Tag Archives: трафик

Летищните такси във Варна/Бургас и София – сравнение

Защо държавното летище София привлича значително повече трафик от концесионираните Варна и Бургас?

Защо в търговския регистър липсват отчетите на Фрапорт за 2016 и 2017 г.?

В крайна сметка ние от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт смятаме, че сме открили с голяма доза сигурност отговорът на първия въпрос. Тя е съвсем прозаична и отдавна имахме съмнения за нея, но сега опасенията се потвърдиха и с официални данни.

Стана ясно, че летищните такси за основни дейности на концесионираните летища във Варна и Бургас са средно с 15-20% по-високи, отколкото тези на летище София.

Летищни такси София Варна Бургас 2019

Данните са събрани от официалните тарифи на летищата за 2019 г.

Преди някой да ни е обвинил, че търсим проблема само в „честните частници от Фрапорт“, които между другото нито са толкова честни, нито са толкова частници*, трябва да поясним, че концесионерът по договора си с правителството Станишев от 2006 г., има пълната свобода на ценообразуване на летищните такси. Същата свобода на ценообразуване е заложена в процедурата по концесия на Летище София от кабинета Борисов 3.

Статистика София Варна Бургас 2000 - 2018

Статистиката е безпощадна в това направление – Летище София с по-ниските си такси, привлича много повече пътници, отколкото Бургас и Варна, взети заедно. Това е най-бързо развиващото се летище в Европа за 2018 г. (!) От друга страна – преди концесията, черноморските ни летища са имали повече пътници от софийското, а трите летища са били със сходен пътнически трафик. Големият проблем е, че и в концесията на Летище София няма нито дума за ръст на пътниците и дългосрочно развитие. На практика концесионерът ще може да увеличи двойно летищните такси и дори да има спад в трафика, няма да носи отговорност за неизпълнение на определени критерии за развитие на летището, но ще получи значително по-висока печалба.

Трябва да отбележим, че за последната отчетена година Летищe София има печалба от 11 млн. лв. след всички данъци и удръжки, дори и с тези по-скромни летищни такси. Т.е. летището чудесно изпълнява задачата си – не да печели огромни суми, каквото би искал да направи концесионерът, а да развива транспортния пазар и да подпомага местната икономика – от увеличения пътникопоток полза има целият български бизнес (туризъм, търговия на дребно и т.н.).

Описаното дотук ще означава само едно – риск от значително увеличение на цените на полетите от и до София и засилен натиск върху всички авиокомпании и особено нискотарифните. При летищата във Варна и Бургас продължава тенденцията на силно небалансирано сезонно развитие с нищожен дял на редовните полети. Най-вероятно тази тенденция ще продължи, заради по-високите летищни такси. Можем да направим мотивирано предположение, че ако летищата се управляваха от държавата, печалбата би могла да бъде по-ниска (не сегашните над 20 млн. лв. на година за последния публикуван ГФО от 2015 г), а тарифите по-поносими, така че да бъдат привлечени нови редовни линии. Въпрос на политика.

Накрая – трябва да отбележим и защо очакваме концесията на Летище София да навреди на прозрачността. Справка в търговския регистър показва, че концесионерът „Фрапорт“ не е публикувал актуални ГФО. Последните,публикувани данни са от 2015 г. За сметка на това – Летище София е публикувало данните до 2017 г. в изпълнение на закона.

Letishte Sofia GFO 2015 kolajLetishte Sofia GFO 2017 kolaj

За финал ще завършим с добре познатата поговорка: Не е луд, този който яде баницата, а който му я дава.


* основният пакет акции на Фрапорт се държи от германският регион Хесе и общината на Франкфурт, както и германският държавен превозвач – Луфтханза. А компанията – партньор на дружеството при концесията на летищата във Варна и Бургас БМ стар се смята за собственост на групировката ТИМ

Разследване в Биволъ

Източници за летищните такси:

sofia_airport_charges_bg_2

MSD 8.47.3.118_Тарифа на летища Бургас и Варна-летищни наемни и търговски такси.R3

Източник за капацитета на самолета Airbus A320:

https://www.airbus.com/aircraft/passenger-aircraft/a320-family.html

Tagged , , , , , , ,

“Удобни” измервания на трафика за “удобния” инвеститор (Парадайс Тауър)

Как не бива да се прави транспортно проучване за небостъргач

Или как СОС си затвори очите за предстоящото бедствие с трафика на Хладилника

Вместо начало:

В последните години в София започнаха да изникват все повече сгради на 20+ етажа. Бяха построени редица сгради в зоната около Интер експо център на Цариградско шосе. След известно забавяне в момента текат довършителни работипо  сградата на пл. Македония, довършва се и станалата известна като “тризъбеца” сграда до НДК (повече информация за обектите: в-к Сега). През 2016 г. в медийното пространство изненадващо за обикновените граждани и не толкова изненадващо за хората, следящи работата в общината, се появиха още няколко проекта за небостъргачи на едни от най-невралгичните места в града ни:

  1. Проектът “Гранд Каньон”, за който е  издадено разрешение за строеж (линк: в-к Дневник)
  2. Проект за няколко сгради с височина 150-180 метра на мястото на бившия мотокарен завод “Средец” (кръстовището булевардите Гешов и Цар Борис) (линк: Mediapool)
  3. Проект за небостъргач (55 етажа) “Парадайз Тауър” зад Мол Парадайс, който бе одобрен през миналата седмица от Столичен общински съвет.

Тук ще се спрем на последния, тъй като в интернет страницата на Направление архитектура и градоустройство бе публикувана част от документацията по проекта.Включена е и информация за заседание на Експертния съвет по устройство на територията от 4-ти януари, на което проектът е одобрен. Едновременно това проучване може да служи за база какво ни се готви със следващите такива проекти.

%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%bc%d0%bd%d0%be-%d1%83%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b9%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%be_%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%83%d1%87%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5

На последно място, но не последно по важност е публикувано и изследване-транспортен_трафик на “Транспортния трафик, пряко засягащ изграждането на многофункционална сграда “Парадайз тауър”. Автор на изследването е “Транспо” Груп. Оставяйки настрана, че освен в Търговския регистър, данни за такава фирма, включително интернет страница липсват, се насочваме към документа. От него разбираме, че инвеститорът на небостъргача “Магна МК” ООД е поръчал изследването и е написал заданието за проучването, което е очевиден конфликт на интереси, тъй като “инвеститорът” винаги ще има интерес такова изследване да бъде в ограничен обхват, за да доказва, че проблеми с трафика няма да има. Т.е. общината е делегирала права, които по принцип й принадлежат по закон, за да защитава обществения интерес, на частен собственик.

Още от началото на текста разбираме, че то ще третира само зоната на МОЛ-а и небостъргача.

%d0%b8%d0%b7%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%82%d0%b5%d0%bd_%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b8%d0%ba2

Т.е. още от обхвата става ясно, че това трудно може да се нарече проучване и анализ. Защо? Защото то реално не третира т.нар. O-D матрица на трафика в района, а именно – от къде и за къде пътуват и ще пътуват хората, които биха посещавали сградата/сградите.  Единственото, което е направено е преброяване на леките коли (без останалите участници в движението), които преминават в района.

Ако се опитаме да го кажем по ясно – излиза така, че в тази зона “не преминават” автомобили от кварталите под Витоша, нито пък от центъра на града, нито от пробива Токуда и Зоопарка, нито от Гоце Делчев и Южния парк. Просто има едни автомобили, които минават направо, завиват и т.н. Само заради този абсурд главният архитект Здравко Здравков и общинарите би трябвало да спрат проекта и да го върнат за отстраняване на нередностите. Този подход е характерен за социалистическото планиране на София, но даже тогава се е знаело повече за придвижването на хората, отколкото в момента. До този абсурд сме го докарали. Разбира се самата община не изисква подробни проучвания и това едва ли е просто случайност. На практика това развързва ръцете на “инвеститорите”, без оглед на това какви проблеми ще бъдат създадени за всички граждани на София след приключване на проекта.

Колкото повече, толкова повече …. трафик

Въпреки безумното и абсолютно тенденциозно задание, фирмата изпълнител все пак стига до извода, че е възможно удвояване и дори утрояване(!) на автомобилния трафик. Пак повтаряме УДВОЯВАНЕ и УТРОЯВАНЕ. Само че това удвояване “няма да натоварва трафика в зоната на въздействие около сградата” – край на цитата.

%d0%b8%d0%b7%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%82%d0%b5%d0%bd_%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b8%d0%ba4%d0%b8%d0%b7%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%82%d0%b5%d0%bd_%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b8%d0%ba5

От това става ясно, че на практика не е било извършвано реално преброяване, защото иначе преброителите щяха да видят пиковите задръствания, които се случват и към момента.

Снощи имах работа в района на кв. Хладилника – 10 минути работа, но трябваше за използвам кръстовището на “Сребърна” и “…

Posted by Тома Белев on Sunday, January 15, 2017

Проектът разчита и на пробива към Тодор Каблешков, подценявайки факта, че това без съмнение ще доведе още повече трафик в зоната. В проучването изобщо не са третирани ползвателите на други видове транспорт – пешеходци, обществен транспорт, велосипедисти. Това е типичен подход и за общината, който е използван за обосновките за всички цитирани инфраструктурни проекти. Разбира се вина имат и институциите, допуснали в Наредба 2 на МРРБ ЗА ПЛАНИРАНЕ И ПРОЕКТИРАНЕ НА КОМУНИКАЦИОННО-ТРАНСПОРТНИТЕ СИСТЕМИ НА УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ в чл.3 да е записано: “(4) Изчисляването на транспортните потоци в урбанизираните територии при анализите и прогнозите се извършва в транспортни единици, приведени към лек автомобил. Коефициентите за приравняване на различните моторни превозни средства (МПС) към разчетната единица лек автомобил…”.

Така са развързани ръцете на всеки “инвеститор” още от 2004 г. по времето на министъра на НДСВ Валентин Церовски и въпреки промените от 2016 г., този текст продължава да стои и към днешна дата.

Софтуерът моделира, но кой създава алгоритъма и вкарва данните

От “проучването” става ясно, че за “моделиране” е използван софтуер, който е показал, че небостъргачът няма да натоварва трафика в зоната на въздействие около сградата”. Но проучвателите пропускат факта, че всеки софтуер работи с входяща информация, избира се конкретен алгоритъм и чак тогава излизат крайни данни. Този “филм” вече сме го гледали със замразеното кръстовище на България и Гешов, където щом някой гражданин зададеше въпрос “а какво ще стане със следващите кръстовища”, му се отговаряше, че те “не влизат в обхвата на разработката”.

Има ли изненадани?

Друг любопитен момент е, който е важно да отбележим е, че проектант на “Парадайз тауър” е арх. Мая Йовчева от “Проарх”. За протокола ще отбележим, че това е проектантското бюро, създадено през 2000 г. от Петър Диков, заемал доскоро поста главен архитект на София. (Източник: ClubZ)

Изводи:

Администрацията на Столична община и т.нар. “експерти” не са научили нищо ново и не са забравили нищо старо. Отново се допускат проекти без реални проучвания на трафика и кой от къде и за къде пътува. През последните години тези проекти са десетки, включително кръстовището на ТВ Кула, станалият печално известен с първите по-големи протести, касаещи градската среда и Борисовата градина проект за Трамвай Безумие, естакадата на Семинарията, замразеното за момента кръстовище на България и Гешов, кръстовището на Лъвов мост, пробивът Токуда и др. Резултатите ги виждаме всички – още повече автомобили, още повече трафик и задръствания и респективно още повече замърсяване и огромни проблеми за града като цяло, който буквално се задъхва в пряк и преносен смисъл.

Какво предлагаме:

Има ли връщане назад. Ние считаме, че има ако всички граждани и общината се обединят около целта за ограничаване на автомобилния трафик, за повече зелени площи, за изграждане на специален фонд за откупуване на терени за озеленяване на територията на Столична община. София може да откупи парцела за паркинг или озеленяване. Ако питате от къде ще дойдат парите? Ние отговаряме – от същото място, от където дойдоха милионите за отчуждаване на терени за разширяването с две ленти на бул. Черни връх. От същото място, от където ще дойдат за “пробива” на Тодор Каблешков и т.н. Много интересен е двойният аршин – как когато говорим за отчуждаване на терени за предназначение различно от пътна инфраструктура, парите в общината изчезват, докато става ли въпрос за път, кръстовище на две нива и т.н., милионите, включително от заеми, някак си се намират. Също така е важно да се разследва как е променено предназначението на терена през годините с влизането в сила на Общия устройствен план на София през 2009 г., като цялата процедура юнашки е задвижвана от екипа на Направление Архитектура и Градоустройство, разбира се начело с тогавашния архитект Петър Диков.

OUP Hladilnika prez godinite

От схемата е видно как от терен с предназначение Обществено обслужване и максимално 7 етажа, се преминава към терен Смесено многофункционлно застрояване без реално ограничение на етажността, въпреки че отново 55 етажа е напълно недопустимо според закона.

Zoni SMF vs OO

Сравнение на зоните СМФ и ОО, каквато е била зоната на мястото, предвидено за Парадайс Тауър преди 2003 г.

Какво ни казва историята?

Ние отлично помним какво се случи в тази зона през годините. Изградиха се маса инфраструктурни проекти като естакадата на Семинарията, кръстовището на ТВ кула и пробивът “Токуда” все водещи трафика към Хладилника. През цялото време тези проекти бяха горещо защитавани от Столична община, главният архитект Петър Диков и различни техни защитници. Те твърдяха, че всички тези проекти ще “отпушат” трафика. Ние (Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт) твърдяхме, че задръстванията ще се прехвърлят на следващите кръстовища. Ето го резултатът. Сега е време за кръстовище на 8 нива на Хладилника. Сигурно ще отпуши трафика. Важно е да припомним, че през това кръстовище до 1981 преминаваше Околовръстната железница на София, гръбнакът на транспортната система на София до 1944 г., част от концепцията на немския архитект Адолф Мусман и кметът Иван Иванов, заложена в станалият нарицателен за София план “Мусман”, който и до ден днешен е непостижим за мислите и уменията на “модерните” софийски кметове и градостроители. Сега върху нейното трасе се строят булеварди (асфалтови градски рингове), но бе унищожен рингът, който можеше да има в пъти по-висок превозен капацитет отколкото дори 6 лентов булевард. Всичко това доведе и до огромното замърсяване на въздуха в града, което в крайна сметка допринесе България да бъде осъдена за качеството на атмосферния въздух.

Tagged , , , , , , , , , , , , , , ,

За концесията на Летище София, Николай Василев, лошата държава и добрите групировки.

На 15 юни т.г. в предаването на БНР “12+3” на Програма Хоризонт беше проведено интервю с Николай Василев – бивш министър на икономиката, а по-късно на транспорта при кабинета Сакскобургготски, и на администрацията и административната реформа по времето на кабинета Станишев.  Темата бе концесиите в България и по-конкретно тази на Летище София. По този повод, от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт, бихме искали да обърнем внимание на няколко сериозни въпроса. Смятаме, че това е важно за начина и последиците от управлението на целия транспортен сектор у нас.

Image_5363577_128

В интервюто той посочва следното:

Обявявам се изцяло в подкрепа на концесионера на това летище. На държавата по принцип не ѝ е работа да управлява търговски обекти, защото тя не го прави добре. Ако сега отидем на летище София, ще намерим десетки неща, които никой не харесва. Аз съм ги казвал в миналото на директора на летището, но какво от това. В държавни ръце тези обекти никога не са на световно ниво.

Синдикатите винаги са против подобни сделки, защото самите синдикати “виреят” най-добре в държавна среда. Те искат държавата да назначава служители, просто те предпочитат тази комунистическа среда за работа в едно предприятие. Концесионната процедура е конкурентна. Ще дойдат концесионери, които ще дадат най-добрите оферти за летище София. Те знаят много добре как се управляват летища. Това няма да им е нито първото, нито петото, което управляват и те много по-добре знаят какви ще са приходите.

http://bnr.bg/horizont/post/100703869/za-i-protiv-koncesiata-na-letishte-sofia

Интересното в случая е, че по времето на Василев като министър на транспорта в кабинета “Сакскобургготски” е започната процедурата за концесията на летищата във Варна и Бургас http://www.nkr.government.bg/app?service=external/Full&sp=S1&sp=S456  (Рeшeниe № 647 на Министерския съвет от 10.VIII.2004 г.). Самият Симеон Сакскобургготски назначава Василев за председател на комисията, която е оценявала офертите. (Заповед № Р-57 от 27.VIII.2004 г.) Процедурата е завършена и подписана от министъра на транспорта по времето на кабинета “Станишев” Петър Мутафчиев.

От разследване на „Биволъ” става ясно и кой притежава 40% от собствеността във фирмата концесионер на летищата във Варна и Бургас. Това е познатата на всички варненска групировка ТИМ.

„Fraport AG участва в джойнт венчър с българската БМ Стар, с която от 2006 г. оперира летищата в Бургас и Варна. BM Star е част от българската икономическа групировка TIM. За TIM съществуват сериозни подозрения, че е създала широко разклонена мрежа, с която поддържа корупцията и организираната престъпност в политическия и икономически живот на страната.

(„Акционери на Фрапорт искат да изгонят криминалната групировка ТИМ”)     

https://bivol.bg/fraport-tim-protest.html

Друг интересен казус, свързан с концесията на Бургаското летище е провалът на охранителите на концесионера при тежкият атентат на летището през 2012 г.

„Охраната на Летище Бургас се извършва от концесионера Фрапорт, който отговаря за външния периметър – бариери, паркинги, достъп до терминалите и от Гранична полиция, която отговаря за вътрешния периметър – багажи, пропуск, проверка на лични вещи на пътниците. – заключават разследващите от израелските служби за сигурност.

(„Охраната на ТИМ се провалила на Летище Бургас”) https://bivol.bg/atentat-tim-burgas.html

В “Биволъ” откриваме материали за ТИМ и техните връзки “с руската организиран престъпност” – както посочва бившият американски посланик у нас Джеймс Пардю https://bivol.bg/anti-tim.html , https://bivol.bg/trutnev.html

Дали концесионираните летища се управляват прозрачно можем да съдим отчасти от липсата на данни за пътникопотока на летищата Варна и Бургас. От годишните финансови отчети на “ФРАПОРТ ТУИН СТАР ЕЪРПОРТ МЕНИДЖМЪНТ” става ясен само общият брой преминали пътници. За разлика от отчета на Летище София, където освен тези данни, има сегментиране и по видове трафик – нормални/нискотарифни превозвачи, чартъри/редовни превози/частни самолети и т.н. Фрапорт не предоставя такива отчети публично като в тяхна защита ще посочим, че не открихме да има такива изисквания според концесионния договор. Това разбира се затруднява както реалната, а не виртуална публичност, така и поставя сериозни спънки пред евентуални проекти, свързани с оптимизацията на пътникопотоците и обществения транспорт по Черноморието.

Липсата на информация пречи да бъде оценено подобаващо дали концесията на морските ни летища е толкова успешна, както твърди бившия министър Николай Василев. Дори резултатите сочат едни доста по притеснителни факти – общо двете летища регистрират едва 13% ръст в пътникопотока от 2006 г. до днес от тогавашните 3,338,172 пътници до сегашните 3,759,014. Аерогарата във Варна пък бележи спад и вече (девет) 9 години не може да достигне нивата на трафик от времето преди концесията 1,532,241 млн. преминали пътници през 2006 г. срещу 1,398,694 през 2015 г. или спад с 9%.

При Софийското “държавно” летище ситуацията е коренно различна. Думата “държавно”е в кавички, защото зареждането с гориво и наземното обслужване са либерализирани (за това можете да прочетете повече в нашата статия от 26-ти май тази година https://obshtestven.wordpress.com/2016/05/26/koncesia-letishte-na-tumno/ ) А от друга страна има почти непрекъснат ръст на трафика. В периода 2006 – 2015 г. ръстът на преминалите пътници е с 85% – от малко над 2 млн. на над 4 млн. (!)

Prilojenie 2 Preminali putnici Sofia vs Varna vs Burgas

Едва ли за някого може да е изненада, че основната част от въздушния трафик на морските летища е концентриран през летните месеци и вероятно се формира главно от чартърни самолети, които така или иначе летят до туристическите дестинации по Черноморието. Т.е. от отчетите на Фрапорт не става ясно какъв допълнителен постоянен, а не чартърен трафик са привлекли летищата Варна и Бургас.

Заключението е доста притеснително, а именно – двете летища на практика остават в страни от транспортния пазар, след като основният им трафик остава чартърният, който по своята същност не представлява транспортен пазар, а е част от туристическата услуга. Приходите са увеличени, но това е за сметка на пазара – т.е. вероятно (информацията не е публична) са увеличени летищните такси, което не е стимулирало устойчивото развитие на двете летища и свободното търсене на двете дестинации.

При софийското летище чартърният трафик не надвишава 5%, което означава непрекъснато развитие с нови превозвачи, нови линии и все по-голяма мобилност на населението и развитие на пазарите на транспортни услуги. Това е станало благодарение на относително по-ниски летищни такси, които може да си позволи само една държавна компания – не се работи на печалба на всяка цена и въпреки това се реализират годишни печалби.

Всичко казано до тук се потвърждава и от думите на директорът на нискотарифния превозвач Ryanair , които обмислят да подадат жалба срещу процедурата за концесия на Летище София в Брюксел заради риск от значително по-високи летищни такси, срив в конкурентоспособността на летището и намаляване на пътниците.

Припомняме и нашето сравнение между софийското летище с няколко основни летища в Източна Европа и техния механизъм за управление:

Prilojenie 4 Upravlenie

Ако се върнем обратно на Николай Василев, той се оказва замесен и в друг любопитен „летищен” казус – замяната на Летище Божурище до София за 144 апартамента през 2005 г.

„Замяната бе започната още от предшественика на Близнаков Николай Свинаров и гласувана от кабинета на Симеон Сакскобургготски в края на мандата му. Последваха прокурорски проверки, които не установиха нарушения, и в края на 2006 г. сделката бе одобрена и от правителството на Сергей Станишев. Впоследствие делото бе подновено и досъдебното производство бе образувано през май 2009 г.

По-късно сделката е разследвана от прокуратурата. http://www.mediapool.bg/bivshi-ministri-i-oblasten-upravitel-s-obvineniya-za-letishte-bozhurishte-news155943.html

Интересното в случая е, че излиза така, че с гласуването си като министър на транспорта Василев фактически е попречил София да има второ гражданско летище (Трафикът на Летище София вече надхвърли 4 млн. пътници при „лошото държавно” управление, както стана ясно по-горе). Никой не е изследвал дали нашата столица може да мисли за втора аерогара на мястото например на Летище Божурище, където са налице редица благоприятни фактори (пистите там са напълно запазени, а се твърди, че има по-малко на брой дни с намалена видимост през годината от Летище София).

За финал предоставяме базата данни за преминалите пътници през трите летища машинно четими в табличен вид. Правим го, защото се оказа, че всички Годишни финансови отчети са представени във формат PDF, което прави невъзможна тяхната машинна четимост и на всеки, който има желание да се порови в темата ще са му нужни часове докато свали информацията в таблица. Ние вече го направихме в името на това като граждани да знаем какво се случва с нашата обществена собственост и как се управлява тя.

Преминали пътници през трите най-големи летища в България за периода 2000 – 2015 г.
Година Брой
Летище С О Ф И Я Б У Р Г А С В А Р Н А
2000 1,127,399
2001 1,107,862
2002 1,214,137
2003 1,366,869
2004 1,614,134
2005 1,874,368
2006 2,209,348 1,805,931 1,532,241
2007 2,746,330 1,949,197 1,493,267
2008 3,230,656 1,925,637 1,438,066
2009 3,134,104 1,704,537 1,220,251
2010 3,296,936 1,894,109 1,227,442
2011 3,474,993 2,253,320 1,181,832
2012 3,467,455 2,380,536 1,221,468
2013 3,504,326 2,480,519 1,319,185
2014 3,815,158 2,530,129 1,387,783
2015 4,088,943 2,360,320 1,398,694

 

 

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

ПЛАНЪТ ЗА ЛИКВИДИРАНЕ НА БДЖ ч.1

Събрахме на едно място пораженията върху БДЖ за последните над 30 години и се оказва, че ситуацията, в която се намира железницата е резултат повече или по-малко на планомерни действия. Вече можем с голяма степен на сигурност да твърдим, че унищожението не е плод на серия случайни съвпадения. Съучастници са почти всички български правителства в България дори преди края на режима преди 89-та и практически от всички министри на транспорта. Ето ги и точките, по които действат душманите на железницата. Всяко едно от описаните действия е реално и се е случило/случва се в момента.

Загубата на пазарен дял е колосална и без паралел, в която и да е европейска държава, закрити са стотици километри железопътни линии, нарязани на скрап са хиляди вагони и стотици локомотиви и мотриси, уволнени са десетки хиляди най-качествени кадри железничари, железницата е варварски разпарчетосана на превозвач и инфраструктура без никой да е карал българските власти да го правят точно по този начин.

Slide1

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Северната тангента на София (част 1) – кой се интересува от местния трафик като си имаме транзит?

Материалът е продължение на участието на колегата Веселин Кирев в един от сутрешните телевизионни блокове преди 1 месец. Припомняме, че той пожела на новия зам. кмет по транспорта на Столична община Дончо Барбалов, да ползва повече обществен транспорт и да започне да води счетоводни сметки на пътната инфраструктура в София. Отговорът за пореден път бе мълчание и пренебрежение. http://www.bgonair.bg/sutreshen-blok/2016-06-16/izgrazhdaneto-na-bul-rozhen-shte-oblekchi-trafika-v-problemniya-rayon-na-severnata-tangenta

Ако се върнем на Северната тангента, с реализирането й Столична община и Агенция пътна инфраструктура:

  1. фактически приближават транзитния трафик към централните части на града, изоставя Северната дъга на Околовръстния път, която също се явява връзка между посочените магистрали, но отвежда трафика с няколко километра встрани от центъра на града. Проектът е записан с термина motorway  (Construction of approximately 16 km of a dual carriageway motorway (2×3) shortcutting the Sofia Ring Road in the north of the city) в документите за 40 милионния заем от Европейската инвестиционна банка. Проектът цели свързване на АМ Струма, АМ Люлин, АМ Хемус (The project is in line with the Sofia Municipality Development Plan and will connect three major motorways (previously financed by the Bank: Trakia, Lyulin and Hemus) http://www.eib.org/projects/pipeline/2014/20140141.htm.

Severna Tangenta Map 1 copy

2. Предвиждат двоен ръст на автомобилен трафик до 2040 г. Това става ясно от публикуваната Оценка за въздействието върху околната среда от Столична община. Ето защо проектът правилно не е окачествен от ЕИБ като такъв, целящ ограничаване на парниковите емисии. Защо е финансиран тогава остава енигма, вероятно обвита и с корупция на най-високо ниво. В крайна сметка обаче се потвърждава отново позицията на ЕК, че решенията и предложенията идват от местните власти и щом правителството избира да строи пътища, ще ги строи, но след това ще плаща глоби за мръсен въздух.

OVOS Severna Skorostna Tangenta-20

3. Никога не са имали за цел съоръжението да обслужва местния трафик. Този факт е бил известен на хората, взимащи политически решения и на проектантите още на етапа на заданието на проекта. Това стана ясно дори за най-големите защитници на политиката на правителството Борисов и Столична община, пътуващи и стоящи на километричните опашки на входа на София откъм кв. Требич .

2111083925

Този трафик (обществен транспорт, леки автомобили, пешеходци, велосипедисти) никой никога не го е интересувало. До момента не сме открили да е било представено маркетингово проучване на трафика и кой откъде за къде пътува – станалото печално със своята липса и за други проекти (като например Трамвай Безумие) проучване за O – D (Източник и дестинация на трафика) кой откъде за къде пътува. Винаги подходът е бил статичен – просто броене на леки коли, автобуси и камиони, никога пазарен/маркетингов/клиентоориентиран – изследване на това откъде и за къде пътуват хора и стоки.

Горното се потвърждава и от думите на един от потърпевшите граждани, интервюирани в една от националните телевизии покрай скандала: „Старият Кумаришки път минаваше през прелеза на Илиянци. Свързваше Годеч, Монтана, Враца. Просто пътят за Северна България беше оттук. С тази магистрала стана така, че ние не можем да минем от никъде за никъде“, коментира Иван Димитров, един от потърпевшите. Въпреки че се намират само на 50 метра от тангентата, жителите на „Бенковски“ могат да се качат на скоростния път по два маршрута: единият е дълъг 10 км, а другият – 7 км.По права линия от „Бенковски“ до „Требич“ са около 3 км, но за да стигнем до там, трябва да обиколим поне 12 – 13 до 20 км“, допълва Димитров. http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/regionalni-novini/kup-nedomislici-po-chisto-novata-severna-tangenta.html

4. На практика изграждането на тангентата повтаря дори в още по-големи размери антипешеходната и анти-местен трафик политика с Южната дъга на Околовръстното шосе. Там, за да пресечете между южния и северния тротоар пеша или с велосипед, на места трябва да вървите повече от 2 км. пеша.

Peshehodni Preminavania copy

Освен това, при Северната тангента и пресичащите я улици, които свързват всички квартали и населени места в полите на Стара планина, никъде няма изградени тротоари, видно на снимката зад репортера на “България он еър”. Това на практика означава две неща – огромен риск за хората, които посмеят да се движат пеша по тези пътища, но и пълна пешеходна непроходимост заради калта през есенно – зимния период. Това се случва в столицата на европейска България в XXI в.!

Metodi Vladimirov

 

 

 

 

 

 

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Новите билети – все още незаконни. Какво да правим?

Позиция на Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт

Здравейте, уважаеми читатели, съмишленици и приятели.

По повод решението на ЦГМ да започне да отпечатва билетите от 1,60 лв. за единично пътуване и 1,20 лв. за 10 пътувания, следва да посочим, че считаме действията на Столична община за незаконни, подлежащи на административни и наказателни санкции.

Защо считаме, че е незаконно?

Защото в законоустановения срок (на 05.05.2016 г.) сме подали, заедно и с други граждани, жалба срещу решението на Столичен общински съвет, публикувано на официалната страница на СОС на 21.04.2016 г.

В тази връзка, в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на Република България, чл. 90 (1) изрично е посочено:

Чл. 90. (1) Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест – до решаването на спора от съответния орган.

Решението се явява административен акт по смисъла на закона. А до момента по нашите жалби съдът дори не е образувал производство, да не говорим за съдебно решение!

На практика в момента се намираме в ситуация Столична община (ЦГМ) да печата билети и да налага със сила  едно такова решение.

Какво да правим с билетите?

Считаме, че билетите, както и последващи действия от контрольори и др. лица от ЦГМ са незаконни до произнасянето на съда. Решение на всеки гражданин е как да действа в подобна ситуация.

Какво очакваме от Административния съд?

За съжаление, трябва да ви информираме, че не очакваме чудеса от българския съд още по-малко от административния. За никого не е тайна, че той защитава администрацията от гражданите, а не обратното. Въпреки това вярваме, че рано или късно ледът ще се пропука и този съд неизбежно ще започне да правораздава справедливо и според законите в интерес на обществото. Т.е. целият казус и обществен натиск могат да повлияят благотворно и на тази институция.

Какво казват обикновените граждани?

Цитираме един изключително точен коментар от нашата фейсбук страница по темата:

„Ето как излиза сметката:
Карам кола на газ и правя 25 км пробег да отида на работа, да пия едно кафе в центъра, да си свърша и друга работа и да се прибера.
Разход 10 на 100, цена на газта 0,88 лв. – за 25 км пробег плащам 2,20 лв.
Давам и 1 лв. за зелена зона за 1 час.
Общо: 3,20 лв. Цената на 2 билетчета!

Дали някога ще се кача в градския при такава цена?
По-важното – колко ЩЕ СЕ УВЕЛИЧИ трафикът на автомобили в София при такова малоумие?

(Л. Лазаров)

Напомняме, че целият казус се разиграва докато кметът на София Йорданка Фандъкова миналата седмица позира със Зоран Янкович – кмет на избраната за зелена столица на Европа Любляна. За своя трети мандат г-жа Фандъкова заяви амбиции да превърне София в „зелен” град с подобряване на градската среда, качеството на атмосферния въздух и т.н. Как ще се осъществи това с насърчаване на ползването на леки автомобили – не е ясно.

От друга страна вчера бе представена поредна статистика, че България е първенец в ЕС по смъртност от онкологични белодробни заболявания.

imag1062

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , ,

Автобусите не са основният замърсител на въздуха в Лондон

Сайтът http://www.howpollutedismyroad.org.uk/hotspots.php ни предлага по доста информативен начин възможността да визуализираме кой е основният замърсител на въздуха с азотен диоксид в градската среда на Лондон.

Тезата, която чуваме да се прокрадва на различни нива в МОСВ или в общините, че автобусният транспорт е “основен замърсител” на въздуха, не издържат и на елементарен анализ. Просто помислете ако 1 дизелов автобус харчи по 30 литра на 100 км. пробег и вози средно 20 пътника, а един автомобил харчи средно 10 литра гориво на 100 км., но вози само 1,7 пътника средно, кой ще замърсява повече на единица извършена работа (превозен пътник). Тук оставяме настрани темата за електрическия обществен транспорт.

На някои хора, които работят в общините обаче явно липсва компетентност да направят тази елементарна сметка или защитават нечии други интереси от тези да имаме чист въздух в градовете и да имаме алтернатива на леките автомобили.

Обръщаме внимание, че Столична община няма нито толкова пунктове за измерване на замърсяването, нито те са разположени на местата, на които са в Лондон, а именно непосредствено до самия замърсител – на метър от уличните платна.

Същият сайт предлага възможност да се види замърсяването около училищата, за което въобще не се говори, въпреки, че много изследвания показват, че животът покрай натоварените пътни артерии е свързан с увеличаване на заболеваемостта от астма при децата с 30%, както и на белодробните и сърдечно-съдови болести при възрастни хора.

20160113 London  air pollution

В лилаво е представена зоната с такса “задръстване” в централен Лондон.

Tagged , , , , , , , , ,