Tag Archives: локомотиви

Въпроси без отговор за новите влакове на БДЖ

След обявяването на новата обществена поръчка за влакове за БДЖ, гражданите продължават да питат въпросите, останали без отговор

Министерството на транспорта отказва да отговори на администрацията на президента

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт представя на вашето внимание отворено писмо до медии, граждани и политици във връзка със стартираната обществена поръчка за закупуване на нови влакове на БДЖ. Това са част от въпросите, които останаха без отговор по процедурата и до настоящия момент. Настояваме процедурата да бъде цялостно преразгледана или прекратена от очаквания нов министър на транспорта, а всички неясноти – да бъдат изяснени.

  1. Задание без обсъждане? Някой очаквал ли е друго?

Още заданието за тази процедура, както обикновено бе осъществено без обществено обсъждане, както и обсъждане със служителите на железницата, въпреки обществения интерес и фактът, че тези влакове би трябвало да се ползват от българските граждани и ще бъдат закупени с техните пари. От инициативата припомняме, че сегашната ситуация повтаря историята с мотрисите Сименс Дезиро, закупени през 2005 г. Тогава отново на тъмно е пусната обществена поръчка, а покупката е финансирана със заем без държавни гаранции и с огромни лихви от търговски банки.

Твърдим, че ръководството на БДЖ се опитва да си измие ръцете с академичните среди, тъй като експерти от няколко наши университета са участвали в проучване за новия подвижен състав. То обаче бe публикувано чак със стартирането на обществената поръчка преди 2 седмици – т.е. поставя обществото пред свършен факт. Явно заданието за проучването е било такова, че да не се разглеждат скорости по-високи от 160 км./ч. и да не се разглеждат алтернативи като пуш пул състави, двуетажни влакове и др. Непроучено и до момента е търсенето, включително потенциалното и за в бъдеще, и тук не говорим само за сегашните пътници на железницата (в момента под 2% пазарен дял),  а говорим как да бъдат привлечени нови пътници. Това няма как да стане ако гражданите не бъдат питани от какво имат нужда и подвижният състав – съобразен с това. Преди 9 месеца изпратихме искане за обществено обсъждане до БДЖ, Министерството на транспорта и министър-председателя Бойко Борисов с писмо от ноември 2017г., като и до момента нямаме отговор. Зам. Министър-председателят Валери Симеонов препрати нашето писмо до министъра в оставка Ивайло Московски с искане на становище, а от канцеларията на президента Румен Радев два пъти напомняха на министъра в оставка за нашето питане, но така и не получиха отговор. Каква е тази поръчка, след като информацията за нея се крие от президента и един от вицепремиерите?

От публикуваната преди дни обществена поръчка става ясно, че в процедурата е посочен максимален капацитет на влаковете от 230 места. Това означава – 4 вагонни мотриси като сегашните Сименс „Дезиро“, движещи се по крайградските линии (те дори са с по-голям капацитет – 254 места).

Siemens-Desiro-seria-31-obshtestven-relsov

От инициативата твърдим, че това действие, явно има за цел железницата да остане неконкурентна и ясно признание, че нови пътници не бива да се очакват. Това ще означава и почти никаква гъвкавост, съобразно търсенето, което както знаем варира през различните сезони и дни от седмицата.

           2. След оставката на министър Московски, дали и съветниците му ще го последват?

Ивайло Московски си тръгва като министър, но съветниците, които от години определят транспортната политика у нас, явно ще останат. От инициативата коментират, че от години слушат твърдението, че на България „не й трябвали скорости повече от 160км./ч.“ Тази мантра продължава да се разпространява, въпреки че има много аргументи за закупуване на влакове с по-високи скорости. Наскоро министърът на транспорта Ивайло Московски излезе с позиция във фейсбук профила си, че постигане на скорости по жп линиите в България от  над 200 км./ч. щяла да излезе твърде скъпо и че трябвали „отделни трасета за пътнически влакове“, че България „нямала инфраструктура“ за такива скорости и т.н.. Това твърдение показва некомпетентност или опит за умела манипулация, явно „подшушната“ от съветниците на министъра.

Moskovski novi Vlakove

Само че министърът в оставка (и неговият екип) удобно пропуска, че и Гърция, и Турция строят линии за скорости до 250 км./ч. В тази връзка припомняме настояването си жп линията София – Пловдив също да бъде модернизирана за скорости до 250 км., а не само за до 160 км/ч. Допълваме, че след като правителството е „имало пари“ да построи автомагистрали за 140 км/ч., сега за да свали хората от леките коли, ще трябва да изгради жп линии за 250 км/ч. Проучванията показват, че само така железницата може да бъде конкурентоспособна при пътуването врата – врата, в сравнение с леките автомобили. Например разстоянието Атина – Солун (500 км.) се предвижда да се взима за 3 часа и половина, при 5 часа пътуване с лек автомобил. В България пирамидата е обърната наопаки, като при пътуване между София и Бургас (450 км. по жп линията), от врата до врата с влак пътуването ще трае около 5 часа, а с лека кола и сега стигаме за 3 часа и половина.

Bulgaria vs Greece

Не на последно място трябва да обърнем внимание, че жп линиите за скорости между 200 – 250 км./ч. НЕ СЕ КЛАСИФИЦИРАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО КАТО СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ВИСОКОСКОРОСТНИ, ЗАБРАНЕНИ ЗА ДВИЖЕНИЕ НА ДРУГ ПОДВИЖЕН СЪСТАВ!!! https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:32008L0057&from=en (стр.25). По тях може да се движи обикновен товарен трафик и влакове, които не са високоскоростни, и такива жп линии  масово се използват в Австрия, Германия, Швейцария, Швеция, Франция, Италия и др. Трябва да отбележим и че ще са нужни по-малко бройки влакове ако оперираме по една линия с 250 км./ч., отколкото със 160 км/ч, тъй като оборотът (отиване-връщане) ще трае много по-кратко. Това означава спестяване на значителни експлоатационни разходи и в крайна сметка не е ясно дали „евтиното” няма да излезе скъпо, и обратното.

Такава сметка и до момента и до момента не е направена!

        3. Кой натисна екипът от университетски преподаватели да свали заложените скорости от 180-200, на 160 км/ч.?

На стр. 68 от „Отчет за обосноваване броя и основните параметри на нов подвижен състав“ от юли 2017 г. четем: „Поради  факта, че при закупуване на нов подвижен състав е необходимо да се гледа в перспектива от около 30 години, не е целесъобразно при сегашното закупуване на нови влакове, максималната им скорост  да се ограничава на 160 км/. Тези влакове трябва да оперират и с 180, а в обозримо бъдеще може би и с 200 км/ч. В този смисъл е целесъобразно конструктивната им скорост да бъде поне 200 км/ч.“

1otchet-po-dogovor-za-10569

От друга страна – на стр. 5 в „Допълнението към отчета от юни 2018 г. „Скоростта на тези състави следва да е 160 км/ч. Целесъобразно е в техническата спецификация да се заложи изискване към производителите да посочат параметъра максимална скорост, който да не надвишава 200 км/ч. Това ограничение произлиза от параметрите на инфраструктурата, която дори и след реновацията с обхват до 2045 г. няма да позволи движение с по-висока скорост.

2-dopulnenie-kum-otchet-po-dogovor-16314072017-10566

Така екипът на практика признава публичната тайна, че дори до 2045г. в България няма да се развиват по-високи скорости. Т.е. че България няма да работи във връзка с европейската политика за развитие железницата. Никъде в проучването не е бил разгледан целият пазар, вкл. индивидуалният автомобилен транспорт. Решението е взето на база на избрани експлоатационни параметри, без да се отчитат нуждите на гражданите (на пазара), като изобщо не са сравнени с други варианти подвижен състав. Не са били събрани оферти за влакове със скорости от над 160км./ч., за да се направи сравнение на цените. Всичко това явно се е случило още със заданието на процедурата.

Дали разминаването между цитираните по-горе заключения от 2017 и 2018 г. не показват, че е налице натиск на университетската научна общност да намали изискванията за скорости на новите влакове.

От последното писмо на консултанта „Ърнст и Янг“ по изготвянето на документация за обществената поръчка за новите влакове до Пламен Пешаров – директор на Пътнически превози, става ясно, че те предлагат да бъдат закупени 22 бр. 4-секционни влака за скорости от 160км./ч., 8 бр. 4-секционни влака за 140км ./ч. и 12бр. 3-секционни влакове, като всички са електрически мотриси. Прави впечатление и че са направени консултации с 4 производителя на подвижен състав, а не са потърсени още оферти (испански, италиански, френски и канадски компании).

От първоначалния доклад от юли 2017 г. се вижда малко по-различна картина като са предложени за закупуване 6 бр. 6-вагонни влакове с 350 места за скорости до 200км./ч. и 10 влака – за 160км./ч. 4 секционни, 8 4-секционни за 140км./ч., 12 3-секционни за 140км./ч. и 5 3-секционни дизелови за 120км./ч.

Varianti Motrisni Vlakove

Този вариант обаче, е изоставен през юни 2018г. Вариантът без дизелови и без по-дълги влакове е избран със следния твърде любопитен аргумент:Допълнителен аргумент в подкрепа на Вариант 2 е и и фактът, че се поръчват повече на брой ЕМВ с повишено ниво на комфорт и по-малък капацитет, което е за предпочитане при обслужване на пътнико поток от държава с демографските характеристики на Република Българи……”(стр.5 Сравнителен анализ на варианти за доставка и прогнозни стойности на обществена поръчка.)

3-sravnitelen-analiz-10567

До колко той е основателен оставяме на читателите да преценят, като само ще добавим, че държави със сходен демографски профил като Словакия и Унгария поръчват три и четири-секционни двуетажни композиции (равни на 6 и 8 вагонни влакове).

Budapest-Nyugati Railway Station, which stands alongside Grand Boulevard, Budapest, Hungary

Двуетажен мотрисен влак в Унгария, поръчан в началото на 2018 г.

През юни 2018г. излиза и Допълнение на отчета от университетите по договор №163, 14 юли 2017г. От него пак става ясно, че БДЖ трябвало да се конкурира основно с автобусните фирми, а не с основния „прайс-мейкър“ – индивидуалният автомобилен транспорт. „Предвидено е с комфорт, визия, повишена скорост, високо ниво на хигиена и допълнителни услуги да се предложат равни или по-добри условия за пътуване, спрямо бъдещи наши и чужди жп и автомобилни превозвачи”.  (стр.2)

Явно е пропуснат фактът, че 80% от хората пътуват с лек автомобил, а не с обществен транспорт и железницата би трябвало да може да се конкурира именно с автомобилите.

Връщайки се обратно на текста, правят впечатление още няколко цитата от стр.3, 2-ра точка „Закупуването на мотрисни влакове, имащи възможност за експлоатация при електрифицирани и при неелектрифицирани жп линии (хибриди) не намира приложение, поради много високата си цена и неприложимост в нашите условия)“ .

Това твърдение е твърде спорно, при положение, че хибридни локомотиви вече се използват в цяла Европа, а мотриси на водород или на батерии вече се използват в железниците на Великобритания и Германия. (влак с водородно задвижване)   (влак на батерии) (плъг-ин хибрид локомотиви в Румъния)

На стр.31 от  ( „Отчет за обосноваване броя и основните параметри”) от юли 2017 г.  откриваме основополагаща грешка, на която явно се базират всички решения за спиране на влакове, закриване на жп линии, взети през последните години в България. Използва се терминът „средна населеност”, означен като „превозен брой пътници с един влак”. Твърдим, че този начин на отчитане на пътниците подменя реално преминалите (качили се и слезли) пътници в един влак. Като типичен пример може да посочим изявлението на г-н Бойко Борисов от преди няколко години, че във влаковете до Банкя пътували не повече от 10 човека (средна населеност), като през това време през него са преминали над 30 души, които са слезли и са се качили от и до различни гари. Тези данни са предоставени на екипа от ръководството на БДЖ и практически предопределят заключения, които се базират на несъществуващи в реалността данни. Говори се за „рентабилност”, но не става ясно какво се разбира под термините „преки разходи” и „разходи за разпределение”, на база на които се формира тази рентабилност. Груба грешка е и че продължава да се говори за рязане на разходи, а увеличението на приходите отново отсъства в концепцията!

На стр.32 – непочиващо на единна база е сравнението на линията София – Свиленград със София – Варна, тъй като по варненската линия има много по-голям брой влакове, които правят и много по-големи пробези. Не виждаме ка този факт е е отчетен в заключението.

Няма описан брой влакове, които се движат и не е показано реалното предлагане, което се измерва в места-километри.

Bilan-des-Deplacements-2013

Пример от Франция 2 от градските жп маршрути в Париж предлагат общо 23 млрд. места километри на година.

Защото едно е да се движи влак с 2 вагона, който може да направи определен пробег, със същата средна населеност и друго е влак с 4 вагона, с 230 места.

Още любопитни моменти – на стр.77 откриваме следния цитат – „при смяна на парка на подвижния състав, се очаква разходите на дружеството да намалеят с 82 млн. годишно”.  Това учудващо напомня момента на закупуването на мотрисите Сименс, когато навсякъде се прокламираше намаляването на разходите на железницата, вкл. от тогавашни длъжностни лица на високи постове.  (Доклад на зам. министъра на транспорта Анелия Крушкова от 2006 г.)

На стр.17 от Отчета четем: „Разходите за поддържане на остарял подвижен състав често водят до нарастване на общото фискално бреме”, но се пропуска фактът, че със закупуването на нов подвижен състав ще има амортизационни отчисления, които заради невнедрените западни модели на сметководене ще повишат значително загубата на БДЖ.

От друга страна, екипът направил проучването се е застраховал, че техните „изчисленията на разходите, не могат да бъдат направени с достатъчна точност”. стр.78 на Обобщения доклад.

       4. Как бе предрешена процедурата. Кой забрави „Пуш-пул“ концепцията, защо българските вагоноремонтни заводи остават зад борда и как възможността за двуетажни влакове бе изоставена.

Едно от най-скандалните решения на ръководството на БДЖ е да не се разглеждат варианти различни от мотрисни влакове. Мотрисният влак е състав от няколко вагона, който не може да бъде разделян (освен при ремонт) и обикновено има тягови двигатели в двата крайни вагона.

Siemens-Desiro-BDZ-onshtestven-relsov

Този състав представлява самостоятелна тягова единица и не може да бъде разделян на по-малки части. Мотрисните влакове в България в момента са с 2, 3, 4 вагона (мотрисите Сименс и останалите в движение няколко броя латвийски електрички, произведени през 70-те години на миналия век). Такива влакове могат да бъдат прикачани един за друг, обикновено до 3 броя. Те се използват на много места, най-често в крайградските зони, за кратки пътувания, защото са по-леки и са на относително малък интервал (оборот). Например, една мотриса може да направи 5-6 и повече двупосочни курса на ден по дестинацията София – Перник. Т.е. това е специализиран само за пътническо движение състав, който е в движение през почти цялото време.

Пуш-пул съставите представляват модерен вариант на класическата влакова композиция с локомотив и вагони.

push-pull concept obb

RailJet на Австрийските държавни железници

(видео на движение на такъв влак с 230 км/ч ) 

включително интериора на едни от най-комфортните влакове в света 

В случая, тя притежава всички плюсове на мотрисния влак и гъвкавостта на отделения локомотив, който може да бъде използван за дърпане/бутане на други пътнически или товарни влакове (мотрисите не могат да „дърпат“ товарни вагони или друг подвижен състав, освен друга мотриса). Влаковете „пуш-пул“ се състоят от различен брой вагони, като винаги последният вагон е с т.нар. „управляваща кабина”. Така например ако влакът стигне до челна гара като Бургас или пътува в направление София – Видин през Мездра и сменя посоката на движение, няма нужда да се правят допълнителни маневри, за да излезе локомотивът отново начело. Единствено машинистът ще трябва да се премести в управляващата кабина на „последния вагон”, който автоматично се превръща във водещ, а локомотивът започва да бута, управляван от другия край на влака. Пуш-пул системата има още едно голямо преимущество, тъй като могат да се закачат различен, а не фиксиран брой допълнителни вагони. При мотрисните влакове можем да закачим цяла друга мотриса (например – на превозвача му трябват 5-6 вагона, но мотрисите Сименс са с 3 и 4 вагона, тоест минимум ще трябва да бъдат закачени 2 мотрисни влака, вместо просто 1-2 допълнителни вагона). Ако вагон бъде обстрелван с камъни или аварира (както често се случва у нас), той може да бъде откачен и композицията да продължи пътя си. При мотрисните влакове това е невъзможно, като заради един пострадал вагон, от експлоатация се изважда цялата мотриса. Трябва да отбележим и че българските правилници, наследени от времето преди 1989 г. не допускат влакове от типа „пуш-пул“ на българска територия. Т.е. по презумпция този вид подвижен състав е отхвърлен. Такива влакове обаче се използват в Чехия, Словакия, Австрия, Швейцария, Германия и др. Те са подходящи за скорости до 230 км./ч и относително дълги дестинации от типа на София – Бургас, София – Варна, София – Видин, София – Свиленград, София – Петрич. Когато скоростите са над 250 км/ч, се използват отново мотрисни влакове ICE (Германия), TGV (Франция).  Тогава обаче е необходим голям пътнически трафик, тъй като високоскоростните линии наистина са специализирани само за пътническо движение.

TGVD_n°772_sur_la_LGV_BPL_par_Cramos DB_AG_406_001-8

Високоскоростни мотрисни влакове от ляво двуетажен състав TGV Франция и от дясно ICE (Германия)

За целта на настоящето отворено писмо направихме кратко проучване и събрахме основните характеристики на двата вида подвижен състав. Нещо, което трябваше да се реализира при завършилото проучване ако би имало задание за такова.

EMU vs Push Pull

От тази гледна точка можем да считаме, че както и до сега – късите и средни дестинации в България могат да се обслужват основно от мотрисни влакове, а дългите – от ново поколение „пуш-пул“ състави с локомотив и вагони с високо ниво на комфорт.

Връщайки се към българските реалности, е редно да отбележим, че нашите останали вагоноремонтни заводи са изразявали неведнъж желанието си да произвеждат вагони, включително за пуш-пул състави, като това би създало работни места и ноу-хау в нашата страна, а няма да ни превръща само в потребители/консуматори на чуждо производство. За съжаление, гласът им остана нечут, тъй като правителството явно принципно не проявява желание да развива жп сектора в България. Интересна подробност е, че снимка на такъв влак от Австрия стоеше доскоро закачена в деловодството на Министерството на транспорта.

Не на последно място, трябва да обърнем внимание, че по процедура/задание изобщо не са разгледани възможностите за двуетажни влакове/вагони. Независимо дали ще се търсят пуш-пул състави и/или мотрисни влакове, двуетажните вагони са изключително далновидно и гъвкаво решение за максимално използване на наличния капацитет, и още по-голямо повишаване на енергийната и експлоатационна ефективност на железницата. Използването на тази концепция би спестило и разходи на БДЖ от инфраструктурни такси, защото влак с 4 двуетажни вагона и локомотив ще „заплаща“ по-ниска такса от влак с 8 едноетажни вагона или два мотрисни влака. Примерите от чужбина за такъв състав са десетки като най-пресният е от Унгария, където буквално преди дни бе одобрена поръчка, финансирана с евросредства за държавните железници за двуетажни мотрисни влакове.

5. БДЖ – с най-мощни локомотиви и най-хубавите вагони преди 44-та и без тест в реални условия след 2000 г.

Тук е мястото да споменем и факта, че БДЖ до 1944г. винаги са купували най-мощните локомотиви и най-комфортните вагони. (Неслучайно локомотивът, наречен „БаБа Меца“ на БДЖ е определян за най-мощният в Еропа). Капацитетът на железницата като знания и умения е бил толкова голям, че са били поръчвани специални серии и конструкции само за българските условия, а след това е било организирано цялото поддържане на машините, включително с производство на резервни части. Локомотивите и мотрисите винаги са били изпитвани на българска земя, и чак тогава е прибягвано до тяхното закупуване. Разбира се, тази традиция е прекъсната със закупуването на мотрисите Сименс. Такъв тест в реални условия няма да бъде направен и сега. И всички дефекти и неудобства, ще бъдат понесени от персонала и пътниците. Прави впечатление, че изискването за влаковете е да оперират при температури от -40 до +40  градуса (континентален климат). Трябва да отбележим, че най-високата температура, измерена у нас, надминаваща изискванията в процедурата е +45,2 градуса.

     6. Още детайли

С едно изречение в проучването e посочено, че на този етап нощните влакове ще бъдат запазени. В момента, това е най-конкурентоспособната услуга, която държавните железници предлагат. Спалните вагони почти винаги са пълни и опашките за билети през летните месеци не спират. Услугата е удобна и относително достъпна, тъй като спестява една нощувка, а в ранна сутрин сте на морето във Варна или в Бургас. Същото е на връщане към София. Нощните влакове са оборудвани с най-новите турски спални вагони на БДЖ.

Предвижда се този път влаковете да бъдат оборудвани с ETCS (стр. 3 Обобщен доклад, което ще позволи машината да спре ако машинистът наруши максимално разрешените скорости за движение в даден участък.) Не става ясно обаче дали влаковете ще могат да се сертифицират за международно съобщение.

В тази връзка припомняме казусът с трийсетте броя, закупени през 2011г. турски спални вагони, които не се движеха 2 години поради невъзможност да бъдат сертифицирани и поради липса на достатъчен капацитет на българските органи. БДЖ не могат да оперират с най-новия си подвижен състав по дестинациите си за Румъния, Турция, Сърбия. От друга страна, в цяла Европа се закупува подвижен състав, който да е интероперабилен, т.е. да може да пътува и на териториите на всички европейски държави. На европейско ниво можете да видите влакове на Германските железници Deutsche Bahn да отиват например до Париж. Същото е с Френските държавни железници (SNCF) в обратната посока. Румъния, Австрия, Унгария, Словакия, Чехия, Италия инвестират в състав, който ще е годен за международно съобщение. Дори вагоните на Руските железници стигат до Френската Ривиера, тъй като имат всички необходими европейски сертификати. Абсурдно е влаковете, които ние ще купуваме да не мога да пътуват на територията на Гърция (трасето Атина – Солун за 200-250 км./ч.), Турция (Капъкуле – Истанбул се модернизира за до 250 км./ч.), Румъния (предстои модернизация на трасето Крайова – Калафат за 160 км./ч.) и т.н.

       7. Финансиране

За пръв път в проучването са коментирани „външните разходи“ (предизвикани от автомобилния транспорт, които всички граждани плащаме;замърсяване, катастрофи, шум, задръствания) и че индивидуалният автомобилен транспорт не е пазар на транспортни услуги, и че ако едва 10% от трафика премине на железница ще се спестят значителни суми за обществото. (стр. 13 Отчет).

А иначе над поръчката продължава да тегне финансово затъмнение– и до момента не е ясно от къде ще бъде осигурена цялата сума от 675 млн. лв. Смята се, че част от сумата ще дойде от т.нар. капиталов трансфер от 35 млн.лв. на година, който не е ясно дали изобщо влиза в железницата (има сведения, че се връща към бюджета неусвоен, заради липсата на капацитет за обществените поръчки). Още през миналата година бе пусната обществена поръчка за 160 млн.лв. за ремонт на мотрисите Сименс, като парите пак щяха да бъдат от този капиталов трансфер.

За 10 години общата сума от този трансфер ще бъде 350 млн.лв. Предвиждат се още 100 млн.лв. финансиране от Министерски съвет. Но това пак не стига стойността от 675 млн.лв. на колкото е обявена обществената поръчка (стр.4).

Говори се за ремонт на локомотиви – като отново се спряга посоченият трансфер. Тук е важно е отново да припомним, че правителството дължи на железницата 1,1 млрд.лв. за закупуване на подвижен състав по Договора за обществена услуга 2009-2019г. Това стана ясно от отговор на вече бившия министър Ивайло Московски до тогавашния депутат Вили Лилков през 2016 г.

         8. 11 години по-късно се заговори за купуване на влакове с европари

След като нашата Инициатива от години се бори БДЖ да бъдат посочени като получател по еврофондовете, към края на втория програмен период 2014 – 2020 г. през юли т.г. министър в оставка Ивайло Московски заговори за такава възможност. Това не бе направено от правителствата Станишев, Борисов 1, Орешарски, Борисов 2. Европейският комисар по транспорт Виолета Булц отговори на питане на евродепутата Ангел Джабмазки за БДЖ. Отговорът от 18 юни 2015 г. (E-004393/2015) гласи: „The national railway operator BDZ has not been eligible for Cohesion policy support until the Bulgarian government could demonstrate that the company was financially viable, to safeguard any potential EU investments.“ („Държавният оператор БДЖ не може да ползва инструментите на Кохезионната политика, докато БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО НЕ ДЕМОНСТРИРА, че компанията е финансово жизнеспособна и може да гарантира всяка потенциална европейска инвестиция“). Тук обаче има едно голямо НО, ако България иска да кандидатства за финансиране за нови влакове, трябва да изпълнява европейските изисквания и да докаже ясно, че този подвижен състав ще подобри конкурентоспособността на железницата. А това, както виждаме трудно ще се осъществи.

        9. Реновиране  на съществуващ подвижен състав.

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт настоява освен да бъдат закупени нови влакове, да бъде реновиран и целият подлежащ на реновиране подвижен състав. Припомняме, че нашата Инициатива организира през 2014г. среща със зам. министъра на транспорта, заедно с латвийската компания, произвела мотрисите Серия 32 или известни още като „електрички“, произведени в Латвия през 70-те години на XX век. Подобни мотриси се експлоатират и реновират успешно в Черна гора, Сърбия, Латвия, Русия, Грузия и др. За съжаление Ивайло Московски не отговори на поканата за визита в Латвия и среща с латвийския министър на транспорта за по-нататъшни разговори (Повече информация можете да откриете тук

       10. Няколко думи за самата обществена поръчка.

Считаме, че не биваше да се фиксират определен точен брой влакове (42 бр.), както и срок на поддръжка, а единствено да се определи максималната сума като състезанието да бъде в това колко влака могат да се произведат за тази сума, както и в допълнителните „екстри“ – най-голяма гаранция, ще обучи наши кадри за поддръжка и т.н.

За съжаление, документацията за подготвената обществена поръчка беше написана от външен консултант, като той бе избран така че да няма реално състезание в процедурата, с рестрикции работещи само за този кандидат. Както обикновено, очакваме обществената поръчка да се реализира на много по-висока цена или с много по-рестриктивни параметри. Например, цитираната обществена поръчка за 160 млн.лв. се коментираше, че може да бъде изпълнена и за 80 млн.лв.

 

Advertisements
Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Отворено писмо от “БДЖ – Кончар” АД

БДЖ-КОНЧАР” АД
ул. Майчина слава”№ 2
1517 гр. София
e-mail: bdz_koncar@mail.bg

ОТВОРЕНО ПИСМО

До Г-н Велик Занчев, Зам. министър на Министерството       на       транспорта, информационните      технологии      и съобщенията и Председател на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ”ЕАД

Уважаеми господин Занчев, обръщаме се към Вас като законен представител на Акционера „Холдинг БДЖ”ЕАД в международното българо-хърватско Дружество „БДЖ-Кончар”АД, така и като ресорен заместник министър по транспорта и очакваме отговори на поставените от нас въпроси в настоящото писмо, в съответствие със създалата се в дружеството изключително сложна ситуация, описана по-долу в писмото.

Господин Занчев,

Днес 05.09.2017 г. в производствената база на „БДЖ-Кончар”АД беше изпратена комисия от „БДЖ-ПП”ЕООД, която да преустанови електричеството и водата на международния българо-хърватски джойн-венчър. Заповедта е издадена от Управителя на „БДЖ-ПП”ЕООД, заради задължения на дъщерното дружество на „Холдинг-БДЖ”ЕАД (в който „Холдинг БДЖ”ЕАД притежава 49 %) към „БДЖ-ПГГЕООД, чийто единствен собственик на капитала е „Холдинг БДЖ”ЕАД., без да се взимат предвид задълженията на „Холдинг БДЖ”ЕАД към „БДЖ-Кончар”АД и към хърватския акционер „Кончар-КЕВ”Загреб

Господин Занчев,

Спирането на тока означава прекъсването на електронните контакти на „БДЖ-Кончар”АД с НАП, НОИ, АВ и другите държавни институции. Това води до невъзможност да се подават данъчни декларации, болнични листове, обявяване на общо събрание на акционерите, вписване на каквито и да е обстоятелства и дори изготвяне на елементарни документи. На практика спирането на тока е фактическа ликвидация на българо-хърватското дружество, чийто законен представител на съсобственика „Холдинг БДЖ”ЕАД сте Вие и то без да бъде спазено законовото изискване за подобна процедура.

Във връзка с така създалата се ситуация, от името на целия колектив „БДЖ Кончар”АД, искаме най-накрая да получим отговори на следните въпроси :

  1. Защо „Холдинг БДЖ”ЕАД, който е Възложител по действащ международен договор, чиято валидност през юли месец тази година е потвърден и от Върховния касационен съд и по който договор „Холдинг БДЖ”ЕАД дължи на дъщерното си дружество „БДЖ-Кончар”АД 2 258 000 лв. главница и над 2 милиона лева само лихви за забава – се прави, че такъв договор не съществува, или продължава да твърди, че договорът е нищожен?
  2. Защо, след като БДЖ има база, за чието реновиране „БДЖ-Кончар”АД е похарчило около 1 200 000 лв., пари на хърватската фирма „Кончар-КЕВ”Загреб – другия акционер в „БДЖ-Кончар”АД и в тази база могат да бъдат правени всички видове подемни, капитални, заводски и деповски ремонти, включително и модернизация на електрическите локомотиви на БДЖ, в „БДЖ-Кончар”АД не се ремонтира нито един локомотив на БДЖ, въпреки че това е предприятие, собственост на „Холдинг БДЖ”ЕАД, специално създадено
    по настояване на БДЖ и със заповед на Министъра на транспорта за модернизация, ремонт и поддръжка на локомотивите на БДЖ, и което предприятие според определението на съда по приключилото през юли триинстанционно дело е съвместно предприятие за извършване на строго определена дейност?
  3. Защо, след като през 2015 г. беше изготвен Одитен доклад от Министерството на транспорта, разпореден от Министър-председателя на Р.България, който след изготвянето си е одобрен от Министъра на транспорта, въпреки нашето многократно желание за разглеждането на препоръките и констатациите в този доклад, той продължава да не бъде дискутиран все едно не съществува изобщо?
  4. Защо, след като „БДЖ-Кончар”АД е дало резерви части за локомотиви, негова собственост в залог на 08.04.2016 г. на „БДЖ-ПП” ЕООД за над 300 000 лв., тези части които са дадени в залог по споразумение за разсрочено плащане не са използвани по предназначение за удволетворяване на претенцията на „БДЖ-ПП”ЕООД към „БДЖ-Кончар”АД, при положение, че бяха дадени в реален залог в складовете на „БДЖ-ПП ЕООД. Къде са тези части сега и защо ние нито веднъж не сме допуснати да направим инвентаризация?
  5. Защо се игнорира писмото ни до Министър-Председателя на България, с копие до Вас и до посланика на Хърватия и без да се изчаква решение или разпореждане за съдбата на международния джоинт-венчър от Министерски съвет, от структурите на „БДЖ-ПП” ЕООД идват да спират тока и водата на дружеството, с което реално да прекратят неговото практическо съществуване и то без съдебна заповед?
  6. С какво право акционерът съучредител „Холдинг БДЖ”ЕАД със своето действие или бездействие, чрез своето дружество „БДЖ-ПП”ЕООД, лишава работниците и служителите на „БДЖ-Кончар”АД от правото им на труд, а техните семейства от приходи?
  7. Защо се игнорира триинстанционното решение на българския съд, в процеса на което е изготвена съдебно-икономчическа експертиза, която е приета в съда и не е оспорена от „Холдинг БДЖ”ЕАД като страна, за задължения на „Холдинг БДЖ”ЕАД към собственото му дружество „БДЖ-Кончар”АД в размер на 313 000 лв., която сума в процеса на съдебните дела е потвърдена и от Вас като председател на СД на „Холдинг БДЖ”ЕАД. Защо тази сума продължава да не бъде превеждана на дъщерното Ви дружество, при положение, че като
    законен представител на акционера, учредител и възложител „Холдинг БДЖ”ЕАД и като доскорошен заместник председател на Надзорния съвет на „БДЖ-Кончар”АД вие сте добре запознат с финансовите проблеми на Дружеството?
  8. Защо постоянно собственото дъщерно дружество на „Холдинг БДЖ” е представяно като престъпник, който не желае да плаща никакви сметки, при положение, че от страна на българо-хърватското дружество има многократни предложения както към „Холдинг-БДЖ”ЕАД, така и към „БДЖ-Пътнически превози” за тристранно прихващане на задълженията. Както знаете „Холдинг БДЖ”ЕАД дължи на „БДЖ-Кончар”АД само над 2 млн. лихви по международен договор за модернизация на локомотиви.
  9. В случай, че локомотивите предмет на международния договор, по който „БДЖ-Кончар”АД е съизпълнител и по силата на който обитава производствените площи, предоставени му от БДЖ, вече не са нужни на „Холдинг БДЖ”, защо не предприемете законови мерки за прекратяване на въпросния договор, а вместо това „Холдинг БДЖ”ЕАД продължава да трупа по него лихви за забава?
  10. Защо акционерът „Холдинг БДЖ”ЕАД, чийто законен представител сте, нито веднъж не реагира, след като Ви бе предоставена цялата кореспонденция, породена от абсолютно необоснования и безпринципен отказ на ИАЖА за издаване на сертификат на „БДЖ-Кончар”АД за Лице отговорно за поддръжка, при представена цялата изискуема за целта
    документация?
  11. При реално осъществяване на практическото прекратяване дейността на дружеството, кой ще поеме отговорност за охраняване на имуществото, което се намира в неговата производствена база и е собственост не само на „БДЖ-Кончар”АД, но и на неговите клиенти, в т.ч. и на самото „БДЖ-ПП”ЕООД, чиято стойност възлиза на милиона лева.
  12. Докога ще се допуска използването на подобни приоми към собственото Ви дъщерно дружество като водене на безкрайни съдебни дела и психологическа атака над работниците и служителите на дружеството, чрез комисии изпратени да спират тока и водата, при положение, че самият акционер „Холдинг БДЖ”ЕАД, чийто законен представител сте, има задължения към дъщерното си дружество „БДЖ-Кончар”АД за над 4
    милиона лева?
  13. Защо вместо да се търси диалог за решаването на натрупаните проблеми и те да бъдат разглеждани по реда на тяхното възникване, каквито са и препоръките в Одитния доклад, разпореден от Министър-председателя на България, г-н Бойко Борисов, се прилагат подобни неправомерни действия спрямо дружеството?
  14. Защо „Холдинг БДЖ”ЕАД не счита за нужно за информира хърватския акционер вдружеството – „Кончар-КЕВ” за намерението на „БДЖ-ПП ЕООД” за фактическото прекратяване на Дружеството и да получи неговото становище по въпроса?
  15. Трябва ли да се стигне до реални, физически сблъсъци между служителите на „БДЖ- Кончар”АД и служителите на „БДЖ-ПП ЕООД” за да бъдат пристъпено към решаване и разглеждане на поставените в настоящото писмо въпроси?

С уважение, в очакване на Вашите отговори на поставените въпроси :

Колективът на „БДЖ-Кончар”АД

Trugvane Centralna Gara Slunchev briag

на снимката – румънски локомотив за скорост от 150 км/ч, модернизиран от смесеното българо-хърватско дружество

Tabela

Tagged , , , , , , , , , , , , , ,

Три сделки с имущество на БДЖ отиват на прокурор

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт подаде три сигнала за предстоящи сделки с имущество на БДЖ.

На 19-ти декември от 10 часа е насрочен пореден търг за 50 локомотива и мотриси, собственост на държавните железници. http://holding.bdz.bg/bg/prodajbi-i-otdavane-pod-naem/holding-bulgarski-durjavni-jeleznici-ead-otkriva-turg-s-taino-naddavane-za-prodajba-na-50-broia.html По информация от запознати част от подвижният състав е годен за експлоатация. За продажба са пуснати и 2 теснопътни дизелови локомотиви като припомняме, че 10 такива локомотива вече са продадени и се експлоатират в далечна Аржентина като сделките започват още през 90-те години на миналия век. Същите модели електрически и дизелови локомотиви и мотриси като обявените за продан, продължават да се експлоатират в немските, чешките, словашките, румънските, латвийските и руските железници. За продан е обявен и последният чешки локомотив Шкода от серия 42, който уж трябваше да стане музеен, тъкмо в годината, когато трябваше да се чества 50 годишнината от първата му доставка в България.

Сред въпросите, на които обръщат внимание от сдружението са:  Какви са заданията за оценка на тези активи и дали отговарят на българското и международно законодателство?; В какво състояние се намират обявените за продажба на търг локомотиви, мотриси и ватони и каква е причината за тяхното настоящо състояние?; Има ли недостиг на локомотиви и мотриси в „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД?; Колко влака (курса) на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД и „БДЖ – Товарни превози” ЕООД са били отменени в рамките на последните 5 години поради липса на годен и технически изправен подвижен състав?; Оставян ли е подвижен състав на Холдинг БДЖ ЕАД и неговите дружества „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД и „БДЖ – Товарни превози” ЕООД целенасочено неподдържан с възможна цел да се продаде по-късно на безценица и да се облагодетелстват частни физически и юридически лица за сметка на държавното дружество, респективно българските данъкоплатци?; Осигурявани ли са в достатъчен обем необходимите за поддръжката на тяговия подвижен състав резервни части?; Премествани ли са части от една тягова единица на друга, на какво основание и дали това е било законосъобразно?; Дължи ли държавата на дружества от групата БДЖ финансови средства и ако да – в какъв размер?; Какъв е общият размер на дълговете на Холдинг БДЖ ЕАД, „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД и „БДЖ – Товарни превози” ЕООД към настоящия момент и поради какви причини са формирани те?

В периода 22 ноември – 29-ти декември т.г. пък съдия изпълнител е обявил за продан 3 запорирани апетитни имота на БДЖ – хижа Родина в близост до Златните мостове на Витоша, почивна станция в град Банкя и сградата на Транспортна полиция в непосредствена близост до Централна гара в София. И трите имота се продават за суми от над 1 млн. лв. http://sales.bcpea.org/bg/properties/item198886.html, http://sales.bcpea.org/bg/properties/item198884.html, http://sales.bcpea.org/bg/properties/item198370.html

По този сигнал гражданите питат: Каква е причината за запориране на посочените имоти и настоящата публична продан?; Кой носи отговорност за запорирането на тези активи?; Кой, кога и защо е актувал посочените и какъв вид собственост са те към настоящия момент?; В какво състояние са посочените в процедурата активи, как се стопанисват те и защо състоянието им е такова?; Как са управлявани в годините тези активи и направен ли е опит за тяхното ефективно стопанисване, така че да носят дългосрочни приходи на железницата?; Защо имаме примери за добро стопанисване на подобни обекти, отново собственост на държавни предприятия?

Третият сигнал касае процедура за оценка на активи на БДЖ Товарни превози – имоти, определяни като „неоперативни активи” и 1452 товарни вагона под особен залог. Договорите с независими оценители са сключени на 07 декември т.г. http://bdzcargo.bdz.bg/bg/obiavi-za-obshtestveni-poruchki/izbor-na-nezavisimi-oceniteli-za-izgotviane-na-ocenki-na-aktivi-sobstvenost-na-bdj-tovarni.html

От инициативата коментират, че кризата в БДЖ е следствие на факта, че управляващите изцяло са абдикирали от железницата. Дружеството буквално е принудено да се самоизяжда и унищожава активи, закупени и построени с парите на данъкоплатците като част от сградите са изградени още преди 1944 г. Гражданите настояват да се спрат всякакви сделки с имущество на железницата до избора на ново правителство, а след това те да бъдат включени в общ публичен регистър и да се потърсят възможности за успешна и ефективна експлоатация на подвижния състав и сградите.

bdz-prokuratura-dec-2016

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Преди и след Хитрино – ще има ли промяна?

Уважаеми читатели,

от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт се обръщаме се към Вас по повод инцидента на гара Хитрино. Ще се опитаме да ви представим нашия опит за една по-задълбочена и надяваме се, обективна оценка на случилия се инцидент, в която може би ще поставим повече въпроси, отколкото отговори, но считаме за наш ангажимент да го направим. Убедени сме, че с такъв материал трябва да започне един доклад за инцидента, който да набележи конкретните мерки за решаване на казусите с безопасността в железницата. Ние ще разгледаме няколко гледни точки, които останаха замъглени или прикрити под облака на общите приказки.

Ще се опитаме да разсеем този облак в следващите редове.

Първо отказваме, после приемаме помощта на Румъния

Ето какво казва гл. комисар Николай Николов веднага след инцидента: „Нашата оценка в момента е, че няма смисъл (…)Разполагаме с достатъчно техника, с изключително добре подготвени хора. В това отношение нямам притеснения“, подчерта той. Николов добави, че се е чул с министъра на вътрешните работи на Румъния , който е предложил помощ. http://vevesti.bg/99892/rumania-predlozhi-pomosht-sled-v-hitrino/. А ето какво казва той два дни по-късно:“За целта ще дойдат допълнителни помпи, компресори, кранове, включително от съседна Румъния. Преценихме, че е по -близо от Букурещ да дойдат, отколкото от София”, обясни директорът на ГД ПБЗН.” http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/kranove_ot_rumaniya_za_tsisternite_v_hitrino-346405.html

Има още един любопитен детайл, намиращ се до известна степен в сферата на конспиративните теории, че чуждите специалисти може да не са допуснати веднага след инцидента, за да не видят и разберат какво точно се е случило. Факт също така е, че след инцидента и служителите на ДП НКЖИ не са допуснати на мястото, което е отцепено от полиция и прокуратура. Дали обаче прокурорите са компетентни да разследват подобни инциденти остава силно дискусионен въпрос. За разлика от румънските служби и специалистите на НКЖИ, специалисти на Лукойл обаче са допуснати на място: (http://www.burgasinfo.com/news/view/5/63636/), въпреки че цистерните са напълнени именно в Бургаската рафинерия. Всичко описано до тук за пореден път показва непоследователната политика на българските власти, абсолютната неподготвеност за реакция в кризисни ситуации и липсата на спешен план за действие.

Дали можем да се доверим на компетентността на хора, които не разбират от железница?

Имаме сериозни съмнения, че зад до болка познатото извинение за липсата на прозрачност – “следствена тайна” се крие всъщност безотговорност и некомпетентност. Как да си обясним, че вече 5-ти ден няма официална информация за разчитането на “черните кутии” на локомотивите? Как може при самолетни катастрофи информацията да се обявява публично още след намирането на тези кутии, а при нас при напълно здрави локомотиви, тази информация да не излиза наяве? Този непрозрачен подход създава тежък дисбаланс между обществено очакване за бързи и ефективни процесуални действия и реалните действия на разследващите органи. Как е възможно в България да бъде внесен локомотив, до чиято система на практика никой оторизиран орган в държавата няма достъп или не може да разчете? Само по себе си това заключение е скандално и заслужава търсене на административна и наказателна отговорност на хората, допуснали вноса на подобен подвижен състав. В крайна сметка би трябвало превозвачът да има ангажимент след като внася локомотиви втора употреба, да се погрижи и да осигури необходимата техника за разкодиране на може би най-важната информация – именно действията на машиниста и скоростта на движение.

В потвърждение на горните думи за съмнителна компетентност е и казаното от бивш шеф отдел за разследване на аварии, катастрофи и пожари в Националната следствена служба Георги Илиев, който е разследвал взрива край Петолъчката, инцидентът в Охридското езеро, катастрофата на автобуса в река Лим, трагедията в дискотека “Индиго” и атентата в Сарафово: “Най-вероятно причините за катастрофата край Хитрино се коренят в това, че жп линията е строена много отдавна, по време на Руска-турската война.”       ( http://www.dnes.bg/stranata/2016/12/11/jp-liniite-krai-hitrino-sa-ot-rusko-turskata-voina.325187
В случая, Георги Илиев показва “компетентността” си в поне две посоки. Първата – по отношение на познанията си по история – той дори не е наясно, че линията е дори по-стара от Руско-турската война (наскоро беше чествана нейната 150 годишнина). Построена е през 1866г. от братята Бъркли и Уилям Гладстон, който по-късно става министър-председател на Великобритания. Втората посока е, че явно господинът не е чувал за долно строене  и горно строене на жп линиите. Те са били подновявани неколкократно през тези години. Това е все едно да кажем, че бул. “Мария Луиза” в София е на 2000г. понеже е построен в Римската епоха (най-долният му пласт). Бъркането на значението на термините старо-ново, поддържано-неподдържано, подмяна-ремонт са характерни за периода след 1944г., но е крайно некоректно през 21 век в ерата на комуникациите и информацията някой да си позволява да говори такива откровени небивалици и да изопачава безогледно истината, още повече след като има претенцията да е разследвал подобни инциденти, които между другото в по-голямата си част останаха висящи или се разминаха с минимални присъди за виновните.

Катастрофата

Тъй като железницата е система от много елементи в по-силна или по-слаба взаимовръзка, тя като цяло трудно търпи прикриване и замъгляване на информация за разлика от някои други видове транспорт. За да стигнем до катастрофата например, трябва да започнем доста по-отдалеч, както се опитаха да направят някои медии като разкриха кой е собственик на фирмата “Булмаркет”. Това е всеизвестният “кипърски бизнесмен” Георгиус Георгиу, зад който стана ясно, че се крие едно от добре познатите лица на прехода – банкерът Цеко Минев. Достатъчно информация по казуса, може да намерите тук: (https://bivol.bg/stanko-burundi-georgius.html)

bulmarket

Влакът, който дерайлира на гара Хитрино, изпълнява редовен курс – ще рече, ежедневно. Той започва своето пътуване от гара Дружба, където цистерните се пълнят с газ от Лукойл Нефтохим. По разписание влакът след това трябва да е спрял в гара Аспарухово, където също има петролна база на Лукойл. Маршрутът достига до Русе (за момента нямаме информация влакът да е бил за международно съобщение). Затова разследващите органи не бива да се ограничават само на мястото на инцидента в своето разследване, както и да не изключват версии за инцидента, но би трябвало да го започнат от самото начало на логистичната верига. Защо е важно това – защото например железничари твърдят, че в България като цяло не са останали работещи кантари за измерване масата на подвижния състав и така реално не може да се установи каква е била масата на пълните вагони. Казусът е известен от много години, но всички отговорни институции си затварят очите. Сега в разследването излезе информация, че цистерната може би е била неизправна или препълнена, и това лесно би могло да бъде установено още при нейното пълнене, а и след това при предаването й на служителите на “Булмаркет” или при преминаването през кантар, който да е собственост на инфраструктурния оператор ДП НКЖИ (тук можете да видите пример за модерен кантар http://www.walzscale.com/rail-car-weigh-scales. Друг е въпросът дали която и да е от двете страни (Лукойл или Булмаркет) би съобщила при неизправност, защото това означава вагонът да бъде откачен, изпразнен, да се закара на извънреден ремонт – все неща, които ще бъдат “загуба” за частния оператор. Сега загубата ще бъде за всички.

В БДЖ, например, също се допускат вагони, които са преминали максималният им пробег до ремонт, но това става с протокол и подпис на съответния служител, който след това ще носи персонална отговорност. Не ни е известно каква е практиката при частните оператори. Фактът, че само една от цистерните се е взривила показва, че композицията е била подредена добре и че останалите цистерни са били изправни. Въпреки дерайлирането, те остават некомпрометирани. Ако избухналата цистерна е била препълнена има голяма вероятност, точно при удара предпазният клапан да не е издържал и да е започнало неконтролирано изтичане на газ.

От друга страна е публична тайна, че сертифицирането на всички стоки, идващи у нас се прави само по документи, като започнем от храната, дрехите и стигнем до вагоните. От наши източници разбрахме, че служители на ИАЖА реално нямат достъп в депата на частните оператори, а дори и да имат, не е ясно дали притежават необходимата компетентност за работа на терен.

Откъде е дошла искрата за взрива, няма чак такова значение, защото имаме на първо място – самият удар и триене в релси, траверси, камъни, откъдето вероятно е дошла не само една искра. Съборени са и няколко стълба на контактната мрежа, което означава, че кабели с 25 kv падат върху самите вагони, върху линиите и т.н., което вероятно също е довело до множество искри. Повече информация за характеристиките на самите вещества пропилен и пропан-бутан, можете да откриете тук: (http://www.gasinnovations.com/literature/PROPYLENE-TECHNICAL-DATA.pdf )

Така стигаме и до самата катастрофа. Според генералният директор на НКЖИ Милчо Ламбрев, влакът е бил в гарата 21 минути по-рано или “преди време”.¹ Освен това се твърди, че машинистите са се движели с 70 км/ч, което е позволената скорост при движение по права, но не и в отклонение на тази гара. От там насетне обаче ще трябва да се прегледа цялата информация. Според нас трябва да бъдат разпитани всички железничари, работещи по гарите, през които е минал влака. Има немалка вероятност те да са видели нещо, което да се окаже ключово в процеса за разследването.

Три/четири/пет магически букви – АЛС/ETCS/ERTMS

Видео показва и разказва на достъпен език какво е ETCS

http://uic.org/ETCS#ETCS-Core-Activity

Обяснено накратко – този инцидент изобщо нямаше да се случи ако локомотивът и линията бяха оборудвани със системата за влаков контрол/автоматична локомотивна сигнализация (неточен превод на български език). Освен сигнализацията, при преминаване през бализ (който играе ролята и на предавател, и приемател), намиращ се върху жп трасето под влака и едновременно с това носещ информация, че следва ограничение от 40 км/ч и влизане в отклонение, спирачката на влака автоматично щеше да бъде задействана и щеше да ограничи скоростта като вместо със 70, влакът щеше да премине с 40 км/ч. през стрелките.
Линията Русе – Варна няма инсталирана подобна система. Важно е да се отбележи, че първата подобна система, наречена “Индузи” е монтирана по жп мрежата в Германия още през 1934 г. По информация на железничари, БДЖ взима решение за внедряване на системата през 1939 г. За съжаление, тя така и не се случва заради войната и последвалия режим.

Системата АЛС (Автоматическая локомотивная сигнализация), както е известна в бившия Източен блок се поставя за пръв път у нас в реални условия чак в началото на 90-те години на ХХв. по линията София – Пловдив, но и до момента не е инсталирана по всички жп линии и участъци.

Къде е вината? Със сигурност Национална компания железопътна инфраструктура (НКЖИ) има вина, че се е примирила с подчинената си позиция и със закриването и неглижирането на железопътния транспорт вместо неговото развитие. Вина носят и правителствата у нас в последните 15 години, че на практика категорично отказват да инвестират средства извън финансирането от ЕС за железницата, докато всяка година с широки шепи раздават допълнителни средства за поддръжка и строителство на пътната мрежа. Един вид – „щом Европа иска железница, да си плаща, а ние по корем ще лазим, но ще правим магистрали”. Много пъти сме коментирали неравнопоставеността на двете инфраструктури и ще продължаваме да го твърдим и настояваме за прозрачност и балансирана национална политика. Следващ интересен момент е, че по някои от линиите, където има такива системи се сблъскваме със следващия проблем – превозвачите нямат инсталирана тази система в повечето от локомотивите. Тук следва големият въпрос – на кого ще му стиска да започне да спира подвижен състав, който не отговаря на изискванията, защото на практика нито един от превозвачите (включително и частните) не разполага с такава система по всичките си локомотиви. Само ще припомним, че през 2015 г. унгарските държавни железници (MAV) бяха удобрени по европейски проект за инсталиране на такива системи в настоящите локомотиви на компанията.

“Извеждането на опасните товари” извън градовете или кой забравя, че железницата въпреки всичко е най-безопасният наземен транспорт

Безкрайно любопитни сме да разберем какво означава това на езика на депутатите, които подхванаха този въпрос. Означава ли, че ще закрием железницата, за да “повишим безопасността”? Това отново показва пълната некомпетентност или тенденциозност на изказванията. По тази логика би трябвало да премахнем всички бензиностанции от градовете и да забраним на ТИР-овете да спират или преминават през населените места. Само ще припомним, че железопътният транспорт е в пъти по-безопасен и при пътническия, и при товарния транспорт. Сравнението е от Германия, където съотношението е 43 ПЪТИ (!). За България данните не са изцяло публични, като се знае съотношението в пътническия транспорт, което е 1 към 13 в полза на железницата³.

121206-de-gefahrgutВсеки може да потърси в гугъл за инциденти с тежкотоварни камиони и само за тази година ще ви излязат няколко десетки такива инциденти² с много повече загинали от 7-те при Хитрино.

Имаме ли необходимата техника за справяне с критични ситуации

Накрая пак се връщаме в началото – към пълната неподготвеност на властите, която не е тайна за никого, но е особено видима при железницата. Оказа се, че България не разполага с необходимото оборудване. Открихме и публикувахме информация за процедура в Швейцарските държавни железници за закупуване на 3 нови противопожарни влака. Оказа се, че у нас тези влакове или не функционират или както твърдят железничари, са нарязани на скрап. Ние ще попитаме МТИТС защо България не разполага с нито един действащ такъв влак, кой е отговорен за това и кога страната планира закупуване на такива машини. Ситуацията с жп крановете също не е по-благоприятна.


Противопожарен влак в Пловдив, който вече не съществува

Повече информация по темата можете да прочетете тук:

Има ли в България действащи противопожарни влакове? Това ще попитаме в понеделник министерството на транспорта. Ако няма…

Posted by Гражданска инициатива За обществен и релсов транспорт on Saturday, December 10, 2016

Изразяваме надеждата повече граждани и медии да обърнат внимание на различните елементи на казуса “Хитрино” и това да е началото на един сериозен дебат по темата, включвайки подвижен състав, правилници за движение, управление на трафика и стигайки до национална железопътна политика и ясни цели пред железопътния транспорт у нас. За инциденти трябва да се търси ПЕРСОНАЛНА административна и наказателна отговорност без да се спускат чадъри върху този и онзи. Ако бяхме в нормална държава, освен че подобен инцидент вероятно нямаше да се случи, но и щеше да бъде подготвен доклад от разследващите, който освен причини за инцидента, ще посочи и конкретни мерки (пътна карта) за решаване на проблемите. Не сме оптимисти, че ще видим подобен документ в България, но това би бил единствения начин обществото да види действителни промени и е една честна и откровена позиция на властите, за да не се стига повече до подобни инциденти.

¹ според разписанието, с което разполагаме от началото на годината, влакът е трябвало да мине по-късно, но не разполагаме с последната редакция ако такава съществува.

² Ето някои от заглавията в последните 15 години

Взрив в барутната фабрика в Горни Лом, има жертви (казусът с мините, които са преминал с камиони от Гърция през София и е цяло чудо, че не е станал по-тежък инциденти)

http://bnr.bg/plovdiv/post/100466865/kak-prostitutciata-kontrabandata-i-targoviata-s-narkotici-shte-vdigat-bvp-otgovorite-v-programa-tochno-dnes-na-2-oktomvri

Взрив в бензиностанция на магистрала Тракия

http://news.bnt.bg/bg/a/vzriv-v-benzinosatntsiya-na-magistrala-trakiya

Взрив на газова цистерна на бензиностанция

http://offnews.bg/news/Balgariia_1/Vzriv-na-gazova-tcisterna-na-benzinostantciia_99828.html

Цистерна се взриви при катастрофа в Прохода на Републиката

http://www.mediapool.bg/tsisterna-se-vzrivi-pri-katastrofa-v-prohoda-na-republikata-news107322.html

Двама с опасност за живота след взрив на цистерна

https://news.bg/regions/dvama-s-opasnost-za-zhivota-sled-vzriv-na-tsisterna.html

Автоцистерна се взриви, бензинаджия бере душа

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2004-05-28&article=75109

Работник пострада тежко при взрив на автоцистерна в Горна Оряховица

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2001/09/20/112919_rabotnik_postrada_tejko_pri_vzriv_na_avtocisterna_v/

Живущите в близост до взривената бензиностанция са помислили, че се е взривил ТЕЦ-ът

http://news.ruse24.bg/158536.html

³ В България има средно по 1,4 загинали пътници при железопътния транспорт на 1 млрд. пътниккилометра, докато при автотранспорта това число е 13 души.

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

11 пожара в локомотиви на БДЖ за 1 година

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт събра и публикува информация за 11 пожара в локомотиви на БДЖ за периода август 2015 – юли 2016 г. От инициативата обръщат внимание на факта дни след като ръководството на дружеството обяви, че за периода август – септември ще заменя влакове с автобуси, поради липса на локомотиви[1]. Това безпрецедентно за 128 годишната история на дружеството решение е взето в пика на летния сезон, когато БДЖ Пътнически превози може(ше)/трябваше да реализира най-много приходи.

„Вече 4 години нашата инициатива призовава за ремонта на подвижния състав, за програми за неговото реновиране, за включване на БДЖ като получател на средства от Европейските фондове. Организирахме срещи с фирмите, които са произвели подвижния състав, който в момента се експлоатира в БДЖ[2]. Реакцията на ръководството и от страна на Министреството на транспорта бе едно непрекъснато увъртане и уклончиви отговори и от страна на Министерството на транспорта.” – коментира Георги Статков от инициативата.

„Очевидно ръководителите в БДЖ знаят за проблема, но действат на принципа: „Има влак, може да се подпали, няма влак – няма да има пожари”. Тази логика обаче е пагубна от маркетингова гледна точка и вероятно цели отблъскване и на последните останали и най-верни клиенти на железницата, които не обичат/не могат да пътуват с автобуси по здравословни и др. причини (липса на достатъчно място, прилошава им, няма тоалетни и т.н.). Друг тревожен факт е, че от април тази година ежемесечно има поне по един локомотив, в който избухва пожар.” – допълва Статков.

Locomotivi pojari

Гражданите припомнят, че на 7-ми март тази година са изпратили сигнал до прокуратурата по повод търг за 53 локомотиви и мотриси на БДЖ и сред повдигнатите в сигнала питания бяха:

  1. Има ли недостиг на локомотиви и мотриси в „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД към настоящия момент и в какъв размер е този недостиг? Налага ли се в настоящия момент „БДЖ Пътнически превози” ЕООД да използва подвижен състав на други превозвачи, включително автобусни превози поради липса на достатъчно годен и технически изправен собствен подвижен състав и ощетява ли това по някакъв начин дружеството?
  2. Колко влака (курса) на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД и „БДЖ – Товарни превози” ЕООД са били отменени в рамките на последните 5 години поради липса на годен и технически изправен подвижен състав?
  3. Оставян ли е подвижен състав на БДЖ целенасочено неподдържан?

„В сайта на Софийска градска прокуратура за нашата преписка се появява информация, че е оставена без движение, но не стават ясни мотивите. При поискване на копие от решението  на прокуратурата, такова ни бе отказано от деловодителката с мотива да изчакаме получаването му по пощата. Чакането продължава 3-ти месец.” – коментира Даниела Вуковска от инициативата.

Prokuratura otgovor

От друга страна гражданите смятат, че проблемите не са свързани само с превозвача, но и с инфраструктурните ремонти (за които отговаря ДП НКЖИ). Поради ремонти с месеци и години се спира движението на влакове по участъци от железницата. Това носи значителни загуби на дружеството, но ръководството предпочиташе да говори за кражби на гориво, вместо за огромните значителните разходи за необходимите допълнителни локомотиви и мотриси заради спрените жп участъци. От инициативата припомнят, че по времето на Стефан Стамболов само за една година е построена жп линията Ямбол – Бургас. Век по късно реконструкцията й трае повече от 3 години с почти непрекъснати спирания на жп движението.

[1] http://www.bdz.bg/bg/novini/bdj-putnicheski-prevozi-eood-vuvejda-vremenni-promeni-v-razpisanieto-na-vlakovete-zaradi.html

[2] http://obshtestven.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/08/09/latviiska-kompaniia-proiaviava-interes-za-recikliraneto-na-p.1287913

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

След повторния търг за локомотиви и мотриси на БДЖ на

Здравейте, скъпи съмишленици и приятели!

Вчера се състоя повторния търг от миналата седмица, на който бяхме поканени и ние, по повод продажбата на 53 мотриси и локомотиви на БДЖ Пътнически превози. Информираме ви, че това бе нова дата на обявения още за 10-ти март търг, за който сигнализирахме прокуратурата. От списъка за продажба бяха извадени 4 локомотива Шкода. Ръководството на БДЖ твърди, че е преразгледало казуса и е сметнало, че те могат да се ремонтират и поне на този етап няма да се продават. Представители на инициативата бяха поканени и на самия търг, за което благодарим на ръководството на БДЖ Пътнически превози. Очаквано, нямаше подадени оферти. Заседанието по търга продължи 10 минути. След това, служители споделиха нашите опасения за съдбата на подвижния състав в дружеството.

Осъзнаваме, че със спирането на продажбата и при недобросъвестно ръководство на БДЖ, 53-те локомотиви и мотриси на БДЖ Пътнически превози могат да бъдат обявени и на следващ етап за продажба на още по-ниски цени. Най-вече, защото в правните основания за непостъпилите оферти за закупуване няма да бъде отбелязан нито сигнала до прокуратурата, нито гражданското присъствие пред БДЖ и на самия търг. Като обяснение ще фигурира, че просто купувачи са липсвали. Въпреки това, искрено се надяваме да сме накарали ръководителите на БДЖ и администрацията на средните управленски нива да преосмислят политиката си спрямо поддръжката, ремонта, реновирането на подвижен състав. В противен случай всички те рискуват да бъдат запомнени като гробокопачите на БДЖ ако предприятието бъде ликвидирано по време на тяхното управление. Опитваме се да насочим медийното и обществено внимание към това, че БДЖ не е виновно по принцип за това, което се случва, а вина носят конкретни отговорни лица, които не са осигурявали поддръжката на подвижния състав, не са контролирали как се охранява имуществото на данъкоплатците, което им е/е било поверено. Продължаваме да настояваме за цялостен дебат за бъдещето на БДЖ и железопътния транспорт в България, още повече, че в момента отново се говори за стартиране на приватизацията на БДЖ Товарни превози и се изготвя транспортна стратегия до 2030г. Очевидно, не се взимат предвид позициите на всички заинтересовани страни, а цялата процедура не може да бъде определена като прозрачна и целяща максимално гражданско и експертно участие.

Надяваме се на подкрепата от гражданите и служителите на железницата, за да изпълним дълга си като граждани – да бъдем активни и обръщаме внимание/протестираме и т.н., когато виждаме, че нашето имущество не се управлява по най-адекватния начин в полза на обществото и за да докажем, че БДЖ има бъдеще.

index

Tagged , , , , , , , , , , ,

Какво се случи на търга в БДЖ?

Здравейте, скъпи съмишленици и приятели. Вчера се проведе събитието, което нарекохме „Таен търг под граждански надзор” по повод търга на 53 мотриси и локомотиви на БДЖ Пътнически превози. Информираме ви, че това бе нова дата на обявения още за 10-ти март търг, за който сигнализирахме прокуратурата. Седмица преди сегашния търг, от списъка за продажба бяха извадени 4 локомотива Шкода. Ръководството на БДЖ твърди, че е преразгледало казуса и е сметнало, че те могат да се ремонтират и поне на този етап няма да се продават. Представители на инициативата бяха поканени и на самия търг, за което благодарим на ръководството на БДЖ Пътнически превози. Очаквано, нямаше подадени оферти. Един потенциален купувач бе закупил документи, без да подаде оферта. Заседанието по търга продължи 10 минути. След това, служителите обясниха идеята за тайни търгове – като опитът им показва, че така се получават по-високи ценови оферти (за което не сме убедени, но все пак се чувстваме длъжни да ви информираме и за другата гледна точка).

Имахме и среща с ръководството на БДЖ Пътнически превози, където управителят Димитър Костадинов отново изказа твърденията си, че БДЖ имало твърде много подвижен състав (300 локомотива в пътнически превози), а разчетите показвали необходимост от около 190, в това число и резервните. Ние обаче заявихме, че непрекъснато се отменят влакове поради липса на подвижен състав и считаме, че трябва сериозен дебат, както за управлението на активите, така и за бъдещето на железницата. Коментира се и отпадналата необходимост от дизелови локомотиви по много от направленията, но ние обърнахме внимание, че е задължително да има резервни дизелови локомотиви, които да поемат влакове в случай на извънредни обстоятелства като например аварии по контактната мрежа, които не са толкова рядко срещи и водят до абсолютен хаос часове наред по жп мрежата. Обърнахме внимание на липсата на отговор на латвийската покана за посещение в Рижския завод, за който се надяваме все пак да се случи. Считаме, че поне част от старите мотриси на БДЖ могат да се използват и реновират с всички европейски сертификати. Това би било значително по-ефективно (като разход на енергия), отколкото същата работа да се извършва от един много по-мощен локомотив, с 2-3 вагона за пътническите влакове.

Специално бе обърнато внимание на част от подвижния състав обявен на търга, за който се знае, че е годен (напр. маневрен ел. локомотив серия 61), за който имахме съмнения, че е подготвен за закупуване от заинтересована страна. Отговорът бе, че от ръководството на БДЖ нямат подобна информация.

Г-н Костадинов посочи част от проблемите с ремонтите на жп инфраструктурата и траещите с месеци и години прекъсвания на движението, който удрят жестоко жп трафика и отблъскват клиентите заради много по-дългите времепътувания и налагащите се прекачвания на автобуси. Ние също подкрепихме и предложихме организирането на срещи с представители на ДП НКЖИ, с цел оптимизиране на работните дейности и недопускане на пълно спиране на движението на влакове по участъци, които се ремонтират/подновяват/строят наново.

Темата е с отворен край, тъй като повторният търг е насрочен на 13-ти април.

IMG_4829-1

Tagged , , , , , , , , , , , ,

Гражданско присъствие заради търг в БДЖ

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт организира гражданско присъствие на 6-ти април от 9 до 11 сутринта пред сградата на Холдинг БДЖ в София на ул. Иван Вазов №3.

Въпреки нашият сигнал до прокуратурата от 08.03.2016 г. https://obshtestven.wordpress.com/2016/03/08/turg-bdz-motrisi-locomotivi-procuratura/ и временното спиране на процедурата по продажбата на 19 мотрисни влака и 34 локомотива на БДЖ Пътнически превози, процедурата бе обявена отново за 6-ти април т.г. http://holding.bdz.bg/bg/prodajbi-i-otdavane-pod-naem/bdj-putnicheski-prevozi-eood-otkriva-turg-s-taino-naddavane-za-prodajba-na-53-broia-tps-5517.html

На 4-ти април, внесохме искане до директора на Пътнически превози Димитър Костадинов за гражданско присъствие на организирания на 6-ти април таен търг.

Разследването продължава и към момента. Припомняме, че пред ръководството на БДЖ и на Министерство на транспорта, още през 2014 година бе представено предложението за реновиране на същите Електрическите мотрисни влакове (ЕМВ 32/33), които се продават в момента.

Ръководителите на БДЖ продължават да отклоняват въпроса за мотрисите за крайградски и пътнически влакове с твърдението, че ще бъдат закупени мотрисни влакове за дълги разстояния. Това показва или непознаване на пазарите, или умишлени действия. Тъй като, например пътническият влак София – Перник, спира на всяка една спирка по трасето, докато бързият влак София – Благоевград/Петрич/Кюстендил би трябвало да спира само на няколко от възловите гари. В момента, тези влакове се обслужват с локомотиви с вагони вместо от мотриси.

Lesno e da rejesh, trudno e da upravliavash

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Търг за продажба на локомотиви и мотриси на БДЖ Пътнически превози – в прокуратурата

IMG_9884

От Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт сигнализираха прокуратурата за предстоящ търг с тайно наддаване за продажбата на мотриси и локомотиви на БДЖ ПП, който ще се проведе на 10-ти март 2016 г. четвъртък от 10 ч. Обявата е публикувана на следния адрес (http://holding.bdz.bg/bg/prodajbi-i-otdavane-pod-naem/bdj-putnicheski-prevozi-eood-otkriva-turg-s-taino-naddavane-za-prodajba-na-53-broia-tps.html)

Ето какво сподели координаторът на инициативата Даниела Вуковска: „Ние настояваме за образуване на досъдебно производство и при наличие на данни за извършено престъпление, процедурата и всякакви предвидени последващи търгове да бъдат прекратени.”

Сред мотивите за исканата проверка се отбелязва, че предложеното на търга имущество – локомотиви и мотриси, е закупено и поддържано със средства на българските данъкоплатци. От предоставените материали с примери от Полша[1], Чехия[2], Латвия и др. става ясно, че то може да бъде реновирано. Стойността ще бъде значително по-ниска, отколкото за закупуване на нов подвижен състав, и същевременно пътниците ще получат достъп до една по-качествена услуга, ще имат правото на избор на придвижване с по-енергоефективен, по-екологичен и по-безопасен обществен транспорт какъвто е железницата.

От инициативата припомнят за организирани срещи с международни компании, които са проявили готовност да участват в реновирането на подвижен състав на БДЖ. Все още няма отговор на писмото до БДЖ ПП и Министерство на транспорта, което гражданите са изпратили през ноември миналата година.

Ето някои от въпросите към прокуратурата, които са формулирали от инициативата:

  1. На каква база е формирана продажната цена на активите в посочения търг – на база на компонентите, от които са изградени локомотивите и мотрисите като маса черни и цветни метали или на база единица тягов подвижен състав, подходящ за извършване на превоз на товари и пътници?
  2. В какво състояние се намират обявените за продажба на търг локомотиви и мотриси и каква е причината за тяхното настоящо състояние?
  3. Има ли недостиг на локомотиви и мотриси в „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД към настоящия момент и в какъв размер е този недостиг? Налага ли се в настоящия момент „БДЖ Пътнически превози” ЕООД да използва подвижен състав на други превозвачи, включително автобусни превози поради липса на достатъчно годен и технически изправен собствен подвижен състав и ощетява ли това по някакъв начин дружеството?
  4. Колко влака (курса) на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД и „БДЖ – Товарни превози” ЕООД са били отменени в рамките на последните 5 години поради липса на годен и технически изправен подвижен състав?
  5. Оставян ли е подвижен състав целенасочено неподдържан с възможна цел да се продаде по-късно на безценица и да се облагодетелстват частни физически и юридически лица за сметка на държавното дружество, респективно българските данъкоплатци?
  6. Каква е стойността на един абсолютно нов локомотив и мотрисен влак с параметри, подобни на обявените на търга в лева или друга валута?
  7. Сключени ли са, подготвени ли са за сключване, провеждат ли се и предвиждат ли се преговори за закупуване на абсолютно нов подвижен състав и за каква сума (цени, условия)?
  8. Дължи ли държавата на дружества от групата БДЖ финансови средства и ако да – в какъв размер?
  9. Поради каква причина е организиран търг с тайно наддаване, при условие, че при този вид търгове е възможно само веднъж да бъде предложена цена (с изключение на случаите на предложени две еднакви цени, при които се пристъпва към публичен търг) от всеки от участниците и по този начин се намаляват шансовете за постигане на по – добра цена, а същевременно се увеличават възможностите за манипулация на търга?

От сдружението припомнят, че след подобни търгове, локомотиви на БДЖ се озовават в Чехия и Словакия, реновирани са и в момента са в редовна експлоатация за новите си собственици[3]. Локомотиви на БДЖ е закупил и лицензираният наскоро у нас частен превозвач „ТБД – Товарни превози” ЕАД, свързван с бизнесмена Христо Ковачки.

[1] http://www.railwaygazette.com/news/news/europe/single-view/view/modernised-emu-presented-to-przewozy-regionalne.html

[2] http://www.skoda.cz/en/products/repair-and-modernization-of-rail-vehicles/electric-locomotives/electrical-locomotives-230-240-and-242/

[3] http://spz.logout.cz/novinky/novinky.php?poradi=1414

Tagged , , , , , , , , ,
Advertisements