията по казуса на страницата на Комисията в интернет, става ясно, че мерките, които предлага правителството нямат характера на държавна помощ. Публикуваният коментар е следният: “Decision finding that the measures do not constitute aid”.

Durjavna pomosht BDZ EU

Обръщаме внимание и за необходимостта средствата да се изразходват прозрачно и да се проведе реална реформа, която да направи железницата конкурентоспособна. Също така,  и да се извърши пълна ревизия на действията от приемането на Закона за железопътния транспорт през 2001 г., включително начинът на разделяне на БДЖ и НКЖИ. То породи огромни изкуствени разходи и дългове между предприятията, значително влоши тяхната ефективност на работа. И до момента, а и за в бъдеще разделянето може да бъде и само счетоводно без необходимост от отделни предприятия. (директива 91/440)

Необходимо е да се знае и че в края на мандата на кабинета Борисов 2, от отговор на Ивайло Московски на питане от депутата Вили Лилков от ДСБ, стана ясно, че по Договора за обществена услуга, подписан през 2009г. с БДЖ, държавата дължи над 1 млрд. лв. на дружеството за закупуване на подвижен състав, а от тази сума са дадени 86 млн. лв. Нашето питане е  – какво ще се случи с тази сума. Ще изпрати ли правителството нотификация и за нея или не?

БДЖ и до момента не е било бенефициент от оперативните програми на ЕС за закупуване на подвижен състав, а всички средства за периодите 2007 – 2013 и 2014 – 2020 г. бяха използвани за закупуване на метровлаковете в София.

Тест за отношението на българската държава към най-екологичния и енергоефективен транспорт ще бъде и очакваното с интерес посещение на новия македонски министър-председател Зоран Заев. Ние питаме дали най-после ще започне разговор по същество за жп линията София – Скопие като част от  коридор  №8, която се отлага за строителство повече от 120 години и би била нагледен пример за добросъседските отношения между двете държави и интеграция на Западните Балкани. Ние настояваме трасето да бъде проектирано с подобрени параметри, защото досегашният замразен вариант залага занижени характеристики, които ще оскъпят ненужно превозите и няма да доведат до повишение в достатъчна степен конкурентоспособността на това направление да привлече трафик от съществуващите транспортни коридори.

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , ,

Коментари от петицията за запазване на паветата в София ч.1

Здравейте, приятели! Докато чакаме Столична община и Министерство на културата да умуват какво ще се случва с паветата не само по Дондуков и докато Столична община се е засилила да премахва паветата от бул. Прага, решихме в няколко серии да представим коментарите от петицията за запазване на паветата в София, която продължава да е активна на адрес: https://www.peticiq.com/zapazvane-paveta-sofia

Подписите вече са внесени в Министерството на културата и Столична община. Коментарите са извадени хронологично с инициалите на хората, които са се подписали.

П. Т.       Обичам София.

В. Г.       Няма град в Европа в който са премахнати паветата. Дават облик на всеки стар град.

Г. П.       Паветата са много по-трайна, по-евтина за поддръжка и екологична настилка!

Х. П.      Гранитните павета са част от историческото и архитектурно наследство. Трябва да се запазят ! Дори и да се въведе разширяване на зоните с паваж – така както е в Европа. Производството и полагането на гранитен паваж ползва само и единствено български ресурс, освен че е по-дълговечно и по-евтино за поддръжка.

Л. А.    Писна ми разни управници да си редят паветата в дворовете на вилите…. Нека да се пренаредят по улиците, където им е мястото и от чийто данъци са купени!

Т. Г.     Предпочитам паветата да се запазят!

К. Ч.    Трябва да има традиции. София неимоверно расте и още по-неимоверно грознее. Не може цяла България да дойде в София и да прави с нея каквото й скимне. Искаме “Дондуков” да си остане какъвто си е!

А. Х.     Автентичността е ресурс.

Ж. С.     Подписвам, защото съм съгласен и напълно споделям! Против обезличаването на историческото наследство на град София и всеки друг град!

Д. Х.      Градът ни трябва да има някакъв облик, стига вече работа на парче и далаверки със свои фирми.

Н. И.      Родена съм в София и искам да се запази нейния дух. Поддържам искрено всички искания в петицията!

А. С.      Искам София да остане максимално автентична.

Р. С.       Необходимо е, администрация да припознава средата на битуване на хората, не като касичка за усвояване на пари, а като необходимост от историческа памет, екологични норми и отчитане на съществуването на хората!

С. И.      Обичам си София!!! Искам си я с паветата!!!

Ц. Ц.     Каузата си заслужава!

И. Х.      Присъединявам се към софиянци, които искат бул. “Дондуков” да запази своите павета, след реконструкцията и модернизацията на този важен булевард, тъй като гранитните павета са поставение от нашите деди, защото те са своебразен облик на стара София, защото за по-здрави от асфалта!

Б. Ц.      Подписвам, защото не искам София да се превърне в безлично петокласно населено място, залято с асфалт на мястото на паветата и застроено с грозни стъклени сгради на мястото на красивите стари къщи! Стига общински и държавен произвол! Стига управление без капка мисъл!

Д. В.      и ЖЪЛТИТЕ!!! където са останали! И да се поддържат поне малко – има запас за подмянаа на счупени иповредени, и да не се допускат танкове върху жълттие павета! За филмовата “продукция” ми е думата.

С. Ш.-М.  Подписвам, за да остане поне НЕЩИЧКО историческо в София.

М. Б.     Tezi paveta sa chast ot Sofia!!

Е. П.       Подписвам с пълно съзнание и воля, защото това е историческото наследство на стара София. И част от моето детство, от мен самия…..

Т. О.      Паветата са изключително красиви и създават неповторим чар.

Р. Н.      Достатъчно е да си представите асфалтиран Рим, или Париж, или Виена. важи и за София.

М. М.   Гранитните павета, Витоша и София са една материя. Не намесвайте грозни и евтини измислици! Този град ще остане след нас!

Л. Г.       Паветата са супер.

В. В.       Паважът е устойчива – вечна и пропускаща дъждовете, настилка с минимална необходимост от поддръжка тоест ниска тотална стойност…Освен това съдържа историческа памет и съответно носталгичен чар…И не на последно място – навсякъде по цивилизования свят хората пазят и поддържат…а не заменят вечното с ефтино и краткотрайно ново само за да правят нещо…

П. Д.      Подписвам, защото паветата са по-добрата улична настилка и защото поне нещо в София трябва да се запази за поколенията!

М. П.     Защото съм против да се премахва най-здравата възможна настилка. Обикалял съм целия свят. Май само у нас пречат на някого.

В. З.       Защото така поставените павета са здрава, сигурна и вечна настилка. От ценностна гледна точка, считам че трябва да запазим автентичността на бул. Дондуков, не остана много от стара София.

С. С.       Държа на екологично чистата настилка, каквато са паветата!

Р. Л.      Не желая да бъде обезличаван градът ми!

Д. Ж.     Убедена съм в правотата на това искане и като гражданин, и като професионалист!

В. Д.      Обичам София и искам да има свой облик, да бъде градът, в който с радост да живеят децата ми.

С. Ч.       Осъзнавам ползите за града от запазването на паветата.

 

 

Tagged , , , ,

България: известните павета в центъра на София са заплашени от изчезване.

България: известните павета в центъра на София са заплашени от изчезване.
Това е заглавието на статията във френското издание Les Courrier des Balkans, посветено на новините от балканите.

https://www.courrierdesbalkans.fr/Sofia-se-bat-pour-ses-paves

Пълната статия можете да видите тук:

Bulgarie-les-célèbres-pavés-du-centre-de-Sofia-menacés-de-disparition-Le-Courrier-des-Balkans

България: Известните павета в центъра на София, заплашени от изчезване
Кметството на София желае да модернизира централни улици в българската столица и също така да направи велосипедни алеи. Проблемът обаче е, че тoзи ремонт би унищожил прочутите сиви и жълти павета, които придават очарование на града. Различни сдружения се мобилизират за да попречат на разрушаване на историческото наследство.
От месеци гражданското общество на София се бори срещу проект на общината , който предвижда асфалтирането на централни улици в София и по-специално булевард Дондуков, където се намират сградите на Президентството и на Министерски съвет. В момента тази градска артерия е покрита с гранитни павета, добити от планината Витоша и с жълти керамични павета – една комбинация датираща от началото на 20 век и която е символ на града.
След многомесечни протести, провеждани от екологични организации и вследствие на обръщение към министъра на Културата общината отмени частично първоначалния си план и реши бул. Дондуков ще запази паветата си, но няма да бъде направено нищо по модернизацията на улицата. Според кметството наличието на паважна настилка пречи на изграждането на велосипедни алеи и нови спирки на трамвая. „Общината иска да противопостави организациите, които защитават околната среда на велосипедистите, което е абсолютно безотговорно“ обяснява Росина Станиславова от асоциацията Бели брези (по името на квартал на София).


Осем неправителствени организации подават петиция, в която обясняват, че запазването на паветата не изключва модернизацията. Четвъртък вечер няколко стотин човека, някои от които бутащи колела, се събраха на булеварда да протестират срещу намерението на кметството да раздели гражданското общество.
„ Ако останем единни ще можем да защитим паветата и велоалеята“ обясняваха протестиращите. Преди няколко години планове на общината за премахване на част от настилката с жълти павета отпаднаха заради мобилизирането на неправителствени организации. През 2014, след две години на натиск от страна на НПО, паветата бяха вписани като национално културно наследство.
Внесени от Будапеща през 1907 и 1908 година, за да покрият 60 000 м2 в центъра на София, жълтите павета произведени чрез изпичане на пресован прах от седиментни скали са в опасност от 1989 година. Много от тях са откраднати, други увредени и унищожени. Архитекти предполагат, че около една трета от оригиналните павета е вече изчезнала. Сивите павета са пострадали от същата съдба. Повече от половината от тях са извадени. Според гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт, една от неправителствените организации – активна при защита на паветата, вече е необходимо да има училища, които подготвят павьори и това прави трудно поддържането на архитектурното наследство.
от Татяна Ваксберг

А ето я и петицията за запазване на паветата в София.
https://www.peticiq.com/zapazvane-paveta-sofia

Tagged , , , ,

23 факта за софийските павета

  • Гранитът е преобладаващата скала на Витоша.
  • Първата кариера за гранитни павета над Владая е създадена през 1920г. от чехи (тогава от чехи е създадено и единственото в България каменоделско училище в с. Кунино, което съществува и до днес).
  • Основният вид павета в София (Дондуков, Цар Борис III, Джеймс Баучер, Гоце Делчев, Бъкстон) са с кубична форма с размери на страните 8/10 см.
  • Гранитните павета в София се полагат от 1906 г. след решение на тогавашния кмет на града Мартин Тодоров. Били са назначени 2 комисии за избор на настилка като изборът е бил между асфалт и гранитни и жълти павета.
  • Поданици на Австро-унгария (италианци, чехи, хървати) са учили българските майстори в края на XIX и началото на ХХ в. как се дяла камък и как се реди паваж. Италиански майстори са строили жп линията София – Перник (1893 г.) и София – Роман (1897 г.). Те дават сериозен тласък на каменоделството и проучването на находищата на камък.
  • Във Владая е единственото място в България, където са запазени италианските имена на инструментите за каменоделство – мачела (чук) и шкарпела (длето за обработка на ръбовете на камъка).
  • Паветата на Владая са правени изцяло ръчно, като до 70-те години е имало 12 кариери. После остават само 2. Кариерата „1-ви май” е последната действаща и е със запаси над 4 млн.кубически метра гранит.
  • През 2003г. кариерата е спряна от РИОСВ.
  • След 1989-та година, хиляди тонове употребявани павета са изнесени с шлепове от Свищов и Лом към Западна Европа.
  • До 1989 г. е имало Професионални учебни центрове (ПУЦ) за обучаване на павьори, които са закрити след 1990 г.
  • Имало е няколко десетки кариери за гранитен паваж в България, като действащи в момента са само тези в с. Гранитово (Елховско) и с.Лиляново (общ. Сандански).
  • Един добър павьор може да положи качествено до 15 кв.м. паваж на ден, а при добра организация и 18 кв.м.
  • Майсторите павьори използвали парчета от автомобилни гуми за „наколенки”, а сега в Германия и Холандия използват специални модерни наколенки или цели работни гащеризони (не се препоръчва паветата да се редят в клекнало положение на тялото, а е по-добре да се коленичи и тогава да се работи).
  • Целият паваж около м. Метеора в Гърция е с владайски гранит, като най-големият майстор българин (все още жив) е обучавал гърците (!) как да редят павета. Нашите майстори са ценени и на други места в чужбина като страните от Западна Европа, арабските страни и др.
  • За основа на пътното платно задължително трябва да се положи между 50-80 см. (по-добре) основа от трошен камък (баласт), който трябва да бъде валиран. Отгоре задължително се слага от 4 до 6 см. пясъчна подложка и върху нея се редят паветата.
  • Обикновено последователността на уличното платно е следната – гранитен бордюр, след това един ред големи павета – 18 на 18 или 20 на 20 (така се прави и до момента във всички западни държави, така е оформен и площад Александър Невски в София), тези павета задържат пясъка да не се отмива; следват павета с размери 8-10 на арки.
  • Колкото по-малки са фугите между паветата, толкова по-малко вибрации има при движение.
  • Когато се положат паветата, отгоре се минава с валяк.
  • За да се получат „арките” на паважа трябва да се използват полукръгли шаблони (форми) от метал/дърво, които са с ширина между 100 и 140 см. Така паветата винаги се подреждат в правилни форми и се вклиняват по-добре помежду си и в пътното платно.
  • Паважът по бул. Цар Борис е положен през 1955 г. и от тогава само е ремонтиран !!!
  • Арките от павета се редят като в двата края се поставят малко по-малки по размер павета (регули) като се върви към по-големите по средата.
  • Арките винаги се правят срещу наклона на пътя, така че да се вклиняват и да не слягат.
  • При павираните булеварди задължително се прави наклон от центъра на платното към двата му края ок. 3 на 100, и той се прави още при валирането на основата от баласт, така че да има добро оттичане на водата. На местата, където има трамвайни релси, паветата обикновено се редят като тухлена зидария, за да е здраво и стабилно.

Dondukov 50-te godini na 20 vek

Как е изглеждал Дондуков през 50-те години на ХХ в. заедно с трамвайна мотриса с 2 ремаркета. Прави впечатление обилното озеленяване с дървета през няколко метра. Задаваме въпрос на всички граждани – ако имат информация – каква е била тогава тротоарната настилка?

Детайли от бул. Дондуков

 

Tagged , , , , , ,
Advertisements