Tag Archives: орлов

Неработещите асансьори в София

Уважаеми приятели, читатели и съмишленици с удоволствие ви представяме интерактивната карта, която създадохме на всички неработещи асансьори в София. Ситуацията е към началото на месец август 2016 г. Ще се радваме всички, които имат интерес да изпращат информация и снимки на нашата фейсбук страница https://bg-bg.facebook.com/obshtestven.relsov.transport/

или на нашата електронна поща: obshtestven.relsov@gmail.com

Когато някой мастит общинар ви казва, че ще премахне наземното пешеходно пресичане на кръстовищата и ще направи подлези/надлези и ще сложи асансьори, за “по-достъпна среда”, покажете му тези снимки. Попитайте го дали тези съоръжения по принцип, а и с нашата поддръжка осигуряват “правото на свободното придвижване” за всички граждани и гости на града ни.

“Ние, общинските съветници, изразяваме съпричастността си към нашите съграждани, които по една или друга причина се намират в неравностойно положение и заявяваме, че ще работим в полза на всички граждани на територията на Столична община” – цитат от Декларация от името на Столичния общински съвет за достъпност на хората в неравностойно положение, приета на 14 април тази година (когато бе гласувана и новата цена на билета за градски транспорт) http://sofiacouncil.bg/content/docs/c_f37596.pdf

centralna-gara-800x600

Два от асансьорите в подлеза пред Централна гара София, собственост на Столична община

j-baucher-800x600

Асансьорът към буферния паркинг на Метростанция “Джеймс Баучър”

maria-luiza-800x600

Асансьор на Метростанция “Мария Луиза”

serdika-2-800x600

Асансьор на Метростанция “Сердика” от страната на пешеходната зона на ул. Пиротска в близост до Централните хали.

 

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Иржи (Георги) Прошек

Иржи Прошек е роден на 25.ХІІ.1847 г. в градчето Бероун, разположено близо до Прага на река Бероунка. Баща му Иржи Франтишек Прошек е известен майстор в обувния бранш, а майка му Мария Бартакова умее добре да свири на пиано. Те имат три деца – Мария, Георги и Богдан. Родът им в Бероун се знае отпреди 300 години. Георги Прошек учи в Главното основно училище на родния си град и завършва с отличие ІV клас със свидетелство от учебната 1858/1859 година. Оттам постъпва в Първа чешка реална гимназия в Прага, където учи до 1864/1865 година. Веднага след завършване на средно образование се записва редовен студент по специалността землемерно инженерство и строителство в Кралевската чешка политехника в Прага. След четиригодишно следване и успешно полагане на изпитите, от които половината с отличие, през 1869 година се дипломира с титлата инженер. Студентството на Георги Прошек преминава при много трудни условия, защото тъкмо когато завършва първата учебна година, умира баща му. Той сам трябва да си осигурява средства, като работи и учи. В резултат на упорита самостоятелна работа като гимназист и студент Георги Прошек добре овладява немски, френски, английски, италиански и руски езици. Още по време на учението в гимназията в Прага, а след това и във висшето училище Прошек се среща и запознава с много български младежи, които следват там, установява горещо приятелство с тях – особено с Иван Драсов /един от най-близките приятели на поета революционер Христо Ботев/. После той става приятел и с Петър Ив. Берковски – друг наш революционер, който му преподава български език. Така младият полиглот, наред със западните езици, може свободно да общува на всички славянски езици. След завършване на висшето си образование през 1869 година Прошек веднага се отправя към България. Младият инженер упражнява професията си най-напред в Цариград. Там постъпва на работа в Централното бюро на Румели-Дунавската железница в компанията на барон Хирш като инженер- асистент по проектирането и трасирането на железопътната линия Одрин- Саранбей. Тази длъжност той изпълнява от 26.VІІІ.1869 година до 31. ІІІ. 1870 година. После, от 27.ІV.1870 до 2.VІІ.1873 г. служи в Пета секция на споменатия участък от ж.п. линията. В село Алмали се установява заедно с други чешки и полски инженери и след като се сближава с ръководителите на местния таен революционен комитет основават Славянски дом, училище и читалище. Срещата му с Васил Левски открива нови възможности за по-тясно свързване с национално-освободителните борби на българския народ. Доставя оръжие, пренася революционната поща на комитетите и изпраща дописки до чешки, а чрез тях и до западноевропейски вестници, в които отразява злата участ на народа ни. През решителната фаза на Руско-турската война помага да бъдат отстранени релси на железницата, превозваща турски войски и допринася за победния изход на битката при Шипка. Като полиглот се поставя в служба на руското командване и настоятелно поставя въпроса за издигане паметник на Васил Левски. След Освобождението работи като учител, стенограф, инженер-строител и инспектор. Член-основател е през 1880 година на “Славянска беседа” в София и на дружество “Чех”, като известно време ръководи списание “Чешки сокол”. Заедно с брат си Бог- дан откриват модерна пивоварна и печатница в София. Глава е на многодетно семейство. Умира в София на 58 години и е погребан в парцел № 16 на Софийските католически гробища в Орландовци.

автор: Христина Стоева

Списание “Българи” Списание на българите в Чехия

Prosek

снимка: http://www.earch.cz/

Tagged , , , , , , , , , , , , , ,