Tag Archives: години

Из „литературната“ история на железопътната линия София – Роман.

Как се е пътувало от Русе до София ПРЕДИ построяването на Искърската железница през Балкана?!

Откъс от книгата „Спомени“ на Никола Обретенов (съратник на Стефан Стамболов, син на баба Тонка):

                 „През м. декемврий 1892 г. бях преместен (от Русе) в София за окр(ъжен) управител. Тогава не беше като сега да седнеш на обяд в трена, а вечерта да бъдеш в София. Тогава, за да отидеше лятно време в София, трябваше да се пътува 5 дена като се тръгне от Русе през Бяла – Плевен – Телиш – Орхание – Арабаконак (Балкана) и чак тогава – София, или Русе по Дунава до Лом паланка – Клисура – Петрохан (Балкана) – София, или Русе – железницата – по морето до Бургас – Пловдив – София. По първите два пътя не можеше да се мине, защото зимата беше много студена. Дунава имаше един метър лед, а морето не можех да понасям, за това минах с шейна по Дунава до Гюргево – Букурещ – Австро-Унгария – Сърбия и от Белград зех трена за София. Като минавах през Гюргево, властите, които прегледваха паспорта ме питаха: „София не е ли в България? Защо се минава през три държави?” Отговорът беше, че: „В България още няма железница, която да свързва Русе със София”. Най-после на 10 януарий 1893 г. стигнах в София…“

Официално откриване на железопътната линия София – Роман на 20.02.1897 г .

За тържественото откриване на железопътната линия София – Роман на 20.02.1897 г. в станция Роман са пуснати ти специални трена (влака) от София до Роман: първият трен (с народни представители, висши граждански и военни чиновници, поканени гости) тръгва от София в 07.00 и пристига в Роман в 12.00 часа, вторият (министри, членове на дипломатическото тяло, духовенство, членове на бюрото към Н.С.)- 08.00 – 12.15 ч. и, третият по ред трен с височайшите гости –  Н.Ц.В.Княз Фердинанд, Княгинята, сръбския крал Александър I, спиращ на станциите Курило, Своге и Елисейна, тръгва от София в 8,30 и пристига в Роман в 12,30 часа.  На станция Роман е подредена почетна рота на 4-ти на Негово Царско Височество Княз Борис полк и полуескадрон на 2-ри конен на НЦВ Княгинята полк. Високо над главите, на трикольорна лента е написан лозунга:“Железопътна линия София – Роман, открита от Негово Царско Височество на 20-ти февруари 1897 г., в присъствието на Негово Величество Александър 1, крал на Сърбия“. Реч изнася министърът на обществените сгради Михаил Маджаров, а Н.Ц.В. Княз Фердинанд открива линията. На връщане, в Мездра е организиран тържествен обяд.

Впечатления от първи пътувания по Искърския пролом и железница (цитати от пътеписи на Ив.Вазов и Ал.Константинов).

Иван Вазов (март 1897 г.): “Една европейска пътешественица, която беше пътувала преди малко време из пролома на Искъра, по новата железница там, духовито каза, пленена от величествената хубост на пейзажите, че тая линия трябва да е начертана от инженери-поети.“  ……  „Но каква величава, каква живописна, каква хубава е пустата му Искърска клисура! Господа, елате всички да й се радвате!“ (пътепис „Искърски пролом, излет“)

Алеко Константинов (7 март 1897 г.): „Да ви кажа правото, аз останах възхитен от природните хубости на Искърския проход. Занапред, не ще съмнение, че в целия проход този пункт ще привлече най-много внимание на туристите. За да се избегне лутанието на жадните очи ту към едната, ту към другата страна на вагоните, за да може пътникът да се наслади на всички хубости на дефилето, ще трябва поне увеселителните тренове да са съставени от по-открити за обзир вагони. Полек-полек и то ще стане. Аз съм убеден, че това ще стане. Таз вяра неволно ми се вдъхва от самия факт, че аз с железница поря гърдите на това диво, първобитно, девствено дефиле, по което на много места човешки крак не е могъл да стъпи. Аз летя с железница  под и през скали, сред полудиво население, което довчера не е знаело какво нещо е колело…. Това е един великански скок, това е една тържествена победа над природните препятствия, това е един истински акт на прогреса, пред който почтително и с радостни сълзи си снемам шапката. Проломяването на Стара планина, отварянието на линията София – Роман трябваше да се почувства като победно тържество, трябваше да се устрои като народен празник…“(пътепис „София – Мездра – Враца, пътни бележки“).

Държавническо-възрожденско значение на железницата: Вазовият разказ „Дядо Йоцо гледа“.

”Настана свободна България. И дядо Йоцо стана свободен – казаха му това. Но той беше сляп, свободата не видеше, нито я чувстваше осезателно по нещо… Железницата се свърши и заработи. Дядо Йоцо чу с трепет първите писъци на свирката на паравоза, трещенето на колелата по релсите. Пищеше и трещеше “българската железница”! Той сякаш оживя, възроди се. … Отиваше редовно на скалата, щом наближаваше часът на влака, за да чуе свирката и да погледа българската железница как фучи из устето. Железният път се свързва в мислите му с понятието за свободна България. Той му говореше с гърмежа си ясно за новото, за “българското” време. Както преди нищо не наумяваше в селото за него: само “свирката” му обаждаше това. И когато наближаваше тя да изпищи, той зарязваше всичко и тичаше с тояжката си на канарата, за да гледа… Пътниците, изправени на прозорците на вагоните да гледат живописните завои на пролома съгледваха учудени на един рът отсреща, че стои един човек и им маха с шапка. Това беше дядо Йоцо. Той поздравяваше по тоя начин нова България.”

gara-bov-ot-visoko

Advertisements
Tagged , , , , , , , , , ,

Лазаров ден в Церово,водопада Скакля, Вазова пътека, гара Бов

Здравейте приятели, с удоволствие ви каним на второто събитие, посветено на 120-годишнината от откриванетон на жп линията София – Роман. То ще се проведе на 8-ми април, събота между 12 и 13 часа на спирка Церово в Искърския пролом. Там ще можете да видите обичая Лазаруване, ще можете да разгледате интересната природна забележителност “Джуглата”. При подходящи метеорологични условия, ще посетим с. Заселе и водопада Скакля, Вазовата еко пътека и ще стигнем до гара Бов.
Организатори на срещата: Веселин Кирев, Красимир Ангелов.
Специален гост: Петър Петков – кмет на село Церово, Христина Георгиева – секретар на читалище „Хр.Ботев“.
Препоръчваме желаещите да посетят събитието от София, да пътуват с влак №20211 – София – Лакатник, тръгващ в 11:20 от Централна гара и пристигащ по разписание в Церово в 12:18 ч. От Мездра към Церово има влак в 9:40, който пристига в 10:48 ч.
 
Цена на жп билета София – Церово: 2,30 лв. Цена на жп билета Бов – София: 3,00 лв. Намаления при пътувания на малки групи 3-6 човека – 15%. Разноски/цена за пътуването с пътно превозно средство от Церово до Заселе: до 5 лв/човек.
 
Преди деня на срещата, разписанията на съответните влакове, предварително избрани от Вас, трябва да бъдат проверени/актуализирани (интернет, телефон, на място).
 
Пълната информация за събитието можете да прочетете тук:Pokana_Zerovo_Lazarki_20170408
Lazarki Jugla Skaklia Bov
Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

165 години от рождението на Тодор Каблешков

На 13-ти януари (нов стил) на 1-ви януари (стар стил) 2016г. се навършват 165г. от рождението на видния революционер и пръв началник на гара “Белово” Тодор Каблешков.

Това трудно ще го откриете в учебниците по история!

“В курса за телеграфисти от българите беше Тодор Каблешков, приет с препоръка на Цоко Каблешков от Пловдив, и Теофан Райнов. Някога ще проговорят компанските архиви и за други българчета като Иван Цанков например, но тук ще спрем на Каблешков от Копривщица. Оставил ни е портрет в Хиршово рухо. Ученолюбив момък, той бе от онези българчета на Подбалканието, които като възпитаници на Роберт колеж, лицея и медицинското училище в Цариград се отличаваше със знания пред чужденците и получаваха титлата “бакалавър”, първата учена степен. Те четяха сказки за значението на характера на човека, за робството и следствията му, за ползата от изучаване на история, математика, астрономия, икономика. Особено се посещаваха сказките им за правата на човека и обща просвета. Тия българчета дадоха на 20 февруари 1872г. в театър “Османие” Цариград драмата “Невенка” от Константин Величков със сюжет от времето на Асеневци – Второто Българско Царство. С това представление показаха, че българите са имали държава. От тия именно българчета бе и Каблешков. Демонстрацията, която направиха като ученици с червени връзки, и хайдушката песен на Великден в Одрин, в черквата Св. Константин и Елена не попречиха да го назначат “шеф де стасион” в Белово. Жорес го настави в службата с един прислужник. Райнов му възложи да следи турските войски и големци.
Каблешков се радваше на положението си като шеф на Беловската станция. В писма до майка си и бай Петко, председател на комитета в Копривщица, Каблешков, за да извади турците от подозрения, пишеше, че не е и сънувал това звание. Беше истина! Кой допускаше, че в тоя млад Хиршов курсист, който се радва на адреса си и искаше да се пише на френски: “монсю Каблешков, шеф де стасион а Белово”, а писмата му да се носят направо в Пловдивската поща, се таи авторът на “Кървавото писмо”, символът на Априлското повдигане от 1876г.?
“Аз съм млад, но бързо стигнах най-старите и ме обикнаха всички!” – пишеше Каблешков и добавяше: “в работата залягам и получавам награди, с френски уча италиански и немски, а телеграфът, не знаете какво нещо е за мене телеграфът! Вечер, когато всичко стихне, седнеш, повикаш Одрин или Пловдив и разговаряш с новите си приятели за всичко! Тоя телеграф, истинско мое удоволствие с хармониката, усвоихме в месец!”
Телеграф, езици, музика – ето завършен железничар. Каблешков бе доволен от себе си и от средата, в която бе попаднал. Хвалеше инспектора Жорес. Не гледа народност, а способност. Когато няма служба, всички сме едно и Жорес ни уважава! У нас – Боже, опази! Трябва да си богат, от род, търговец или на възраст, за да те почитат, говореха писмата му.
Нима Каблешков живееше само с трепета на жп чиновник в Османската империя? Горещ родолюбец, той дишаше с патоса на народното Възраждане. Бе ентусиаст, готов за отечествен мъченик. Чувстваше устрема на българите да въплатят себе си в държава и проявят своя гений. И когато дотрябва, напусна, за да услажда дните с тоя именно устрем, който няколко пъти се беше прекършвал и трябваше още един опит. Знаеше: за фенера и морза имаше хора. Бе разбрал: орелът не слиза да лови мухи. И вместо да дава “Voie libre” (“път свободен”) на треновете, отиде да поиска “Voie libre” “път свободен” за своя народ. Полагайки пред олтара му костите си.

Цитат от книгата “барон Хирш” на Петър Пашев

Todor_Kableshkov

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Празник на теснолинейката Септември – Добринище (фоторазказ)

Представяме Ви кратък фоторазказ за празника на теснолинейката Септември – Добринище, който се проведе на 9-ти декември 2015г. 70 години от пускането на последния участък  – Банско – Добринище на 9-ти декември 1945 година от БДЖ. Цялото събитие събра над 300 души на гара Септември (Теснопътна). Основната заслуга е на Кристиян Ваклинов (познат на много българи като момчето, което даде нов живот на теснолинейката). Заедно със свои съмишленици, той се справя успешно със запазването и популяризирането на единствената такава железница в България. За нас (предполагаме и за всички останали граждани) бе голяма чест да сме сред поканените на събитието.  Тържеството се състоя 30 минути преди тръгването на пътническия влак на БДЖ №16103, тръгващ от Септември в 9:47 и пристигащ в Добринище в 14:38ч.

Image0559 Снимка на мостчетата между вагоните на влака, подготвен за композиране.

Image0560Теснопътният маневрен локомотив Серия 81 започва композирането на вагоните на влака.

Image0561Image0562

Поглед към теснопътните вагони за товарно движение, спряно през 2002г. Носят се слухове, че сега отново имало интерес от товародатели.Image0563Подготвя се прикачането на новоремонтиран пътнически вагон към композицията.

Image0564През това време се подготвят материалите за тържеството.Image0565

Композицията минава на проверка преди заминаване.

Image0566

Служителите на БДЖ са истинското богатство на компанията, защото въпреки огромните трудности успяват да поддържат подвижния състав в прилично на фона на цялата отчайваща картинка ниво.Image0567

Хората започват да се събират. Пристига група от местното читалище на прекрасни възрастни хора с носии и един тамбурист (оказва се бивш железничар с 35 години служба по теснолинейката), който им приглася на народния инструмент.Image0569

С тази снимка сякаш се връщаме назад във времето и си представяме, че присъстваме на откриването на първите участъци на теснолинейката още през 1926г.

Image0571

Не пропускаме снимка на бивши и настоящи железничари, които се събират по повод празника. Редно е да им отдадем още веднъж нужното внимание и уважение.Image0572

Попадението на деня 🙂Image0573Image0574Image0575Image0576

Влакът естествено е начело с юбилейния локомотив на БДЖ от немската марка Henschel – сега част от Bombardier, работещ по линията още от 1965г. (НЕВЕРОЯТНИТЕ 50 ГОДИНИ!), каран от български машинист, закичен с българското знаме! На това му се казва евроинтеграция 🙂Image0577

Понеже повечето хора снимаха локомотива, ние решихме да снимаме цялата картина с пътници, посрещачи, железничари. Пъстра група, която е малка извадка на преплетените хора и съдби в железницата.Image0582

Отново фолклорната група, заедно с Кристиян.Image0584

Отново да обърнем внимание на достойните железничари, чиято отдаденост е чест за нашата страна и ни представя в неочаквано добра светлина пред света, като организирани и себеотдадени хора, които разбират своята мисия – мисията на железницата.Image0585

Влакът потегля ………….Image0586

За финал – димът от комина се разтваря в небето над гара Септември (Теснопътна) – поглед към гарата и част от коловозното развитие.

Tagged , , , , , , , , , , ,
Advertisements