Tag Archives: цар

Указ и Закон на цар Фердинанд за постройка на софийската околовръстна железница

Указъ

№7

НИЕ ФЕРДИНАНДЪ I

Съ Божия милостъ и народната воля

Царъ на Българите

Обявяваме на всички Наши верноподанници:

XVII Обикновено Народно Събрание, първа редовна сесия в XC му заседание, държано на 13 мартъ 1915 год. Гласува и прие,

Ние утвърдихме и утвърдяваме следния

ЗАКОНЪ

За постройка на софийската околовръстна железница.

Чл.1 Одобряват се V, VII, XIX и XXXII постановления на Министерския съветъ, взети в заседанията от 26 септемврий 1912 год., 8 юний и 2 декемврий 1913 г., 21 юний 1914 г., протоколи № № 122, 144, 281 и 63, въз основа на които е построена ж.п. линия, която почва при клм. 70+866 на линията София – Пловдивъ и имнава покрай Крепостния баталионъ, погребите и свършва до Военния арсеналъ.

Чл.2 Тая построена линия съ трите й станции „Крепостен баталионъ“, „Погребите“ и „Военния арсеналъ“ и трите спирки „Дървеница“, „Драгалевци“ и „Лозенецъ“, с обща дължина 11, 090 м. се причислява къмъ държавната ж.п. мрежа.

Чл.3 Натоварва правителството да продължи построената вече военна линия от спирката „Лозенецъ“ до новопроектираната товарна каменовъгленна станция „Конювица“ на една дължина отъ около 6,200 м., от което продължение да се отбият два клона дълги отъ по около 2000 м. Едина до ст. „Перловецъ“, втория клон до ст. „Сердика“, заедно с проектираните по това продължение на линията и клоновете й спирки: „Стрелбището“, „Александровска болница“, „Лагера“ и станцията „Конювица“.

Чл. 4 За довършване на околовръстната линия заедно с проектираните от нея клонове, станции и спирки и за отчуждаване на частните места се разрешава на Министра на Железниците, Пощите и Телеграфите един кредитъ отъ 1 500 000 л., включително разрешения с горните четири постановления кредитъ от 420 000 лева.

Чл. 5 Частните места, които ще се завзематъ, както за постройката на тая линия и нейните принадлежности, така и за нейните бъдащи разширения, ще се отчуждатъ и заплатят отъ държавата, освен окръжните и общинските притежания се отстъпват безплатно.

Заповядваме настоящиятъ законъ да се облече съ Държавния Печатъ, обнародва въ „Държавенъ Вестникъ“ и да се тури в изпълнение.

Разпорежданията за туряне въ изпълнение на тоя законъ възлагаме на Нашия Министър на Железниците, Пощите и Телеграфите.

Издадена въ Двореца Враня на 6-ти априлъ 1915 год.

На първообразния със собствената на Негово Величество Царя ръка написано:

ФЕРДИНАНДЪ

Приподписалъ,

Министъръ на Железниците, Пощите и Телеграфите:

Н. Апостоловъ

Първообразниятъ законъ е облеченъ съ Държавния Печатъ и зарегистрованъ подъ №2460 на 10 априлъ 1915 год.

Пазителъ на Държавния Печатъ,

Министъръ на Правосъдието: Хр. Ив. Поповъ

На първообразния съ собствената на Негово Величество ръка написано:

„Одобрено Фердинандъ“.

Докладъ до Негово Величество Царя

№2494

Господарю,

На основания чл. 45 от Конституцията, имам честъ да моля Ваше Величество да благоволите чрез подписване на приложения тукъ указъ, да утвърдите приетия отъ XVII Обикновено Народно Събрание, първа редовна сесия в XC му заседание, държано на 13 мартъ 1915 г., Законъ за постройката на Софийската околовръстна железница.

Ст. София, 2 априлъ 1915 год.

Съмъ, Господарю, на Ваше Величество най-преданъ служителъ и веренъ подданикъ.

Министъръ на Железниците, Пощите и Телеграфите:

Н. Апостоловъ

Pulen text

Околовръстна железница

Карта на Околовръстната железница на София към 1940 – 1943 г.

Tagged , , , , , , , , , , , , , ,

Кой прав и кой крив – царската гара в Казичене продължава да се руши

Назрява ли конфликт между Министерство на културата и областния управител на София?

МК твърди, че отговорност за стопанисването на царската гара в Казичене носи областният управител на София. Николай Пехливанов контрира, че  Столична община и Министерство на културата трябва да спасят гарата.

ГИ за обществен и релсов транспорт настояваме да бъде сложен край на безхаберието към царската гара в Казичене. Получихме нова информация по казуса с културната ценност – решението на софийска градска прокуратура по нашия сигнал, с което отказва да образува наказателно производство за унищожителното бездействие на институциите. Интересното в случая е, че в прокурорското решение е описано, че вероятно е налице престъпление, но няма кой да бъде обвинен за него: „от наказателно правна гледна точка ако сградата се разглежда като културна ценност, то по принцип нейното умишлено унищожаване или повреждане би могло да е престъпление по чл.278 Б ал.1 от НК.“ „Въпросната сграда изобщо не принадлежи на физическо лице и съответно няма как такова евентуално деяние да е съставомерно. Сградата не се поддържа от средата 50-те години на 20 век. В хода на проверката не е установено сградата да е била възложена за стопанисване и управление на конкретно физическо или юридическо лице.“

От друга страна, в писмо до нашата инициатива от Министерство на културата, което е препратено и до областния управител на София Николай Пехливанов от квотата на Патриотичния фронт четем, че на основание на чл.25, ал.1 от ЗДС, „поддържането и ремонтите на имотите – държавна собственост се извършват от ведомствата, на които са предоставени, а когато не са предоставени за управление по установения ред – на областните управители“. От министерството обръщат внимание и че според чл.71, ал.1 от ЗКН, собствениците на сгради-недвижими културни ценности подлежат на административнонаказателна отговорност ако не се грижат за тяхното опазване.

От отговора на прокуратурата, става ясно, че актът за държавна собственост на сградата е съставен на Районен народен съвет „9-ти септември“, правоприемник на който според кмета на Казичене, се явява Столична община. В последствие поземления имот, но без сградата, е предоставен с нов акт на НКЖИ през 2002.

През юни 2016г., тогавашният директор на ДП НКЖИ Милчо Ламбрев е поискал съставянето от областния управител на София град на нов акт, като в него вече да бъдат зачислени и намиращите се там сгради, сред които е и царската гара. След сигнала до прокуратурата от 8 ноемри 2017 г., на 5 декември 2017г., от областна управа София град връщат писмо до прокуратурата, че е изготвен проект на нов акт за публична държавна собственост. Такъв акт обаче, и към днешна дата – месец май 2019г. – няма информация да е съставен.

В отговор на питане на БТВ от м. март 2019 г. за стопанисването на сградата, областният управител отново връща топката за отговорността на Столична община и Министерството на културата.

Писмо областен управител БТВ

Ще обжалваме решението на прокуратурата, защото искаме институциите да се задействат и да спасят гарата, тъй като имат всички управленски механизми и правомощия за това.

Задаваме и риторичния въпрос – дали е патриотично изоставянето на гибел на действащ паметник на културата на над 100г., който е държавна собственост?

Представяме изготвената от нас хронология на съдбата на царската гара в Казичене.:

Хронология царска гара

034760102-big

Снимка на царското семейство на теснолинейката между царската гара в Казичене и резиденция “Врана”. Принцовете Кирил и Борис като машинисти возят баща си Фердинанд и Източник: http://vkolev.snimka.bg/travel/retro.588573.34760101.big

035006391 - bgrail

Теснолинейката потегля от царската гара в Казичене към резиденция “Врана” – във вагона малките княгиня Мария Луиза и бъдещият цар Симеон II. Източник: http://vkolev.snimka.bg/travel/retro.588573.35006391.big

Снимка гара Казичене 70 години на 20 век

Царската гара през 70-те години на ХХ в. – вече изоставена и с повредени прозорци. Източник: http://www.stara-sofia.com/droksf.html

Снимка от въздуха гара Казичене - блог стара София

Общ поглед от въздуха – влак пристига на царската гара в Казичене. Отзад се вижда трасето на теснолинейката. Източник: http://www.stara-sofia.com/droksf.html

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Граждани: унищожението и безстопанствеността на гарата в Казичене трябва да спрат незабавно!

Сигнализираха прокуратурата за окаяното състояние на старата царска гара

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт сигнализира прокуратурата за унищожаване и повреждане и безстопанственост по отношение на старата гара („халтата”) в Казичене. Сградата е обявена за недвижима ценност с местно значение с писмо от февруари 2009 г., но и до момента никой не се е погрижил за нея. Информацията за нея е крайно оскъдна като се знае, че е построена в началото на ХХ в. От там е тръгвало теснолинейно влакче, отиващо до резиденцията Врана, по което са пътували царете Фердинанд, Борис и Симеон. Постройката е със съсипан покрив, изтърбушени прозорци, врати, окабеляване, но продължава да се издига като паметник на времената, когато всичко е строено с мисъл за следващите поколения. Копие от сигнала е изпратено и до премиера Бойко Борисов, президента Румен Радев, омбудсмана Мая Манолова, комисиите по култура и транспорт Народното събрание, министерството на културата, ДП НКЖИ и др.

Kolaj Kazichane

Често сградата погрешно се нарича „царска спирка” поради незнание, че истинската царска спирка се е намирала в района на днешния мост „Чавдар” – коментират от инициативата.

034760102-big

Снимка на пътуване с царската теснолинейка. На нея се вижда цар Фердинанд с брат си Принц Филип, племеника си Леополд, а машинисти на локомотива са князете Борис и Кирил.Източник: форум bgrail.eu.

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Метеорологичната станция на Мусала, проектирана от архитект на БДЖ

Закритата и предвидена за премахване метеорологичната станция на връх Мусала е проектирана от ръководител на архитектурното бюро към БДЖ. До тези интересни данни достигна гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт. Името на големият български архитект е Панайот Калчев.

Panayot Kalchev

Архитект Калчев заедно с архитект Генчо Скордев проектират и ръководят строителството на първата по рода си у нас метеорологична станция у нас на връх Мусала, открита преди 84 години на 2 октомври през 1932 г. Това значително за българската метеорология събитие е станало реалност благодарение на средствата (около 350 000 тогавашни лева) доброволно събрани от туристи и широката българска общественост, на инициативата на Комитета “по постройка на наблюдателницата на вр. Мусала” и със съдействието и личното дарение на Цар Борис III (http://www.meteo.bg/node/92), както и на още 150 000 лева дарен труд от жп училището за прокарването на телефонна връзка от Царска Бистрица до наблюдателницата на най-високият връх на Балканите. Част от стълбовете по трасето са от “бетонирани стълбове от жп релси”. Самият директор на БДЖ по това време инж. Любен Божков организира срещите из цялата страна за доброволно набиране на финансови средства¹. На откриването неслучайно присъства и министърът на железниците (Стоян Костурков) (Кой е той можете да прочетете тук: http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=ABBC39EEA81A415013DEA79D3F6E64F9?encID=2&article=991953712), но това до момента оставаше просто като любопитна подробност без да се разбира каква е връзката. Ето какво заявява Костурков при откриването на станцията: “В името на човешката култура, в името на техниката, в името на човешкия напредък, които требва да носят културното повдигане и икономическото благоденствие на света, та да бъдат счупени веригите не само на политическото, но и икономическо робство, аз обявявам метеорологическата наблюдателница на този най-висок връх на Балканите за открита. Нека тя служи на България и на човечеството! “Ура”.

musala-1

Оригиналната сграда се намира в средата, а от ляво и от дясно са новите пристройки.

Още по-интересно е, когато се заровим из архивите и открием, че арх. Калчев е създал прекрасните и останали последни запазени стари гари в София – гара Поду(е)яне и Сточна гара. Подуенската гара е построена през 1930 г., а Сточна гара е завършена през 1929 г. Сградите са истински шедьовър на индустриалната култура и наследство, но естествено, както метеорологичната станция на вр. Мусала, не са включени в регистъра на недвижимото културно наследство у нас.

IMG_2268

Гара Подуене, фасада.

img_2291

Гара Подуене детайл интериор.

img_9799-stochna-gara

Сточна гара София – фасада

img_9797-stochna-gara

Сточна гара София – детайл интериор

Големите прозорци с характерните си конструкции показват приемствеността в стила между двете гари.

Оказва се, че двамата архитекти – Калчев и Скордев са проектирали и станциите на Черни връх и на връх Ботев.

kazan0511

Снимка на оригиналната метеорологична станция на Черни връх на Витоша Източник: http://watchtowerman.blog.bg/photos/36011/original/Kazan051(1).jpg

dsc01191

Комплексът от сгради на връх Ботев като двете в сиво са били по-ранни, а останалите са били построени след 1944 г. Източник: http://www.planinite.site-bg.info/page2.php?id=4&nom=19

Арх. Панайот Калчев е роден през 1893 г. (от документите не е известно къде е роден), а почива през 1983 в София  (http://sofiapomni.com/parcel.php?id=50#3514). Освен директор на архитектурното бюро на БДЖ, както видяхме той е бил запален планинар и проектант на метеорологични бази у нас, по-късно става нещатен сътрудник на Народния музей, където е част от първите стъпки в реставрационната дейност в България заедно с арх. Александър Рашенов и др.

След 1944 г. арх. Калчев се занимава с преподавателска и събирателска дейност. Става съавтор на книгата Архитектурни конструкции и сградостроителство : Ч. 1, издадена в София през 1951 г.

Архитектурното бюро към БДЖ е създадено в началото на ХХв. и съществува до 1944 г. То създава неподражаем и уникален български стил в проектирането на гарите и техническите сгради на железницата в България. Такова бюро има и към момента в германските държавни железници Deutsche Bahn. https://obshtestven.wordpress.com/2016/03/04/purvata-co2-neutralna-gara/

До момента в интернет петицията за запазването на метеорологичната станция са събрани над 8000 подписа, които вече са внесени до Народното събрание, Министерски съвет, Президента и Омбудсмана: http://www.peticiq.com/sreshtu_zakrivaneto_na_meteorologichnata_stanciq_na_vrah_musala

¹Всичко това е разказано в списанието “Български турист” броеве 4 и 9 от 1932 г. Изказваме огромна благодарност на автора с ник “Ведрин” в Планинарски форум “Епсилон” за публикуваните сканирани броеве на списанието: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=11214&start=30

Брой 4 от 1932 г. http://mountain.bajhui.org/pictures/Balgarski_turist/Balgarski_turist_1932_04_APR.pdf

Брой 9 от 1932 г. http://mountain.bajhui.org/pictures/Balgarski_turist/Balgarski_turist_1932_09_NOV.pdf

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,