Tag Archives: закриване

Кой лобира за частния гардероб на Централна гара?

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт настоява за публичност и прозрачност по казуса с очакваното закриване на услугата съхранение на багаж на БДЖ на Централна гара София от 1-ви март 2020 г. Гражданите изразяват недоумение от посоченото от ръководството на БДЖ оправдание, че „имало“ предписание на Дирекция „Жандармерия” към МВР, изпратено до централното управление на БДЖ. Според него гардеробите за съхранение на багаж, намиращи се на територията на обекти с национално значение, какъвто е и Централна гара София, трябва да бъдат оборудвани със скенери и да отговарят на всички останали изисквания за сигурност.

IMG_20200223_162555833IMG_20200223_162607998

Гардеробът на БДЖ, който ще бъде затворен от 1 март 2020 г.

IMG_20200223_162416356

IMG_20200223_162705483

Частният гардероб в Централна гара

Георги Статков от инициативата коментира: „Ако наистина е имало такива предписания, би трябвало ръководството на БДЖ, а не гражданите – да попитат, дали има подобни предписания например към фирмата, оперираща на Централната Автогара, където също има гардероб, а също и за частната фирма на територията на Централна жп гара София, която има същия предмет на дейност. По наша информация, там не са монтирани подобни скенери към настоящия момент.

IMG_20200223_164545795_HDR

IMG_20200223_164519400

Гардеробът на Автогара София. На него не се вижда да е поставен скенер за багаж.

Гражданите обръщат внимание и че новият частен гардероб на Централната жп гара е отворен точно на най-комуникативното място – изхода за коловозите.  Сигурно “случайно” гардеробът на БДЖ е бил сложен на най-отдалеченото и неудобно място в дъното на залата с касите – коментира Георги Статков.

Друг въпрос, който според гражданите остава неизяснен е  – защо от жандармерията са изпратили предписания към превозвача, а не към железопътната инфраструктура, която е собственик на цялата сграда на Централната гара, респективно и на помещението, където е ситуиран гардеробът. Това е все едно скенерите на Летище София да бъдат собственост на някоя от авиокомпаниите, а не на аерогарата. От инициативата коментират, че за тях не е известна друга страна от ЕС, в която тези съоръжения да са собственост на превозвача, а не на инфраструктурния оператор, който е собственик на цялата прилежаща инфраструктура.

Гражданите определят, че това е поредно доказателство за продължаващата антижелезопътна национална политика. Очакванията са, че предоставянето на бизнеса със съхранението на багаж на частно дружество, ще повиши цените и в крайна сметка да нанесе пореден удар върху едно от конкурентните предимства на железницата, каквото без съмнение е възможността за съхранение на багаж. Това ще засегне и международния туризъм, тъй като София е предпочитана дестинация за начало и край на екскурзиите на самоорганизираните чужди туристи, за които влакът е предпочитано средство за превоз. От инициативата са проучили и че на Летище София не се предлага услуга „съхранение на багаж“. Очакванията са, че казусът ще рефлектира пряко върху еднодневните турове на чужди туристи, които пристигат сутрин на софийското летище, оставят багажа си на Централна жп гара, отиват за няколко часа до дестинации като Пловдив, Враца, Кюстендил и др. и се връщат същата вечер, за да потеглят с нов полет от летището към следващата си цел на пътуване.

Това според гражданите е логично продължение на политиката за неподдържане на тоалетните във влаковете, липсата на вагон-ресторанти и почти пълната липса на вагон-бистра, защото всичко това заедно със съхранението на и преноса на големи количества багажи и пратки, са ключовите предимства на железницата.

Tagged , , , , , ,

Отворено писмо от “БДЖ – Кончар” АД

БДЖ-КОНЧАР” АД
ул. Майчина слава”№ 2
1517 гр. София
e-mail: bdz_koncar@mail.bg

ОТВОРЕНО ПИСМО

До Г-н Велик Занчев, Зам. министър на Министерството       на       транспорта, информационните      технологии      и съобщенията и Председател на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ”ЕАД

Уважаеми господин Занчев, обръщаме се към Вас като законен представител на Акционера „Холдинг БДЖ”ЕАД в международното българо-хърватско Дружество „БДЖ-Кончар”АД, така и като ресорен заместник министър по транспорта и очакваме отговори на поставените от нас въпроси в настоящото писмо, в съответствие със създалата се в дружеството изключително сложна ситуация, описана по-долу в писмото.

Господин Занчев,

Днес 05.09.2017 г. в производствената база на „БДЖ-Кончар”АД беше изпратена комисия от „БДЖ-ПП”ЕООД, която да преустанови електричеството и водата на международния българо-хърватски джойн-венчър. Заповедта е издадена от Управителя на „БДЖ-ПП”ЕООД, заради задължения на дъщерното дружество на „Холдинг-БДЖ”ЕАД (в който „Холдинг БДЖ”ЕАД притежава 49 %) към „БДЖ-ПГГЕООД, чийто единствен собственик на капитала е „Холдинг БДЖ”ЕАД., без да се взимат предвид задълженията на „Холдинг БДЖ”ЕАД към „БДЖ-Кончар”АД и към хърватския акционер „Кончар-КЕВ”Загреб

Господин Занчев,

Спирането на тока означава прекъсването на електронните контакти на „БДЖ-Кончар”АД с НАП, НОИ, АВ и другите държавни институции. Това води до невъзможност да се подават данъчни декларации, болнични листове, обявяване на общо събрание на акционерите, вписване на каквито и да е обстоятелства и дори изготвяне на елементарни документи. На практика спирането на тока е фактическа ликвидация на българо-хърватското дружество, чийто законен представител на съсобственика „Холдинг БДЖ”ЕАД сте Вие и то без да бъде спазено законовото изискване за подобна процедура.

Във връзка с така създалата се ситуация, от името на целия колектив „БДЖ Кончар”АД, искаме най-накрая да получим отговори на следните въпроси :

  1. Защо „Холдинг БДЖ”ЕАД, който е Възложител по действащ международен договор, чиято валидност през юли месец тази година е потвърден и от Върховния касационен съд и по който договор „Холдинг БДЖ”ЕАД дължи на дъщерното си дружество „БДЖ-Кончар”АД 2 258 000 лв. главница и над 2 милиона лева само лихви за забава – се прави, че такъв договор не съществува, или продължава да твърди, че договорът е нищожен?
  2. Защо, след като БДЖ има база, за чието реновиране „БДЖ-Кончар”АД е похарчило около 1 200 000 лв., пари на хърватската фирма „Кончар-КЕВ”Загреб – другия акционер в „БДЖ-Кончар”АД и в тази база могат да бъдат правени всички видове подемни, капитални, заводски и деповски ремонти, включително и модернизация на електрическите локомотиви на БДЖ, в „БДЖ-Кончар”АД не се ремонтира нито един локомотив на БДЖ, въпреки че това е предприятие, собственост на „Холдинг БДЖ”ЕАД, специално създадено
    по настояване на БДЖ и със заповед на Министъра на транспорта за модернизация, ремонт и поддръжка на локомотивите на БДЖ, и което предприятие според определението на съда по приключилото през юли триинстанционно дело е съвместно предприятие за извършване на строго определена дейност?
  3. Защо, след като през 2015 г. беше изготвен Одитен доклад от Министерството на транспорта, разпореден от Министър-председателя на Р.България, който след изготвянето си е одобрен от Министъра на транспорта, въпреки нашето многократно желание за разглеждането на препоръките и констатациите в този доклад, той продължава да не бъде дискутиран все едно не съществува изобщо?
  4. Защо, след като „БДЖ-Кончар”АД е дало резерви части за локомотиви, негова собственост в залог на 08.04.2016 г. на „БДЖ-ПП” ЕООД за над 300 000 лв., тези части които са дадени в залог по споразумение за разсрочено плащане не са използвани по предназначение за удволетворяване на претенцията на „БДЖ-ПП”ЕООД към „БДЖ-Кончар”АД, при положение, че бяха дадени в реален залог в складовете на „БДЖ-ПП ЕООД. Къде са тези части сега и защо ние нито веднъж не сме допуснати да направим инвентаризация?
  5. Защо се игнорира писмото ни до Министър-Председателя на България, с копие до Вас и до посланика на Хърватия и без да се изчаква решение или разпореждане за съдбата на международния джоинт-венчър от Министерски съвет, от структурите на „БДЖ-ПП” ЕООД идват да спират тока и водата на дружеството, с което реално да прекратят неговото практическо съществуване и то без съдебна заповед?
  6. С какво право акционерът съучредител „Холдинг БДЖ”ЕАД със своето действие или бездействие, чрез своето дружество „БДЖ-ПП”ЕООД, лишава работниците и служителите на „БДЖ-Кончар”АД от правото им на труд, а техните семейства от приходи?
  7. Защо се игнорира триинстанционното решение на българския съд, в процеса на което е изготвена съдебно-икономчическа експертиза, която е приета в съда и не е оспорена от „Холдинг БДЖ”ЕАД като страна, за задължения на „Холдинг БДЖ”ЕАД към собственото му дружество „БДЖ-Кончар”АД в размер на 313 000 лв., която сума в процеса на съдебните дела е потвърдена и от Вас като председател на СД на „Холдинг БДЖ”ЕАД. Защо тази сума продължава да не бъде превеждана на дъщерното Ви дружество, при положение, че като
    законен представител на акционера, учредител и възложител „Холдинг БДЖ”ЕАД и като доскорошен заместник председател на Надзорния съвет на „БДЖ-Кончар”АД вие сте добре запознат с финансовите проблеми на Дружеството?
  8. Защо постоянно собственото дъщерно дружество на „Холдинг БДЖ” е представяно като престъпник, който не желае да плаща никакви сметки, при положение, че от страна на българо-хърватското дружество има многократни предложения както към „Холдинг-БДЖ”ЕАД, така и към „БДЖ-Пътнически превози” за тристранно прихващане на задълженията. Както знаете „Холдинг БДЖ”ЕАД дължи на „БДЖ-Кончар”АД само над 2 млн. лихви по международен договор за модернизация на локомотиви.
  9. В случай, че локомотивите предмет на международния договор, по който „БДЖ-Кончар”АД е съизпълнител и по силата на който обитава производствените площи, предоставени му от БДЖ, вече не са нужни на „Холдинг БДЖ”, защо не предприемете законови мерки за прекратяване на въпросния договор, а вместо това „Холдинг БДЖ”ЕАД продължава да трупа по него лихви за забава?
  10. Защо акционерът „Холдинг БДЖ”ЕАД, чийто законен представител сте, нито веднъж не реагира, след като Ви бе предоставена цялата кореспонденция, породена от абсолютно необоснования и безпринципен отказ на ИАЖА за издаване на сертификат на „БДЖ-Кончар”АД за Лице отговорно за поддръжка, при представена цялата изискуема за целта
    документация?
  11. При реално осъществяване на практическото прекратяване дейността на дружеството, кой ще поеме отговорност за охраняване на имуществото, което се намира в неговата производствена база и е собственост не само на „БДЖ-Кончар”АД, но и на неговите клиенти, в т.ч. и на самото „БДЖ-ПП”ЕООД, чиято стойност възлиза на милиона лева.
  12. Докога ще се допуска използването на подобни приоми към собственото Ви дъщерно дружество като водене на безкрайни съдебни дела и психологическа атака над работниците и служителите на дружеството, чрез комисии изпратени да спират тока и водата, при положение, че самият акционер „Холдинг БДЖ”ЕАД, чийто законен представител сте, има задължения към дъщерното си дружество „БДЖ-Кончар”АД за над 4
    милиона лева?
  13. Защо вместо да се търси диалог за решаването на натрупаните проблеми и те да бъдат разглеждани по реда на тяхното възникване, каквито са и препоръките в Одитния доклад, разпореден от Министър-председателя на България, г-н Бойко Борисов, се прилагат подобни неправомерни действия спрямо дружеството?
  14. Защо „Холдинг БДЖ”ЕАД не счита за нужно за информира хърватския акционер вдружеството – „Кончар-КЕВ” за намерението на „БДЖ-ПП ЕООД” за фактическото прекратяване на Дружеството и да получи неговото становище по въпроса?
  15. Трябва ли да се стигне до реални, физически сблъсъци между служителите на „БДЖ- Кончар”АД и служителите на „БДЖ-ПП ЕООД” за да бъдат пристъпено към решаване и разглеждане на поставените в настоящото писмо въпроси?

С уважение, в очакване на Вашите отговори на поставените въпроси :

Колективът на „БДЖ-Кончар”АД

Trugvane Centralna Gara Slunchev briag

на снимката – румънски локомотив за скорост от 150 км/ч, модернизиран от смесеното българо-хърватско дружество

Tabela

Tagged , , , , , , , , , , , , , ,

Метеорологичната станция на Мусала, проектирана от архитект на БДЖ

Закритата и предвидена за премахване метеорологичната станция на връх Мусала е проектирана от ръководител на архитектурното бюро към БДЖ. До тези интересни данни достигна гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт. Името на големият български архитект е Панайот Калчев.

Panayot Kalchev

Архитект Калчев заедно с архитект Генчо Скордев проектират и ръководят строителството на първата по рода си у нас метеорологична станция у нас на връх Мусала, открита преди 84 години на 2 октомври през 1932 г. Това значително за българската метеорология събитие е станало реалност благодарение на средствата (около 350 000 тогавашни лева) доброволно събрани от туристи и широката българска общественост, на инициативата на Комитета “по постройка на наблюдателницата на вр. Мусала” и със съдействието и личното дарение на Цар Борис III (http://www.meteo.bg/node/92), както и на още 150 000 лева дарен труд от жп училището за прокарването на телефонна връзка от Царска Бистрица до наблюдателницата на най-високият връх на Балканите. Част от стълбовете по трасето са от “бетонирани стълбове от жп релси”. Самият директор на БДЖ по това време инж. Любен Божков организира срещите из цялата страна за доброволно набиране на финансови средства¹. На откриването неслучайно присъства и министърът на железниците (Стоян Костурков) (Кой е той можете да прочетете тук: http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=ABBC39EEA81A415013DEA79D3F6E64F9?encID=2&article=991953712), но това до момента оставаше просто като любопитна подробност без да се разбира каква е връзката. Ето какво заявява Костурков при откриването на станцията: “В името на човешката култура, в името на техниката, в името на човешкия напредък, които требва да носят културното повдигане и икономическото благоденствие на света, та да бъдат счупени веригите не само на политическото, но и икономическо робство, аз обявявам метеорологическата наблюдателница на този най-висок връх на Балканите за открита. Нека тя служи на България и на човечеството! “Ура”.

musala-1

Оригиналната сграда се намира в средата, а от ляво и от дясно са новите пристройки.

Още по-интересно е, когато се заровим из архивите и открием, че арх. Калчев е създал прекрасните и останали последни запазени стари гари в София – гара Поду(е)яне и Сточна гара. Подуенската гара е построена през 1930 г., а Сточна гара е завършена през 1929 г. Сградите са истински шедьовър на индустриалната култура и наследство, но естествено, както метеорологичната станция на вр. Мусала, не са включени в регистъра на недвижимото културно наследство у нас.

IMG_2268

Гара Подуене, фасада.

img_2291

Гара Подуене детайл интериор.

img_9799-stochna-gara

Сточна гара София – фасада

img_9797-stochna-gara

Сточна гара София – детайл интериор

Големите прозорци с характерните си конструкции показват приемствеността в стила между двете гари.

Оказва се, че двамата архитекти – Калчев и Скордев са проектирали и станциите на Черни връх и на връх Ботев.

kazan0511

Снимка на оригиналната метеорологична станция на Черни връх на Витоша Източник: http://watchtowerman.blog.bg/photos/36011/original/Kazan051(1).jpg

dsc01191

Комплексът от сгради на връх Ботев като двете в сиво са били по-ранни, а останалите са били построени след 1944 г. Източник: http://www.planinite.site-bg.info/page2.php?id=4&nom=19

Арх. Панайот Калчев е роден през 1893 г. (от документите не е известно къде е роден), а почива през 1983 в София  (http://sofiapomni.com/parcel.php?id=50#3514). Освен директор на архитектурното бюро на БДЖ, както видяхме той е бил запален планинар и проектант на метеорологични бази у нас, по-късно става нещатен сътрудник на Народния музей, където е част от първите стъпки в реставрационната дейност в България заедно с арх. Александър Рашенов и др.

След 1944 г. арх. Калчев се занимава с преподавателска и събирателска дейност. Става съавтор на книгата Архитектурни конструкции и сградостроителство : Ч. 1, издадена в София през 1951 г.

Архитектурното бюро към БДЖ е създадено в началото на ХХв. и съществува до 1944 г. То създава неподражаем и уникален български стил в проектирането на гарите и техническите сгради на железницата в България. Такова бюро има и към момента в германските държавни железници Deutsche Bahn. https://obshtestven.wordpress.com/2016/03/04/purvata-co2-neutralna-gara/

До момента в интернет петицията за запазването на метеорологичната станция са събрани над 8000 подписа, които вече са внесени до Народното събрание, Министерски съвет, Президента и Омбудсмана: http://www.peticiq.com/sreshtu_zakrivaneto_na_meteorologichnata_stanciq_na_vrah_musala

¹Всичко това е разказано в списанието “Български турист” броеве 4 и 9 от 1932 г. Изказваме огромна благодарност на автора с ник “Ведрин” в Планинарски форум “Епсилон” за публикуваните сканирани броеве на списанието: http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=11214&start=30

Брой 4 от 1932 г. http://mountain.bajhui.org/pictures/Balgarski_turist/Balgarski_turist_1932_04_APR.pdf

Брой 9 от 1932 г. http://mountain.bajhui.org/pictures/Balgarski_turist/Balgarski_turist_1932_09_NOV.pdf

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,