Tag Archives: поръчка

Въпроси без отговор за новите влакове на БДЖ

След обявяването на новата обществена поръчка за влакове за БДЖ, гражданите продължават да питат въпросите, останали без отговор

Министерството на транспорта отказва да отговори на администрацията на президента

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт представя на вашето внимание отворено писмо до медии, граждани и политици във връзка със стартираната обществена поръчка за закупуване на нови влакове на БДЖ. Това са част от въпросите, които останаха без отговор по процедурата и до настоящия момент. Настояваме процедурата да бъде цялостно преразгледана или прекратена от очаквания нов министър на транспорта, а всички неясноти – да бъдат изяснени.

  1. Задание без обсъждане? Някой очаквал ли е друго?

Още заданието за тази процедура, както обикновено бе осъществено без обществено обсъждане, както и обсъждане със служителите на железницата, въпреки обществения интерес и фактът, че тези влакове би трябвало да се ползват от българските граждани и ще бъдат закупени с техните пари. От инициативата припомняме, че сегашната ситуация повтаря историята с мотрисите Сименс Дезиро, закупени през 2005 г. Тогава отново на тъмно е пусната обществена поръчка, а покупката е финансирана със заем без държавни гаранции и с огромни лихви от търговски банки.

Твърдим, че ръководството на БДЖ се опитва да си измие ръцете с академичните среди, тъй като експерти от няколко наши университета са участвали в проучване за новия подвижен състав. То обаче бe публикувано чак със стартирането на обществената поръчка преди 2 седмици – т.е. поставя обществото пред свършен факт. Явно заданието за проучването е било такова, че да не се разглеждат скорости по-високи от 160 км./ч. и да не се разглеждат алтернативи като пуш пул състави, двуетажни влакове и др. Непроучено и до момента е търсенето, включително потенциалното и за в бъдеще, и тук не говорим само за сегашните пътници на железницата (в момента под 2% пазарен дял),  а говорим как да бъдат привлечени нови пътници. Това няма как да стане ако гражданите не бъдат питани от какво имат нужда и подвижният състав – съобразен с това. Преди 9 месеца изпратихме искане за обществено обсъждане до БДЖ, Министерството на транспорта и министър-председателя Бойко Борисов с писмо от ноември 2017г., като и до момента нямаме отговор. Зам. Министър-председателят Валери Симеонов препрати нашето писмо до министъра в оставка Ивайло Московски с искане на становище, а от канцеларията на президента Румен Радев два пъти напомняха на министъра в оставка за нашето питане, но така и не получиха отговор. Каква е тази поръчка, след като информацията за нея се крие от президента и един от вицепремиерите?

От публикуваната преди дни обществена поръчка става ясно, че в процедурата е посочен максимален капацитет на влаковете от 230 места. Това означава – 4 вагонни мотриси като сегашните Сименс „Дезиро“, движещи се по крайградските линии (те дори са с по-голям капацитет – 254 места).

Siemens-Desiro-seria-31-obshtestven-relsov

От инициативата твърдим, че това действие, явно има за цел железницата да остане неконкурентна и ясно признание, че нови пътници не бива да се очакват. Това ще означава и почти никаква гъвкавост, съобразно търсенето, което както знаем варира през различните сезони и дни от седмицата.

           2. След оставката на министър Московски, дали и съветниците му ще го последват?

Ивайло Московски си тръгва като министър, но съветниците, които от години определят транспортната политика у нас, явно ще останат. От инициативата коментират, че от години слушат твърдението, че на България „не й трябвали скорости повече от 160км./ч.“ Тази мантра продължава да се разпространява, въпреки че има много аргументи за закупуване на влакове с по-високи скорости. Наскоро министърът на транспорта Ивайло Московски излезе с позиция във фейсбук профила си, че постигане на скорости по жп линиите в България от  над 200 км./ч. щяла да излезе твърде скъпо и че трябвали „отделни трасета за пътнически влакове“, че България „нямала инфраструктура“ за такива скорости и т.н.. Това твърдение показва некомпетентност или опит за умела манипулация, явно „подшушната“ от съветниците на министъра.

Moskovski novi Vlakove

Само че министърът в оставка (и неговият екип) удобно пропуска, че и Гърция, и Турция строят линии за скорости до 250 км./ч. В тази връзка припомняме настояването си жп линията София – Пловдив също да бъде модернизирана за скорости до 250 км., а не само за до 160 км/ч. Допълваме, че след като правителството е „имало пари“ да построи автомагистрали за 140 км/ч., сега за да свали хората от леките коли, ще трябва да изгради жп линии за 250 км/ч. Проучванията показват, че само така железницата може да бъде конкурентоспособна при пътуването врата – врата, в сравнение с леките автомобили. Например разстоянието Атина – Солун (500 км.) се предвижда да се взима за 3 часа и половина, при 5 часа пътуване с лек автомобил. В България пирамидата е обърната наопаки, като при пътуване между София и Бургас (450 км. по жп линията), от врата до врата с влак пътуването ще трае около 5 часа, а с лека кола и сега стигаме за 3 часа и половина.

Bulgaria vs Greece

Не на последно място трябва да обърнем внимание, че жп линиите за скорости между 200 – 250 км./ч. НЕ СЕ КЛАСИФИЦИРАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО КАТО СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ВИСОКОСКОРОСТНИ, ЗАБРАНЕНИ ЗА ДВИЖЕНИЕ НА ДРУГ ПОДВИЖЕН СЪСТАВ!!! https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:32008L0057&from=en (стр.25). По тях може да се движи обикновен товарен трафик и влакове, които не са високоскоростни, и такива жп линии  масово се използват в Австрия, Германия, Швейцария, Швеция, Франция, Италия и др. Трябва да отбележим и че ще са нужни по-малко бройки влакове ако оперираме по една линия с 250 км./ч., отколкото със 160 км/ч, тъй като оборотът (отиване-връщане) ще трае много по-кратко. Това означава спестяване на значителни експлоатационни разходи и в крайна сметка не е ясно дали „евтиното” няма да излезе скъпо, и обратното.

Такава сметка и до момента и до момента не е направена!

        3. Кой натисна екипът от университетски преподаватели да свали заложените скорости от 180-200, на 160 км/ч.?

На стр. 68 от „Отчет за обосноваване броя и основните параметри на нов подвижен състав“ от юли 2017 г. четем: „Поради  факта, че при закупуване на нов подвижен състав е необходимо да се гледа в перспектива от около 30 години, не е целесъобразно при сегашното закупуване на нови влакове, максималната им скорост  да се ограничава на 160 км/. Тези влакове трябва да оперират и с 180, а в обозримо бъдеще може би и с 200 км/ч. В този смисъл е целесъобразно конструктивната им скорост да бъде поне 200 км/ч.“

1otchet-po-dogovor-za-10569

От друга страна – на стр. 5 в „Допълнението към отчета от юни 2018 г. „Скоростта на тези състави следва да е 160 км/ч. Целесъобразно е в техническата спецификация да се заложи изискване към производителите да посочат параметъра максимална скорост, който да не надвишава 200 км/ч. Това ограничение произлиза от параметрите на инфраструктурата, която дори и след реновацията с обхват до 2045 г. няма да позволи движение с по-висока скорост.

2-dopulnenie-kum-otchet-po-dogovor-16314072017-10566

Така екипът на практика признава публичната тайна, че дори до 2045г. в България няма да се развиват по-високи скорости. Т.е. че България няма да работи във връзка с европейската политика за развитие железницата. Никъде в проучването не е бил разгледан целият пазар, вкл. индивидуалният автомобилен транспорт. Решението е взето на база на избрани експлоатационни параметри, без да се отчитат нуждите на гражданите (на пазара), като изобщо не са сравнени с други варианти подвижен състав. Не са били събрани оферти за влакове със скорости от над 160км./ч., за да се направи сравнение на цените. Всичко това явно се е случило още със заданието на процедурата.

Дали разминаването между цитираните по-горе заключения от 2017 и 2018 г. не показват, че е налице натиск на университетската научна общност да намали изискванията за скорости на новите влакове.

От последното писмо на консултанта „Ърнст и Янг“ по изготвянето на документация за обществената поръчка за новите влакове до Пламен Пешаров – директор на Пътнически превози, става ясно, че те предлагат да бъдат закупени 22 бр. 4-секционни влака за скорости от 160км./ч., 8 бр. 4-секционни влака за 140км ./ч. и 12бр. 3-секционни влакове, като всички са електрически мотриси. Прави впечатление и че са направени консултации с 4 производителя на подвижен състав, а не са потърсени още оферти (испански, италиански, френски и канадски компании).

От първоначалния доклад от юли 2017 г. се вижда малко по-различна картина като са предложени за закупуване 6 бр. 6-вагонни влакове с 350 места за скорости до 200км./ч. и 10 влака – за 160км./ч. 4 секционни, 8 4-секционни за 140км./ч., 12 3-секционни за 140км./ч. и 5 3-секционни дизелови за 120км./ч.

Varianti Motrisni Vlakove

Този вариант обаче, е изоставен през юни 2018г. Вариантът без дизелови и без по-дълги влакове е избран със следния твърде любопитен аргумент:Допълнителен аргумент в подкрепа на Вариант 2 е и и фактът, че се поръчват повече на брой ЕМВ с повишено ниво на комфорт и по-малък капацитет, което е за предпочитане при обслужване на пътнико поток от държава с демографските характеристики на Република Българи……”(стр.5 Сравнителен анализ на варианти за доставка и прогнозни стойности на обществена поръчка.)

3-sravnitelen-analiz-10567

До колко той е основателен оставяме на читателите да преценят, като само ще добавим, че държави със сходен демографски профил като Словакия и Унгария поръчват три и четири-секционни двуетажни композиции (равни на 6 и 8 вагонни влакове).

Budapest-Nyugati Railway Station, which stands alongside Grand Boulevard, Budapest, Hungary

Двуетажен мотрисен влак в Унгария, поръчан в началото на 2018 г.

През юни 2018г. излиза и Допълнение на отчета от университетите по договор №163, 14 юли 2017г. От него пак става ясно, че БДЖ трябвало да се конкурира основно с автобусните фирми, а не с основния „прайс-мейкър“ – индивидуалният автомобилен транспорт. „Предвидено е с комфорт, визия, повишена скорост, високо ниво на хигиена и допълнителни услуги да се предложат равни или по-добри условия за пътуване, спрямо бъдещи наши и чужди жп и автомобилни превозвачи”.  (стр.2)

Явно е пропуснат фактът, че 80% от хората пътуват с лек автомобил, а не с обществен транспорт и железницата би трябвало да може да се конкурира именно с автомобилите.

Връщайки се обратно на текста, правят впечатление още няколко цитата от стр.3, 2-ра точка „Закупуването на мотрисни влакове, имащи възможност за експлоатация при електрифицирани и при неелектрифицирани жп линии (хибриди) не намира приложение, поради много високата си цена и неприложимост в нашите условия)“ .

Това твърдение е твърде спорно, при положение, че хибридни локомотиви вече се използват в цяла Европа, а мотриси на водород или на батерии вече се използват в железниците на Великобритания и Германия. (влак с водородно задвижване)   (влак на батерии) (плъг-ин хибрид локомотиви в Румъния)

На стр.31 от  ( „Отчет за обосноваване броя и основните параметри”) от юли 2017 г.  откриваме основополагаща грешка, на която явно се базират всички решения за спиране на влакове, закриване на жп линии, взети през последните години в България. Използва се терминът „средна населеност”, означен като „превозен брой пътници с един влак”. Твърдим, че този начин на отчитане на пътниците подменя реално преминалите (качили се и слезли) пътници в един влак. Като типичен пример може да посочим изявлението на г-н Бойко Борисов от преди няколко години, че във влаковете до Банкя пътували не повече от 10 човека (средна населеност), като през това време през него са преминали над 30 души, които са слезли и са се качили от и до различни гари. Тези данни са предоставени на екипа от ръководството на БДЖ и практически предопределят заключения, които се базират на несъществуващи в реалността данни. Говори се за „рентабилност”, но не става ясно какво се разбира под термините „преки разходи” и „разходи за разпределение”, на база на които се формира тази рентабилност. Груба грешка е и че продължава да се говори за рязане на разходи, а увеличението на приходите отново отсъства в концепцията!

На стр.32 – непочиващо на единна база е сравнението на линията София – Свиленград със София – Варна, тъй като по варненската линия има много по-голям брой влакове, които правят и много по-големи пробези. Не виждаме ка този факт е е отчетен в заключението.

Няма описан брой влакове, които се движат и не е показано реалното предлагане, което се измерва в места-километри.

Bilan-des-Deplacements-2013

Пример от Франция 2 от градските жп маршрути в Париж предлагат общо 23 млрд. места километри на година.

Защото едно е да се движи влак с 2 вагона, който може да направи определен пробег, със същата средна населеност и друго е влак с 4 вагона, с 230 места.

Още любопитни моменти – на стр.77 откриваме следния цитат – „при смяна на парка на подвижния състав, се очаква разходите на дружеството да намалеят с 82 млн. годишно”.  Това учудващо напомня момента на закупуването на мотрисите Сименс, когато навсякъде се прокламираше намаляването на разходите на железницата, вкл. от тогавашни длъжностни лица на високи постове.  (Доклад на зам. министъра на транспорта Анелия Крушкова от 2006 г.)

На стр.17 от Отчета четем: „Разходите за поддържане на остарял подвижен състав често водят до нарастване на общото фискално бреме”, но се пропуска фактът, че със закупуването на нов подвижен състав ще има амортизационни отчисления, които заради невнедрените западни модели на сметководене ще повишат значително загубата на БДЖ.

От друга страна, екипът направил проучването се е застраховал, че техните „изчисленията на разходите, не могат да бъдат направени с достатъчна точност”. стр.78 на Обобщения доклад.

       4. Как бе предрешена процедурата. Кой забрави „Пуш-пул“ концепцията, защо българските вагоноремонтни заводи остават зад борда и как възможността за двуетажни влакове бе изоставена.

Едно от най-скандалните решения на ръководството на БДЖ е да не се разглеждат варианти различни от мотрисни влакове. Мотрисният влак е състав от няколко вагона, който не може да бъде разделян (освен при ремонт) и обикновено има тягови двигатели в двата крайни вагона.

Siemens-Desiro-BDZ-onshtestven-relsov

Този състав представлява самостоятелна тягова единица и не може да бъде разделян на по-малки части. Мотрисните влакове в България в момента са с 2, 3, 4 вагона (мотрисите Сименс и останалите в движение няколко броя латвийски електрички, произведени през 70-те години на миналия век). Такива влакове могат да бъдат прикачани един за друг, обикновено до 3 броя. Те се използват на много места, най-често в крайградските зони, за кратки пътувания, защото са по-леки и са на относително малък интервал (оборот). Например, една мотриса може да направи 5-6 и повече двупосочни курса на ден по дестинацията София – Перник. Т.е. това е специализиран само за пътническо движение състав, който е в движение през почти цялото време.

Пуш-пул съставите представляват модерен вариант на класическата влакова композиция с локомотив и вагони.

push-pull concept obb

RailJet на Австрийските държавни железници

(видео на движение на такъв влак с 230 км/ч ) 

включително интериора на едни от най-комфортните влакове в света 

В случая, тя притежава всички плюсове на мотрисния влак и гъвкавостта на отделения локомотив, който може да бъде използван за дърпане/бутане на други пътнически или товарни влакове (мотрисите не могат да „дърпат“ товарни вагони или друг подвижен състав, освен друга мотриса). Влаковете „пуш-пул“ се състоят от различен брой вагони, като винаги последният вагон е с т.нар. „управляваща кабина”. Така например ако влакът стигне до челна гара като Бургас или пътува в направление София – Видин през Мездра и сменя посоката на движение, няма нужда да се правят допълнителни маневри, за да излезе локомотивът отново начело. Единствено машинистът ще трябва да се премести в управляващата кабина на „последния вагон”, който автоматично се превръща във водещ, а локомотивът започва да бута, управляван от другия край на влака. Пуш-пул системата има още едно голямо преимущество, тъй като могат да се закачат различен, а не фиксиран брой допълнителни вагони. При мотрисните влакове можем да закачим цяла друга мотриса (например – на превозвача му трябват 5-6 вагона, но мотрисите Сименс са с 3 и 4 вагона, тоест минимум ще трябва да бъдат закачени 2 мотрисни влака, вместо просто 1-2 допълнителни вагона). Ако вагон бъде обстрелван с камъни или аварира (както често се случва у нас), той може да бъде откачен и композицията да продължи пътя си. При мотрисните влакове това е невъзможно, като заради един пострадал вагон, от експлоатация се изважда цялата мотриса. Трябва да отбележим и че българските правилници, наследени от времето преди 1989 г. не допускат влакове от типа „пуш-пул“ на българска територия. Т.е. по презумпция този вид подвижен състав е отхвърлен. Такива влакове обаче се използват в Чехия, Словакия, Австрия, Швейцария, Германия и др. Те са подходящи за скорости до 230 км./ч и относително дълги дестинации от типа на София – Бургас, София – Варна, София – Видин, София – Свиленград, София – Петрич. Когато скоростите са над 250 км/ч, се използват отново мотрисни влакове ICE (Германия), TGV (Франция).  Тогава обаче е необходим голям пътнически трафик, тъй като високоскоростните линии наистина са специализирани само за пътническо движение.

TGVD_n°772_sur_la_LGV_BPL_par_Cramos DB_AG_406_001-8

Високоскоростни мотрисни влакове от ляво двуетажен състав TGV Франция и от дясно ICE (Германия)

За целта на настоящето отворено писмо направихме кратко проучване и събрахме основните характеристики на двата вида подвижен състав. Нещо, което трябваше да се реализира при завършилото проучване ако би имало задание за такова.

EMU vs Push Pull

От тази гледна точка можем да считаме, че както и до сега – късите и средни дестинации в България могат да се обслужват основно от мотрисни влакове, а дългите – от ново поколение „пуш-пул“ състави с локомотив и вагони с високо ниво на комфорт.

Връщайки се към българските реалности, е редно да отбележим, че нашите останали вагоноремонтни заводи са изразявали неведнъж желанието си да произвеждат вагони, включително за пуш-пул състави, като това би създало работни места и ноу-хау в нашата страна, а няма да ни превръща само в потребители/консуматори на чуждо производство. За съжаление, гласът им остана нечут, тъй като правителството явно принципно не проявява желание да развива жп сектора в България. Интересна подробност е, че снимка на такъв влак от Австрия стоеше доскоро закачена в деловодството на Министерството на транспорта.

Не на последно място, трябва да обърнем внимание, че по процедура/задание изобщо не са разгледани възможностите за двуетажни влакове/вагони. Независимо дали ще се търсят пуш-пул състави и/или мотрисни влакове, двуетажните вагони са изключително далновидно и гъвкаво решение за максимално използване на наличния капацитет, и още по-голямо повишаване на енергийната и експлоатационна ефективност на железницата. Използването на тази концепция би спестило и разходи на БДЖ от инфраструктурни такси, защото влак с 4 двуетажни вагона и локомотив ще „заплаща“ по-ниска такса от влак с 8 едноетажни вагона или два мотрисни влака. Примерите от чужбина за такъв състав са десетки като най-пресният е от Унгария, където буквално преди дни бе одобрена поръчка, финансирана с евросредства за държавните железници за двуетажни мотрисни влакове.

5. БДЖ – с най-мощни локомотиви и най-хубавите вагони преди 44-та и без тест в реални условия след 2000 г.

Тук е мястото да споменем и факта, че БДЖ до 1944г. винаги са купували най-мощните локомотиви и най-комфортните вагони. (Неслучайно локомотивът, наречен „БаБа Меца“ на БДЖ е определян за най-мощният в Еропа). Капацитетът на железницата като знания и умения е бил толкова голям, че са били поръчвани специални серии и конструкции само за българските условия, а след това е било организирано цялото поддържане на машините, включително с производство на резервни части. Локомотивите и мотрисите винаги са били изпитвани на българска земя, и чак тогава е прибягвано до тяхното закупуване. Разбира се, тази традиция е прекъсната със закупуването на мотрисите Сименс. Такъв тест в реални условия няма да бъде направен и сега. И всички дефекти и неудобства, ще бъдат понесени от персонала и пътниците. Прави впечатление, че изискването за влаковете е да оперират при температури от -40 до +40  градуса (континентален климат). Трябва да отбележим, че най-високата температура, измерена у нас, надминаваща изискванията в процедурата е +45,2 градуса.

     6. Още детайли

С едно изречение в проучването e посочено, че на този етап нощните влакове ще бъдат запазени. В момента, това е най-конкурентоспособната услуга, която държавните железници предлагат. Спалните вагони почти винаги са пълни и опашките за билети през летните месеци не спират. Услугата е удобна и относително достъпна, тъй като спестява една нощувка, а в ранна сутрин сте на морето във Варна или в Бургас. Същото е на връщане към София. Нощните влакове са оборудвани с най-новите турски спални вагони на БДЖ.

Предвижда се този път влаковете да бъдат оборудвани с ETCS (стр. 3 Обобщен доклад, което ще позволи машината да спре ако машинистът наруши максимално разрешените скорости за движение в даден участък.) Не става ясно обаче дали влаковете ще могат да се сертифицират за международно съобщение.

В тази връзка припомняме казусът с трийсетте броя, закупени през 2011г. турски спални вагони, които не се движеха 2 години поради невъзможност да бъдат сертифицирани и поради липса на достатъчен капацитет на българските органи. БДЖ не могат да оперират с най-новия си подвижен състав по дестинациите си за Румъния, Турция, Сърбия. От друга страна, в цяла Европа се закупува подвижен състав, който да е интероперабилен, т.е. да може да пътува и на териториите на всички европейски държави. На европейско ниво можете да видите влакове на Германските железници Deutsche Bahn да отиват например до Париж. Същото е с Френските държавни железници (SNCF) в обратната посока. Румъния, Австрия, Унгария, Словакия, Чехия, Италия инвестират в състав, който ще е годен за международно съобщение. Дори вагоните на Руските железници стигат до Френската Ривиера, тъй като имат всички необходими европейски сертификати. Абсурдно е влаковете, които ние ще купуваме да не мога да пътуват на територията на Гърция (трасето Атина – Солун за 200-250 км./ч.), Турция (Капъкуле – Истанбул се модернизира за до 250 км./ч.), Румъния (предстои модернизация на трасето Крайова – Калафат за 160 км./ч.) и т.н.

       7. Финансиране

За пръв път в проучването са коментирани „външните разходи“ (предизвикани от автомобилния транспорт, които всички граждани плащаме;замърсяване, катастрофи, шум, задръствания) и че индивидуалният автомобилен транспорт не е пазар на транспортни услуги, и че ако едва 10% от трафика премине на железница ще се спестят значителни суми за обществото. (стр. 13 Отчет).

А иначе над поръчката продължава да тегне финансово затъмнение– и до момента не е ясно от къде ще бъде осигурена цялата сума от 675 млн. лв. Смята се, че част от сумата ще дойде от т.нар. капиталов трансфер от 35 млн.лв. на година, който не е ясно дали изобщо влиза в железницата (има сведения, че се връща към бюджета неусвоен, заради липсата на капацитет за обществените поръчки). Още през миналата година бе пусната обществена поръчка за 160 млн.лв. за ремонт на мотрисите Сименс, като парите пак щяха да бъдат от този капиталов трансфер.

За 10 години общата сума от този трансфер ще бъде 350 млн.лв. Предвиждат се още 100 млн.лв. финансиране от Министерски съвет. Но това пак не стига стойността от 675 млн.лв. на колкото е обявена обществената поръчка (стр.4).

Говори се за ремонт на локомотиви – като отново се спряга посоченият трансфер. Тук е важно е отново да припомним, че правителството дължи на железницата 1,1 млрд.лв. за закупуване на подвижен състав по Договора за обществена услуга 2009-2019г. Това стана ясно от отговор на вече бившия министър Ивайло Московски до тогавашния депутат Вили Лилков през 2016 г.

         8. 11 години по-късно се заговори за купуване на влакове с европари

След като нашата Инициатива от години се бори БДЖ да бъдат посочени като получател по еврофондовете, към края на втория програмен период 2014 – 2020 г. през юли т.г. министър в оставка Ивайло Московски заговори за такава възможност. Това не бе направено от правителствата Станишев, Борисов 1, Орешарски, Борисов 2. Европейският комисар по транспорт Виолета Булц отговори на питане на евродепутата Ангел Джабмазки за БДЖ. Отговорът от 18 юни 2015 г. (E-004393/2015) гласи: „The national railway operator BDZ has not been eligible for Cohesion policy support until the Bulgarian government could demonstrate that the company was financially viable, to safeguard any potential EU investments.“ („Държавният оператор БДЖ не може да ползва инструментите на Кохезионната политика, докато БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО НЕ ДЕМОНСТРИРА, че компанията е финансово жизнеспособна и може да гарантира всяка потенциална европейска инвестиция“). Тук обаче има едно голямо НО, ако България иска да кандидатства за финансиране за нови влакове, трябва да изпълнява европейските изисквания и да докаже ясно, че този подвижен състав ще подобри конкурентоспособността на железницата. А това, както виждаме трудно ще се осъществи.

        9. Реновиране  на съществуващ подвижен състав.

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт настоява освен да бъдат закупени нови влакове, да бъде реновиран и целият подлежащ на реновиране подвижен състав. Припомняме, че нашата Инициатива организира през 2014г. среща със зам. министъра на транспорта, заедно с латвийската компания, произвела мотрисите Серия 32 или известни още като „електрички“, произведени в Латвия през 70-те години на XX век. Подобни мотриси се експлоатират и реновират успешно в Черна гора, Сърбия, Латвия, Русия, Грузия и др. За съжаление Ивайло Московски не отговори на поканата за визита в Латвия и среща с латвийския министър на транспорта за по-нататъшни разговори (Повече информация можете да откриете тук

       10. Няколко думи за самата обществена поръчка.

Считаме, че не биваше да се фиксират определен точен брой влакове (42 бр.), както и срок на поддръжка, а единствено да се определи максималната сума като състезанието да бъде в това колко влака могат да се произведат за тази сума, както и в допълнителните „екстри“ – най-голяма гаранция, ще обучи наши кадри за поддръжка и т.н.

За съжаление, документацията за подготвената обществена поръчка беше написана от външен консултант, като той бе избран така че да няма реално състезание в процедурата, с рестрикции работещи само за този кандидат. Както обикновено, очакваме обществената поръчка да се реализира на много по-висока цена или с много по-рестриктивни параметри. Например, цитираната обществена поръчка за 160 млн.лв. се коментираше, че може да бъде изпълнена и за 80 млн.лв.

 

Advertisements
Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , ,

БДЖ през 9-те кръга на обществените поръчки

Без съмнение Българските железници са най-големият страдалец на новата и най-нова българска история. Дружеството десетилетия оцелява въпреки некомпетентните ръководства и министри, които го водят към фалит и въпреки непрестанния кръстосан огън на политици, медии и петролни лобисти.  Отдавна се говори за предизвестения му край заради неспособността да изпълнява нормално дейността си. Ситуацията в началото на 2017 г. стигна критични размери с десетки отменени влакове поради липса на годни локомотиви и мотриси. Нуждата от реорганизация и техническо осъвременяване е повече от неотложна. Както сме заявявали и друг път, това обаче не може и не трябва да се случва на цената на унищожението на българската железница. Защото би означавало хиляди да останат без сигурен транспорт, без алтернатива за придвижване и за справяне с тежкото замърсяване у нас. От наскоро обявена обществена поръчка личи, че ръководството продължава да води дружеството през познатите порочни кръгове на самоунищожението. Поръчката № 01605-2017-0001 “Извършване на техническа поддръжка за 5-годишен период на дизелови мотрисни влакове серия 10 и електрически мотрисни влакове серии 30 и 31 е обявената на 3-ти януари, а срокът за подаване на оферти е 7-ми февруари 2017 г. Тя е наследство от последните дни на вече бившия министър на транспорта Ивайло Московски. Припомняме, че ние от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт поискахме преразглеждане, задължително преработване и ако е необходимо спиране на тази поръчка от страна на новоназначения служебен министър Христо Алексиев.

  1. 5 години чакане и изведнъж голямото бързане

Вътрешни източници от БДЖ коментират, че доклади за тежкото състояние на мотрисите Сименс са изпращани от служители още през 2012г., когато бе първият мандат на Ивайло Московски като министър на транспорта, а начело на дружеството отново са били Владимир Владимиров, Велик Занчев, Димитър Костадинов и др. Интересно е защо от ръководството не са предприети никакви действия през целия този период, а се стига до сегашната ситуация на неотложност. Факт е, че процедурата е стартирана повече от месец след като кабинетът Борисов-2 е подал оставка и три седмии преди да бъде назначено служебното правителство, което оставя сериозни съмнения, че се използва властовият вакуум, за да бъде размита отговорността.

  1. Невероятните 660 хил. лв. на година за поддръжка на една мотриса

Очевидно ясната спешност на процедурата, дава възможност за злоупотреби. И до момента ръководството на БДЖ не посочва от къде ще бъде взета сумата от 164 млн. лв. (с ДДС) за следващите 5 години при положение, че капиталовите трансфери от държавния бюджет към БДЖ към момента са по 30 млн. лв. годишно или общо 150 млн. лв. за посочения период. Запознати в бранша коментират, че обявената максимална сума от 164 млн.лв. е толкова висока, че с нея може да бъде изграден и оборудван цял нов завод за ремонт на подвижен състав, плюс мотрисите да бъдат ремонтирани. Към момента, БДЖ поддържа мотрисите без абсолютно никакво финансиране. Служители твърдят, че депата на дружеството имат капацитет за ремонт на този подвижен състав, като БДЖ е извършвало и втория най-голям ремонт (при 600 х. км. пробег) преди основния (на 1,2 млн. км. пробег). Основен проблем е и набавянето на части, като например едно челно стъкло струва между 9 и 11 хил.лв., а един дисплей в кабината на машиниста – над 3000 лв. (всяка мотриса е с 2 кабини). От архивите намираме интересната подробност, че през 2007 г. БДЖ изгражда и специално ремонтно хале именно за мотрисите „Сименс” на стойност 1 668 797 лв. http://holding.bdz.bg/bg/novini/obnovenoto-hale-za-remont-na-tiagovi-elektrodvigateli.html

hale-semens

  1. Как поддържат влаковете в чужбина

Търсейки информация за казуса, успяхме да открием колко струва поддръжката на мотриси Сименс Дезиро в Руските железници. Докато ръководството на БДЖ залага сума от над 660 хил. лв. за една мотриса на година, Руските железници са се договорили със Сименс за сумата от 180 хил.евро (360 хил.лв.) на година за същата дейност.(Източник) Освен това, Сименс са поели ангажимент да изградят бази за ремонт на влаковете, да обучат персонал и т.н.  Следва да уточним, че става въпрос за държава извън ЕС, процедурите за обществени поръчки и пр. са различни, но подвижният състав е идентичен с този, който се движи и в ЕС. Пример от Великобритания показва дори по-ниска цена за поддръжка от 100 хил. паунда на година (230 хил. лв.)(Източник)

  1. Обществена поръчка за ремонт при действащ договор със Сименс

По наша информация към момента БДЖ има действащ договор до 2019г. със Сименс (не е публично достъпен) за поддръжка на 25-те електрически мотрисни влакове, в който са посочени всички ремонти, като единствено липсва основният ремонт. Новата обществена поръчка фактически дублира договора на Сименс, като добавя основен ремонт.

От друга страна, 25-те дизелови мотриси на практика не се ремонтират от 2008г., когато по времето на министър Петър Мутафчиев и изпълнителния директор Олег Петков е прекратен договорът за ремонт на мотрисите. Това твърди сегашният управител на „БДЖ Пътнически превози” ЕООД Димитър Костадинов в интервю от 2016 г.(Източник)

  1. Защо единственият български завод за ремонт не можа да участва?

Свързахме се и с единствения в България завод за ремонт на тягов подвижен състав (локомотиви и мотриси) в България – Експрес Сервиз Русе. Въпреки че фирмата е подала искане за издаване на лиценз за ремонт на мотрисни влакове в началото на 2016г., от Изпълнителната агенция Железопътна администрация и до момента не са издали такъв, нито са постановили отказ. От компанията се съмняват, че това е направено целенасочено, за да бъдат отстранени от поръчката. От русенската фирма в момента поддържат локомотивите на почти всички частни железопътни превозвачи в България. От дружеството са се срещали с ръководството на БДЖ като се предлагали ремонт на дизеловите мотриси на значително по-конкурентни цени от посочената стойност в поръчката. Остава отворен въпросът дали процедурата не създава неравнопоставени условия на конкуренция, тъй като не е ясен механизмът на сертифициране на българските фирми и дали той е съпоставим с този в останалите европейски страни.

%d0%b4%d0%bc%d0%b2-%d0%b4%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d1%80%d0%be-%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%ba

  1. Дребните детайли или как „превърнаха” БДЖ в община

Екипът ни разкри, че текстът на процедурата (Източник) е бил изкопиран от друга обществена поръчка. Този, който я е изготвил е забравил да премахне части от текста, така че БДЖ  е „превърнато” в община. Точният пасаж на 21 стр. от процедурата гласи: „Когато кандидатът избере гаранцията да бъде банкова гаранция, тогава тя трябва да бъде безусловна и неотменима, в полза на община „БДЖ Пътнически Превози“ ЕООД и със срок на валидност – 30 дни след изтичане срока на договора”. По-нататък пък откриваме интересни условия като: „..или за изпълнението на строителството, „по отношение на строителството, доставките и услугите”, което няма отношение към конкретната обществена поръчка. Дали тези пасажи дори и формално не опорочават процедурата, и дали не поставят под въпрос компетентността на изготвилите поръчката? Дали това може да стане повод за обжалвания и допълнителни загуби за железницата? Отговор на този етап липсва.

obshtina-bdz

  1. Ърнст и Янг и заличената цена

Продължавайки с наблюденията по процедурата, неизбежно стигаме и до консултантския договор за външна юридическа помощ. От публикуваната на сайта на БДЖ информация и договор. (Източник) става ясно, че ръководството на дружеството е сключило консултантски договор с представителството на международното дружество „Ърнст и Янг” за юридическа консултация по обществената поръчка. Не бива да ни изненадва, че стойността на договора е заличена.

ernst-young

  1. Модернизация тип: лъскаво отвън – по старому отвътре

В процедурата за ремонт и поддръжка е заложена и минимална модернизация на влаковете – монтиране на wi-fi модули, подмяна на осветлението и подобряване на системата за информация. Въпреки, че кандидатите трябва да имат сертификат за безопасност, от процедурата липсва най-належащото – монтиране на система за влаков контрол (АЛС). Системата е изградена от два основни компонента, които се монтират върху железопътните линии и подвижния състав. Такава система съществува по линията София-Пловдив още от 1992г., а отскоро и на реконструираното трасе Пловдив-Свиленград. Едва няколко локомотива на БДЖ и на частните товарни железници разполагат с нея. И до ден днешен необясним остава фактът как мотрисите Сименс, доставени след 2005 г. не са били поръчани с такава система. С нейна помощ например, би било невъзможно движението с превишена скорост, което е основна причина, довела до дерайлирането на вагоните-цистерни при Хитрино.

  1. Историята с мотрисите Сименс на БДЖ

Припомняме, че влаковете Сименс Дезиро на БДЖ бяха закупени с обществена поръчка от 2004г., като заемите, които дружеството изтегли са на обща стойност 184 млн. евро. И към момента, те представляват основна част от задълженията на дружеството (Източник 1, Източник 2) През 2005 г. е подписан заемът за 25-те дизелови мотриси, а през 2007 г. – заемът за 25-те електрически. Те са били без държавни гаранции, за разлика от заемите на повечето европейски железници, които закупуват подвижен състав чрез европейски фондове или с държавно гарантирани заеми от Европейската инвестиционанна банка (ЕИБ). Лихвата, която трябва да заплаща БДЖ според договора е над 6,4% на година, докато при заемите с налична държавна гаранция отпускани от ЕИБ, лихвата е около и под 3% (двойно по-малко). Този избор на практика е ощетил и БДЖ, и българските данъкоплатци с десетки милиони левове. В тази връзка, припомняме, че в България има практика за използване на средства от ЕИБ за подобни проекти. Например, Столична община и Столичен автотранспорт, които закупиха 110-те най-нови китайски автобуса със заем от европейската институция. (Източник) 30-те турски спални вагона пък бяха купени с пари от държавния бюджет през 2010г. (Източник 1, Източник 2) Примери за подобни заеми за нови влакове в Европа – Великобритания: 500 млн. евро. Полша: 224 млн. евро, Италия: 300 млн. евро, Холандия: 120 млн. евро с една 1% лихва.

Важно е да отбележим, че самият служебен министър-председател Огнян Герджиков заяви при встъпването си в длъжност, че сред основните му приоритети ще бъде разследването на обществените поръчки. Така разсичането на този възел от противоречия остава в ръцете на служебния министър на транспорта Христо Алексиев като принципал на БДЖ.

tunel

 

Tagged , , , , , , , , , , , , ,

ГРАЖДАНИ С ИСКАНЕ НОВИЯТ ТРАНСПОРТЕН МИНИСТЪР ДА ВЗЕМЕ СПЕШНИ МЕРКИ ЗА БДЖ

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт изпрати искания към новия министър на транспорта Христо Алексиев още в първия му пълен работен ден.

От сдружението настояват за предприемането на спешни мерки във връзка с тежката ситуация, в която се намира БДЖ. Такива като: Преразглеждане, задължително преработване или прекратяване на обществената поръчка № 01605-2017-0001 “Извършване на техническа поддръжка за 5-годишен период на дизелови мотрисни влакове серия 10 и електрически мотрисни влакове серии 30 и 31, собственост на “БДЖ-Пътнически Превози” ЕООД” със срок 07.02.2017 г. Считаме, че условията на процедурата са порочни и необосновани, тъй като и към момента няма яснота от къде ще бъде осигурен посоченият в процедурата финансов ресурс от 164 402 044,8 лв. (с ДДС).

От Инициативата настояват за спиране на продажбата на всякакви активи на Холдинг БДЖ ЕАД, „БДЖ Пътнически превози” ЕООД, „БДЖ Товарни превози” ЕООД, включително от частни съдебни изпълнители и стартиране на спешни публични преговори с кредиторите на дружествата и пълен анализ на задълженията да предприятията за периода 2000 – 2016 г. Преди дни стана ясно, че е била продадена почивната станция на БДЖ в гр. Хисаря., а и е започнала процедура за продажба на акциите на БДЖ в Алианц България. От сдружението припомнят, че 6 локомотива на БДЖ, определяни като негодни, бяха продадени на словашки ремонтен завод в края на миналата година. Георги Статков от инициативата коментира, че е крайно време за започване на процедура за публичен конкурс за нови ръководства на Холдинг БДЖ ЕАД, „БДЖ Пътнически превози” ЕООД, „БДЖ Товарни превози” ЕООД. Друго важно искане е възобновяване на дейността на обществения съвет към МТИТС, който фактически не е функционирал през последните две години.

Гражданите заявяват, че са готови да окажат съдействие на новия министър.

Припомняме, че вчера от Първи Частен Синдикат поискаха отстраняването на ръководството на БДЖ и целия правен отдел на компанията от служебния министър на транспорта Христо Алексиев.

Мотивите са продължаващо водене на железницата към ликвидация, неспазване на кодекса на труда, нарушения при сключване на договорите за застраховка в железницата, включително ощетяването й с милиони левове, както и нарушения на Закона за обществените поръчки на Република България.

Тези сигнали са били изпращани и до бившия министър на транспорта Ивайло Московски, но официален отговор няма и до днес. От синдиката настояват за спешни действия от страна на министър Алексиев.

От Синдиката твърдят още, че ръководството на дружеството в лицето на управителя на БДЖ „Пътнически превози” не изпълнява дори собствените си разпоредби и срокове, описани в приети през лятото на миналата година „Правила за условията и реда за оценяване на трудовото представяне на служителите”.

siemens-desiro-photo

 

Tagged , , , , , , , , , , , , , , ,

Столична община спря обществената поръчка за демонтиране на трамвайните релси през подлеза на НДК

На „страницата на купувача” в сайта на Столична община на 19 януари т.г. се появи решение за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка за реконструкция на бул. „Скобелев” (включително тунелът на НДК) между бул. Христо Ботев и бул. „Витоша”. Номерът на решението е СОА16-РД93-9/19.01.2016 на зам.кмета по транспорта на Столична община Любомир Христов. Припомняме, че процедурата бе обявена на 12 декември м.г. и бе на стойност малко над 7 млн.лв. отпуснати от държавния бюджет. Проектът включваше осигуряване на допълнителен автомобилен достъп на комплекса на т.нар. „Военно НДК”, където бе предвидено да се премести Софийски Районен съд; преместване на трамвайното трасе на ТМ №1 и 7, което три години минава в единичен коловоз поради демонтирането на линиите по Витошка; демонтиране на трамвайното трасе на ТМ №6 и пускане на тунела към бул. „Фритьоф Нансен/Черни връх” за леки коли. Проектът бе за инжинеринг (проектиране и строителство).

Като мотиви за прекратяване се изтъкват съществени пропуски в идейния проект и приложените към документацията количествени сметки. Припомняме, че от началото на годината граждани, живеещи по трасето на ТМ № 6 в кв. Лозенец събират подписка срещу премахването му и за провеждане на публично обществено обсъждане.

ГРАЖДАНСКА-ПОДПИСКА-ЗАПАЗВАНЕ ТРАМВАЙ №6 В СОФИЯ

Решение за прекратяване-2

IMG_9746Трамвай №6 на спирката пред Сити Център София.

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Advertisements