Tag Archives: закон

Указ и Закон на цар Фердинанд за постройка на софийската околовръстна железница

Указъ

№7

НИЕ ФЕРДИНАНДЪ I

Съ Божия милостъ и народната воля

Царъ на Българите

Обявяваме на всички Наши верноподанници:

XVII Обикновено Народно Събрание, първа редовна сесия в XC му заседание, държано на 13 мартъ 1915 год. Гласува и прие,

Ние утвърдихме и утвърдяваме следния

ЗАКОНЪ

За постройка на софийската околовръстна железница.

Чл.1 Одобряват се V, VII, XIX и XXXII постановления на Министерския съветъ, взети в заседанията от 26 септемврий 1912 год., 8 юний и 2 декемврий 1913 г., 21 юний 1914 г., протоколи № № 122, 144, 281 и 63, въз основа на които е построена ж.п. линия, която почва при клм. 70+866 на линията София – Пловдивъ и имнава покрай Крепостния баталионъ, погребите и свършва до Военния арсеналъ.

Чл.2 Тая построена линия съ трите й станции „Крепостен баталионъ“, „Погребите“ и „Военния арсеналъ“ и трите спирки „Дървеница“, „Драгалевци“ и „Лозенецъ“, с обща дължина 11, 090 м. се причислява къмъ държавната ж.п. мрежа.

Чл.3 Натоварва правителството да продължи построената вече военна линия от спирката „Лозенецъ“ до новопроектираната товарна каменовъгленна станция „Конювица“ на една дължина отъ около 6,200 м., от което продължение да се отбият два клона дълги отъ по около 2000 м. Едина до ст. „Перловецъ“, втория клон до ст. „Сердика“, заедно с проектираните по това продължение на линията и клоновете й спирки: „Стрелбището“, „Александровска болница“, „Лагера“ и станцията „Конювица“.

Чл. 4 За довършване на околовръстната линия заедно с проектираните от нея клонове, станции и спирки и за отчуждаване на частните места се разрешава на Министра на Железниците, Пощите и Телеграфите един кредитъ отъ 1 500 000 л., включително разрешения с горните четири постановления кредитъ от 420 000 лева.

Чл. 5 Частните места, които ще се завзематъ, както за постройката на тая линия и нейните принадлежности, така и за нейните бъдащи разширения, ще се отчуждатъ и заплатят отъ държавата, освен окръжните и общинските притежания се отстъпват безплатно.

Заповядваме настоящиятъ законъ да се облече съ Държавния Печатъ, обнародва въ „Държавенъ Вестникъ“ и да се тури в изпълнение.

Разпорежданията за туряне въ изпълнение на тоя законъ възлагаме на Нашия Министър на Железниците, Пощите и Телеграфите.

Издадена въ Двореца Враня на 6-ти априлъ 1915 год.

На първообразния със собствената на Негово Величество Царя ръка написано:

ФЕРДИНАНДЪ

Приподписалъ,

Министъръ на Железниците, Пощите и Телеграфите:

Н. Апостоловъ

Първообразниятъ законъ е облеченъ съ Държавния Печатъ и зарегистрованъ подъ №2460 на 10 априлъ 1915 год.

Пазителъ на Държавния Печатъ,

Министъръ на Правосъдието: Хр. Ив. Поповъ

На първообразния съ собствената на Негово Величество ръка написано:

„Одобрено Фердинандъ“.

Докладъ до Негово Величество Царя

№2494

Господарю,

На основания чл. 45 от Конституцията, имам честъ да моля Ваше Величество да благоволите чрез подписване на приложения тукъ указъ, да утвърдите приетия отъ XVII Обикновено Народно Събрание, първа редовна сесия в XC му заседание, държано на 13 мартъ 1915 г., Законъ за постройката на Софийската околовръстна железница.

Ст. София, 2 априлъ 1915 год.

Съмъ, Господарю, на Ваше Величество най-преданъ служителъ и веренъ подданикъ.

Министъръ на Железниците, Пощите и Телеграфите:

Н. Апостоловъ

Pulen text

Околовръстна железница

Карта на Околовръстната железница на София към 1940 – 1943 г.

Tagged , , , , , , , , , , , , , ,

Граждани сигнализират: „Промени в Закона за железопътния транспорт отварят вратата за нови далавери с държавна собственост”

Покрай готвено изменение на Закона за железопътния транспорт заради органа, разследващ инциденти и факта, че срещу България тече наказателна процедура от Брюксел, се промъкват и припознати от гражданите като лобистки текстове за прехвърлянето на имоти публична държавна собственост.

Промените в Закона за железопътния транспорт, които минаха процедура по обществено обсъждане и трябва да влязат в Народното събрание са продиктувани от факта, че до момента 10 години след влизането ни в ЕС звеното, отговарящо за безопасността Изпълнителна агенция железопътна администрация (ИАЖА), се занимаваше и с разследването на инциденти. Според директива 2004/49/ЕО „Този орган е независим в своята организация, законова структура и вземане на решения от всякакви оператори на инфраструктури, железопътни предприятия, от органите, налагащи такси, разпределящи инфраструктурен капацитет и организациите, уведомявани за взетите мерки, както и от всяка страна, чиито интереси биха могли да са в противоречие с функциите, възложени на разследващия орган. Освен това, той е независим и от органа по безопасността, както и от всякакъв регулатор на железопътни мрежи.

Въпросът дали промените, приемани както обикновено в последния момент, ще бъдат достатъчни, за да избегне България санкции от ЕС е само едната страна на проблема – твърдят от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт и считат, че заедно с корекциите, се прави опит за заобикаляне на друг действащ закон – този за държавната собственост. До момента Министерски съвет бе длъжен да гласува изрични решения за преобразуването на всеки един имот публична държавна собственост в частна държавна собственост и това бе отразено в протоколите на всяко заседание, като след това можеше да бъде търсена лична отговорност от взелите решението министри – коментират от инициативата. С готвените промени в Закона се отваря вратичка за директно прехвърляне на терени публична държавна собственост на железопътни предприятия, които по смисъла на Закона за държавната собственост автоматично ще стават частна такава, но вече без необходимост от изрично решение на Министерски съвет за преобразуването им и могат лесно да бъдат продадени според чл.43, ал.4 от ЗДС. Така отговорностите практически ще се размият – твърдят гражданите и това ще отвори нова възможност за нечисти сделки с държавно имущество.

В становището си гражданите изрично са обърнали внимание, че и в действащия Закон за държавната собственост е предвидена възможност за учредяване на ограничени вещни права върху публична държавна собственост, когато това е необходимо за изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура (включително железопътна)  –  т.е. правото на строеж върху публична държавна собственост може да се учреди, без да има необходимост от прехвърляне на тази собственост или промяна на нейния статут.

Георги Статков от инициативата коментира: „Посочените дотук факти показват, че тези, които са писали закона или са некомпетентни, или злонамерени. И в двата случая обаче крайният резултат ще бъде в ущърб на българските граждани (фактическият собственик на тези имоти). Поради този факт, ние настояваме хората, подготвили промените да дадат публично обяснение и да носят персонална отговорност.”

Освен описаните проблеми, гражданите твърдят, че законът, приет през 2002 г. трябва да бъде оценен и преразгледан из основи или директно написан наново, но този път гледайки най-добрите примери (Германия, Австрия и др.), защото 15 години след написването му ситуацията в жп сектора е изключително тежка.

a90065ddf814496fe0fc9dac6a62173b

 

Tagged , , , , , , , , , , , , ,

132 години от първия закон за железните пътища у нас

Закон за железните пътища (утвърден с Висшочайши указ №4 от 31 януари 1885г. и обнародван в Държавен вестник, бр.14 от 12 февруари 1885г.)

  1. Железните пътища на Българското Княжество се построяват с разрешението и одобрението на Народното събрание, което определя и начина на построяването им.
  2. Народното събрание отваря нужния кредит за изучаването и постройката на железните пътища.
  3. Народното събрание одобрява статиите на бюджета, от които ще се взима нужния за постройката кредит и разрешава в случай на нужда сключването на заем.
  4. Народното събрание одобрява условията на заема.
  5. Железните пътища в Княжеството са собственост на държавата
  6. Железните пътища в Княжеството се експлоатират от правителството за сметка на държавата.
  7. Никакви частни дружества или лица нямат право да построяват за своя сметка железопътни линии в Княжеството, или да експлоатират такива за своя сметка.

Забележка: От горното, изключение правят само малки клонове със специално назначение като съединение на манифактурни или фабрични и други заведения, или рудници с главните линии и непредназначени за обществено ползване на публиката за постройката на които се иска разрешение от Народното събрание.

  1. Железните пътища ще се построяват: 1. Или от общ предприемач или 2. От предприемачи на малки участъци, 3. В особени случаи, със съдействието на войската, но във всеки случай, с предварителното разрешение на Народното събрание.
  2. До изработването в Княжеството на специални железопътни правила по техническата част, за ръководство се одобряват железопътните правила, приети във Франция.
  3. Всичките железни пътища се управляват от министра на финансите под ведомството на когото се намира и управлението на общите сгради.
  4. При управлението на общите сгради, ще има обособено железопътно отделение, щат на което ще се изменя според нуждата за постройката на новите линии или за експлоатацията на съществуващите.
  5. Народното събрание изработва особен закон за всяка нова железопътна линия.

zakon-jelezni-patishta2

Tagged , , , ,