БДЖ през 9-те кръга на обществените поръчки

Без съмнение Българските железници са най-големият страдалец на новата и най-нова българска история. Дружеството десетилетия оцелява въпреки некомпетентните ръководства и министри, които го водят към фалит и въпреки непрестанния кръстосан огън на политици, медии и петролни лобисти.  Отдавна се говори за предизвестения му край заради неспособността да изпълнява нормално дейността си. Ситуацията в началото на 2017 г. стигна критични размери с десетки отменени влакове поради липса на годни локомотиви и мотриси. Нуждата от реорганизация и техническо осъвременяване е повече от неотложна. Както сме заявявали и друг път, това обаче не може и не трябва да се случва на цената на унищожението на българската железница. Защото би означавало хиляди да останат без сигурен транспорт, без алтернатива за придвижване и за справяне с тежкото замърсяване у нас. От наскоро обявена обществена поръчка личи, че ръководството продължава да води дружеството през познатите порочни кръгове на самоунищожението. Поръчката № 01605-2017-0001 “Извършване на техническа поддръжка за 5-годишен период на дизелови мотрисни влакове серия 10 и електрически мотрисни влакове серии 30 и 31 е обявената на 3-ти януари, а срокът за подаване на оферти е 7-ми февруари 2017 г. Тя е наследство от последните дни на вече бившия министър на транспорта Ивайло Московски. Припомняме, че ние от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт поискахме преразглеждане, задължително преработване и ако е необходимо спиране на тази поръчка от страна на новоназначения служебен министър Христо Алексиев.

1. 5 години чакане и изведнъж голямото бързане

Вътрешни източници от БДЖ коментират, че доклади за тежкото състояние на мотрисите Сименс са изпращани от служители още през 2012г., когато бе първият мандат на Ивайло Московски като министър на транспорта, а начело на дружеството отново са били Владимир Владимиров, Велик Занчев, Димитър Костадинов и др. Интересно е защо от ръководството не са предприети никакви действия през целия този период, а се стига до сегашната ситуация на неотложност. Факт е, че процедурата е стартирана повече от месец след като кабинетът Борисов-2 е подал оставка и три седмии преди да бъде назначено служебното правителство, което оставя сериозни съмнения, че се използва властовият вакуум, за да бъде размита отговорността.

2. Невероятните 660 хил. лв. на година за поддръжка на една мотриса

Очевидно ясната спешност на процедурата, дава възможност за злоупотреби. И до момента ръководството на БДЖ не посочва от къде ще бъде взета сумата от 164 млн. лв. (с ДДС) за следващите 5 години при положение, че капиталовите трансфери от държавния бюджет към БДЖ към момента са по 30 млн. лв. годишно или общо 150 млн. лв. за посочения период. Запознати в бранша коментират, че обявената максимална сума от 164 млн.лв. е толкова висока, че с нея може да бъде изграден и оборудван цял нов завод за ремонт на подвижен състав, плюс мотрисите да бъдат ремонтирани. Към момента, БДЖ поддържа мотрисите без абсолютно никакво финансиране. Служители твърдят, че депата на дружеството имат капацитет за ремонт на този подвижен състав, като БДЖ е извършвало и втория най-голям ремонт (при 600 х. км. пробег) преди основния (на 1,2 млн. км. пробег). Основен проблем е и набавянето на части, като например едно челно стъкло струва между 9 и 11 хил.лв., а един дисплей в кабината на машиниста – над 3000 лв. (всяка мотриса е с 2 кабини). От архивите намираме интересната подробност, че през 2007 г. БДЖ изгражда и специално ремонтно хале именно за мотрисите „Сименс” на стойност 1 668 797 лв. http://holding.bdz.bg/bg/novini/obnovenoto-hale-za-remont-na-tiagovi-elektrodvigateli.html

3. Как поддържат влаковете в чужбина

Търсейки информация за казуса, успяхме да открием колко струва поддръжката на мотриси Сименс Дезиро в Руските железници. Докато ръководството на БДЖ залага сума от над 660 хил. лв. за една мотриса на година, Руските железници са се договорили със Сименс за сумата от 180 хил.евро (360 хил.лв.) на година за същата дейност.(Източник) Освен това, Сименс са поели ангажимент да изградят бази за ремонт на влаковете, да обучат персонал и т.н.  Следва да уточним, че става въпрос за държава извън ЕС, процедурите за обществени поръчки и пр. са различни, но подвижният състав е идентичен с този, който се движи и в ЕС. Пример от Великобритания показва дори по-ниска цена за поддръжка от 100 хил. паунда на година (230 хил. лв.)(Източник)

4. Обществена поръчка за ремонт при действащ договор със Сименс

По наша информация към момента БДЖ има действащ договор до 2019г. със Сименс (не е публично достъпен) за поддръжка на 25-те електрически мотрисни влакове, в който са посочени всички ремонти, като единствено липсва основният ремонт. Новата обществена поръчка фактически дублира договора на Сименс, като добавя основен ремонт.

От друга страна, 25-те дизелови мотриси на практика не се ремонтират от 2008г., когато по времето на министър Петър Мутафчиев и изпълнителния директор Олег Петков е прекратен договорът за ремонт на мотрисите. Това твърди сегашният управител на „БДЖ Пътнически превози” ЕООД Димитър Костадинов в интервю от 2016 г.(Източник)

5. Защо единственият български завод за ремонт не можа да участва?

Свързахме се и с единствения в България завод за ремонт на тягов подвижен състав (локомотиви и мотриси) в България – Експрес Сервиз Русе. Въпреки че фирмата е подала искане за издаване на лиценз за ремонт на мотрисни влакове в началото на 2016г., от Изпълнителната агенция Железопътна администрация и до момента не са издали такъв, нито са постановили отказ. От компанията се съмняват, че това е направено целенасочено, за да бъдат отстранени от поръчката. От русенската фирма в момента поддържат локомотивите на почти всички частни железопътни превозвачи в България. От дружеството са се срещали с ръководството на БДЖ като се предлагали ремонт на дизеловите мотриси на значително по-конкурентни цени от посочената стойност в поръчката. Остава отворен въпросът дали процедурата не създава неравнопоставени условия на конкуренция, тъй като не е ясен механизмът на сертифициране на българските фирми и дали той е съпоставим с този в останалите европейски страни.

6. Дребните детайли или как „превърнаха” БДЖ в община

Екипът ни разкри, че текстът на процедурата (Източник) е бил изкопиран от друга обществена поръчка. Този, който я е изготвил е забравил да премахне части от текста, така че БДЖ  е „превърнато” в община. Точният пасаж на 21 стр. от процедурата гласи: „Когато кандидатът избере гаранцията да бъде банкова гаранция, тогава тя трябва да бъде безусловна и неотменима, в полза на община „БДЖ Пътнически Превози“ ЕООД и със срок на валидност – 30 дни след изтичане срока на договора”. По-нататък пък откриваме интересни условия като: „..или за изпълнението на строителството”, „по отношение на строителството, доставките и услугите”, което няма отношение към конкретната обществена поръчка. Дали тези пасажи дори и формално не опорочават процедурата, и дали не поставят под въпрос компетентността на изготвилите поръчката? Дали това може да стане повод за обжалвания и допълнителни загуби за железницата? Отговор на този етап липсва.

7. Ърнст и Янг и заличената цена

Продължавайки с наблюденията по процедурата, неизбежно стигаме и до консултантския договор за външна юридическа помощ. От публикуваната на сайта на БДЖ информация и договор. (Източник) става ясно, че ръководството на дружеството е сключило консултантски договор с представителството на международното дружество „Ърнст и Янг” за юридическа консултация по обществената поръчка. Не бива да ни изненадва, че стойността на договора е заличена.

8. Модернизация тип: лъскаво отвън – по старому отвътре

В процедурата за ремонт и поддръжка е заложена и минимална модернизация на влаковете – монтиране на wi-fi модули, подмяна на осветлението и подобряване на системата за информация. Въпреки, че кандидатите трябва да имат сертификат за безопасност, от процедурата липсва най-належащото – монтиране на система за влаков контрол (АЛС). Системата е изградена от два основни компонента, които се монтират върху железопътните линии и подвижния състав. Такава система съществува по линията София-Пловдив още от 1992г., а отскоро и на реконструираното трасе Пловдив-Свиленград. Едва няколко локомотива на БДЖ и на частните товарни железници разполагат с нея. И до ден днешен необясним остава фактът как мотрисите Сименс, доставени след 2005 г. не са били поръчани с такава система. С нейна помощ например, би било невъзможно движението с превишена скорост, което е основна причина, довела до дерайлирането на вагоните-цистерни при Хитрино.

9. Историята с мотрисите Сименс на БДЖ

Припомняме, че влаковете Сименс Дезиро на БДЖ бяха закупени с обществена поръчка от 2004г., като заемите, които дружеството изтегли са на обща стойност 184 млн. евро. И към момента, те представляват основна част от задълженията на дружеството (Източник 1, Източник 2) През 2005 г. е подписан заемът за 25-те дизелови мотриси, а през 2007 г. – заемът за 25-те електрически. Те са били без държавни гаранции, за разлика от заемите на повечето европейски железници, които закупуват подвижен състав чрез европейски фондове или с държавно гарантирани заеми от Европейската инвестиционанна банка (ЕИБ). Лихвата, която трябва да заплаща БДЖ според договора е над 6,4% на година, докато при заемите с налична държавна гаранция отпускани от ЕИБ, лихвата е около и под 3% (двойно по-малко). Този избор на практика е ощетил и БДЖ, и българските данъкоплатци с десетки милиони левове. В тази връзка, припомняме, че в България има практика за използване на средства от ЕИБ за подобни проекти. Например, Столична община и Столичен автотранспорт, които закупиха 110-те най-нови китайски автобуса със заем от европейската институция. (Източник) 30-те турски спални вагона пък бяха купени с пари от държавния бюджет през 2010г. (Източник 1, Източник 2) Примери за подобни заеми за нови влакове в Европа – Великобритания: 500 млн. евро. Полша: 224 млн. евро, Италия: 300 млн. евро, Холандия: 120 млн. евро с една 1% лихва.

Важно е да отбележим, че самият служебен министър-председател Огнян Герджиков заяви при встъпването си в длъжност, че сред основните му приоритети ще бъде разследването на обществените поръчки. Така разсичането на този възел от противоречия остава в ръцете на служебния министър на транспорта Христо Алексиев като принципал на БДЖ.

 

Първи частен синдикат настоява за отстраняване на ръководството на БДЖ пред служебния транспортен министър Христо Алексиев

Първи Частен Синдикат поиска отстраняването на ръководството на БДЖ и целия правен отдел на компанията от служебния министър на транспорта Христо Алексиев.

Мотивите са продължаващо водене на железницата към ликвидация, неспазване на кодекса на труда, нарушения при сключване на договорите за застраховка в железницата, включително ощетяването й с милиони левове, като и нарушения на Закона за обществените поръчки на Република България.

Тези сигнали са били изпращани и до бившия министър на транспорта Ивайло Московски, но официален отговор няма и до днес. От синдиката настояват за спешни действия от страна на министър Алексиев.

От организацията твърдят още, че ръководството на дружеството в лицето на управителя на БДЖ Пътнически превози не изпълнява дори собствените си разпоредби и срокове, описани в приети през лятото на миналата година „Правила за условията и реда за оценяване на трудовото представяне на служителите”.

Граждани сигнализират за спрян влак между Дряново и Трявна

Ден след като изпълнителният директор на БДЖ Пътнически Превози Димитър Костадинов заяви, че железницата ще се стреми да си върне изгубените пътници, граждани сигнализират за спрян пътнически влак между Дряново и Трявна. Става въпрос за удобният за всички работещи в Трявна влак №40131, тръгващ от гр. Бяла в 5 : 55 сутринта, със спирка на гара Горна Оряховица в 6:52 и пристигащ в Трявна в 8:36 ч. Спирането на влака на практика ги обрича или да си изгубят работата, или да пристигат час и половина по-рано, или да търсят алтернативи за придвижване. Масовата отмяна на отделни курсове е започнала още от началото на годината, поради липса на годен за движение подвижен състав. Композициите са били заменяни с автобуси, които също са се пълнели с работници, пътуващи от В.Търново, Царева ливада и др. Това се случва, въпреки че много от пътуващите имат издадени месечни и годишни абонаментни карти за пътуване с железницата, което може да се тълкува като нарушение на правото на свободно придвижване. Влаковете официално са отменени на 20-ти юни. В момента, част от хората се придвижват споделено с леки автомобили.

Гражданите заявяват, че смятат да  стартират подписка и подготвят протестни действия срещу поредното безобразие в железницата.

Ето го и пълното разписание на спрения влак №40131 на БДЖ:

Бяла	5:55
Полско Косово	6:02
Полски Тръмбеш	6:11
Раданово	6:15
Полски Сеновец	6:19
Петко Каравелово	6:23
Куцина	6:27
Крушето	6:32
Янтра	6:38
Правда	6:48
Горна Оряховица	6:52
Самоводене	7:30
Трапезица	7:38
Велико Търново	7:42
Дълга Лъка	7:45
Дебелец	7:51
Соколово	7:59
Ганчовец	8:05
Сп. Дряново	8:09
Дряново	8:13
Бачо Киро	8:18
Царева ливада	8:23
Стайновци	8:31
Трявна	8:36
Божковци	8:40
Плачковци	8:45

Какво се случи на търга в БДЖ?

Здравейте, скъпи съмишленици и приятели. Вчера се проведе събитието, което нарекохме „Таен търг под граждански надзор” по повод търга на 53 мотриси и локомотиви на БДЖ Пътнически превози. Информираме ви, че това бе нова дата на обявения още за 10-ти март търг, за който сигнализирахме прокуратурата. Седмица преди сегашния търг, от списъка за продажба бяха извадени 4 локомотива Шкода. Ръководството на БДЖ твърди, че е преразгледало казуса и е сметнало, че те могат да се ремонтират и поне на този етап няма да се продават. Представители на инициативата бяха поканени и на самия търг, за което благодарим на ръководството на БДЖ Пътнически превози. Очаквано, нямаше подадени оферти. Един потенциален купувач бе закупил документи, без да подаде оферта. Заседанието по търга продължи 10 минути. След това, служителите обясниха идеята за тайни търгове – като опитът им показва, че така се получават по-високи ценови оферти (за което не сме убедени, но все пак се чувстваме длъжни да ви информираме и за другата гледна точка).

Имахме и среща с ръководството на БДЖ Пътнически превози, където управителят Димитър Костадинов отново изказа твърденията си, че БДЖ имало твърде много подвижен състав (300 локомотива в пътнически превози), а разчетите показвали необходимост от около 190, в това число и резервните. Ние обаче заявихме, че непрекъснато се отменят влакове поради липса на подвижен състав и считаме, че трябва сериозен дебат, както за управлението на активите, така и за бъдещето на железницата. Коментира се и отпадналата необходимост от дизелови локомотиви по много от направленията, но ние обърнахме внимание, че е задължително да има резервни дизелови локомотиви, които да поемат влакове в случай на извънредни обстоятелства като например аварии по контактната мрежа, които не са толкова рядко срещи и водят до абсолютен хаос часове наред по жп мрежата. Обърнахме внимание на липсата на отговор на латвийската покана за посещение в Рижския завод, за който се надяваме все пак да се случи. Считаме, че поне част от старите мотриси на БДЖ могат да се използват и реновират с всички европейски сертификати. Това би било значително по-ефективно (като разход на енергия), отколкото същата работа да се извършва от един много по-мощен локомотив, с 2-3 вагона за пътническите влакове.

Специално бе обърнато внимание на част от подвижния състав обявен на търга, за който се знае, че е годен (напр. маневрен ел. локомотив серия 61), за който имахме съмнения, че е подготвен за закупуване от заинтересована страна. Отговорът бе, че от ръководството на БДЖ нямат подобна информация.

Г-н Костадинов посочи част от проблемите с ремонтите на жп инфраструктурата и траещите с месеци и години прекъсвания на движението, който удрят жестоко жп трафика и отблъскват клиентите заради много по-дългите времепътувания и налагащите се прекачвания на автобуси. Ние също подкрепихме и предложихме организирането на срещи с представители на ДП НКЖИ, с цел оптимизиране на работните дейности и недопускане на пълно спиране на движението на влакове по участъци, които се ремонтират/подновяват/строят наново.

Темата е с отворен край, тъй като повторният търг е насрочен на 13-ти април.

Гражданско присъствие заради търг в БДЖ

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт организира гражданско присъствие на 6-ти април от 9 до 11 сутринта пред сградата на Холдинг БДЖ в София на ул. Иван Вазов №3.

Въпреки нашият сигнал до прокуратурата от 08.03.2016 г. https://obshtestven.wordpress.com/2016/03/08/turg-bdz-motrisi-locomotivi-procuratura/ и временното спиране на процедурата по продажбата на 19 мотрисни влака и 34 локомотива на БДЖ Пътнически превози, процедурата бе обявена отново за 6-ти април т.г. http://holding.bdz.bg/bg/prodajbi-i-otdavane-pod-naem/bdj-putnicheski-prevozi-eood-otkriva-turg-s-taino-naddavane-za-prodajba-na-53-broia-tps-5517.html

На 4-ти април, внесохме искане до директора на Пътнически превози Димитър Костадинов за гражданско присъствие на организирания на 6-ти април таен търг.

Разследването продължава и към момента. Припомняме, че пред ръководството на БДЖ и на Министерство на транспорта, още през 2014 година бе представено предложението за реновиране на същите Електрическите мотрисни влакове (ЕМВ 32/33), които се продават в момента.

Ръководителите на БДЖ продължават да отклоняват въпроса за мотрисите за крайградски и пътнически влакове с твърдението, че ще бъдат закупени мотрисни влакове за дълги разстояния. Това показва или непознаване на пазарите, или умишлени действия. Тъй като, например пътническият влак София – Перник, спира на всяка една спирка по трасето, докато бързият влак София – Благоевград/Петрич/Кюстендил би трябвало да спира само на няколко от възловите гари. В момента, тези влакове се обслужват с локомотиви с вагони вместо от мотриси.