Метеорологичната станция на Мусала, проектирана от архитект на БДЖ

Закритата и предвидена за премахване метеорологичната станция на връх Мусала е проектирана от ръководител на архитектурното бюро към БДЖ. До тези интересни данни достигна гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт. Името на големият български архитект е Панайот Калчев.

Архитект Калчев заедно с архитект Генчо Скордев проектират и ръководят строителството на първата по рода си у нас метеорологична станция у нас на връх Мусала, открита преди 84 години на 2 октомври през 1932 г. Това значително за българската метеорология събитие е станало реалност благодарение на средствата (около 350 000 тогавашни лева) доброволно събрани от туристи и широката българска общественост, на инициативата на Комитета “по постройка на наблюдателницата на вр. Мусала” и със съдействието и личното дарение на Цар Борис III (http://www.meteo.bg/node/92), както и на още 150 000 лева дарен труд от жп училището за прокарването на телефонна връзка от Царска Бистрица до наблюдателницата на най-високият връх на Балканите. Част от стълбовете по трасето са от “бетонирани стълбове от жп релси”. Самият директор на БДЖ по това време инж. Любен Божков организира срещите из цялата страна за доброволно набиране на финансови средства¹. На откриването неслучайно присъства и министърът на железниците (Стоян Костурков) (Кой е той можете да прочетете тук: http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=ABBC39EEA81A415013DEA79D3F6E64F9?encID=2&article=991953712), но това до момента оставаше просто като любопитна подробност без да се разбира каква е връзката. Ето какво заявява Костурков при откриването на станцията: “В името на човешката култура, в името на техниката, в името на човешкия напредък, които требва да носят културното повдигане и икономическото благоденствие на света, та да бъдат счупени веригите не само на политическото, но и икономическо робство, аз обявявам метеорологическата наблюдателница на този най-висок връх на Балканите за открита. Нека тя служи на България и на човечеството! “Ура”.

Оригиналната сграда се намира в средата, а от ляво и от дясно са новите пристройки.

Още по-интересно е, когато се заровим из архивите и открием, че арх. Калчев е създал прекрасните и останали последни запазени стари гари в София – гара Поду(е)яне и Сточна гара. Подуенската гара е построена през 1930 г., а Сточна гара е завършена през 1929 г. Сградите са истински шедьовър на индустриалната култура и наследство, но естествено, както метеорологичната станция на вр. Мусала, не са включени в регистъра на недвижимото културно наследство у нас.

Гара Подуене, фасада.

Гара Подуене детайл интериор.

Сточна гара София – фасада

Сточна гара София – детайл интериор

Големите прозорци с характерните си конструкции показват приемствеността в стила между двете гари.

Оказва се, че двамата архитекти – Калчев и Скордев са проектирали и станциите на Черни връх и на връх Ботев.

Снимка на оригиналната метеорологична станция на Черни връх на Витоша Източник: http://watchtowerman.blog.bg/photos/36011/original/Kazan051(1).jpg

Комплексът от сгради на връх Ботев като двете в сиво са били по-ранни, а останалите са били построени след 1944 г. Източник: http://www.planinite.site-bg.info/page2.php?id=4&nom=19

Арх. Панайот Калчев е роден през 1893 г. (от документите не е известно къде е роден), а почива през 1983 в София  (http://sofiapomni.com/parcel.php?id=50#3514). Освен директор на архитектурното бюро на БДЖ, както видяхме той е бил запален планинар и проектант на метеорологични бази у нас, по-късно става нещатен сътрудник на Народния музей, където е част от първите стъпки в реставрационната дейност в България заедно с арх. Александър Рашенов и др.

След 1944 г. арх. Калчев се занимава с преподавателска и събирателска дейност. Става съавтор на книгата Архитектурни конструкции и сградостроителство : Ч. 1, издадена в София през 1951 г.

Архитектурното бюро към БДЖ е създадено в началото на ХХв. и съществува до 1944 г. То създава неподражаем и уникален български стил в проектирането на гарите и техническите сгради на железницата в България. Такова бюро има и към момента в германските държавни железници Deutsche Bahn. https://obshtestven.wordpress.com/2016/03/04/purvata-co2-neutralna-gara/

До момента в интернет петицията за запазването на метеорологичната станция са събрани над 8000 подписа, които вече са внесени до Народното събрание, Министерски съвет, Президента и Омбудсмана: http://www.peticiq.com/sreshtu_zakrivaneto_na_meteorologichnata_stanciq_na_vrah_musala

¹Всичко това е разказано в списанието “Български турист” броеве 4 и 9 от 1932 г. Изказваме огромна благодарност на автора с ник “Ведрин” в Планинарски форум “Епсилон” за публикуваните сканирани броеве на списанието: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=11214&start=30

Брой 4 от 1932 г. http://mountain.bajhui.org/pictures/Balgarski_turist/Balgarski_turist_1932_04_APR.pdf

Брой 9 от 1932 г. http://mountain.bajhui.org/pictures/Balgarski_turist/Balgarski_turist_1932_09_NOV.pdf

Животни железничари (част 1)

В тази поредица на нашата страница започваме да публикуваме материали за животните, които са се заселили в и около жп гарите в България. Те обикновено се превръщат в истински любимци на служителите и на пътниците и стават толкова дисциплинирани, че някои започват да посрещат и изпращат влаковете също като ръководителите – движение.

1. Гара Перник – Разпределителна

С най-малкото кученце-железничар, което още се учи да прескача релсите.

2. Гара Своге

Така вероятно са изглеждали железничарските котки, когато локомотивите са били на въглища.

3. Гара Мездра

Един от най-железничарските градове в България, развил се именно покрай жп гарата и линиите ни представя съжителството на поне едно космато куче, което следи дали всичко с продажбата на билетите върви добре и котка – помощник на ръководител – движение, която излиза да посреща влаковете.

4. Гара Поповица

Щъркелите са си направили хубаво гнездо на един от стълбовете на гара Поповица по реконструираната жп линията Пловдив – Свиленград. Животните от години поддържат гнездото си и вече са отгледали няколко поколения на това място.

5. Гара Пионер (бивша гара Духовна Семинария) по Околовръстната железница на София

Въпреки че сградата е изоставена, а железният път – демонтиран през 2011 г., гарата е дала дом на няколко поколения котета.

In this series on our website we start to publish materials for animals that have settled in and around railway stations in Bulgaria. They usually become true favorites of employees and passengers and become so disciplined that some begin to meet and send trains like heads – movement.

Pernik – Distribution Station  – With the smallest railway dog, which still learning to jump the rails.

Svogue Station – Thus probably looked the railway cats when locomotives used coal.

Mezdra Station – One of the most important railway city hubs in Bulgaria, has developed precisely along the railway station and lines presents the coexistence of at least one furry dog, which make sure everything with ticket sales going well and a cat – assistant manager – traffic that comes to meet trains.

Popovitsa Station – Storks have made a nice nest on one of the pillars of the station Popovitsa in the reconstructed railway line Plovdiv – Svilengrad. These Animals maintained its nest for years  and have already raised several generations at this place.

Pioneer Station (former Duhovna SeminariaStation ) – Even if the station was abbandoned and the railway line – removed in 2011 the station has given a home to several generations of kittens.