Tag Archives: прага

Граждани сигнализираха институциите за асфалтирането на бул. „Прага”.

Какво „пражко” ще остане на софийския бул. „Прага”след неговото асфалтиране?  Не е ли именно чешката столица символ на запазеното културно наследство, включително на ценните гранитните настилки? – питат гражданите

Ръст от ¼ на катастрофите след асфалтирането на пл. „Руски паметник”

Граждани изпратиха сигнали до РДНСК, Прокуратурата и Министерство на културата за асфалтирането на бул. „Прага”. От Инициативата за запазване на гранитните павета в София припомниха, че след като веднъж е съгласуван проект със запазване на паветата през м. юли 2017 г., само месец по-късно от експертния съвет към министерството на културата е съгласуван проект с асфалт. Още по-любопитното е, че зам. кметът по транспорт на София Евгени Крусев в редица интервюта беше абсолютно сигурен, че ще получи разрешение много преди провеждането на експертния съвет. Дали това е реален пример за задкулисието и конюнктурата в действие? Липсва отговор и на въпроса – как при бул. „Дондуков” са запазени паветата, а това няма да се случи по бул. „Прага”. Какво „пражко” ще остане на софийския бул. „Прага”след неговото асфалтиране?  Не е ли именно чешката столица символ на запазеното културно наследство, включително на ценните гранитни настилки? – питат гражданите. Със същия успех, можем да сменим и името на улицата, тъй като тя повече няма да има нищо запазено от автентичния си дух.

21170766_1785112478182764_1352078519_o-e1503912648472

От Инициативата припомнят, че жители от района внесоха десетки подписи за запазването на паветата, очевидно без резултат. Гражданите са изпратили запитвания до Столична община, от където очакват отговор къде се съхраняват паветата, демонтирани от софийските улици, дали има отчетност за тяхното количество, както и дали са извършвани продажба и износ на павета в последните 5 години.

Те се опасяват, че булевардът ще стане състезателна писта, че уличните дървета ще изсъхнат, както това се е случило с кестените по ул. „Георги Софийски”, че ще е още по-прашно и че през лятото ще е значително по-горещо, както и че духът на Витоша, който носят паветата, добити от планината, ще бъде бъзвъзвратно изгубен.

Гражданите са получили отговор на запитване по достъп до обществена информация от КАТ за броя пътно-транспортни произшествия на пл. „Руски паметник” преди и след неговото асфалтиране. Резултатите показват 1/4 ръст на катастрофите. Поради това, те сигнализират, че същото можем да очакваме и на бул. „Прага”.

Ruski pametnik sled remonta PTP

„Ако този ръст се случи и тук, ще настояваме за персонална отговорност на хората, които са допуснали това, защото общинарите многократно бяха предупреждавани.” – коментира Георги Статков от Инициативата за общствен и релсов транспорт. В случая с пл. „Руски паметник” отговорен бе бившия зам. кмет по транспорта Любомир Христов, който подаде оставка след увеличението на цената на билета за градски транспорт. Тук разрешението за строеж е издадено от кмета на София Йорданка Фандъкова.

Гражданите обръщат внимание и че паветата така или иначе са собственост на общината, докато всички съставки на асфалта се заплащат от джоба на данъкоплатците.

 

Advertisements
Tagged , , , , , , ,

Министерство на културата и прокуратурата очакват паважа на бул. Прага да бъде възстановен. Столична община иска асфалт.

Граждани внасят подписка за запазване на автентичната настилка, предлагат цялата улица да се пренареди с един вид павета.

Гражданите, обединени в инициатива за запазване на гранитните павета в София получиха отговори от Министерството на културата и прокуратурата, в които и двете институции очакват от Столична община паветата на бул. Прага да бъдат върнати.

В отговора на сигнала, подаден в началото на м. юли при започването на строителните дейности, от инспектората за опазване на културното наследство към Министерство на културата посочват, че ремонтът е съгласуван от Министерството със становище от 03.07.2017 г., в което изрично е поставено изискването: „Да не се подменя съществуващата паважна настилка на бул. Прага.” Накрая отговорът завършва със заключението, че „след полагането на тръбопроводите, паважната настилка следва да бъде възстановена.” Praga Inspektorat MK 1600x1200

Полученият отговор на Софийска градска прокуратура също потвърждава решението на Министерство на културата: „След полагането на тръбопроводите, паважната настилка следва да бъде възстановена съгласно изискването на решението на Министерство на културата”.

Любопитното в случая е, че реконструкцията на бул. Прага започна на 2-ри юли т.г. (видно от снимката), а съгласуването от страна на Министерството на културата е предоставено чак на следващия ден – 3-ти юли, т.е. не е ясно с какви документи е стартирана реконструкцията и това тепърва трябва да бъде изяснявано, включително и кой носи отговорност за тези действия. IMG_7505

От друга страна от няколкото интервюта на кмета на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова стана ясно, че тя настоява за асфалтиране, въпреки изричните решения на Прокуратурата и Министерство. За нас е изключително странен подходът – как кметът застана на позицията за запазване на паважа на Дондуков, а реши същият този паваж да се премахва от бул. Прага с абсурдни доводи” – коментира Росина Станиславова от сдружение Бели Брези, което е една от организациите в инициативата за опазване на гранитните настилки. Тя допълва, че гражданите са поискали цялата улица да бъде павирана с кубични павета размер 8-10, каквито са били между ул. Пенчо Славейков и ул. Доспат, а големите с размер 12 – 20 да бъдат запазени за площадни пространства.

Vidove pavaj Praga

Припомняме, че гражданите се обърнаха официално към вицепремиера Валери Симеонов и министъра на труда и социалната политика Бисер Петков с предложения за създаване на програми за обучение на павьори. Предложението е свързано с непрекъснато разпространяваните в публичното пространство твърдения, че „нямало кой да реди паваж” и затова павираните улици в София трябвало да бъдат асфалтирани. Това се говореше и за бул. Прага, за който общината е подготвила проект за асфалтиране, въпреки обявяването му за недвижима културна ценност със заповед на Вежди Рашидов, подпечатана от Боил Банов тогавшен зам. министър.

Междувременно граждани, живущи в района на бул. Прага внесоха подписка с искане за запазване на паветата по булеварда до Министерството на културата.

Tagged , , , , , , , , ,

Среща за запазване на паветата на бул. Прага 05.07.2017 г.

Информация за вчерашната среща за запазването на паважа на булевард Прага. Не нея разказахме за целия казус, включително развенчахме митовете, че паветата са по-шумни в реални условия, че са по-прашни и т.н. Показахме сигналът, който сме изпратили до институциите за нарушението на Закона за културното наследство от страна на Столична община. На събитието присъстваха обикновени граждани, представители на различни организации и общински съветници. В спонтанно стартиралата подписка за минути бяха събрани десетки подписи, повечето от които на живущи в района, включително такива по бул. Прага. Оказа се, че хибридните действия на общината, където непрекъснато се твърди, хората искали асфалт и че това били повечето от гражданите, ще се окажат поредната лъжа.

Разбира се, имахме си двама провокатори, които първоначално се представиха за живущи. После единият си призна, че е от кв. Лозенец. Накрая от една от медиите излъчиха интервю само с единия, който се представяше за живущ, а не взеха от останалите, които живеят на място и бяха дошли да подкрепят запазването на паветата.

Подписката ще бъде внесена в Столична община, а битката няма да спре до тук.

 

 

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , ,

Г-жо Фандъкова, не нарушавайте Закона за културното наследство – зоват граждани

Граждани сигнализират министъра на културата, прокуратурата и РДНСК за ремонта на бул. Прага

Граждани сигнализират Министерство на културата,  Прокуратурата и РДНСК за започналия ремонт на бул. Прага и предвижданото премахване на паважната му настилка. Булевардът е посочен поименно в заповед на Вежди Рашидов, упълномощил тогавашния зам. министър, а сега министър на културата Боил Банов за обявяване на всички керамични и гранитни паважни улици в София за недвижима културна ценност от местно значение.

За нас е изключително странно след решението за запазване на паважа по бул. Дондуков, той да бъде премахнат на друго емблематично място в София – бул. Прага. Надяваме се г-жа Фандъкова да е била подведена от нейните съветници, защото не можем да си представим, че целенасочено може да нарушава Закона за културното наследство. В него изрично е посочено, че който разрушава паметник на културата, трябва да го възстанови в оригиналния му вид.” – коментира Веселин Кирев от Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт.

Темата е интересна, тъй като в чешката столица Прага, на която е кръстен емблематичният софийски булевард именно български майстори работят по местните паважни настилки, а тук се твърди, че „нямало майстори”, които да ги нареждат.” – коментира друг гражданин Росина Станиславова.

„Необхидимостта от ремонта е безспорна, но ние настояваме паветата да се пренаредят качествено. Това, което е пропуснато да се направи и до момента, бе да се поставят по цялата дължина на булеварда паветата с по-малки размери (8-10 см.) на арки, каквито са в частта до бул. Пенчо Славейков” – коментира Георги Статков от инициативата за обществен и релсов транспорт.  „Големите павета, поставени в частта откъм Петте кьошета са използвани извънредно, тъй като основното им приложение е при площадни пространства като Ал. Невски например, а не по натоварени булеварди. От друга страна нивото на редовете камъни, служещи за маркиране на пешеходните пътеки трябва да се изравни с останалата настилка, тъй като са поставени по-ниско и образуват  коловози, в които пропадат гумите на колите и преминаващите тролейбуси.” – допълни още той.

Vidove pavaj Praga

Kolovoz

Други проблеми с проекта са свързани и с липсата на яснота какво ще се случи със изключително ценните гранитни бордюри, които струват 5 ПЪТИ ПО-СКЪПО от бетонните си аналози. Гражданите обръщат внимание, че не е ясно и дали ще има реконструкция на подземната инфраструктура – водопроводи, канализация, други мрежи. Не е ясно дали на булеварда се предвижда изграждане на велосипедна алея.

Bordiuri

Има опасения и че след евентуално асфалтиране, много от кестените ще изсъхнат, както това се е случило вече от едната страна на бул. Георги Софийски.

Развенчан е и митът за „шумната паважна настилка”. От инициативата са проучили изследването за Шумовата карта на гр. София, което показва, че при реалните условия на градската среда, асфалтираната част от Дондуков при моста Чавдар (средно ниво 71,4 децибела при 1600 преминали возила на час) е с близо децибел по-шумна от тази с павета при ул. Будапеща (средно ниво 70,7 децибела при над 2000 преминали возила на час). Отделно – по павираната част на Дондуков преминават и трамваи, които генерират към настоящия момент допълнителен шум, за разлика от асфалтираната част при моста Чавдар, където се движат само тролейбуси.

Shumovo zamursiavane

Гражданите припомнят за внесените до общината и министерството на културата стотици подписи в подкрепа на обявяването на паважа в София за културна ценност с настояване за такава да бъдат обявени всички улици в града, а не само тези в градския център. Друго искане е за качествено нареждане на паветата, както и спешно обучение на майстори – павьори.

На 05 юли сряда от 19 часа е насрочена среща за запазване на паветата по бул. Прага на кръстовището на Петте кьошета.

Tagged , , ,

Коментари от петицията за запазване на паветата в София ч.3

Здравейте, приятели! Докато запазваме паветата по Дондуков, ще ги махаме по бул. Прага  без обществено обсъждане и без да има представен проект и въпреки фактът, че стана ясно, че паветата са обявени за културно наследство.

Защо Столична община си позволява да нарушава Закона за културното наследство? Какво мисли министърът на културата? Очаквайте развитие в следващите дни, защото няма да оставим нещата така и ще продължим битката за запазвена на паветата в София. Петицията, която създадохме, продължава да е активна на адрес: https://www.peticiq.com/zapazvane-paveta-sofia

Събраните до момента подписи бяха внесени в Министерството на културата и Столична община преди 2 седмици.

М. П.               Подписвам защото това е поредният проект на Общината да унищожи нещо старо, уникално, ценно, което тя няма потенциала да поддържа.

П. П.                Запазване на историческата и културна памет на София и на нейната материална култура

А. Л. Л.           Искам моята София да запази истинския си облик ! Искам да се спре безобразието с кражбите на безценните ни ресурси . Паветата са огромна плячка за крадците под формата на просташко асфалтиране!

Ю. Т.     Подписвам, защото смятам, че паветата са част от духа на онази София, към която всички се обръщаме с носталгия и романтика.

А. В.      За запазване на автентичността

В. С.       Искам паветата да останат!!

Н. Й.      Харесват ми паветата и ми харесва Дондуков (и цар Борис 3) с павета.

А. С.      Трябва да се запази аргитектурно, културни и исторически обликът на този град!

Е. К.       Считам че паветата са важна част от облика на града и премахването им ще промени не само улицата, но и околната среда – скоростни отсечки, замиране на бизнес в околността, един асфалтов град без дух.

Д. Т.      Не трябва да се махат паважните настилки, а да се поддържат своевременно и качесвено !!!

А. Г.       Смятам, че трбява да се запазят паветата на бул. Дондуков и са част от културния обликт на града.

С. Й.      Съгласна с гореизброеното!!!

Г. Б.       Да запазим културно-историческия облик на София!

М. Н.     Паветата са част от облика на града, в който съм израснала.

М. М.   Крайно време е да се спре с унищожаването на облика на София! Стига вече експерименти и усвояване на едни пари от едни наши хора!

В. С.       Това е мойто детство!

Р. Ч.       Искам:  запазване изцяло на автентичните и вечни настилки от гранитни павета в град София по всички улици, по които те са запазени към момента (месец май 2017 г.). съществуващите паважни настилки да бъдат пренареждани качествено. спешно организиране на курсове за обучение на павьори Настояваме за пълна забрана за продажбата и износа на гранитни и жълти павета, собственост на Столична община, както и за публичен отчет на наличните към момента количества гранитни павета в депата на Столична община с опис от кои места и кога са били демонтирани.

И. Г.       Паветата са един от символите на София и част от историческото и културно наследство!!!

Р. Д.      Защото живея в центъра и не искам павираната ми улица да се асфалтира!

Й. В.      Против криворазбраната модернизация съм. Европейци сме, колкото това да дразни една (немалка за жалост) част от нашите съграждани. Да се учим от тези, които са напред

Л. Д.      Искам.

И. Г.       Живея в един от най-старите европейски градове и той трябва да изглежда като такъв.

М. Д.    Паветата са почти вечни, а асфалтът се полага от невежи момчета от “наши фирми”…….

Ж. Т.      Настоявам в града, в който съм родена, в който живея да бъде съхранено историческото наследство,включващо жълтите и гранитните павета, да бъде развиван, но при спазване нормите за екологично развитие на съвременните градове и съхраняване историческото, ни наследство.

М. Ц.    Надявам се всичко това да се случи наистина!

Е. Ф. – С.             Съм родена и израстнала на бул. Витоша. Градът носи своята история и европейски чар чрез настилките от павета, които са поставяни още от времето на Фердинанд в проектите на унгарски и австрийски архитекти, създали центъра на столицата ни. В цяла Европа настилките от павета са запазени. Освен това, начинът по който се поставя асфалта в Г е некачествен умишлено. Дупките започват да чупят колите ни само месец след поредното асфалтиране, но това явно носи пари на асфалтиращите фирми, както и на управниците, които са ги наели… затова съм ПРОТИВ махането на паветата!

С. П.      Паветата красят града и не искам нашите павета да красят някой драгалевско-боянски двор.

З. М.     Защото гранитните павета са безценни.

М. М.   Да запазим автентичността на настилките в София.

Дж. М.                 Точка 8 трябва да е №1, с главни букви! правилно наредените павета са по-добри от асфалт по много причини, справка – средните две ленти по “цар борис III”, които са от царско време! не случайно западняците ги изкупуват в каквито и количества да им ги предложиш. в с. дивля има потомствени павьори, да се наемат оттам и да се забрани на разни неграмотни цигани да се докосват до паветата. т. нар. “реконструкция” на “дондуков” (задължително трябва петиция за смяна на имената на централните и нецентралните улици, носещи имена на руски и сАвеЦки военнопрестъпници!) е абсолютна идиотщина, за която ще ни изтръскат бездруго почти празните джобове (задължително трябва петиция да не се допускат диви селяци в управлението на града ни, че го съсипаха безвъзвратно!). и т. н…

В. Ш.     Паветата са традиционната настилка в центъра на София. Искам следващите поколения да видят града такъв, какъвто го знаят и моите баби и дядовци.

А. М.     Hикъде в Белгия, освен на места, където е наистина необходимо, тази настилка не се маха. А местата, където е необходимо са големите пътни артерии, основните оси на града, малкия ринг, около центъра и естествено някои от булевардите, водещи към новите квартали. Ако сравняваме София с Брюксел, смело може да се каже, че в България, за жалост, почти нямаме вече такава настилка. Бива ли и малкото места, където е запазена, да бъдат ликвидирани?!

В. В.       Защо трябва да се пренахнат паветата(Тоеа е много добра настилка.По-скоро някъде трябва да се пренаредят(ул.Доспат София).В Перу има каменни настилки от прдо 300 години и никой не ги пипа,напротив гордеят се,че са ги съхранили)

Р. С.       За да се запази автентичния дух на града

Д. И.     За да остане история и автентична София!

М. Д.    Обичам София.

Х. И.      Защото по-добра улична настилка от паважа няма….

И. В.      Почти целият Рим е в гранитни павета, не случайно го наричат Вечния град. Има и много чакълести алеи… Нека нещо здраво и прекрасно от стара София остане и за децата ни, не само изронен асфалт и панелки!

И. П.      Подписвам защото ми е все по-трудно да харесвам града си, защото модерната естетика ме отвращава, защото малоумщината ме вбесява!

Tagged , , , ,

БДЖ – удобният виновник за сделката на тъмно с концесията на Летище София

Граждани алармират, че процедурата е стартирана без приета Национална транспортна стратегия

От Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт се противопоставяме на приетото на 17-ти май от Министерски съвет решение за започване на процедура за концесията на летище София, с прихода от която евентуално да бъдат покрити дълговете на БДЖ. Основният ни мотив е фактът, че в момента тече процедура по създаване на транспортна стратегия на страната до 2030 г.[1], а концесията не е била посочена като стратегически приоритет в нито един документ. Тази процедура не е определена като цел и в новата Оперативна програма Транспорт 2014 – 2020 г. Интересно е дали МТИТС действително ще изпрати до ЕК писмо, обвързващо концесията на летището с дълговете на БДЖ, признавайки че средства за железницата няма и тя не е приоритет на правителството ? Дали всичко описано до тук е доказателство за непоследователност и липса на прозрачност или пък за последователно водена грешна/неправилна политика. От друга страна отново остава скрита истината защо са натрупани дълговете на БДЖ и че Железницата не е виновна сама по себе си за лошото управление на мениджърите, назначавани от министъра на транспорта, както и за взетите кредити основно за влаковете Сименс без държавна гаранция с пълната яснота, че те няма да могат да бъдат изплатени.

Опасенията ни са, че правителството е изправено пред заплахата да направи най-голямото ни летище неконкурентоспособно, както се посочва в становището на една от най-големите нискотарифни авиокомпании у нас (Ryanair). Считаме, че процедурата е под съмнение за прозрачност и законосъобразност , тъй като банкови сметки на дружеството на обща стойност 52 484 000 лв. са запорирани към 31.12.2015 г. Това става ясно от проверка в търговския регистър и Годишния финансов отчет на дружеството за миналата година. Prilojenie 1 Zapor

Оказва се неясен и казусът с летището в Балчик, което би трябвало да е прехвърлено като актив към Летище София още от 2011 г., но столичното летище вече 5 години не е влязло в реално владение на новия си актив. Не е ясна съдбата и на дългосрочните вземания като например останалите във фалиралата КТБ над 27 млн. лв., както и на още 24 млн. лв. дължими от Министерството на траспорта. Не е ясна съдбата на дълговете на България Ер към летището в размер на над 2 млн. лв.

От инициативата настояваме да бъде публикувано заданието за процедурата за концесия. Вече сме внесли искане за пълната документация по процедурата.

Дали фактът, че летището е обявено за концесия при всички описани проблеми, означава, че е решено да бъде дадено на конкретни „инвеститори” на всяка цена, включително при абсолютно неясна процедура, движеща се по ръба на закона?

От друга страна, Летище София е един от относително добрите примери на последователна държавна политика, довела до сравнително успешното развитие на дружеството. От представената графика се вижда, че преминалите пътници продължават да нарастват и за миналата година за пръв път в историята на летището са надхвърлили 4 млн. души. Prilojenie 2 Preminali putnici Интересното е, че наземното обслужване на самолетите е фактически либерализирано още от 2007 г. с втори частен оператор Swissport и трети – гръцката ГолдЕър, която се включва от 2011 г. Конкуренция има и при зареждането на самолетите с гориво, където от 2011 г. руската Лукойл Евиейшън едновременно доставя горива на летищния оператор и създава отделно предприятие, конкуриращо държавната компания. От 2013 г. в този сегмент се намесва и Swissport. Тези фактори неминуемо оказват влияние в намаление на приходите на летището, но то все още излиза на печалба. Prilojenie 3a Prihodi Nazemno Obslujvane

Prilojenie 3b Gorivo Antiled

Инициативата предостави сравнителен анализ на управлението на столичните летища на 8 от страните членки на ЕС от Източна Европа. Подход, какъвто предлагат българските власти няма при нито едно от останалите летища, повечето от които са 100% държавна собственост. Аерогарите в Будапеща и Атина са частично приватизирани, но с преобладаващо държавно участие. От друга страна, летището на гръцката столица не може да бъде посочено като особено успешен пример, поради факта, че заради завишените след приватизацията летищни такси, държавата е принудена да субсидира авиокомпаниите с по 8 евро за всеки преминал пътник.

Prilojenie 4 Upravlenie

Друг много важен аспект на казуса е, че до момента никой не обърна внимание на държавните и общински инвестиции в аерогарата, които по базисни сметки са над 800 млн. лв. В тях се включват разширението на Терминал 1 и изграждането на Терминал 2 с държавно гарантирани заеми, които още се изплащат и чиито последни вноски не е ясно дали ще бъдат прехвърлени на концесионера. Не на последно място трябва да се отбележи и изградената с помощта на еврофинансиране метро линия до Терминал 2. Prilojenie 5 Investments

В заключение ще посочим, че по-логично изглежда ако общината и държавата искат развитие на сектора, да бъдат разгледни вариантите за второ летище на София в Божурище или Доброславци (щом въздушният трафик се очаква да продължава да нараства). Земята може да бъде предоставена на концесия при облекчени условия за инвестиция „на зелено”. Така ще се създадат още по-благоприятни условия за въздушния транспорт (летището в Божурище, което бе съсипано, въпреки че е обявено за паметник на културата, има съществуваща писта и жп връзка).

Друг сериозен проблем са бъдещите инвестиции в летището и как концесионирането ще се отрази на възможностите за кандидатстване за еврофинансиране, включително за задължителната според Бялата книга на транспорта „директна, за предпочитане високоскоростна железопътна линия”[2], която трябва да бъде изградена точно към момента на приключване на концесията през 2051 г. Концесията за подобен срок предопределя бъдещето на сектора много след приключването на мандата на министъра на транспорта Ивайло Московски и кабинета Борисов и без никой да е питал българските граждани.

[1] https://www.mtitc.government.bg/page.php?category=686&id=8053

[2] http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:52011DC0144&from=EN

 

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Advertisements