Tag Archives: пътна

Граждани предлагат изравняване на тол таксите за железницата и пътищата

В момента приключва обществено обсъждане на изменения в методиката за изчисление на инфраструктурните такси в жп транспорта

Предлагат АПИ да се преобразува в Национална компания, каквато е железопътната инфраструктура

От ГИ за обществен и релсов транспорт изпратиха становище по проекта за изменение и допълнение на Методиката за изчисляване на жп инфраструктурните такси у нас. Гражданите настояват за изравняване на „тол таксите“ за железницата и за пътната инфраструктура, тъй като в настоящия момент, те са в пъти по-високи за железницата, без да има реално основание за това.

От инициативата са пресметнали колко би струвал преносът на вагон с въглища от мини „Бобов дол“ до ТЕЦ Бобов дол според сегашното състояние и очакваното в бъдеще за тол системата. Оказва се, че таксата за жп вагон в общия случай ще продължи да е поне 2 пъти по-висока, като тук не се взима пред вид консумираната и таксувана ел. енергия. За разстояние от 16 км. „тол“ таксата за 1 вагон ще бъде 15,64 лв., докато за 1 камион от 2020 г. – едва 4,16 лв. Когато цената се приравни към 1 тон тегло (защото един вагон събира повече от един камион), това означа 21 стотинки/тон такса за железницата, срещу 10 стотинки/тон за автотранспорта.

Сравниние тол такси

Това според гражданите дава и обяснение – защо предпочитаният транспорт за превоз на въглища са камионите, които разрушават местната пътна инфраструктура.

От друга страна това е изключително несправедливо, тъй като железницата носи по-малко външни разходи за обществото (замърсяване, катастрофи и др.)

Външни разходи Бобов дол

Георги Статков от инициативата споделя останалите искания: „Настояваме Агенция пътна инфраструктура да бъде преобразувана в Държавно предприятие Пътна инфраструктура, така че да има пълна равнопоставеност. Настояваме чисто институционално, тя да бъде прехвърлена в МТИТС с оглед на това, всички транспортни инфраструктури да имат обща координация и да работят в синхрон. В момента, в МТИТС са инфраструктурите на водния и на въздушния транспорт, както и на железопътния транспорт, но не и пътната инфраструктура, което показва привилигированото и дезинтегрирано състояние на държавната политика към пътната мрежа и останалите транспортни инфраструктури.

Той допълва още, че крайно необходимо за равнопоставеността между видовете транспорт, е също както ДП НКЖИ, и пътната инфраструктура да отчита амортизационни отчисления за своите активи, защото липсата им води до тежка неравнопоставеност и увреждане на конкурентоспособността на железопътния транспорт и развитието на транспортните пазари!

НКЖИ срещу АПИ 2

Тъй като в мотивите към изменението на Методиката се посочва Директива 2012/34/ на ЕС, гражданите за пореден път обръщат внимание, че е крайно време за обратно обединение на ДП НКЖИ и Холдинг БДЖ. То не е забранено в директивата (както непрекъснато се твърди още от времената на приемане на закона за железопътния транспорт, приет през 2002 г.). Единствената необходимост е от обособяване на различни отдели и счетоводни сметки с оглед проследимост и прозрачност на приходите и разходите, както и недискриминационен достъп до железопътната инфраструктура*.

От инициативата са поискали и повторно публикуване на документацията, тъй като предлаганият вариант не е публикуван в сайта за публични консултации (там стои действащият към момента вариант на методиката, който за последно е променян през 2014 г.)

*https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=celex%3A32012L0034 Директива 2012/34/ЕС, Раздел 2, чл. 6, т.1 „Държавите-членки осигуряват изготвянето и публикуването на отделни отчети за приходите и разходите и баланси, от една страна, за дейността, свързана с предоставянето на транспортни услуги от железопътни предприятия и, от друга страна, за дейността, свързана с управлението на железопътната инфраструктура. Публичните средства, изплатени за едната от тези две сфери на дейност, не могат да се прехвърлят към другата.“
2.   Държавите-членки могат също така да предвидят това разделяне да налага организирането на обособени отдели в рамките на едно и също предприятие или инфраструктурата и транспортните услуги да се управляват от отделни образувания.“

Източници: https://www.bgtoll.bg/novini/aktualno/tol-taksite-za-avtomobili-mezdu-35-t-i-12-t-se-sa-naj-niski-v-evropa

https://www.mediapool.bg/prihodite-ot-tol-taksite-padat-ot-nad-1-mlrd-lv-na-600-mln-lv-news295358.html

Инфраструктурните такси НКЖИ: https://www.rail-infra.bg/upload/1655/Referenten%20dokument_2018-2019_15022019.pdf

https://fakti.bg/biznes/395722-eto-kakva-tol-taksa-shte-plashtat-kamionite

Tagged , , , , , , , , , , , , , , ,

Кой как гласува във ВКС? Поименен списък на съдиите, взели решението за пешеходните пътеки

peshehodna-putekasu

Представяме на вашето внимание поименен списък на съдиите от наказателната колегия на ВКС, взели решението, което третира пешеходеца като съпричинител при катастрофа на пешеходна пътека, независимо от това дали водачът на МПС се е движел със съобразена или несъобразена с пътните условия скорост. Решението е взето с 22 гласа ЗА и 9 ОСОБЕНИ МНЕНИЯ.

pita-vks

Обръщаме специално внимание на особените мнения на председателя на ВКС Лозан Панов и неговите 8 колеги, които застанаха ясно на страната на здравия разум. Аргументите на съдиите с особено мнение можете да прочетете след 24 страница от решението.

Този казус за пореден път демонстрира необходимостта от съдебна реформа, която да насърчи мислещите и справедливи съдии, а не тези, които обслужват нечии лични или лобистки интереси за сметка на обществения интерес.

http://www.vks.bg/Dela/NK_2016_02_TD.pdf

И един коментар по съществото на решението. За нас е абсолютно непонятно какво разбират съдиите под “абсолютно” и “неабсолютно” право? Вероятно разбирането е същото като т.нар. “частна” и “публичнна” държавна собственост – термини, които не съществуват в правния мир на нито една друга европейска страна.

Считаме, че правото не може да бъде абсолютно или относително. То просто е право. Това право е същото като преминаването по път с предимство. То обаче не може да е абсолютно, защото то отново трябва да се базира и да отчита реалните условия, а именно:

1.релсовите превозни средства имат предимство дори на пешеходна пътека заради спецификата на движение и по-дългия спирачен път (по-малко триене).

2. ако има срутване на пътното платно например, “абсолютното” право ще доведе до пропадане на пешеходеца в дупка и телесна повреда.

3. ако преминава военна колона и движението се регулира от регулировчик, правото ще се определя от съответния военен или полицейски служител.

ГЛАСУВАНЕ ВКС ПЕШЕХОДНИ ПЕТЪКИ
1 ПРЕДСЕДАТЕЛ ВКС ЛОЗАН ПАНОВ ОСОБЕНИ МНЕНИЯ
2 ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВКС ПАВЛИНА ПАНОВА ЗА
3 ПРЕДСЕДАТЕЛ ОТДЕЛЕНИЕ КАПКА КОСТОВА ЗА
4 ПРЕДСЕДАТЕЛ ОТДЕЛЕНИЕ ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЗА
5 ПРЕДСЕДАТЕЛ ОТДЕЛЕНИЕ КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ОСОБЕНИ МНЕНИЯ
6 СЪДИЯ ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЗА
7 СЪДИЯ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ОСОБЕНИ МНЕНИЯ
8 СЪДИЯ РУЖЕНА КЕРАНОВА ОСОБЕНИ МНЕНИЯ
9 СЪДИЯ РУМЕН ПЕТРОВ ЗА
10 СЪДИЯ ЕЛЕНА АВДЕВА ЗА
11 СЪДИЯ АНТОАНЕТА ДАНОВА ОСОБЕНИ МНЕНИЯ
12 СЪДИЯ НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЗА
13 СЪДИЯ СПАС ИВАНЧЕВ ОСОБЕНИ МНЕНИЯ
14 СЪДИЯ БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЗА
15 СЪДИЯ ЛАДА ПАУНОВА ЗА
16 СЪДИЯ БЛАГА ИВАНОВА ЗА
17 СЪДИЯ ГАЛИНА ТОНЕВА ЗА
18 СЪДИЯ ЖАНИНА НАЧЕВА ОСОБЕНИ МНЕНИЯ
19 СЪДИЯ ПЕТЯ ШИШКОВА ЗА
20 СЪДИЯ СЕВДАЛИН МАВРОВ ОСОБЕНИ МНЕНИЯ
21 СЪДИЯ МАЯ ЦОНЕВА ЗА
22 СЪДИЯ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЗА
23 СЪДИЯ ВАЛЯ РУШАНОВА ЗА
24 СЪДИЯ МИНА ТОПУЗОВА ОСОБЕНИ МНЕНИЯ
25 СЪДИЯ МИЛЕНА ПАНЕВА ЗА
26 СЪДИЯ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЗА
27 СЪДИЯ ХРИСТИНА МИХОВА ЗА
28 СЪДИЯ БИСЕР ТРОЯНОВ ЗА
29 СЪДИЯ КРАСИМИРА МЕДАРОВА ЗА
30 СЪДИЯ ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЗА
31 СЪДИЯ НЕВЕНА ГРОЗЕВА ЗА
Tagged , , , , , , , , , , , ,

Лепенка за пътна безопасност от 90-те години

Пинко Розовата пантера ни показва знаците и ни казва да спазваме правилата за движение от лепенка от 1992 г. на КАТ.Image0552

Tagged , , , , , , , , , , , , , ,

Зимни въпроси 2016

Понеже снегът е централна новина във всички медии през зимните месеци и така вече 25 години, ние се питаме едни такива реторични въпроси:
1. Колко струва зимното поддържане на републиканските и общински пътища и кой плаща за него?
2. Достатъчно ли са тези средства?
3. Ако тези средства са недостатъчни, защо продължава строителството на нова инфраструктура, която изисква още и още средства за зимно поддържане?
4. Достатъчен ли е броят на машините за зимно почистване?
5. Тротоарите част ли са от пътното платно и защо се чистят евентуално само спирките на обществения транспорт? Дали това е практиката и в останалите страни от ЕС, както и отговорността да се прехвърля върху живущите, независимо, че 99% от тротоарите са общинска собственост?
6. Защо не се закупуват машини, които да влязат в кварталните улици/да се ползват за чистене на тротоарите?
7. Кой плаща разходите за десетките хора със счупвания и наранявания заради заледените тротоари?
8. Какво означава наизустеното словосъчетание “проходими при зимни условия” и използва ли се такъв термин в друга страна от ЕС?
9. Кога ще чуем масово в медиите препоръка от типа: “в тежката зимна обстановка, търсете алтернатива на леката кола – пътувайте с обществен транспорт”?
618x346
сн. Стоян Георгиев, webcafe
Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Нови цени на винетките или класически пример за популизъм?

Знае ли обществото в България какво стои зад цифрата, определена като цена на една пътна винетка? Или пък – каква е реалното парично изражение за поддръжката на километър път у нас? Смело можем да твърдим, че отговорът е не.

Всички сме свидетели каква еуфория сред управниците ни носи рязането на лентички, но никой не обяснява кой плаща за тези пътища, за поддръжката им, за пътната полиция (КАТ) (във връзка и с протестите на полицаите), за осветление, за маркировка, за зимно почистване. Т.е., когато Бойко Борисов открива поредния нов участък от дадена магистрала, трябва да започва с думите: „Уважаеми, съграждани, изграждането на това съоръжение струваше Х лв., финансирането бе осигурено от бюджета/еврофондове/заем, поддръжката му ще ни струва като данъкоплатци Х лв. в следващите 30 години.”

Обществото ни масово не знае, че пътищата не водят амортизационни отчисления, за разлика от жп мрежата, защото железницата очевидно не се смята за стратегическа инфраструктура .

Също както не е наясно, че всички тези разходи са включени (интернализирани) в сметката на железницата и затова тя е на такава “загуба”.

Според проучване на Световната банка, за нормалната поддръжка само на 19 000 км. републикански пътища са необходими над 1,5 млрд. лв. годишно, така че дори 400 млн. при сегашни приходи от малко над 200 млн. очевидно ще бъдат крайно недостатъчни. (http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/40-ot-pytishtata-u-nas-sa-v-okaiano-systoianie-6024433)

Явно с последните си действия (обявеното в последния момент очертаващо се поскъпване на винетните такси) министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова за пореден път се опитва да прикрие проблемите в сектора и те далеч не са едни 200 млн. повече или по-малко.

Ние считаме, че това неадекватно, премълчаващо проблемите и търсещо само популистки решения управление изправя целия транспортен сектор в предкризисно състояние. Спешна е необходимостта всичко да бъде поставено на ясна и прозрачна за обществото основа. Въпросът е в следното – или всички инфраструктури, включително пътища, летища, железница и пристанища да водят амортизации (както е в англосаксонската счетоводна система), или никой да не ги води, както е на други места по света. Простичкият смисъл е РАВНОПОСТАВЕНОСТ и интермодална конкуренция, която да води до растеж и развитие, а не до стагнация!

В момента единствено Агенция пътна инфраструктура (АПИ) се намира на подчинението на Министерство на регионалното развитие (МРР). Министерски съвет е решил пътищата да не водят такива отчисления, за разлика от останалите транспортни инфраструктури (пристанища, летища, железница), които се управляват от Министерство на транспорта (МТИТС). Явно така считат, че печелят доверието на своите избиратели.

Междувременно започнаха да се чуват още по-абсурдни твърдения, като тази, че акцизите трябва да отиват за строителство на пътища. И то при все, че България начислява най-ниските стойности в ЕС. По тази логика, акцизите от алкохол и цигари трябва да отиват за субсидии за нови цигарени фабрики и винзаводи, а не за лечението на зависимостите. Като явно и в тези сектори не сме далеч от “истината”. Обръщаме внимание, че акцизът е наричан още данък порок – неслучайно войната по пътищата и замърсяването са основен причинител на смъртност в световен мащаб, а не само в България. Ако приeмем, че автомобилът, носи както свобода, така и редица проблеми като например, ЧЕ ВОДИ ДО ЗАВИСИМОСТ, тогава е очевидно, че трябва да търсим конкурентна и енергоефективна алтернатива. Тя разбира се се нарича обществен транспорт! И тук е мястото, където спиралата се завърта, защото българските правителства с целенасочена политика ликвидират обществения транспорт (дори частните автобусни превозвачи имат спад в превозените пътници, да не говорим за БДЖ Пътнически превози) с цел максимизиране приходите от акцизи и пълненето на бюджета. Затова пари за обществения транспорт никога не се намират, докато за аутобани се теглят нови и нови заеми. Ако пък закрием железницата ще е още “по-хубаво”, защото всички ще минат на автобуси, таксита и собствени леки автомобили и така ще има по-голям приход от акцизи ……….

И накрая, но не на последно място – да разбираме ли, че е справедливо някой, който прави по 5-10 000 км.  на година и този, който прави по 50 000 км. пробег, трябва да плащат еднаква инфраструктурна (пътна) такса?

Това е въпрос, който тепърва трябва да получава своя отговор.

Механизмите в тази посока са различни в различните страни в Европа – ниски винетки за индивуалния потребител и високи тол такси за ТИР-овете (Швейцария, Австрия, Унгария и Германия – в последната липсва  пътна такса за леките коли); тол-такси в Гърция, Франция, Испания, Сърбия. Изборът навсякъде се определя от това какви са националните приоритети, колко са развити пазарите (обществения транспорт), дали инфраструктурите (летища, пристанища, железници, пътища) ще служат на индивидуалния потребител (гражданин) или по-скоро ще се търси максимизиране на прихода от транзита и използване на геостратегическото положение.

За съжаление у нас единственото, което чуваме са полуистини или откровени лъжи и манипулации. В крайна сметка вярваме, че обществото и управниците ще узреем или ще бъдем принудени от очертаващата се криза да стигнем до истински разговор по темата, за който ние от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт апелираме поне от 3 години!

14050665071снимка: http://autoplanet1.com

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , ,