Tag Archives: помощ

Столична община крие договори за външна юридическа помощ

Наема външни адвокати при наличието на цял юридически отдел на издръжката на данъкоплатците

Делото за скъпия билет в София ще се гледа на 25-ти април във ВАС

Уважаеми приятели и съмишленици,

Заради делото за билета в София, но и поради множество сигнали на граждани, от гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт подадохме официално искане по Закона за достъп до обществена информация, на което обаче не е отговорено. Оказва се, че към Столична община има цяла “дирекция”, наречена “правно-нормативно обслужване” и дори на официалната интернет страница е записано, че функцията й е да “Осъществява процесуалното представителство на СО пред съдилищата, арбитражите, особените юрисдикции и други независими специализирани държавни органи по производства, по които СО е страна.

 

Praven otdel

„През м. април 2017 г., подадохме искане за достъп до обществена информация за броя и стойността на договорите за външна юридическа помощ на Столична община за периода 2015 – 2016 г. Отговор нямаме и към настоящия момент (април 2018 г.) А искането ни все още се намира при директора на същата тази дирекция г-жа Бисера Личева.“ – коментира Георги Статков от инициативата.

ZDOI iuridicheska pomosht

На практика наемането на външна юридическа помощ, вместо използването на юрисконсултите на общината представлява двойно ощетяване на данъкоплатците с десетки хиляди левове всяка година. Още по-абсурдно е, че общината наема външни адвокати в делата срещу граждани, включително административните производства. Това означава, че при евентуална загуба на дело срещу общината, гражданите, които се осмелят да търсят правата си в административния съд, по закон ще трябва да плащат адвокатски, а не юрисконсултски хонорари. Ние считаме, че освен ограбване на парите на софиянци, това е начин те да бъдат отказани да търсят правосъдие, рискувайки да заплащат много по-високи разходи ако загубят дело срещу общината. Освен това позицията ни е, че изобщо юрисконсултите не трябва да получават никакво допълнително възнаграждение, тъй като взимат така или иначе заплата от данъкоплатците/Столична община, работейки в цитирания правен отдел.

Настояваме за публично обяснение на кмета на Столична община Йорданка Фандъкова и ресорния зам. кмет Ралица Стоянова и отчет колко пари са били дадени за такава юридическа помощ в последните 10 години.

На 25 април 2018 г. от 14 ч. в Зала 3 на Върховния Административен Съд ще се състои заседанието по делото за билета от 1,60 лв. (гражданите се събираме след 13 ч.) Делото бе спечелено на първа инстанция от граждани и граждански организации, но бе обжалвано от Столична община, а преди 2 седмици бе приета нова наредба, с която общината по подъл начин се опитва да се измъкне от процеса и с процедурни хватки, да заобиколи справедливото гражданско недоволство. Гражданите продължават да настояват за оставките на вносителите на решението – общинските съветници от ГЕРБ Екатерина Йорданова и Зафир Зарков. Достъпът за граждани и медии е свободен. Делото е под номер 6417 от 2017 г. Адресът на съда е бул. Ал. Стамболийски 18.

 

 

Advertisements
Tagged , , , , , , , , , , , , , , , ,

Европейската комисия дава пари на железницата. Какво ще направи Бойко Борисов?

Тест за отношението на правителството към железницата, ще бъде и визитата на Зоран Заев

След като бе разпространена новината, че Европейската комисия разрешава държавата да помогне на БДЖ с 224 млн.лв., от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт бихме искали да обърнем внимание, че това е поредният (трети) път, в който Комисията разрешава на Правителството да подпомогне БДЖ. Предишните два пъти кабинетът Борисов 1 не отпусна никакви средства на Железницата. Третото искане се свързва с желанието на кабинета да помогне на БДЖ, като даде летище София на концесия и със сумата от сделката покрие дългове на националния превозвач. Тъй като до момента политиката на българските правителства бе като цяло рестриктивна и неглижираща проблемите на БДЖ, изразяваме съмнението си, дали и този път управляващите ще подкрепят  с реални действия Железницата, която иначе е абсолютен европейски приоритет. Доказателството за по-скоро пасивната позиция на властите е видно в немалка степен и в подготвената за приемане Стратегия на транспорта до 2030 г., която дефакто мина без публично обсъждане и широко медийно внимание, въпреки че третира един от най-важните сектори в икономиката.

Трите случая на искане за допустимост на държавната помощ са публикувани на официалната страница на Европейската комисия и всеки гражданин може да се запознае с тях, когато в търсачката, намираща се на адрес http://ec.europa.eu/competition/elojade/isef/index.cfm?clear=1&policy_area_id=3 , напише на латиница BDZ. Първият е от 2009г. – когато Румяна Желева внася искане за държавна помощ към ЕК за 26 млн. евро. Въпреки, че Комисията не предявява претенции и дава разрешение, правителството не отпуска средства на БДЖ. През 2010г. е изпратено второ запитване за сумата от 127 млн. евро. Европейската комисия отново няма претенции и разрешава, но пари за БДЖ отново не са отпуснати. Така се стига за случая от 2011г., когато е направен План за преструктуриране на БДЖ, с включена приватизация на Товарни превози. На това запитване, Комисията коментира: Планът за преструктуриране на включва реално проучване на пазара; Изглежда, че продажбата на излишен подвижен състав не може да бъде взета предвид като компесаторна мярка, тъй като тази продажба не оказва въздействие върху конкуренцията!; Българското правителство не е обяснило защо по негово виждане бъдещата приватизация на БДЖ „Товарни превози” може да се квалифицира като компесаторна мярка”,  а от България са поискани допълнителни разяснения.

Durjavna pomosht BDZ EU 2

Такива разяснения явно са дадени по времето на служебния (тогава) министър Николина Ангелкова, а кореспонденцията е продължена по времето на кабинета Борисов 2 с желанието на министър Ивайло Московски да даде летище София на концесия и с парите да покрие дългове на Държавната Железница. В крайна сметка, от хронологията по казуса на страницата на Комисията в интернет, става ясно, че мерките, които предлага правителството нямат характера на държавна помощ. Публикуваният коментар е следният: “Decision finding that the measures do not constitute aid”.

Durjavna pomosht BDZ EU

Обръщаме внимание и за необходимостта средствата да се изразходват прозрачно и да се проведе реална реформа, която да направи железницата конкурентоспособна. Също така,  и да се извърши пълна ревизия на действията от приемането на Закона за железопътния транспорт през 2001 г., включително начинът на разделяне на БДЖ и НКЖИ. То породи огромни изкуствени разходи и дългове между предприятията, значително влоши тяхната ефективност на работа. И до момента, а и за в бъдеще разделянето може да бъде и само счетоводно без необходимост от отделни предприятия. (директива 91/440)

Необходимо е да се знае и че в края на мандата на кабинета Борисов 2, от отговор на Ивайло Московски на питане от депутата Вили Лилков от ДСБ, стана ясно, че по Договора за обществена услуга, подписан през 2009г. с БДЖ, държавата дължи над 1 млрд. лв. на дружеството за закупуване на подвижен състав, а от тази сума са дадени 86 млн. лв. Нашето питане е  – какво ще се случи с тази сума. Ще изпрати ли правителството нотификация и за нея или не?

БДЖ и до момента не е било бенефициент от оперативните програми на ЕС за закупуване на подвижен състав, а всички средства за периодите 2007 – 2013 и 2014 – 2020 г. бяха използвани за закупуване на метровлаковете в София.

Тест за отношението на българската държава към най-екологичния и енергоефективен транспорт ще бъде и очакваното с интерес посещение на новия македонски министър-председател Зоран Заев. Ние питаме дали най-после ще започне разговор по същество за жп линията София – Скопие като част от  коридор  №8, която се отлага за строителство повече от 120 години и би била нагледен пример за добросъседските отношения между двете държави и интеграция на Западните Балкани. Ние настояваме трасето да бъде проектирано с подобрени параметри, защото досегашният замразен вариант залага занижени характеристики, които ще оскъпят ненужно превозите и няма да доведат до повишение в достатъчна степен конкурентоспособността на това направление да привлече трафик от съществуващите транспортни коридори.

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , ,
Advertisements