Tag Archives: дондуков

Общината крие месеци наред проекта за Дондуков

Заедно с редица граждански организации* внесохме искане да ни бъде предоставен цялостния проект за ремонта на бул. Дондуков. Нашето писмо е от дата 8-ми юни 2017 г. вх.№СОА-ГР94-3746. В него основното искане е: “да се представи на гражданите окончателен цялостен съгласуван с всички институции проект”. Отговор няма и до настоящия момент. Предполагаме, че такъв няма и да получим.

Освен това въпреки, че ремонтът на бул. Дондуков е на 2/3 завършен, и до момента от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт не сме получили отговор на друго запитване по закона за достъп до обществена информация относно каква технология на заваряване на релсовият път е избрана в окончателния проект за реконструкция на бул. Дондуков, която се изпълнява и към настоящия момент? Интересното е, че кметът на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова е много загрижена да не било “шумно и прашно” с паветата и внесе ново предложение до Министерство на културата за премахване на паважа между Раковски и Левски, защото щяло на някои хора да им е “некомфортно да шофират” (представете си). Обаче за трамвайния релсов път, който ще продължи да трака и чука и да вдига шум дори на “гладко асфалтираните участъци”, ни дума, ни стон. Заварėните на ръка с електрожен релси ще продължат да разбиват и амортизират трамваите, а вибрациите ще нацепят новичкия асфалт, както това стана с ремонтираната през 2015 г. трамвайна линия по бул. Витоша между НДК и Южния парк.

Spukan nastav 01Spukan nastav

Спукан ръчен електродъгово (електроженно) заварен настав (място на свързване на релсите) на завоя на трамваите при бул. Скобелев – бул. Витоша.

Любопитно е, че питането ни е изпратено до лицето Лиляна Лечева – проектант, вероятно работещ в Столична община. За нея единствено разбираме, че е регистрирана в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) и че е подала декларация по смисъла на закона за предотвратяване конфликт на интереси линк.

Relsov put Dondukov ZDOI 01aRelsov put Dondukov ZDOI 02a

 

Tagged , , , , , , , ,

23 факта за софийските павета

  • Гранитът е преобладаващата скала на Витоша.
  • Първата кариера за гранитни павета над Владая е създадена през 1920г. от чехи (тогава от чехи е създадено и единственото в България каменоделско училище в с. Кунино, което съществува и до днес).
  • Основният вид павета в София (Дондуков, Цар Борис III, Джеймс Баучер, Гоце Делчев, Бъкстон) са с кубична форма с размери на страните 8/10 см.
  • Гранитните павета в София се полагат от 1906 г. след решение на тогавашния кмет на града Мартин Тодоров. Били са назначени 2 комисии за избор на настилка като изборът е бил между асфалт и гранитни и жълти павета.
  • Поданици на Австро-унгария (италианци, чехи, хървати) са учили българските майстори в края на XIX и началото на ХХ в. как се дяла камък и как се реди паваж. Италиански майстори са строили жп линията София – Перник (1893 г.) и София – Роман (1897 г.). Те дават сериозен тласък на каменоделството и проучването на находищата на камък.
  • Във Владая е единственото място в България, където са запазени италианските имена на инструментите за каменоделство – мачела (чук) и шкарпела (длето за обработка на ръбовете на камъка).
  • Паветата на Владая са правени изцяло ръчно, като до 70-те години е имало 12 кариери. После остават само 2. Кариерата „1-ви май” е последната действаща и е със запаси над 4 млн.кубически метра гранит.
  • През 2003г. кариерата е спряна от РИОСВ.
  • След 1989-та година, хиляди тонове употребявани павета са изнесени с шлепове от Свищов и Лом към Западна Европа.
  • До 1989 г. е имало Професионални учебни центрове (ПУЦ) за обучаване на павьори, които са закрити след 1990 г.
  • Имало е няколко десетки кариери за гранитен паваж в България, като действащи в момента са само тези в с. Гранитово (Елховско) и с.Лиляново (общ. Сандански).
  • Един добър павьор може да положи качествено до 15 кв.м. паваж на ден, а при добра организация и 18 кв.м.
  • Майсторите павьори използвали парчета от автомобилни гуми за „наколенки”, а сега в Германия и Холандия използват специални модерни наколенки или цели работни гащеризони (не се препоръчва паветата да се редят в клекнало положение на тялото, а е по-добре да се коленичи и тогава да се работи).
  • Целият паваж около м. Метеора в Гърция е с владайски гранит, като най-големият майстор българин (все още жив) е обучавал гърците (!) как да редят павета. Нашите майстори са ценени и на други места в чужбина като страните от Западна Европа, арабските страни и др.
  • За основа на пътното платно задължително трябва да се положи между 50-80 см. (по-добре) основа от трошен камък (баласт), който трябва да бъде валиран. Отгоре задължително се слага от 4 до 6 см. пясъчна подложка и върху нея се редят паветата.
  • Обикновено последователността на уличното платно е следната – гранитен бордюр, след това един ред големи павета – 18 на 18 или 20 на 20 (така се прави и до момента във всички западни държави, така е оформен и площад Александър Невски в София), тези павета задържат пясъка да не се отмива; следват павета с размери 8-10 на арки.
  • Колкото по-малки са фугите между паветата, толкова по-малко вибрации има при движение.
  • Когато се положат паветата, отгоре се минава с валяк.
  • За да се получат „арките” на паважа трябва да се използват полукръгли шаблони (форми) от метал/дърво, които са с ширина между 100 и 140 см. Така паветата винаги се подреждат в правилни форми и се вклиняват по-добре помежду си и в пътното платно.
  • Паважът по бул. Цар Борис е положен през 1955 г. и от тогава само е ремонтиран !!!
  • Арките от павета се редят като в двата края се поставят малко по-малки по размер павета (регули) като се върви към по-големите по средата.
  • Арките винаги се правят срещу наклона на пътя, така че да се вклиняват и да не слягат.
  • При павираните булеварди задължително се прави наклон от центъра на платното към двата му края ок. 3 на 100, и той се прави още при валирането на основата от баласт, така че да има добро оттичане на водата. На местата, където има трамвайни релси, паветата обикновено се редят като тухлена зидария, за да е здраво и стабилно.

Dondukov 50-te godini na 20 vek

Как е изглеждал Дондуков през 50-те години на ХХ в. заедно с трамвайна мотриса с 2 ремаркета. Прави впечатление обилното озеленяване с дървета през няколко метра. Задаваме въпрос на всички граждани – ако имат информация – каква е била тогава тротоарната настилка?

Детайли от бул. Дондуков

 

Tagged , , , , , ,

ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ НА РЕКОНСТРУКЦИЯТА НА ДОНДУКОВ

Днес 28 април 2017 г. петък, от 17:30 ч. Столична община организира общественото обсъждане на реконструкцията на бул. Дондуков в зала на ет. 3 в Столична община, направление Архитектура и градоустройство, гр. София, ул. Сердика № 5.

Припомняме, че то стана резултат благодарение на действията на различни граждани и граждански организации, които се обявиха категорично, че ремонтът е крайно належащ, но е необходимо преразглеждане на реконструкцията на един от последните булеварди с автентичен изглед в София като изтъкнаха редица проблеми в процедурата, които за съжаление не са отстранени и към момента:

Не е представена пълната документация, включително обяснителна записка за ремонта, както и цената на всеки един от предлаганите варианти, включително с дългосрочната му поддръжка.

Представените на Интернет страницата на Столична община материали са непълни и не представляват варианти на един и същ проект, тъй като са с различна степен на детайл като най-цялостно е показан т.нар. „смесен вариант”. Гражданите обаче обръщат внимание, че и към момента половината от булеварда между моста Чавдар и бул. В. Левски е асфалтиран, което означава, че се предвижда асфалтиране на над 80% от улицата. Друг проблем е, че във вариантите изцяло с асфалт и паваж не е показана предвидената според ОУП велоалея, което навежда на мисълта, че общината предпоставя избора на вариант на реконструкцията.

Situacia 1 kam 500

Вариант “с паваж”, който обаче отново е смесен – булевардът се запазва с асфалт от моста Чавдар до бул. В.Левски. В него не е показана никъде велосипедна алея.

Гражданите цитират отговор по достъп до обществена информация от Евгени Крусев зам. кмет по транспорта за АНКЕТНОТО ПРОУЧВАНЕ за реконструкцията на бул. Дондуков, а именно че: “Проведената анкета за реконструкцията на бул. Дондуков НЕ Е социологическо проучване, към което са съпоставими изискванията за представителност, стохастична извадка, както и не се събират данни за пол, възраст и т.н.”

Krusev otgovor anketa Dondukov 01

Въпросът в такъв случай е защо тогава администрацията на Столична община твърди, че “хората гласували за премахване на паветата” от емблематичния булевард след като проучването е непредставително?

В крайна сметка не стана ясна сумата за ремонта на булеварда като според спечелената от Трейс процедура през 2014 г. по ЗОП тя ще бъде 7 291 081 лв., според твърдение на зам. Кмета по транспорт от края на 2016 г. 9 700 000 лв.[1], според материал от януари 2017 г. 8 291 092 лв.[2], а според изказване в медиите на инж. Васил Начевски 5 600 000 лв.[3]

Любопитни подробности има и в очакваната реконструкция на релсовия път като там технологията също не е изяснена, а има сериозни опасения, че шумът от движението на трамваите няма да се намали заради технологията на полагане и заваряване на релсите.

Не на последно място граждани сигнализираха, че в някои от вариантите е предвидено изключително ценните гранитни бордюри (струващи 30 лв. на линеен метър) на булеварда да бъдат заменени с бетонови (струващи 5-10 лв. ) на линеен метър.

Dondukov snimka bordiuri

От организациите са притеснени, че Столична община не обръща внимание на становището на представители на Европейската комисия по повод вредата от подмяната с асфалт на пътните настилки в София. Позицията на ЕК е против запечатването на почвите: Ние просто не бива да покриваме с асфалт нашите шансове за едно устойчиво развито бъдеще.[4]. Ние разпространихме тази информация, предоставихме я на СО, но от това както се вижда няма ефект.

Гражданите настояват, че със спестените средства от този проект биха могли да се финансират други проекти, които са от изключителна важност за всички граждани на столицата, като например за отчуждаване на частни терени в Южния парк, Борисовата градина, реконструкция на вътрешнокварталнли улици и др.

Линк към качената от Столична община информация. https://www.sofia.bg/web/guest/public-discussions/-/asset_publisher/f7DDrCt6UHSA/content/provezdane-na-obsestveno-obs-zdane-na-investicionnite-proekti-za-rekonstrukcia-na-tramvaen-relsov-p-t-p-tni-platna-i-kontaktno-kabelna-mreza-na-bul-kn?inheritRedirect=false&redirect=https%3A%2F%2Fwww.sofia.bg%3A443%2Fweb%2Fguest%2Fpublic-discussions%3Fp_p_id%3D101_INSTANCE_f7DDrCt6UHSA%26p_p_lifecycle%3D0%26p_p_state%3Dnormal%26p_p_mode%3Dview%26p_p_col_id%3Dcolumn-1%26p_p_col_count%3D1

[1] http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/12/19/2886405_sofiiskiiat_bul_dondukov_shte_bude_podlojen_na_osnoven/

[2] http://infrastructure.bg/news/2017/01/19/2899527_friz_ili_kilim_ot_paveta_po_dondukov_v_sofiia/

[3] http://www.bgonair.bg/sutreshen-blok/2017-04-20/paveta-ili-asfalt-stolichani-na-nokti-zaradi-bul-dondukov

[4] http://europa.eu/rapid/press-release_IP-12-361_bg.htm

http://ec.europa.eu/environment/soil/pdf/guidelines/pub/soil_bg.pdf

http://europa.eu/rapid/press-release_IP-11-624_bg.htm?locale=FR

Tagged , , , , , ,