Tag Archives: фердинанд

Указ и Закон на цар Фердинанд за постройка на софийската околовръстна железница

Указъ

№7

НИЕ ФЕРДИНАНДЪ I

Съ Божия милостъ и народната воля

Царъ на Българите

Обявяваме на всички Наши верноподанници:

XVII Обикновено Народно Събрание, първа редовна сесия в XC му заседание, държано на 13 мартъ 1915 год. Гласува и прие,

Ние утвърдихме и утвърдяваме следния

ЗАКОНЪ

За постройка на софийската околовръстна железница.

Чл.1 Одобряват се V, VII, XIX и XXXII постановления на Министерския съветъ, взети в заседанията от 26 септемврий 1912 год., 8 юний и 2 декемврий 1913 г., 21 юний 1914 г., протоколи № № 122, 144, 281 и 63, въз основа на които е построена ж.п. линия, която почва при клм. 70+866 на линията София – Пловдивъ и имнава покрай Крепостния баталионъ, погребите и свършва до Военния арсеналъ.

Чл.2 Тая построена линия съ трите й станции „Крепостен баталионъ“, „Погребите“ и „Военния арсеналъ“ и трите спирки „Дървеница“, „Драгалевци“ и „Лозенецъ“, с обща дължина 11, 090 м. се причислява къмъ държавната ж.п. мрежа.

Чл.3 Натоварва правителството да продължи построената вече военна линия от спирката „Лозенецъ“ до новопроектираната товарна каменовъгленна станция „Конювица“ на една дължина отъ около 6,200 м., от което продължение да се отбият два клона дълги отъ по около 2000 м. Едина до ст. „Перловецъ“, втория клон до ст. „Сердика“, заедно с проектираните по това продължение на линията и клоновете й спирки: „Стрелбището“, „Александровска болница“, „Лагера“ и станцията „Конювица“.

Чл. 4 За довършване на околовръстната линия заедно с проектираните от нея клонове, станции и спирки и за отчуждаване на частните места се разрешава на Министра на Железниците, Пощите и Телеграфите един кредитъ отъ 1 500 000 л., включително разрешения с горните четири постановления кредитъ от 420 000 лева.

Чл. 5 Частните места, които ще се завзематъ, както за постройката на тая линия и нейните принадлежности, така и за нейните бъдащи разширения, ще се отчуждатъ и заплатят отъ държавата, освен окръжните и общинските притежания се отстъпват безплатно.

Заповядваме настоящиятъ законъ да се облече съ Държавния Печатъ, обнародва въ „Държавенъ Вестникъ“ и да се тури в изпълнение.

Разпорежданията за туряне въ изпълнение на тоя законъ възлагаме на Нашия Министър на Железниците, Пощите и Телеграфите.

Издадена въ Двореца Враня на 6-ти априлъ 1915 год.

На първообразния със собствената на Негово Величество Царя ръка написано:

ФЕРДИНАНДЪ

Приподписалъ,

Министъръ на Железниците, Пощите и Телеграфите:

Н. Апостоловъ

Първообразниятъ законъ е облеченъ съ Държавния Печатъ и зарегистрованъ подъ №2460 на 10 априлъ 1915 год.

Пазителъ на Държавния Печатъ,

Министъръ на Правосъдието: Хр. Ив. Поповъ

На първообразния съ собствената на Негово Величество ръка написано:

„Одобрено Фердинандъ“.

Докладъ до Негово Величество Царя

№2494

Господарю,

На основания чл. 45 от Конституцията, имам честъ да моля Ваше Величество да благоволите чрез подписване на приложения тукъ указъ, да утвърдите приетия отъ XVII Обикновено Народно Събрание, първа редовна сесия в XC му заседание, държано на 13 мартъ 1915 г., Законъ за постройката на Софийската околовръстна железница.

Ст. София, 2 априлъ 1915 год.

Съмъ, Господарю, на Ваше Величество най-преданъ служителъ и веренъ подданикъ.

Министъръ на Железниците, Пощите и Телеграфите:

Н. Апостоловъ

Pulen text

Околовръстна железница

Карта на Околовръстната железница на София към 1940 – 1943 г.

Tagged , , , , , , , , , , , , , ,

Кой прав и кой крив – царската гара в Казичене продължава да се руши

Назрява ли конфликт между Министерство на културата и областния управител на София?

МК твърди, че отговорност за стопанисването на царската гара в Казичене носи областният управител на София. Николай Пехливанов контрира, че  Столична община и Министерство на културата трябва да спасят гарата.

ГИ за обществен и релсов транспорт настояваме да бъде сложен край на безхаберието към царската гара в Казичене. Получихме нова информация по казуса с културната ценност – решението на софийска градска прокуратура по нашия сигнал, с което отказва да образува наказателно производство за унищожителното бездействие на институциите. Интересното в случая е, че в прокурорското решение е описано, че вероятно е налице престъпление, но няма кой да бъде обвинен за него: „от наказателно правна гледна точка ако сградата се разглежда като културна ценност, то по принцип нейното умишлено унищожаване или повреждане би могло да е престъпление по чл.278 Б ал.1 от НК.“ „Въпросната сграда изобщо не принадлежи на физическо лице и съответно няма как такова евентуално деяние да е съставомерно. Сградата не се поддържа от средата 50-те години на 20 век. В хода на проверката не е установено сградата да е била възложена за стопанисване и управление на конкретно физическо или юридическо лице.“

От друга страна, в писмо до нашата инициатива от Министерство на културата, което е препратено и до областния управител на София Николай Пехливанов от квотата на Патриотичния фронт четем, че на основание на чл.25, ал.1 от ЗДС, „поддържането и ремонтите на имотите – държавна собственост се извършват от ведомствата, на които са предоставени, а когато не са предоставени за управление по установения ред – на областните управители“. От министерството обръщат внимание и че според чл.71, ал.1 от ЗКН, собствениците на сгради-недвижими културни ценности подлежат на административнонаказателна отговорност ако не се грижат за тяхното опазване.

От отговора на прокуратурата, става ясно, че актът за държавна собственост на сградата е съставен на Районен народен съвет „9-ти септември“, правоприемник на който според кмета на Казичене, се явява Столична община. В последствие поземления имот, но без сградата, е предоставен с нов акт на НКЖИ през 2002.

През юни 2016г., тогавашният директор на ДП НКЖИ Милчо Ламбрев е поискал съставянето от областния управител на София град на нов акт, като в него вече да бъдат зачислени и намиращите се там сгради, сред които е и царската гара. След сигнала до прокуратурата от 8 ноемри 2017 г., на 5 декември 2017г., от областна управа София град връщат писмо до прокуратурата, че е изготвен проект на нов акт за публична държавна собственост. Такъв акт обаче, и към днешна дата – месец май 2019г. – няма информация да е съставен.

В отговор на питане на БТВ от м. март 2019 г. за стопанисването на сградата, областният управител отново връща топката за отговорността на Столична община и Министерството на културата.

Писмо областен управител БТВ

Ще обжалваме решението на прокуратурата, защото искаме институциите да се задействат и да спасят гарата, тъй като имат всички управленски механизми и правомощия за това.

Задаваме и риторичния въпрос – дали е патриотично изоставянето на гибел на действащ паметник на културата на над 100г., който е държавна собственост?

Представяме изготвената от нас хронология на съдбата на царската гара в Казичене.:

Хронология царска гара

034760102-big

Снимка на царското семейство на теснолинейката между царската гара в Казичене и резиденция “Врана”. Принцовете Кирил и Борис като машинисти возят баща си Фердинанд и Източник: http://vkolev.snimka.bg/travel/retro.588573.34760101.big

035006391 - bgrail

Теснолинейката потегля от царската гара в Казичене към резиденция “Врана” – във вагона малките княгиня Мария Луиза и бъдещият цар Симеон II. Източник: http://vkolev.snimka.bg/travel/retro.588573.35006391.big

Снимка гара Казичене 70 години на 20 век

Царската гара през 70-те години на ХХ в. – вече изоставена и с повредени прозорци. Източник: http://www.stara-sofia.com/droksf.html

Снимка от въздуха гара Казичене - блог стара София

Общ поглед от въздуха – влак пристига на царската гара в Казичене. Отзад се вижда трасето на теснолинейката. Източник: http://www.stara-sofia.com/droksf.html

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Граждани: унищожението и безстопанствеността на гарата в Казичене трябва да спрат незабавно!

Сигнализираха прокуратурата за окаяното състояние на старата царска гара

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт сигнализира прокуратурата за унищожаване и повреждане и безстопанственост по отношение на старата гара („халтата”) в Казичене. Сградата е обявена за недвижима ценност с местно значение с писмо от февруари 2009 г., но и до момента никой не се е погрижил за нея. Информацията за нея е крайно оскъдна като се знае, че е построена в началото на ХХ в. От там е тръгвало теснолинейно влакче, отиващо до резиденцията Врана, по което са пътували царете Фердинанд, Борис и Симеон. Постройката е със съсипан покрив, изтърбушени прозорци, врати, окабеляване, но продължава да се издига като паметник на времената, когато всичко е строено с мисъл за следващите поколения. Копие от сигнала е изпратено и до премиера Бойко Борисов, президента Румен Радев, омбудсмана Мая Манолова, комисиите по култура и транспорт Народното събрание, министерството на културата, ДП НКЖИ и др.

Kolaj Kazichane

Често сградата погрешно се нарича „царска спирка” поради незнание, че истинската царска спирка се е намирала в района на днешния мост „Чавдар” – коментират от инициативата.

034760102-big

Снимка на пътуване с царската теснолинейка. На нея се вижда цар Фердинанд с брат си Принц Филип, племеника си Леополд, а машинисти на локомотива са князете Борис и Кирил.Източник: форум bgrail.eu.

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,