Tag Archives: началник

Животни железничари (част 1)

В тази поредица на нашата страница започваме да публикуваме материали за животните, които са се заселили в и около жп гарите в България. Те обикновено се превръщат в истински любимци на служителите и на пътниците и стават толкова дисциплинирани, че някои започват да посрещат и изпращат влаковете също като ръководителите – движение.

  1. Гара Перник – Разпределителна

Pernik Razpredelitelna Kuche logo

Pernik Razpredelitelna Kuche 02 logo

Pernik Razpredelitelna Kuche 03 logo

С най-малкото кученце-железничар, което още се учи да прескача релсите.

2. Гара Своге

Svoge kotka 01 logo

Svoge kotka logo

Така вероятно са изглеждали железничарските котки, когато локомотивите са били на въглища.

3. Гара Мездра

Mezdra Kosmato kuche logo

Mezdra Kotka logoЕдин от най-железничарските градове в България, развил се именно покрай жп гарата и линиите ни представя съжителството на поне едно космато куче, което следи дали всичко с продажбата на билетите върви добре и котка – помощник на ръководител – движение, която излиза да посреща влаковете.

4. Гара Поповица

Shturkel Popovica 2 logo

Shturkel Popovica logo

Щъркелите са си направили хубаво гнездо на един от стълбовете на гара Поповица по реконструираната жп линията Пловдив – Свиленград. Животните от години поддържат гнездото си и вече са отгледали няколко поколения на това място.

5. Гара Пионер (бивша гара Духовна Семинария) по Околовръстната железница на София

Pioner Koteta logo

Pioner Koteta 02 logo

Въпреки че сградата е изоставена, а железният път – демонтиран през 2011 г., гарата е дала дом на няколко поколения котета.

In this series on our website we start to publish materials for animals that have settled in and around railway stations in Bulgaria. They usually become true favorites of employees and passengers and become so disciplined that some begin to meet and send trains like heads – movement.

Pernik – Distribution Station  – With the smallest railway dog, which still learning to jump the rails.

Svogue Station – Thus probably looked the railway cats when locomotives used coal.

Mezdra Station – One of the most important railway city hubs in Bulgaria, has developed precisely along the railway station and lines presents the coexistence of at least one furry dog, which make sure everything with ticket sales going well and a cat – assistant managertraffic that comes to meet trains.

Popovitsa Station – Storks have made a nice nest on one of the pillars of the station Popovitsa in the reconstructed railway line Plovdiv – Svilengrad. These Animals maintained its nest for years  and have already raised several generations at this place.

Pioneer Station (former Duhovna SeminariaStation ) – Even if the station was abbandoned and the railway line – removed in 2011 the station has given a home to several generations of kittens.

 

 

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

165 години от рождението на Тодор Каблешков

На 13-ти януари (нов стил) на 1-ви януари (стар стил) 2016г. се навършват 165г. от рождението на видния революционер и пръв началник на гара “Белово” Тодор Каблешков.

Това трудно ще го откриете в учебниците по история!

“В курса за телеграфисти от българите беше Тодор Каблешков, приет с препоръка на Цоко Каблешков от Пловдив, и Теофан Райнов. Някога ще проговорят компанските архиви и за други българчета като Иван Цанков например, но тук ще спрем на Каблешков от Копривщица. Оставил ни е портрет в Хиршово рухо. Ученолюбив момък, той бе от онези българчета на Подбалканието, които като възпитаници на Роберт колеж, лицея и медицинското училище в Цариград се отличаваше със знания пред чужденците и получаваха титлата “бакалавър”, първата учена степен. Те четяха сказки за значението на характера на човека, за робството и следствията му, за ползата от изучаване на история, математика, астрономия, икономика. Особено се посещаваха сказките им за правата на човека и обща просвета. Тия българчета дадоха на 20 февруари 1872г. в театър “Османие” Цариград драмата “Невенка” от Константин Величков със сюжет от времето на Асеневци – Второто Българско Царство. С това представление показаха, че българите са имали държава. От тия именно българчета бе и Каблешков. Демонстрацията, която направиха като ученици с червени връзки, и хайдушката песен на Великден в Одрин, в черквата Св. Константин и Елена не попречиха да го назначат “шеф де стасион” в Белово. Жорес го настави в службата с един прислужник. Райнов му възложи да следи турските войски и големци.
Каблешков се радваше на положението си като шеф на Беловската станция. В писма до майка си и бай Петко, председател на комитета в Копривщица, Каблешков, за да извади турците от подозрения, пишеше, че не е и сънувал това звание. Беше истина! Кой допускаше, че в тоя млад Хиршов курсист, който се радва на адреса си и искаше да се пише на френски: “монсю Каблешков, шеф де стасион а Белово”, а писмата му да се носят направо в Пловдивската поща, се таи авторът на “Кървавото писмо”, символът на Априлското повдигане от 1876г.?
“Аз съм млад, но бързо стигнах най-старите и ме обикнаха всички!” – пишеше Каблешков и добавяше: “в работата залягам и получавам награди, с френски уча италиански и немски, а телеграфът, не знаете какво нещо е за мене телеграфът! Вечер, когато всичко стихне, седнеш, повикаш Одрин или Пловдив и разговаряш с новите си приятели за всичко! Тоя телеграф, истинско мое удоволствие с хармониката, усвоихме в месец!”
Телеграф, езици, музика – ето завършен железничар. Каблешков бе доволен от себе си и от средата, в която бе попаднал. Хвалеше инспектора Жорес. Не гледа народност, а способност. Когато няма служба, всички сме едно и Жорес ни уважава! У нас – Боже, опази! Трябва да си богат, от род, търговец или на възраст, за да те почитат, говореха писмата му.
Нима Каблешков живееше само с трепета на жп чиновник в Османската империя? Горещ родолюбец, той дишаше с патоса на народното Възраждане. Бе ентусиаст, готов за отечествен мъченик. Чувстваше устрема на българите да въплатят себе си в държава и проявят своя гений. И когато дотрябва, напусна, за да услажда дните с тоя именно устрем, който няколко пъти се беше прекършвал и трябваше още един опит. Знаеше: за фенера и морза имаше хора. Бе разбрал: орелът не слиза да лови мухи. И вместо да дава “Voie libre” (“път свободен”) на треновете, отиде да поиска “Voie libre” “път свободен” за своя народ. Полагайки пред олтара му костите си.

Цитат от книгата “барон Хирш” на Петър Пашев

Todor_Kableshkov

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , ,