Tag Archives: смф

ГАРА ПИОНЕР = ПРАЗЕН ЧЕК?

От ГИ за обществен и релсов транспорт изразяват сериозни опасения за далавера, подготвена за гара Пионер

От наеми НКЖИ получава над 2 млн. лв. за последните 10 години, а разходите са едва 80 хил. лв.

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт направи собствено проучване по казуса с опита за продажба на доскорошната гара по Околовръстната железница на София. В медийни публикации се твърдеше, че собственикът на имота Национална компания железопътна инфраструктура изтъквал като причина за продажбата невъзможността да управляват имота. Управлението било свързано с големи разходи, които са непосилни за компанията. Държавното предприятие не може да осигури поддръжката на столичната гара поради липса на финансови средства.

От официални отговори по закона за достъп до обществена информация от НКЖИ до ГИ за обществен и релсов транспорт стана ясно точно обратното, че приходите на гара Пионер само от наеми на действащата там строителна борса, са 2 235 000 лв. за последните 10 години, а разходите (единствено амортизации, които не се осчетоводяват например за пътната инфраструктура) – 87 851 лв. От отговора става ясно и че всяка година половината от приходите от наем отиват директно в държавния бюджет, вместо да останат като възможност за инвестиции на предприятието.

След този отговор, гражданите питат: КОЙ НАТИСКА РЪКОВОДСТВОТО НА НКЖИ ЗА ПРОДАЖБАТА НА ГАРА ПИОНЕР? Описаното дотук говори по-скоро за упражняван натиск на високо политическо ниво върху НКЖИ да продаде най-апетитния не само в София, но вероятно и в цялата страна имот, който на всичкото отгоре се оказва и доходоносен за железницата.

От инициативата припомнят и че решението на министерски съвет № 760 за даване на съгласие за продажбата на гарата бе взето на 8-ми декември 2017 г.

В началото на октомври 2017 г. пък бяха подготвени, а на 28 март 2018 г. вече бяха приети от народното събрание промени в Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО). Една от тези промени касае и територията, която заема гара Пионер. До момента сигнатурата й в закона и в действащия общ устройствен план на София е съкращението „Са1“, означаващо терени за спорт и атракции.

Според промените предстои тази сигнатура да бъде окончателно заличена. В текста на изменението, което трябва да бъде гласувано от депутатите в рамките на следващите няколко седмици обаче не е посочено с какво ще бъде заменена тя. Това най-вероятно означава един вид празен чек, който конкретен инвеститор да попълни и предаде на „правилните“ хора, за да запишат правилната сигнатура. Терените по всяка вероятност ще могат да получат променено предназначение по решение на общинските власти (кмет, общински съвет, главен архитект).

От инициативата припомнят, че в периода 2003 – 2009 г. теренът е бил със сигнатура „Смф1“, която позволява многоетажно строителство, каквото има например в зоната между б-ца Токуда и бул. „Никола Вапцаров“.

В момента на база размерите на терена (20 000 кв. м) и зоната му „Са1“, това означава възможност за над 3000 кв. м. застроена площ, което е едноетажен обект с размери 55 х 55 м (т.е. колкото два закрити басейна с олимпийски размер). Ако обаче територията се превърне обратно в зона „Смф1“ това означава възможност за изграждане на нов търговски център (мол) в Борисовата градина с височина 26 метра и пълното застрояване на терена.

Pioner Zona 01Tereni Prednaznachenie 01От инициативата са проследили постепенната промяна на предназначението на терените. Прави впечатление, че гара Пионер до 2003 г. е разделена на терен за железопътен транспорт и зелена площ. След това територията е означена изцяло като зона „Смф1“, а зелената площ е заличена, а в периода 2007 – 2009 г. – явно заради съпротива от граждани при приемането на действащия към ден днешен ОУП, предназначението е сменено със „Са1“ за целия терен, което ще бъде премахнато с промените в ЗУЗСО.

Историята със „София ленд“ е сходна – до 1990 г. част от терена е бил в рамките на Борисовата градина. С годините започва промяната на неговото предназначение, докато не се стигне до днешното състояние на допустимо тотално застрояване на над 80% от територия. Казусът прилича на този с гара Пионер, като отново увеселителният парк е построен и само след 5 години фалира, имотът е ипотекиран в Първа инвестиционна банка, която след фалита получава имотите. През това време, сигнатурата се променя и сега той се застроява с жилищни сгради. Опасенията са, че същото ще се случи и с жп гарата.

Цялата далавера, свързана  с разграбването на София ленд е проследена в статията: Софияленд – пощенска кутия на СИК за пране на пари

Връщайки се в наши дни – в момента тече процедура за нов ПУП на Борисовата градина, за който предстои обществено обсъждане, територията е предвидена за изграждане на спортни съоръжения – зали, нови игрища, подземен паркинг за 340 коли и нов наземен паркинг за 45 коли.

03_PUP-PRZ_Borisova_gradina_Zastrojavane_PP-2018-01-22-M 1-1000-06

Все още не е ясна началната цена за продажбата. Като по най-консервативните сметки данъчната оценка от 1,5 млн. лв. е поне 20 пъти по-ниска от цената, на която се продават поземлени имоти в район Изгрев в София.

Ceni Imoti IzgrevОт инициативата припомнят, че това е трети опит за продажба на гарата. Първият е по времето на министър Петър Мутафчиев, вторият – в края на управлението на Данаил Папазов.

Малко история: Гара Пионер е изградена в този си вид през 1940 г. До 1944 г. наименованието й е било гара „Духовна семинария“. Тя е била част от Околовръстната железница на София. Освен за превоз на товари, до началото на 50-те години на миналия век, трасето е използвано за движение на служебни/работнически влакове, които по спомени на машинисти са използвани и за пътническо движение от населението. Свидетелство за това са вече тревясалите пътнически перони на гарата. През лятото на 2011 г. с мотива, че „щяла да пречи на зала Арена Армеец“, линията е демонтирана.

Gara Pioner 2000s

снимка на гара Пионер преди демонтирането на железопътната линия поглед от Симеоновско шосе

Гражданите се обявяват категорично против продажбата на гара Пионер и от години настояват да се възстанови отреждането на терена от преди 2000 г. – една част отново да стане зелена площ. А другата да се използва за възстановяването на околовръстната железница (концепция lightrail и др.)

Гражданите считат, че железницата ще реши значителна част от проблемите с автомобилния трафик в София.

 

Advertisements
Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

“Удобни” измервания на трафика за “удобния” инвеститор (Парадайс Тауър)

Как не бива да се прави транспортно проучване за небостъргач

Или как СОС си затвори очите за предстоящото бедствие с трафика на Хладилника

Вместо начало:

В последните години в София започнаха да изникват все повече сгради на 20+ етажа. Бяха построени редица сгради в зоната около Интер експо център на Цариградско шосе. След известно забавяне в момента текат довършителни работипо  сградата на пл. Македония, довършва се и станалата известна като “тризъбеца” сграда до НДК (повече информация за обектите: в-к Сега). През 2016 г. в медийното пространство изненадващо за обикновените граждани и не толкова изненадващо за хората, следящи работата в общината, се появиха още няколко проекта за небостъргачи на едни от най-невралгичните места в града ни:

  1. Проектът “Гранд Каньон”, за който е  издадено разрешение за строеж (линк: в-к Дневник)
  2. Проект за няколко сгради с височина 150-180 метра на мястото на бившия мотокарен завод “Средец” (кръстовището булевардите Гешов и Цар Борис) (линк: Mediapool)
  3. Проект за небостъргач (55 етажа) “Парадайз Тауър” зад Мол Парадайс, който бе одобрен през миналата седмица от Столичен общински съвет.

Тук ще се спрем на последния, тъй като в интернет страницата на Направление архитектура и градоустройство бе публикувана част от документацията по проекта.Включена е и информация за заседание на Експертния съвет по устройство на територията от 4-ти януари, на което проектът е одобрен. Едновременно това проучване може да служи за база какво ни се готви със следващите такива проекти.

%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%bc%d0%bd%d0%be-%d1%83%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b9%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%be_%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%83%d1%87%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5

На последно място, но не последно по важност е публикувано и изследване-транспортен_трафик на “Транспортния трафик, пряко засягащ изграждането на многофункционална сграда “Парадайз тауър”. Автор на изследването е “Транспо” Груп. Оставяйки настрана, че освен в Търговския регистър, данни за такава фирма, включително интернет страница липсват, се насочваме към документа. От него разбираме, че инвеститорът на небостъргача “Магна МК” ООД е поръчал изследването и е написал заданието за проучването, което е очевиден конфликт на интереси, тъй като “инвеститорът” винаги ще има интерес такова изследване да бъде в ограничен обхват, за да доказва, че проблеми с трафика няма да има. Т.е. общината е делегирала права, които по принцип й принадлежат по закон, за да защитава обществения интерес, на частен собственик.

Още от началото на текста разбираме, че то ще третира само зоната на МОЛ-а и небостъргача.

%d0%b8%d0%b7%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%82%d0%b5%d0%bd_%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b8%d0%ba2

Т.е. още от обхвата става ясно, че това трудно може да се нарече проучване и анализ. Защо? Защото то реално не третира т.нар. O-D матрица на трафика в района, а именно – от къде и за къде пътуват и ще пътуват хората, които биха посещавали сградата/сградите.  Единственото, което е направено е преброяване на леките коли (без останалите участници в движението), които преминават в района.

Ако се опитаме да го кажем по ясно – излиза така, че в тази зона “не преминават” автомобили от кварталите под Витоша, нито пък от центъра на града, нито от пробива Токуда и Зоопарка, нито от Гоце Делчев и Южния парк. Просто има едни автомобили, които минават направо, завиват и т.н. Само заради този абсурд главният архитект Здравко Здравков и общинарите би трябвало да спрат проекта и да го върнат за отстраняване на нередностите. Този подход е характерен за социалистическото планиране на София, но даже тогава се е знаело повече за придвижването на хората, отколкото в момента. До този абсурд сме го докарали. Разбира се самата община не изисква подробни проучвания и това едва ли е просто случайност. На практика това развързва ръцете на “инвеститорите”, без оглед на това какви проблеми ще бъдат създадени за всички граждани на София след приключване на проекта.

Колкото повече, толкова повече …. трафик

Въпреки безумното и абсолютно тенденциозно задание, фирмата изпълнител все пак стига до извода, че е възможно удвояване и дори утрояване(!) на автомобилния трафик. Пак повтаряме УДВОЯВАНЕ и УТРОЯВАНЕ. Само че това удвояване “няма да натоварва трафика в зоната на въздействие около сградата” – край на цитата.

%d0%b8%d0%b7%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%82%d0%b5%d0%bd_%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b8%d0%ba4%d0%b8%d0%b7%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%82%d0%b5%d0%bd_%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b8%d0%ba5

От това става ясно, че на практика не е било извършвано реално преброяване, защото иначе преброителите щяха да видят пиковите задръствания, които се случват и към момента.

Снощи имах работа в района на кв. Хладилника – 10 минути работа, но трябваше за използвам кръстовището на “Сребърна” и “…

Posted by Тома Белев on Sunday, January 15, 2017

Проектът разчита и на пробива към Тодор Каблешков, подценявайки факта, че това без съмнение ще доведе още повече трафик в зоната. В проучването изобщо не са третирани ползвателите на други видове транспорт – пешеходци, обществен транспорт, велосипедисти. Това е типичен подход и за общината, който е използван за обосновките за всички цитирани инфраструктурни проекти. Разбира се вина имат и институциите, допуснали в Наредба 2 на МРРБ ЗА ПЛАНИРАНЕ И ПРОЕКТИРАНЕ НА КОМУНИКАЦИОННО-ТРАНСПОРТНИТЕ СИСТЕМИ НА УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ в чл.3 да е записано: “(4) Изчисляването на транспортните потоци в урбанизираните територии при анализите и прогнозите се извършва в транспортни единици, приведени към лек автомобил. Коефициентите за приравняване на различните моторни превозни средства (МПС) към разчетната единица лек автомобил…”.

Така са развързани ръцете на всеки “инвеститор” още от 2004 г. по времето на министъра на НДСВ Валентин Церовски и въпреки промените от 2016 г., този текст продължава да стои и към днешна дата.

Софтуерът моделира, но кой създава алгоритъма и вкарва данните

От “проучването” става ясно, че за “моделиране” е използван софтуер, който е показал, че небостъргачът няма да натоварва трафика в зоната на въздействие около сградата”. Но проучвателите пропускат факта, че всеки софтуер работи с входяща информация, избира се конкретен алгоритъм и чак тогава излизат крайни данни. Този “филм” вече сме го гледали със замразеното кръстовище на България и Гешов, където щом някой гражданин зададеше въпрос “а какво ще стане със следващите кръстовища”, му се отговаряше, че те “не влизат в обхвата на разработката”.

Има ли изненадани?

Друг любопитен момент е, който е важно да отбележим е, че проектант на “Парадайз тауър” е арх. Мая Йовчева от “Проарх”. За протокола ще отбележим, че това е проектантското бюро, създадено през 2000 г. от Петър Диков, заемал доскоро поста главен архитект на София. (Източник: ClubZ)

Изводи:

Администрацията на Столична община и т.нар. “експерти” не са научили нищо ново и не са забравили нищо старо. Отново се допускат проекти без реални проучвания на трафика и кой от къде и за къде пътува. През последните години тези проекти са десетки, включително кръстовището на ТВ Кула, станалият печално известен с първите по-големи протести, касаещи градската среда и Борисовата градина проект за Трамвай Безумие, естакадата на Семинарията, замразеното за момента кръстовище на България и Гешов, кръстовището на Лъвов мост, пробивът Токуда и др. Резултатите ги виждаме всички – още повече автомобили, още повече трафик и задръствания и респективно още повече замърсяване и огромни проблеми за града като цяло, който буквално се задъхва в пряк и преносен смисъл.

Какво предлагаме:

Има ли връщане назад. Ние считаме, че има ако всички граждани и общината се обединят около целта за ограничаване на автомобилния трафик, за повече зелени площи, за изграждане на специален фонд за откупуване на терени за озеленяване на територията на Столична община. София може да откупи парцела за паркинг или озеленяване. Ако питате от къде ще дойдат парите? Ние отговаряме – от същото място, от където дойдоха милионите за отчуждаване на терени за разширяването с две ленти на бул. Черни връх. От същото място, от където ще дойдат за “пробива” на Тодор Каблешков и т.н. Много интересен е двойният аршин – как когато говорим за отчуждаване на терени за предназначение различно от пътна инфраструктура, парите в общината изчезват, докато става ли въпрос за път, кръстовище на две нива и т.н., милионите, включително от заеми, някак си се намират. Също така е важно да се разследва как е променено предназначението на терена през годините с влизането в сила на Общия устройствен план на София през 2009 г., като цялата процедура юнашки е задвижвана от екипа на Направление Архитектура и Градоустройство, разбира се начело с тогавашния архитект Петър Диков.

OUP Hladilnika prez godinite

От схемата е видно как от терен с предназначение Обществено обслужване и максимално 7 етажа, се преминава към терен Смесено многофункционлно застрояване без реално ограничение на етажността, въпреки че отново 55 етажа е напълно недопустимо според закона.

Zoni SMF vs OO

Сравнение на зоните СМФ и ОО, каквато е била зоната на мястото, предвидено за Парадайс Тауър преди 2003 г.

Какво ни казва историята?

Ние отлично помним какво се случи в тази зона през годините. Изградиха се маса инфраструктурни проекти като естакадата на Семинарията, кръстовището на ТВ кула и пробивът “Токуда” все водещи трафика към Хладилника. През цялото време тези проекти бяха горещо защитавани от Столична община, главният архитект Петър Диков и различни техни защитници. Те твърдяха, че всички тези проекти ще “отпушат” трафика. Ние (Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт) твърдяхме, че задръстванията ще се прехвърлят на следващите кръстовища. Ето го резултатът. Сега е време за кръстовище на 8 нива на Хладилника. Сигурно ще отпуши трафика. Важно е да припомним, че през това кръстовище до 1981 преминаваше Околовръстната железница на София, гръбнакът на транспортната система на София до 1944 г., част от концепцията на немския архитект Адолф Мусман и кметът Иван Иванов, заложена в станалият нарицателен за София план “Мусман”, който и до ден днешен е непостижим за мислите и уменията на “модерните” софийски кметове и градостроители. Сега върху нейното трасе се строят булеварди (асфалтови градски рингове), но бе унищожен рингът, който можеше да има в пъти по-висок превозен капацитет отколкото дори 6 лентов булевард. Всичко това доведе и до огромното замърсяване на въздуха в града, което в крайна сметка допринесе България да бъде осъдена за качеството на атмосферния въздух.

Tagged , , , , , , , , , , , , , , ,
Advertisements