Tag Archives: витоша

Хижа „Родина“ на БДЖ – изоставеното бижу на Витоша

Семейство архитекти даряват проекта на железницата през 1937 г.

По случай новата 2019 г., публикуваме снимков материал от една от най-красивите планински хижи, вероятно не само на Витоша, но и в цяла България и изключителен паметник на модернизма. Станцията е разположена на 4 км от местността “Златните мостове” в близост до Боянския водопад на надм. височина 1566 м.

Хижа „Родина“ по думите на железничари не работи от 2012-13 г. В периода 2003 – 2008 сградата е ипотекирана като част от серията заеми, изтеглени от ръководствата на БДЖ, които довеждат дружеството на ръба на фалита. След това, поради непогасяване на вноските, хижата е запорирана, а в края на 2016 г. бе обявена за публична продан от Частен съдебен изпълнител за около 1 млн. лв. ГИ за обществен и релсов транспорт подаде сигнал до прокуратурата за тази продажба като по последна информация сградата все още е държавна собственост, но неясно защо не се използва и е оставена на произвола на съдбата.

А ето и снимки от екстериора:

01. Hija Rodina tabela02.Hija Rodina tabela - 203.Hija Rodina04.Hija Rodina05.Hija Rodina06.Hija Rodina07.Hija Rodina08.Hija Rodina09.Hija Rodina

Задната част са сградата.

10.Hija Rodina

Под по-новата (лющеща се) бяла мазилка, се показва оригиналната, която е била с цвят охра.

11.Hija Rodina12.Hija Rodina

Каничка с логото на БДЖ, която се търкаляше в снега.

13.Hija Rodina

Уникалната закръглена фасада оптически издължава сградата и я прави невероятно елегантна.

14.Hija Rodina

След тази серия от снимки, няма да е пресилено да кажем, че всъщност сградата и цялото околно озеленяване, оформят прекрасен общ ансамбъл.

За съжаление, не разполагаме със снимки от интериора на сградата, който ако е запазен във вида от 1940 г., би представлявал сериозен интерес за ценителите на класическия дизайн.

А ето и малко история – Хижа „Родина“ на Български Държавни Железници е  построена преди 79 г. – през 1940 г. по проект, дарен от семейството архитекти и любители планинари Райна Дамянова и Атанас Делибашев. Архитект Делибашев, заедно с арх. Иван Бояджиев е автор на проекта за хотел „Железничарски Дом“, известен още като “Дом на железничарите и моряците” до Централна гара. Днес там се помещава Синдикален дом на културата на транспортните работници в България, заедно с кино „Освобождение“.

Арх. Делибашев е бил част от архитектурното бюро към БДЖ в периода 1937 – 1944 г. и остава като архитект в железницата до 1951 г.

Железничарски дом 5

Сн. блог “Стара София”

Стълбището – поглед отвътре и отново екстериора на сградата сн. Фейсбук страница „Български архитектурен модернизъм

Железничарски дом 4

Сн. Владимир Александров – последната снимка е от сегашното време, в което уникалните извити стъклени прозорци на сградата, бяха подменени с обикновена ПВЦ дограма от ръководството на СТСБ, начело със скандалния общински съветник от ГЕРБ и председател на комисията по транспорт в София Екатерина Йорданова.

Още за Железничарския дом, можете да прочетете тук

Нито една от двете сгради не е обявена за културна ценност. Нито един железничарски обект в България не е обявен за културна ценност.

Ако разполагате с интересни материали за тази хижа или други обекти на железницата, можете да ни пишете на нашия електронен адрес или на нашата фейсбук страница.

Advertisements
Tagged , , , , , , , , ,

23 факта за софийските павета

  • Гранитът е преобладаващата скала на Витоша.
  • Първата кариера за гранитни павета над Владая е създадена през 1920г. от чехи (тогава от чехи е създадено и единственото в България каменоделско училище в с. Кунино, което съществува и до днес).
  • Основният вид павета в София (Дондуков, Цар Борис III, Джеймс Баучер, Гоце Делчев, Бъкстон) са с кубична форма с размери на страните 8/10 см.
  • Гранитните павета в София се полагат от 1906 г. след решение на тогавашния кмет на града Мартин Тодоров. Били са назначени 2 комисии за избор на настилка като изборът е бил между асфалт и гранитни и жълти павета.
  • Поданици на Австро-унгария (италианци, чехи, хървати) са учили българските майстори в края на XIX и началото на ХХ в. как се дяла камък и как се реди паваж. Италиански майстори са строили жп линията София – Перник (1893 г.) и София – Роман (1897 г.). Те дават сериозен тласък на каменоделството и проучването на находищата на камък.
  • Във Владая е единственото място в България, където са запазени италианските имена на инструментите за каменоделство – мачела (чук) и шкарпела (длето за обработка на ръбовете на камъка).
  • Паветата на Владая са правени изцяло ръчно, като до 70-те години е имало 12 кариери. После остават само 2. Кариерата „1-ви май” е последната действаща и е със запаси над 4 млн.кубически метра гранит.
  • През 2003г. кариерата е спряна от РИОСВ.
  • След 1989-та година, хиляди тонове употребявани павета са изнесени с шлепове от Свищов и Лом към Западна Европа.
  • До 1989 г. е имало Професионални учебни центрове (ПУЦ) за обучаване на павьори, които са закрити след 1990 г.
  • Имало е няколко десетки кариери за гранитен паваж в България, като действащи в момента са само тези в с. Гранитово (Елховско) и с.Лиляново (общ. Сандански).
  • Един добър павьор може да положи качествено до 15 кв.м. паваж на ден, а при добра организация и 18 кв.м.
  • Майсторите павьори използвали парчета от автомобилни гуми за „наколенки”, а сега в Германия и Холандия използват специални модерни наколенки или цели работни гащеризони (не се препоръчва паветата да се редят в клекнало положение на тялото, а е по-добре да се коленичи и тогава да се работи).
  • Целият паваж около м. Метеора в Гърция е с владайски гранит, като най-големият майстор българин (все още жив) е обучавал гърците (!) как да редят павета. Нашите майстори са ценени и на други места в чужбина като страните от Западна Европа, арабските страни и др.
  • За основа на пътното платно задължително трябва да се положи между 50-80 см. (по-добре) основа от трошен камък (баласт), който трябва да бъде валиран. Отгоре задължително се слага от 4 до 6 см. пясъчна подложка и върху нея се редят паветата.
  • Обикновено последователността на уличното платно е следната – гранитен бордюр, след това един ред големи павета – 18 на 18 или 20 на 20 (така се прави и до момента във всички западни държави, така е оформен и площад Александър Невски в София), тези павета задържат пясъка да не се отмива; следват павета с размери 8-10 на арки.
  • Колкото по-малки са фугите между паветата, толкова по-малко вибрации има при движение.
  • Когато се положат паветата, отгоре се минава с валяк.
  • За да се получат „арките” на паважа трябва да се използват полукръгли шаблони (форми) от метал/дърво, които са с ширина между 100 и 140 см. Така паветата винаги се подреждат в правилни форми и се вклиняват по-добре помежду си и в пътното платно.
  • Паважът по бул. Цар Борис е положен през 1955 г. и от тогава само е ремонтиран !!!
  • Арките от павета се редят като в двата края се поставят малко по-малки по размер павета (регули) като се върви към по-големите по средата.
  • Арките винаги се правят срещу наклона на пътя, така че да се вклиняват и да не слягат.
  • При павираните булеварди задължително се прави наклон от центъра на платното към двата му края ок. 3 на 100, и той се прави още при валирането на основата от баласт, така че да има добро оттичане на водата. На местата, където има трамвайни релси, паветата обикновено се редят като тухлена зидария, за да е здраво и стабилно.

Dondukov 50-te godini na 20 vek

Как е изглеждал Дондуков през 50-те години на ХХ в. заедно с трамвайна мотриса с 2 ремаркета. Прави впечатление обилното озеленяване с дървета през няколко метра. Задаваме въпрос на всички граждани – ако имат информация – каква е била тогава тротоарната настилка?

Детайли от бул. Дондуков

 

Tagged , , , , , ,

Три сделки с имущество на БДЖ отиват на прокурор

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт подаде три сигнала за предстоящи сделки с имущество на БДЖ.

На 19-ти декември от 10 часа е насрочен пореден търг за 50 локомотива и мотриси, собственост на държавните железници. http://holding.bdz.bg/bg/prodajbi-i-otdavane-pod-naem/holding-bulgarski-durjavni-jeleznici-ead-otkriva-turg-s-taino-naddavane-za-prodajba-na-50-broia.html По информация от запознати част от подвижният състав е годен за експлоатация. За продажба са пуснати и 2 теснопътни дизелови локомотиви като припомняме, че 10 такива локомотива вече са продадени и се експлоатират в далечна Аржентина като сделките започват още през 90-те години на миналия век. Същите модели електрически и дизелови локомотиви и мотриси като обявените за продан, продължават да се експлоатират в немските, чешките, словашките, румънските, латвийските и руските железници. За продан е обявен и последният чешки локомотив Шкода от серия 42, който уж трябваше да стане музеен, тъкмо в годината, когато трябваше да се чества 50 годишнината от първата му доставка в България.

Сред въпросите, на които обръщат внимание от сдружението са:  Какви са заданията за оценка на тези активи и дали отговарят на българското и международно законодателство?; В какво състояние се намират обявените за продажба на търг локомотиви, мотриси и ватони и каква е причината за тяхното настоящо състояние?; Има ли недостиг на локомотиви и мотриси в „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД?; Колко влака (курса) на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД и „БДЖ – Товарни превози” ЕООД са били отменени в рамките на последните 5 години поради липса на годен и технически изправен подвижен състав?; Оставян ли е подвижен състав на Холдинг БДЖ ЕАД и неговите дружества „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД и „БДЖ – Товарни превози” ЕООД целенасочено неподдържан с възможна цел да се продаде по-късно на безценица и да се облагодетелстват частни физически и юридически лица за сметка на държавното дружество, респективно българските данъкоплатци?; Осигурявани ли са в достатъчен обем необходимите за поддръжката на тяговия подвижен състав резервни части?; Премествани ли са части от една тягова единица на друга, на какво основание и дали това е било законосъобразно?; Дължи ли държавата на дружества от групата БДЖ финансови средства и ако да – в какъв размер?; Какъв е общият размер на дълговете на Холдинг БДЖ ЕАД, „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД и „БДЖ – Товарни превози” ЕООД към настоящия момент и поради какви причини са формирани те?

В периода 22 ноември – 29-ти декември т.г. пък съдия изпълнител е обявил за продан 3 запорирани апетитни имота на БДЖ – хижа Родина в близост до Златните мостове на Витоша, почивна станция в град Банкя и сградата на Транспортна полиция в непосредствена близост до Централна гара в София. И трите имота се продават за суми от над 1 млн. лв. http://sales.bcpea.org/bg/properties/item198886.html, http://sales.bcpea.org/bg/properties/item198884.html, http://sales.bcpea.org/bg/properties/item198370.html

По този сигнал гражданите питат: Каква е причината за запориране на посочените имоти и настоящата публична продан?; Кой носи отговорност за запорирането на тези активи?; Кой, кога и защо е актувал посочените и какъв вид собственост са те към настоящия момент?; В какво състояние са посочените в процедурата активи, как се стопанисват те и защо състоянието им е такова?; Как са управлявани в годините тези активи и направен ли е опит за тяхното ефективно стопанисване, така че да носят дългосрочни приходи на железницата?; Защо имаме примери за добро стопанисване на подобни обекти, отново собственост на държавни предприятия?

Третият сигнал касае процедура за оценка на активи на БДЖ Товарни превози – имоти, определяни като „неоперативни активи” и 1452 товарни вагона под особен залог. Договорите с независими оценители са сключени на 07 декември т.г. http://bdzcargo.bdz.bg/bg/obiavi-za-obshtestveni-poruchki/izbor-na-nezavisimi-oceniteli-za-izgotviane-na-ocenki-na-aktivi-sobstvenost-na-bdj-tovarni.html

От инициативата коментират, че кризата в БДЖ е следствие на факта, че управляващите изцяло са абдикирали от железницата. Дружеството буквално е принудено да се самоизяжда и унищожава активи, закупени и построени с парите на данъкоплатците като част от сградите са изградени още преди 1944 г. Гражданите настояват да се спрат всякакви сделки с имущество на железницата до избора на ново правителство, а след това те да бъдат включени в общ публичен регистър и да се потърсят възможности за успешна и ефективна експлоатация на подвижния състав и сградите.

bdz-prokuratura-dec-2016

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Велосипеди на Витоша с градски транспорт – мисия (не)възможна

Пишем тази статия, тъй като отново се сблъскахме с добре познат казус през миналата седмица. На път към Алеко с автобус по линия 66 в София няколко велосипедисти искаха да се качат на разклона за кв. Драгалевци, а шофьорът не им разреши и буквално ги изгони като се мотивира с решение на общината и се оплака, че ако ги качи го грози глоба от 50 лв. Велосипедистите пък го обвиниха, че не проявява човещина. Спор възникна и сред останалите пътници в автобуса. Мила родна картинка ……
На първо време всеки би реагирал, че целият казус е абсурден, но в същност решението е взето преди около година от Столичния общински съвет. На него се гласува пълна забрана за качване на велосипеди в градския и извънградския обществен транспорт на София, освен в последния вагон на метро влаковете. По всяка вероятност гледната точка е, че велосипедите заемат допълнителен капацитет в автобусите, които много често са препълнени и на интервал над 30 до 70 минути (!).
От друга страна, голяма търговска верига спонсорира автобуси специално за велосипедисти. http://www.lidl.bg/bg/5871.htm
Всичко, казано до тук е типичната разпокъсана и статична, а не гъвкава и клиентоориентирана политика, която се води към гражданите още от преди 1989 г.
Когато стигнахме до последната спирка на автобуса на Алеко обаче ни чакаше един от отговорите от недалечна Чехия, който го има в цяла Европа. Уви, нашите управници, които пътуват с джипове и лимузини  не биха могли да го видят. Идеята е елементарна – товарно ремарке, което се прикача към автобуса и служи за поставяне на велосипеди през лятото и на ски през зимата. Толкова е просто!
Remarke Velo Vitosha
(в ляво виждате чешкия автобус с товарното ремарке, а в дясно нашия “стар” или по-скоро неподдържан автобус.)
Avtobus Remarke Velo Czech
Могат да се обявят 2 спирки – за автобус №66 например това могат да са: Хладилника (закрита заради пробива Токуда/Зоопарка; временно закрита също заради разширението на бул.Черни връх и преместена в кв. Гоце Делчев) и втората – Околовръстен път и/или площада на Драгалевци. Там може да има престой до 4-5 минути, колкото да могат да се качат/свалят колелата в/от ремаркето. Съоръжението струва от порядъка на 3000 – 5000 лв. на старо и вероятно би се изплатило за един сезон ако велосипедистите заплащат билет и за велосипеда си.
Remarke Velo
Дори има и български производители на ремаркета – http://www.bmd-dobrich.com/
Разбира се, ако автобусите са на същия голям интервал, отново няма да е достатъчно удобно, но сме убедени, че ремаркето би се ползвало успешно и в настоящата ситуация. Иначе общината обещава да подмени “старите” автобуси, които в същност са напълно годни, но зле поддържани, и то без да намали интервала между тях. Така отново голяма част от гражданите ще останат да пътуват с леки коли и да предизвикват замърсяване на мястото, където уж всички отиват, за да дишат чист въздух.
Другото решение, което може да се нарече следваща стъпка е особено разпространено в Швейцария и Германия  Линк .
Velo Switzerland
То е изцяло пазарно. Нарича се “споделени велосипеди” и означава директно наемане на колелото в планината, вместо ползването на личен велосипед. Това не само ще спести усилията на колоездача (ако му се налага да пренася колелото си), но и ще ограничи допълнителните вредни емисии, които той би предизвикал при ползването на друг вид транспорт или от неизползвания (заради обемистото колело) капацитет в транспорта. Такива места за наем на велосипеди на Витоша могат да бъдат: Алеко, Златните мостове и др. Така би се постигнало и намаляване на опашките от туристи и за Драгалевския лифт, който има определен капацитет (до 300 души на час ). Заради хората с велосипеди той намалява допълнително, тъй като обикновено един човек заедно с велосипеда заема една цяла седалка (на която иначе могат да седнат двама), лифтът се спира, за да се натовари велосипеда и т.н.
В момента Столична община провежда процедура за отдаване велосипедите под наем в София на концесия, но няма нито дума за велосипеди под наем на Витоша.
Призоваваме всички (съ)граждани към по-голяма активност! Споровете и недоволството да не остават на махленско ниво, а всички недоволни да пишат своите становища и жалби до Столична община и разбира се ако това няма никакъв ефект, да излизат на улицата и да си търсят правата.
Tagged , , , , , , , , , , , , , , , ,

Честит ден на София!

Честит празник на всички живеещи, пребиваващи, работещи и гостуващи в София! Честит празник на ромите, бежанците, на пенсионерите, на децата, на майките с колички, на студентите, на служителите в градския транспорт, на жените в деловодството на общината, на всички будни и активни граждани, на заспалите и пасивните – също, на тези които ползват обществен транспорт, на тези, които са зависими от леката кола, на малкия брой адекватни общински съветници и на останалите, които защитават само личния си интерес!
На всички вас пожелаваме да избирате такива хора, начело на града, които ще се грижат за всички, да се опитват да подобряват живота на всички. Пожелаваме си да се преборим за поне малко по-чист въздух на нашия град, за малко по-нормална среда на обитаване. Пожелаваме на София да не фалира от дългове, да не се режат годни автобуси, трамваи и тролейбуси на скрап! Желаем град със запазено и адекватно поддържано културно/историческо/индустриално наследство. Желаем достъпен и отворен град, който интегрира хората, а не вдига стени в буквален и преносен смисъл. Желаем запазване на Борисовата градина, във вида, в който е момента с минимални и разходоефективни намеси без никаква излишна сеч. Пожелаваме си, разбира се, София в най-скоро време да се сдобие с истинска градска железница, защото тя ще промени коренно начинът на живот в НАШИЯ ГРАД.

borisova-big-03

Поглед към София от Витоша

borisova-big-02

Борисовата градина в София – на преден план гара Пионер и Телевизионната кула.

borisova-big-01

Борисовата градина и кварталите Дианабад (отпред) и Изгрев (на втори план), в дясно – синият “тунел” на метрото по Драган Цанков (там преди се движеха трамваите към Дървеница)

borisova-big-04

Борисовата градина и гара Пионер (бивша Духовна Семинария) – по трасето на Околовръстната железница на София, създадена с указ на Цар Фердинанд през  септември 1915 г. и демонтирана в този участък от Бойко Борисов и Петър Диков през юли 2011 година.

 

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , ,
Advertisements