Tag Archives: гърция

Ще загубим ли 110 млн. евро за железниците заради антиевропейска политика?

За ефективни инвестиции и конкурентоспособни проекти в транспортната инфраструктура ч.2

Свързва ли (се) България (с) Европа?/ Желаем ли да се свържем с Европа?

България не поиска (изпуска) (да хване) европейския влак

Ще загубим ли 110 млн. евро за железниците заради антиевропейска политика?

На 13-ти октомври 2016 г. от ЕК бе обявена извънредна процедура за набиране на проекти по Механизма за свързване на Европа (МСЕ). Срокът за подаване е до 7-ми феврури 2017 г.[1] Това официално е последна възможност на нашата страна да получи минимално гарантираната за нея сума от 406 млн. евро по кохезионния фонд на ЕС с едва 15% необходимост от съфинансиране от българска страна[2].[3] След февруари 2017 г. България ще може да кандидатства само на общо основание и конкурентен принцип с останалите 27 страни – членки на ЕС, но при минимално съфинансиране от българска страна поне 50%.

През юли тази година ЕК публикува списък с одобрените проекти по Механизма за свързване на Европа (МСЕ).[4] Водещата новина у нас бе, че одобрените български проекти са 3 от общо 10 предложения и че други страни от Източна Европа са получили одобрение на значително повече проекти. Онова, което не стана ясно е колко средства би загубила България и защо бе важно да се кандидатства точно на този етап.

България сама избира да застане последна на опашката?

Страната ни е една от тези с най-голям процент непоискано/неотпуснато финансиране от гарантираните ни средства – 27% или 110 млн. евро. За разлика от нас на втория кръг за предлагане на проектни предложения, партньорите ни от Румъния успяха да договорят пълния размер на останалите й средства – 518 млн. евро (от общо налични 1,236 млрд. евро). Гърция от своя страна успя да договори основната част от сумата още по време на първия кръг за кандидатстване през 2014 г. 500 млн. евро от общо 580 млн. евро. За 2016 г. бе останала с 79 млн. евро за договаряне – задача, с която се е справила изцяло.

tablica-bulgaria-greece-romania

grafika-bulgaria-greece-romania

 

България успява да получи средства само за 1 от 3-те железопътни проекти, с които е кандидатствала през м. февруари т.г. Страната ни не кандидатства с проекта, който гарантираше пълно използване на средствата – Видин – Медковец, а подаде документи за модернизация на жп линията Костенец – Септември, модернизация на жп линията Волуяк – Драгоман и за изграждане на система за управление на трафика (ERTMS) по жп линиите за участъка София – Кулата.

По-добре повече и по-скоро, отколкото по-малко изобщо.

Поради некомпетентно и/или умишлено злонамерено администриране, на първия етап от процедурата (септември 2014 – март 2015 г. ) България е кандидатствала с едва два железопътни проекта – отсечката София – Волуяк 9 км. и София – Елин Пелин – 20 км. на обща стойност 176 млн. евро.[5]  Повечето от останалите страни – членки са кандидатствали с проекти на по-висока стойност и по-дълги участъци с ясната перспектива да започнат и завършат навреме проектите си[6]. А също така и те да имат максимално голямо положително въздействие в транспортната система на страната – премахвайки т.нар. „тесни” места. И при обявената извънредна сесия за кандидатстване до края на годината, тя ще трябва да бъде по предварително разпознатия коридор Ориент – Източно Средиземноморие – Видин – Мездра – София – Кулата/Турска граница/Бургас. До момента по него са пред завършване реконструкцията на участъка Пловдив – Свиленград за скорост от 160 км/ч, рехабилитацията на участъка Пловдив – Бургас, модернизацията на трасето Септември – Пловдив. Всички те се намират в Южна България. Въпреки построяването на Дунав мост 2 при Видин, модернизацията на участъка Видин – София, който на практика обединява трите части от коридора на българска територия изобщо не е стартиран. Не са завършени всички процедури и за жп трасето София – Кулата.

20151210 - TEN-T Core

(Про)европейска политика на думи или на дела?

Още когато бе повдигнат въпросът за участъка Видин – Медковец в началото на 2016 г., от екипа, отговарящ за МСЕ в МТИТС и НКЖИ бяха напълно убедени, че ще успеят да накарат европейската комисия да финансира проект непопадащ в основната мрежа на европейските транспортни коридори, а именно – Волуяк – Драгоман[7].  Това че подобен проект няма как да бъде финансиран на този етап се вижда и от секцията „Често задавани въпроси”[8] в сайта на МСЕ. Какво тогава означава фактът, че българските власти въпреки това кандидатстват с ясната идея, че отсечката до сръбската граница няма как да бъде финансирана?[9] Няма информация проектът за реконструкцията на жп линията Ниш – Българска граница да е приоритетен за сръбската страна. Не е тайна, че Сърбия развива направлението Солун – Скопие – Ниш – Белград – Будапеща, явяващо се паралелно и конкурентно на Солун – Кулата – София – Мездра – Враца – Видин – Крайова – Будапеща.

За първи път жп коридорът през Дунав мост 2[10] бе използван активно от началото на 2016 по време при бежанската криза на ГКПП Идомени (границата на Гърция и Македония), когато пунктът бе изцяло блокиран и единственото жп трасе към Централна Европа остана това през България и Румъния. Влаковете с контейнери и ремаркета от тежкотоварни автомобили бяха превозвани през българска територия от локомотиви на БДЖ Товарни превози.

Traffic Vidin - Calafat Bridge

Третият наш проект, който ЕК е отхвърлила е за система за управление на железопътния трафик (ERTMS) по нереконструираното трасе София – Кулата на стойност над 50 млн. евро[11].  Това трасе в момента е с максимални скорости до 100 км/ч. Проектът заплашваше да попречи на възможностите за реконструкция на трасето през следващите 20 години, въпреки че този коридор трябва да бъде завършен до 2030 г. за минимална скорости от поне 160 км/ч. Не е ясно на какво са разчитали българските власти – дали на компромис спрямо България или на фактори извън процедурните правила. Останалите 2 проекта, в които България участва и които са получили одобрение са за общо управление на въздушния трафик и навигация по р. Дунав. Общата им стойност е 2,4 млн. евро. За останалите 5 проекта, с които е кандидатствала нашата страна за момента липсва информация.

Трасето „Костенец – Септември” е част от проекта за модернизация на жп линията София – Пловдив като участъка първоначално бе предвиден да се изгражда със средства по Оперативна програма Транспорт 2014 – 2020 г.[12] Неясни остават мотивите за пренасочване на финансирането му в последния момент по МСЕ. Целта явно е била да се попречи на проекта Видин – София и участъка Видин – Медковец. Той стана повод за голяма обществена дискусия в началото на 2016 г. и стигна до обсъждане в парламента. Друга вероятност е да се цели отклоняване на средства от Оперативна програма „Транспорт” за други нестратегически важни транспортни проекти – автомагистралите, метрото и др.

Да си припомним какво представлява „Механизъм за свързване на Европа”?

Това е инструмент от финансово естество за провеждане на политиката на ЕС за изграждане на единен (общ пазар) на транспортните услуги. Целта е развитието на пазарите в много области, включително в транспорта. Идентифицирани са 9 коридора от общоевропейско значение. „Нашият” е „Ориент-Източно средиземноморие” по основно направление Видин – София – Кулата. За всяка държава са определени бюджетни рамки. Политиката на Европа гарантира, че най-слабо интегрираните (бедните) страни като България ще получат относително най-много средства. МСЕ е отделен механизъм от оперативните програми.

[1] https://ec.europa.eu/inea/en/connecting-europe-facility/cef-transport/apply-funding/2016-cef-transport-map-cohesion-call

[2] (http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A32014D0190 Annex IX)

[3] (1.17. How is CEF funding pre-allocated to each Cohesion Member State? https://ec.europa.eu/inea/sites/inea/files/general_faq_batch_7_final_full.pdf )

[4] (http://ec.europa.eu/transport/themes/infrastructure/news/2016-06-17-cef_en.htm http://ec.europa.eu/transport/themes/infrastructure/ten-t-guidelines/project-funding/doc/cef/2015-cef-selected-proposals.pdf

[5] (https://ec.europa.eu/inea/sites/inea/files/fiche_2014-bg-tmc-0133-w_final.pdf , https://ec.europa.eu/inea/sites/inea/files/fiche_2014-bg-tmc-0239-w_final.pdf )

[6] трябва да бъдат приключени до 2023 г.

[7] (http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/kandidatstvame-s-proekti-za-nad-430-mln-evro-po-mehanizma-za-svyrzvane-na-evropa-211885/ , http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/proektat.html )

[8] (въпрос и отговор 1.9. https://ec.europa.eu/inea/sites/inea/files/general_faq_batch_7_final_full.pdf )

[9] Обръщаме внимание, че проектът Волуяк – Драгоман бе горещо защитаван от редица политици и експерти в последните години въпреки, че не попада в TEN-T мрежата на ЕС. (даже бившият главен архитект на София Петър Диков си е позволявал изказвания по темата) http://gradat.bg/infrastructure/2015/03/30/2502167_konferenciia_strategicheska_infrastruktura_i/?ref=miniurl  )

[10] Открит официално през 2013 г. и с нарастващ непрекъснато автомобилен трафик.

[11] (http://www.aop.bg/case2.php?newver=2&mode=show_doc&doc_id=716784 )

[12] (http://www.optransport.bg/upload/docs/2_Programme_Snapshot_2014BG16M1OP001_1_3_bg__1_.pdf стр. 8, 39, 40

Advertisements
Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Ще хване ли най-после България европейския влак

За ефективни инвестиции и конкурентоспособни проекти в транспортната инфраструктура ч.1

Желаем ли да се свържем с Европа?

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт сигнализира, че България рискува да загуби стотици милиони евро безвъзмедно финансиране за железопътни проекти поради липсата на ясна и целенасочена политика за подготовка и реализиране на конкурентоспособни проекти и ефективно инвестиране. Повод за тази констатация e отказът да се кандидатства по „Механизма за свързване на Европа (МСЕ, Connecting Europe Facility – CEF)” на ЕС с проекта за модернизация на линията Видин – София с първия участък Видин – Медковец.

Европейският съюз реализира последователно политиката си за свързване и на Югоизточна Европа чрез: построяването на трансграничния комбиниран мост „Нова Европа” при Видин – Калафат; изготвения в периода 2007-2010 г. идеен проект за модернизация на жп линията Видин – София и последвалата му актуализация ( 2013 – 2015г.) включително подготвения технически проект за участъка Видин – Медковец. Според регламент 1316/2013 проектът е обявен от ЕС за приоритетен и е задължителен за изпълнение. Актуалният краен срок за кандидатстване за финансиране по Механизма е 16-ти февруари 2015г.

На проведената в края на миналата година във Видин пресконференцията за представяне на изготвения технически проект за участъка Видин – Медковец и актуализиран идеен проект за участъците до Руска бяла и Столник през Ботевград стана ясно, че България няма да кандидатства с този проект, въпреки достигната степен на проектна готовност.

България пак последна на опашката!

Освен, че не се кандидатства за модернизацията на жп линията Видин – София в участъка до Медковец, друг сериозен повод за притеснение е, че България е поискала по МСЕ много по-малко инвестиции в сравнение със съседните Гърция и Румъния. Нашата страна е кандидатствала с проекти за общо 179 млн. евро, Гърция – за 700 млн. евро., а Румъния – за 1,1 млрд. евро.

Prilojenie 1 - Sravnenie Bulgaria Romania Greece  Prilojenie 2 - Grafika Sravnenie Bulgaria Romania Greece Сравнения на България със сеседните страни.

България до момента е избрала да кандидатства с три проекта: за реконструкции на жп линиите София – Волуяк (104,5 млн. евро за 8 км.) и на София – Елин Пелин (57,7 млн. евро за 23 км.), както и проучване за корабоплаването по река Дунав (7 млн. евро). Страната ни не е избрала да кандидатства с проекта за модернизацията на жп линията Видин – Медковец (65 км.) на стойност 405 млн. евро.

Сред проектите, с които Гърция кандидатства, изпъкват изграждането на последната част от високоскоростната жп линия (за 250 км/ч.) между Атина и Солун на стойност 444 млн. евро, както и участък от линията Атина – Патра за 297 млн. евро (Те са част от същия коридор „Ориент – Източно средиземноморие”, на който се намира и нашата свързваща жп линия Видин – Медковец – София – Кулата). Показателно е, че южната ни съседка кандидатства и с три проучвания, имащи отношение за свързаността с България: електрификация на жп линията Солун – Промахон (- Кулата) и изграждането на две жп линии през Неа Карвали за пристанище Кавала.

И Румъния предвижда за финансиране две стратегически проучвания, имащи отношение за свързаността с България: модернизация на жп линиите Крайова – Калафат и към – Филиаши – Турну Северин – Карансебеш в направление към Тимишоара и Будапеща от същия коридор по МСЕ, част от който е и нашата свързваща жп линия Видин – Медковец– София – Кулата. Като потенциален проект е идентифицирана реконструкцията на трасето Брашов – Сигишоара за почти 1 млрд. евро.

eurail_map_2015-3 copy

Коридорът Ориент – Източно средиземноморие в Югоизточна Европа и какви действия са предприети от Гърция, България и Румъния.

Що е „Механизъм за свързване на Европа”?

Това е инструмент от финансово естество за провеждане на политиката на ЕС за изграждане на единен (общ пазар) на транспортните услуги. Целта е развитието на пазарите в много области, включително в транспорта. Идентифицирани са 9 коридора от общоевропейско значение. „Нашият” е „Ориент-Източно средиземноморие” по основно направление Видин – София – Кулата. За всяка държава са определени бюджетни рамки. Политиката на Европа гарантира, че най-слабо интегрираните (бедните) страни като България ще получат относително най-много средства. МСЕ е отделен механизъм от оперативните програми, по които например в момента се подготвя кандидатстване на страната ни за железопътната линия София – Септември.

По-добре повече и по-скоро, отколкото по-малко изобщо.

За модернизация на жп линията Видин – София още в периода 2007 – 2010 г. с европейско финансиране е изготвен идеен проект на строителна стойност 5,6 млрд. лв. През 2013 – 2015 г. този проект е актуализиран, строителните разходи (инвестициите) са намалени на 3,1 млрд. лв. и е разработен и одобрен технически проект за участъка Видин – Медковец. Но сега на практика се оказва, че поради липсата на политическа воля (незаинтересованост от развитие на европейския път на България) или поради некомпетентност (некоординираност) и въпреки изготвените и одобрени проекти, България не се възползва от възможностите, които предоставя членството в ЕС и пренебрегва съвпадащите национални и европейски приоритети. За първи път в историята на Съвременна България, страната ни може да ползва безвъзмедно финансиране за развитието на своята инфраструктура.

Prilojenie 3 - Chronologia

Хронология на проектите от 2000 г. до днес.

От друга страна, Северозападна България е най-бедният и изостанал в икономическо и демографско отношение регион в ЕС, независимо че е разположен най-близо до Централна и Западна Европа. Би било стратегическа грешка регионът да бъде лишен от финансовите възможности, които предоставя МСЕ.

За да бъдат по-ефективно инвестирани повече средства, както и поради съкратените срокове за кандидатстване, е необходимо проектът за модернизация на жп линията Видин – София да бъде разделен на подфази на изпълнение и спешно да се кандидатства само с първия участък Видин – Медковец, който да бъде обявен за абсолютен приоритет. Направеният сравнителен анализ за разходите и ползите по проектни участъци (фази) на модернизираната жп линия Видин – София показва, че инвестициите за намаленото времепътуване ще бъдат най-ефективни именно за участъка Видин – Медковец. Едновременно с това, ще се осигури и възможността през този модернизиран участък да преминават всички видове товарни влакове, включително интермодални (контейнерни) влакове. Преминаването им през сега съществуващия участък не винаги е възможно.

Sravnitelen Analiz Vidin - Sofia

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Жп линията София – Видин в европейски контекст

Уважаеми читатели, през последните седмици ставаме свидетели на непрекъснатите полуистини или откровени манипулации, включително и в медиите за железопътни линии – коридори към Сърбия или Русе – Синдел/Варна/Турска граница или за тунелът под Босфора, строен от китайци¹ и т.н. и т.н. Затова още веднъж припомняме какви са истинските европейските приоритети, а именно – коридор “Ориент – Източно средиземноморие” е от Истанбул/Бургас – Пловдив – София/Кипър/Атина/Солун, преминава през Дунав мост 2 Видин – Калафат, преминава през Крайова, Будапеща и достига до Германия.

Частта от коридора София – Видин е уникална, защото свързва, както трите страни членки на ЕС (Румъния, България, Гърция), така и Турция и Македония, при това при системно минимизирани капиталови и експлоатационни разходи.

Да се твърди, че този коридор “не бил” европейски приоритет и за него нямало пари е откровена лъжа. Да се твърди, че Румъния и Гърция не искали да се строи, също не отговаря на истината. (в момента и двете страни са заложили проучвания по направленията Патра – Атина и Солун – Промахон², както и Калафат – Крайова – Дробета/Турно Северин – Сарансебеш³). Т.е. те очакват ясна позиция от българска страна по проекта, защото е безсмислено да влагат огромни средства, когато българското трасе няма да се пипа и товарни влакове няма да могат да минават поради ред причини като габаритите на тунелите в СЗ България например или ниските скорости.

Всичко зависи от българската страна и политическата воля да имаме национално-отговорна и проевропейска политика.

¹Тунелът се строи със заеми от Японската агенция за международно развитие – JICA – 1 млрд. долара и от Турско-японски консорциум (http://www.theguardian.com/world/2013/oct/29/istanbul-underwater-bosphorus-rail-tunnel-european-asian-earthquake , http://www.theguardian.com/world/2013/oct/29/istanbul-underwater-bosphorus-rail-tunnel-european-asian-earthquake, https://en.wikipedia.org/wiki/Marmaray#cite_note-todayzaman.com-30

²Източник за Гърция: https://ec.europa.eu/inea/en/connecting-europe-facility/cef-transport/projects-by-country/greece)

³Източник за Румъния: http://www.nineoclock.ro/romania-files-14-transport-projects-as-part-of-connecting-europe-facility-program/

20151210 - TEN-T Core

Коридорите от Ten-T/Core мрежата на ЕС.

Източник на картата: http://europa.eu/pol/trans/index_en.htm

 

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Advertisements