Tag Archives: транспортна

Три сделки с имущество на БДЖ отиват на прокурор

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт подаде три сигнала за предстоящи сделки с имущество на БДЖ.

На 19-ти декември от 10 часа е насрочен пореден търг за 50 локомотива и мотриси, собственост на държавните железници. http://holding.bdz.bg/bg/prodajbi-i-otdavane-pod-naem/holding-bulgarski-durjavni-jeleznici-ead-otkriva-turg-s-taino-naddavane-za-prodajba-na-50-broia.html По информация от запознати част от подвижният състав е годен за експлоатация. За продажба са пуснати и 2 теснопътни дизелови локомотиви като припомняме, че 10 такива локомотива вече са продадени и се експлоатират в далечна Аржентина като сделките започват още през 90-те години на миналия век. Същите модели електрически и дизелови локомотиви и мотриси като обявените за продан, продължават да се експлоатират в немските, чешките, словашките, румънските, латвийските и руските железници. За продан е обявен и последният чешки локомотив Шкода от серия 42, който уж трябваше да стане музеен, тъкмо в годината, когато трябваше да се чества 50 годишнината от първата му доставка в България.

Сред въпросите, на които обръщат внимание от сдружението са:  Какви са заданията за оценка на тези активи и дали отговарят на българското и международно законодателство?; В какво състояние се намират обявените за продажба на търг локомотиви, мотриси и ватони и каква е причината за тяхното настоящо състояние?; Има ли недостиг на локомотиви и мотриси в „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД?; Колко влака (курса) на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД и „БДЖ – Товарни превози” ЕООД са били отменени в рамките на последните 5 години поради липса на годен и технически изправен подвижен състав?; Оставян ли е подвижен състав на Холдинг БДЖ ЕАД и неговите дружества „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД и „БДЖ – Товарни превози” ЕООД целенасочено неподдържан с възможна цел да се продаде по-късно на безценица и да се облагодетелстват частни физически и юридически лица за сметка на държавното дружество, респективно българските данъкоплатци?; Осигурявани ли са в достатъчен обем необходимите за поддръжката на тяговия подвижен състав резервни части?; Премествани ли са части от една тягова единица на друга, на какво основание и дали това е било законосъобразно?; Дължи ли държавата на дружества от групата БДЖ финансови средства и ако да – в какъв размер?; Какъв е общият размер на дълговете на Холдинг БДЖ ЕАД, „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД и „БДЖ – Товарни превози” ЕООД към настоящия момент и поради какви причини са формирани те?

В периода 22 ноември – 29-ти декември т.г. пък съдия изпълнител е обявил за продан 3 запорирани апетитни имота на БДЖ – хижа Родина в близост до Златните мостове на Витоша, почивна станция в град Банкя и сградата на Транспортна полиция в непосредствена близост до Централна гара в София. И трите имота се продават за суми от над 1 млн. лв. http://sales.bcpea.org/bg/properties/item198886.html, http://sales.bcpea.org/bg/properties/item198884.html, http://sales.bcpea.org/bg/properties/item198370.html

По този сигнал гражданите питат: Каква е причината за запориране на посочените имоти и настоящата публична продан?; Кой носи отговорност за запорирането на тези активи?; Кой, кога и защо е актувал посочените и какъв вид собственост са те към настоящия момент?; В какво състояние са посочените в процедурата активи, как се стопанисват те и защо състоянието им е такова?; Как са управлявани в годините тези активи и направен ли е опит за тяхното ефективно стопанисване, така че да носят дългосрочни приходи на железницата?; Защо имаме примери за добро стопанисване на подобни обекти, отново собственост на държавни предприятия?

Третият сигнал касае процедура за оценка на активи на БДЖ Товарни превози – имоти, определяни като „неоперативни активи” и 1452 товарни вагона под особен залог. Договорите с независими оценители са сключени на 07 декември т.г. http://bdzcargo.bdz.bg/bg/obiavi-za-obshtestveni-poruchki/izbor-na-nezavisimi-oceniteli-za-izgotviane-na-ocenki-na-aktivi-sobstvenost-na-bdj-tovarni.html

От инициативата коментират, че кризата в БДЖ е следствие на факта, че управляващите изцяло са абдикирали от железницата. Дружеството буквално е принудено да се самоизяжда и унищожава активи, закупени и построени с парите на данъкоплатците като част от сградите са изградени още преди 1944 г. Гражданите настояват да се спрат всякакви сделки с имущество на железницата до избора на ново правителство, а след това те да бъдат включени в общ публичен регистър и да се потърсят възможности за успешна и ефективна експлоатация на подвижния състав и сградите.

bdz-prokuratura-dec-2016

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

БДЖ – удобният виновник за сделката на тъмно с концесията на Летище София

Граждани алармират, че процедурата е стартирана без приета Национална транспортна стратегия

От Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт се противопоставяме на приетото на 17-ти май от Министерски съвет решение за започване на процедура за концесията на летище София, с прихода от която евентуално да бъдат покрити дълговете на БДЖ. Основният ни мотив е фактът, че в момента тече процедура по създаване на транспортна стратегия на страната до 2030 г.[1], а концесията не е била посочена като стратегически приоритет в нито един документ. Тази процедура не е определена като цел и в новата Оперативна програма Транспорт 2014 – 2020 г. Интересно е дали МТИТС действително ще изпрати до ЕК писмо, обвързващо концесията на летището с дълговете на БДЖ, признавайки че средства за железницата няма и тя не е приоритет на правителството ? Дали всичко описано до тук е доказателство за непоследователност и липса на прозрачност или пък за последователно водена грешна/неправилна политика. От друга страна отново остава скрита истината защо са натрупани дълговете на БДЖ и че Железницата не е виновна сама по себе си за лошото управление на мениджърите, назначавани от министъра на транспорта, както и за взетите кредити основно за влаковете Сименс без държавна гаранция с пълната яснота, че те няма да могат да бъдат изплатени.

Опасенията ни са, че правителството е изправено пред заплахата да направи най-голямото ни летище неконкурентоспособно, както се посочва в становището на една от най-големите нискотарифни авиокомпании у нас (Ryanair). Считаме, че процедурата е под съмнение за прозрачност и законосъобразност , тъй като банкови сметки на дружеството на обща стойност 52 484 000 лв. са запорирани към 31.12.2015 г. Това става ясно от проверка в търговския регистър и Годишния финансов отчет на дружеството за миналата година. Prilojenie 1 Zapor

Оказва се неясен и казусът с летището в Балчик, което би трябвало да е прехвърлено като актив към Летище София още от 2011 г., но столичното летище вече 5 години не е влязло в реално владение на новия си актив. Не е ясна съдбата и на дългосрочните вземания като например останалите във фалиралата КТБ над 27 млн. лв., както и на още 24 млн. лв. дължими от Министерството на траспорта. Не е ясна съдбата на дълговете на България Ер към летището в размер на над 2 млн. лв.

От инициативата настояваме да бъде публикувано заданието за процедурата за концесия. Вече сме внесли искане за пълната документация по процедурата.

Дали фактът, че летището е обявено за концесия при всички описани проблеми, означава, че е решено да бъде дадено на конкретни „инвеститори” на всяка цена, включително при абсолютно неясна процедура, движеща се по ръба на закона?

От друга страна, Летище София е един от относително добрите примери на последователна държавна политика, довела до сравнително успешното развитие на дружеството. От представената графика се вижда, че преминалите пътници продължават да нарастват и за миналата година за пръв път в историята на летището са надхвърлили 4 млн. души. Prilojenie 2 Preminali putnici Интересното е, че наземното обслужване на самолетите е фактически либерализирано още от 2007 г. с втори частен оператор Swissport и трети – гръцката ГолдЕър, която се включва от 2011 г. Конкуренция има и при зареждането на самолетите с гориво, където от 2011 г. руската Лукойл Евиейшън едновременно доставя горива на летищния оператор и създава отделно предприятие, конкуриращо държавната компания. От 2013 г. в този сегмент се намесва и Swissport. Тези фактори неминуемо оказват влияние в намаление на приходите на летището, но то все още излиза на печалба. Prilojenie 3a Prihodi Nazemno Obslujvane

Prilojenie 3b Gorivo Antiled

Инициативата предостави сравнителен анализ на управлението на столичните летища на 8 от страните членки на ЕС от Източна Европа. Подход, какъвто предлагат българските власти няма при нито едно от останалите летища, повечето от които са 100% държавна собственост. Аерогарите в Будапеща и Атина са частично приватизирани, но с преобладаващо държавно участие. От друга страна, летището на гръцката столица не може да бъде посочено като особено успешен пример, поради факта, че заради завишените след приватизацията летищни такси, държавата е принудена да субсидира авиокомпаниите с по 8 евро за всеки преминал пътник.

Prilojenie 4 Upravlenie

Друг много важен аспект на казуса е, че до момента никой не обърна внимание на държавните и общински инвестиции в аерогарата, които по базисни сметки са над 800 млн. лв. В тях се включват разширението на Терминал 1 и изграждането на Терминал 2 с държавно гарантирани заеми, които още се изплащат и чиито последни вноски не е ясно дали ще бъдат прехвърлени на концесионера. Не на последно място трябва да се отбележи и изградената с помощта на еврофинансиране метро линия до Терминал 2. Prilojenie 5 Investments

В заключение ще посочим, че по-логично изглежда ако общината и държавата искат развитие на сектора, да бъдат разгледни вариантите за второ летище на София в Божурище или Доброславци (щом въздушният трафик се очаква да продължава да нараства). Земята може да бъде предоставена на концесия при облекчени условия за инвестиция „на зелено”. Така ще се създадат още по-благоприятни условия за въздушния транспорт (летището в Божурище, което бе съсипано, въпреки че е обявено за паметник на културата, има съществуваща писта и жп връзка).

Друг сериозен проблем са бъдещите инвестиции в летището и как концесионирането ще се отрази на възможностите за кандидатстване за еврофинансиране, включително за задължителната според Бялата книга на транспорта „директна, за предпочитане високоскоростна железопътна линия”[2], която трябва да бъде изградена точно към момента на приключване на концесията през 2051 г. Концесията за подобен срок предопределя бъдещето на сектора много след приключването на мандата на министъра на транспорта Ивайло Московски и кабинета Борисов и без никой да е питал българските граждани.

[1] https://www.mtitc.government.bg/page.php?category=686&id=8053

[2] http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:52011DC0144&from=EN

 

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,