Tag Archives: българия

Отворено писмо от “БДЖ – Кончар” АД

БДЖ-КОНЧАР” АД
ул. Майчина слава”№ 2
1517 гр. София
e-mail: bdz_koncar@mail.bg

ОТВОРЕНО ПИСМО

До Г-н Велик Занчев, Зам. министър на Министерството       на       транспорта, информационните      технологии      и съобщенията и Председател на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ”ЕАД

Уважаеми господин Занчев, обръщаме се към Вас като законен представител на Акционера „Холдинг БДЖ”ЕАД в международното българо-хърватско Дружество „БДЖ-Кончар”АД, така и като ресорен заместник министър по транспорта и очакваме отговори на поставените от нас въпроси в настоящото писмо, в съответствие със създалата се в дружеството изключително сложна ситуация, описана по-долу в писмото.

Господин Занчев,

Днес 05.09.2017 г. в производствената база на „БДЖ-Кончар”АД беше изпратена комисия от „БДЖ-ПП”ЕООД, която да преустанови електричеството и водата на международния българо-хърватски джойн-венчър. Заповедта е издадена от Управителя на „БДЖ-ПП”ЕООД, заради задължения на дъщерното дружество на „Холдинг-БДЖ”ЕАД (в който „Холдинг БДЖ”ЕАД притежава 49 %) към „БДЖ-ПГГЕООД, чийто единствен собственик на капитала е „Холдинг БДЖ”ЕАД., без да се взимат предвид задълженията на „Холдинг БДЖ”ЕАД към „БДЖ-Кончар”АД и към хърватския акционер „Кончар-КЕВ”Загреб

Господин Занчев,

Спирането на тока означава прекъсването на електронните контакти на „БДЖ-Кончар”АД с НАП, НОИ, АВ и другите държавни институции. Това води до невъзможност да се подават данъчни декларации, болнични листове, обявяване на общо събрание на акционерите, вписване на каквито и да е обстоятелства и дори изготвяне на елементарни документи. На практика спирането на тока е фактическа ликвидация на българо-хърватското дружество, чийто законен представител на съсобственика „Холдинг БДЖ”ЕАД сте Вие и то без да бъде спазено законовото изискване за подобна процедура.

Във връзка с така създалата се ситуация, от името на целия колектив „БДЖ Кончар”АД, искаме най-накрая да получим отговори на следните въпроси :

  1. Защо „Холдинг БДЖ”ЕАД, който е Възложител по действащ международен договор, чиято валидност през юли месец тази година е потвърден и от Върховния касационен съд и по който договор „Холдинг БДЖ”ЕАД дължи на дъщерното си дружество „БДЖ-Кончар”АД 2 258 000 лв. главница и над 2 милиона лева само лихви за забава – се прави, че такъв договор не съществува, или продължава да твърди, че договорът е нищожен?
  2. Защо, след като БДЖ има база, за чието реновиране „БДЖ-Кончар”АД е похарчило около 1 200 000 лв., пари на хърватската фирма „Кончар-КЕВ”Загреб – другия акционер в „БДЖ-Кончар”АД и в тази база могат да бъдат правени всички видове подемни, капитални, заводски и деповски ремонти, включително и модернизация на електрическите локомотиви на БДЖ, в „БДЖ-Кончар”АД не се ремонтира нито един локомотив на БДЖ, въпреки че това е предприятие, собственост на „Холдинг БДЖ”ЕАД, специално създадено
    по настояване на БДЖ и със заповед на Министъра на транспорта за модернизация, ремонт и поддръжка на локомотивите на БДЖ, и което предприятие според определението на съда по приключилото през юли триинстанционно дело е съвместно предприятие за извършване на строго определена дейност?
  3. Защо, след като през 2015 г. беше изготвен Одитен доклад от Министерството на транспорта, разпореден от Министър-председателя на Р.България, който след изготвянето си е одобрен от Министъра на транспорта, въпреки нашето многократно желание за разглеждането на препоръките и констатациите в този доклад, той продължава да не бъде дискутиран все едно не съществува изобщо?
  4. Защо, след като „БДЖ-Кончар”АД е дало резерви части за локомотиви, негова собственост в залог на 08.04.2016 г. на „БДЖ-ПП” ЕООД за над 300 000 лв., тези части които са дадени в залог по споразумение за разсрочено плащане не са използвани по предназначение за удволетворяване на претенцията на „БДЖ-ПП”ЕООД към „БДЖ-Кончар”АД, при положение, че бяха дадени в реален залог в складовете на „БДЖ-ПП ЕООД. Къде са тези части сега и защо ние нито веднъж не сме допуснати да направим инвентаризация?
  5. Защо се игнорира писмото ни до Министър-Председателя на България, с копие до Вас и до посланика на Хърватия и без да се изчаква решение или разпореждане за съдбата на международния джоинт-венчър от Министерски съвет, от структурите на „БДЖ-ПП” ЕООД идват да спират тока и водата на дружеството, с което реално да прекратят неговото практическо съществуване и то без съдебна заповед?
  6. С какво право акционерът съучредител „Холдинг БДЖ”ЕАД със своето действие или бездействие, чрез своето дружество „БДЖ-ПП”ЕООД, лишава работниците и служителите на „БДЖ-Кончар”АД от правото им на труд, а техните семейства от приходи?
  7. Защо се игнорира триинстанционното решение на българския съд, в процеса на което е изготвена съдебно-икономчическа експертиза, която е приета в съда и не е оспорена от „Холдинг БДЖ”ЕАД като страна, за задължения на „Холдинг БДЖ”ЕАД към собственото му дружество „БДЖ-Кончар”АД в размер на 313 000 лв., която сума в процеса на съдебните дела е потвърдена и от Вас като председател на СД на „Холдинг БДЖ”ЕАД. Защо тази сума продължава да не бъде превеждана на дъщерното Ви дружество, при положение, че като
    законен представител на акционера, учредител и възложител „Холдинг БДЖ”ЕАД и като доскорошен заместник председател на Надзорния съвет на „БДЖ-Кончар”АД вие сте добре запознат с финансовите проблеми на Дружеството?
  8. Защо постоянно собственото дъщерно дружество на „Холдинг БДЖ” е представяно като престъпник, който не желае да плаща никакви сметки, при положение, че от страна на българо-хърватското дружество има многократни предложения както към „Холдинг-БДЖ”ЕАД, така и към „БДЖ-Пътнически превози” за тристранно прихващане на задълженията. Както знаете „Холдинг БДЖ”ЕАД дължи на „БДЖ-Кончар”АД само над 2 млн. лихви по международен договор за модернизация на локомотиви.
  9. В случай, че локомотивите предмет на международния договор, по който „БДЖ-Кончар”АД е съизпълнител и по силата на който обитава производствените площи, предоставени му от БДЖ, вече не са нужни на „Холдинг БДЖ”, защо не предприемете законови мерки за прекратяване на въпросния договор, а вместо това „Холдинг БДЖ”ЕАД продължава да трупа по него лихви за забава?
  10. Защо акционерът „Холдинг БДЖ”ЕАД, чийто законен представител сте, нито веднъж не реагира, след като Ви бе предоставена цялата кореспонденция, породена от абсолютно необоснования и безпринципен отказ на ИАЖА за издаване на сертификат на „БДЖ-Кончар”АД за Лице отговорно за поддръжка, при представена цялата изискуема за целта
    документация?
  11. При реално осъществяване на практическото прекратяване дейността на дружеството, кой ще поеме отговорност за охраняване на имуществото, което се намира в неговата производствена база и е собственост не само на „БДЖ-Кончар”АД, но и на неговите клиенти, в т.ч. и на самото „БДЖ-ПП”ЕООД, чиято стойност възлиза на милиона лева.
  12. Докога ще се допуска използването на подобни приоми към собственото Ви дъщерно дружество като водене на безкрайни съдебни дела и психологическа атака над работниците и служителите на дружеството, чрез комисии изпратени да спират тока и водата, при положение, че самият акционер „Холдинг БДЖ”ЕАД, чийто законен представител сте, има задължения към дъщерното си дружество „БДЖ-Кончар”АД за над 4
    милиона лева?
  13. Защо вместо да се търси диалог за решаването на натрупаните проблеми и те да бъдат разглеждани по реда на тяхното възникване, каквито са и препоръките в Одитния доклад, разпореден от Министър-председателя на България, г-н Бойко Борисов, се прилагат подобни неправомерни действия спрямо дружеството?
  14. Защо „Холдинг БДЖ”ЕАД не счита за нужно за информира хърватския акционер вдружеството – „Кончар-КЕВ” за намерението на „БДЖ-ПП ЕООД” за фактическото прекратяване на Дружеството и да получи неговото становище по въпроса?
  15. Трябва ли да се стигне до реални, физически сблъсъци между служителите на „БДЖ- Кончар”АД и служителите на „БДЖ-ПП ЕООД” за да бъдат пристъпено към решаване и разглеждане на поставените в настоящото писмо въпроси?

С уважение, в очакване на Вашите отговори на поставените въпроси :

Колективът на „БДЖ-Кончар”АД

Trugvane Centralna Gara Slunchev briag

на снимката – румънски локомотив за скорост от 150 км/ч, модернизиран от смесеното българо-хърватско дружество

Tabela

Tagged , , , , , , , , , , , , , ,

132 години от първия закон за железните пътища у нас

Закон за железните пътища (утвърден с Висшочайши указ №4 от 31 януари 1885г. и обнародван в Държавен вестник, бр.14 от 12 февруари 1885г.)

  1. Железните пътища на Българското Княжество се построяват с разрешението и одобрението на Народното събрание, което определя и начина на построяването им.
  2. Народното събрание отваря нужния кредит за изучаването и постройката на железните пътища.
  3. Народното събрание одобрява статиите на бюджета, от които ще се взима нужния за постройката кредит и разрешава в случай на нужда сключването на заем.
  4. Народното събрание одобрява условията на заема.
  5. Железните пътища в Княжеството са собственост на държавата
  6. Железните пътища в Княжеството се експлоатират от правителството за сметка на държавата.
  7. Никакви частни дружества или лица нямат право да построяват за своя сметка железопътни линии в Княжеството, или да експлоатират такива за своя сметка.

Забележка: От горното, изключение правят само малки клонове със специално назначение като съединение на манифактурни или фабрични и други заведения, или рудници с главните линии и непредназначени за обществено ползване на публиката за постройката на които се иска разрешение от Народното събрание.

  1. Железните пътища ще се построяват: 1. Или от общ предприемач или 2. От предприемачи на малки участъци, 3. В особени случаи, със съдействието на войската, но във всеки случай, с предварителното разрешение на Народното събрание.
  2. До изработването в Княжеството на специални железопътни правила по техническата част, за ръководство се одобряват железопътните правила, приети във Франция.
  3. Всичките железни пътища се управляват от министра на финансите под ведомството на когото се намира и управлението на общите сгради.
  4. При управлението на общите сгради, ще има обособено железопътно отделение, щат на което ще се изменя според нуждата за постройката на новите линии или за експлоатацията на съществуващите.
  5. Народното събрание изработва особен закон за всяка нова железопътна линия.

zakon-jelezni-patishta2

Tagged , , , ,

Ще загубим ли 110 млн. евро за железниците заради антиевропейска политика?

За ефективни инвестиции и конкурентоспособни проекти в транспортната инфраструктура ч.2

Свързва ли (се) България (с) Европа?/ Желаем ли да се свържем с Европа?

България не поиска (изпуска) (да хване) европейския влак

Ще загубим ли 110 млн. евро за железниците заради антиевропейска политика?

На 13-ти октомври 2016 г. от ЕК бе обявена извънредна процедура за набиране на проекти по Механизма за свързване на Европа (МСЕ). Срокът за подаване е до 7-ми феврури 2017 г.[1] Това официално е последна възможност на нашата страна да получи минимално гарантираната за нея сума от 406 млн. евро по кохезионния фонд на ЕС с едва 15% необходимост от съфинансиране от българска страна[2].[3] След февруари 2017 г. България ще може да кандидатства само на общо основание и конкурентен принцип с останалите 27 страни – членки на ЕС, но при минимално съфинансиране от българска страна поне 50%.

През юли тази година ЕК публикува списък с одобрените проекти по Механизма за свързване на Европа (МСЕ).[4] Водещата новина у нас бе, че одобрените български проекти са 3 от общо 10 предложения и че други страни от Източна Европа са получили одобрение на значително повече проекти. Онова, което не стана ясно е колко средства би загубила България и защо бе важно да се кандидатства точно на този етап.

България сама избира да застане последна на опашката?

Страната ни е една от тези с най-голям процент непоискано/неотпуснато финансиране от гарантираните ни средства – 27% или 110 млн. евро. За разлика от нас на втория кръг за предлагане на проектни предложения, партньорите ни от Румъния успяха да договорят пълния размер на останалите й средства – 518 млн. евро (от общо налични 1,236 млрд. евро). Гърция от своя страна успя да договори основната част от сумата още по време на първия кръг за кандидатстване през 2014 г. 500 млн. евро от общо 580 млн. евро. За 2016 г. бе останала с 79 млн. евро за договаряне – задача, с която се е справила изцяло.

tablica-bulgaria-greece-romania

grafika-bulgaria-greece-romania

 

България успява да получи средства само за 1 от 3-те железопътни проекти, с които е кандидатствала през м. февруари т.г. Страната ни не кандидатства с проекта, който гарантираше пълно използване на средствата – Видин – Медковец, а подаде документи за модернизация на жп линията Костенец – Септември, модернизация на жп линията Волуяк – Драгоман и за изграждане на система за управление на трафика (ERTMS) по жп линиите за участъка София – Кулата.

По-добре повече и по-скоро, отколкото по-малко изобщо.

Поради некомпетентно и/или умишлено злонамерено администриране, на първия етап от процедурата (септември 2014 – март 2015 г. ) България е кандидатствала с едва два железопътни проекта – отсечката София – Волуяк 9 км. и София – Елин Пелин – 20 км. на обща стойност 176 млн. евро.[5]  Повечето от останалите страни – членки са кандидатствали с проекти на по-висока стойност и по-дълги участъци с ясната перспектива да започнат и завършат навреме проектите си[6]. А също така и те да имат максимално голямо положително въздействие в транспортната система на страната – премахвайки т.нар. „тесни” места. И при обявената извънредна сесия за кандидатстване до края на годината, тя ще трябва да бъде по предварително разпознатия коридор Ориент – Източно Средиземноморие – Видин – Мездра – София – Кулата/Турска граница/Бургас. До момента по него са пред завършване реконструкцията на участъка Пловдив – Свиленград за скорост от 160 км/ч, рехабилитацията на участъка Пловдив – Бургас, модернизацията на трасето Септември – Пловдив. Всички те се намират в Южна България. Въпреки построяването на Дунав мост 2 при Видин, модернизацията на участъка Видин – София, който на практика обединява трите части от коридора на българска територия изобщо не е стартиран. Не са завършени всички процедури и за жп трасето София – Кулата.

20151210 - TEN-T Core

(Про)европейска политика на думи или на дела?

Още когато бе повдигнат въпросът за участъка Видин – Медковец в началото на 2016 г., от екипа, отговарящ за МСЕ в МТИТС и НКЖИ бяха напълно убедени, че ще успеят да накарат европейската комисия да финансира проект непопадащ в основната мрежа на европейските транспортни коридори, а именно – Волуяк – Драгоман[7].  Това че подобен проект няма как да бъде финансиран на този етап се вижда и от секцията „Често задавани въпроси”[8] в сайта на МСЕ. Какво тогава означава фактът, че българските власти въпреки това кандидатстват с ясната идея, че отсечката до сръбската граница няма как да бъде финансирана?[9] Няма информация проектът за реконструкцията на жп линията Ниш – Българска граница да е приоритетен за сръбската страна. Не е тайна, че Сърбия развива направлението Солун – Скопие – Ниш – Белград – Будапеща, явяващо се паралелно и конкурентно на Солун – Кулата – София – Мездра – Враца – Видин – Крайова – Будапеща.

За първи път жп коридорът през Дунав мост 2[10] бе използван активно от началото на 2016 по време при бежанската криза на ГКПП Идомени (границата на Гърция и Македония), когато пунктът бе изцяло блокиран и единственото жп трасе към Централна Европа остана това през България и Румъния. Влаковете с контейнери и ремаркета от тежкотоварни автомобили бяха превозвани през българска територия от локомотиви на БДЖ Товарни превози.

Traffic Vidin - Calafat Bridge

Третият наш проект, който ЕК е отхвърлила е за система за управление на железопътния трафик (ERTMS) по нереконструираното трасе София – Кулата на стойност над 50 млн. евро[11].  Това трасе в момента е с максимални скорости до 100 км/ч. Проектът заплашваше да попречи на възможностите за реконструкция на трасето през следващите 20 години, въпреки че този коридор трябва да бъде завършен до 2030 г. за минимална скорости от поне 160 км/ч. Не е ясно на какво са разчитали българските власти – дали на компромис спрямо България или на фактори извън процедурните правила. Останалите 2 проекта, в които България участва и които са получили одобрение са за общо управление на въздушния трафик и навигация по р. Дунав. Общата им стойност е 2,4 млн. евро. За останалите 5 проекта, с които е кандидатствала нашата страна за момента липсва информация.

Трасето „Костенец – Септември” е част от проекта за модернизация на жп линията София – Пловдив като участъка първоначално бе предвиден да се изгражда със средства по Оперативна програма Транспорт 2014 – 2020 г.[12] Неясни остават мотивите за пренасочване на финансирането му в последния момент по МСЕ. Целта явно е била да се попречи на проекта Видин – София и участъка Видин – Медковец. Той стана повод за голяма обществена дискусия в началото на 2016 г. и стигна до обсъждане в парламента. Друга вероятност е да се цели отклоняване на средства от Оперативна програма „Транспорт” за други нестратегически важни транспортни проекти – автомагистралите, метрото и др.

Да си припомним какво представлява „Механизъм за свързване на Европа”?

Това е инструмент от финансово естество за провеждане на политиката на ЕС за изграждане на единен (общ пазар) на транспортните услуги. Целта е развитието на пазарите в много области, включително в транспорта. Идентифицирани са 9 коридора от общоевропейско значение. „Нашият” е „Ориент-Източно средиземноморие” по основно направление Видин – София – Кулата. За всяка държава са определени бюджетни рамки. Политиката на Европа гарантира, че най-слабо интегрираните (бедните) страни като България ще получат относително най-много средства. МСЕ е отделен механизъм от оперативните програми.

[1] https://ec.europa.eu/inea/en/connecting-europe-facility/cef-transport/apply-funding/2016-cef-transport-map-cohesion-call

[2] (http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A32014D0190 Annex IX)

[3] (1.17. How is CEF funding pre-allocated to each Cohesion Member State? https://ec.europa.eu/inea/sites/inea/files/general_faq_batch_7_final_full.pdf )

[4] (http://ec.europa.eu/transport/themes/infrastructure/news/2016-06-17-cef_en.htm http://ec.europa.eu/transport/themes/infrastructure/ten-t-guidelines/project-funding/doc/cef/2015-cef-selected-proposals.pdf

[5] (https://ec.europa.eu/inea/sites/inea/files/fiche_2014-bg-tmc-0133-w_final.pdf , https://ec.europa.eu/inea/sites/inea/files/fiche_2014-bg-tmc-0239-w_final.pdf )

[6] трябва да бъдат приключени до 2023 г.

[7] (http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/kandidatstvame-s-proekti-za-nad-430-mln-evro-po-mehanizma-za-svyrzvane-na-evropa-211885/ , http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/proektat.html )

[8] (въпрос и отговор 1.9. https://ec.europa.eu/inea/sites/inea/files/general_faq_batch_7_final_full.pdf )

[9] Обръщаме внимание, че проектът Волуяк – Драгоман бе горещо защитаван от редица политици и експерти в последните години въпреки, че не попада в TEN-T мрежата на ЕС. (даже бившият главен архитект на София Петър Диков си е позволявал изказвания по темата) http://gradat.bg/infrastructure/2015/03/30/2502167_konferenciia_strategicheska_infrastruktura_i/?ref=miniurl  )

[10] Открит официално през 2013 г. и с нарастващ непрекъснато автомобилен трафик.

[11] (http://www.aop.bg/case2.php?newver=2&mode=show_doc&doc_id=716784 )

[12] (http://www.optransport.bg/upload/docs/2_Programme_Snapshot_2014BG16M1OP001_1_3_bg__1_.pdf стр. 8, 39, 40

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Влак с парен локомотив 46.03 на БДЖ – София – Черепиш – София

Препълненият влак спира на гара Лакатник и от него се изсипва огромната група, която иска да се снима отново и отново с уникалния полски парен локомотив, произведен по специална поръчка на БДЖ през 1931 г. Това показва огромния потенциал на железницата, но и на Искърския пролом като европейска туристическа забележителност. Толкова красоти, събрани на такава малка площ – това е предимството пред конкуренцията. Като добавим към това, построената от италиански инженери железница с уникални гари и спирки, пещерите, църквите и манастирите, читалищата с обичаите, археологическото наследство, рафтинга, велопреходите, био земеделието, Алеко Константинов, Иван Вазов, флората и фауната и още и още …… достигаме до най-добрите примери на успешен туристически продукт. От всички нас зависи каква железница ще имаме и дали ще развиваме устойчив или псевдо туризъм. Културно+природно+индустриално наследство=устойчив туризъм.

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Мотиви и аргументи против и за кандидатстване за финансиране на проекта за модернизация на жплинията Видин – Медковец.

Позиция на Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт по повод изявленията и отговорите на г-н Ивайло Московски на заседанието на комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в Народното събрание относно отказът от кандидатстване за европейско финансиране за модернизация на жп линията Видин – Медковец по Механизма за свързванена Европа. Срокът за кандидатстване изтича на 16-ти февруари т.г.

За съжаление на заседанието на комисията по транспорт в Народното събрание тази седмица на гражданите не е била предоставена възможността за изказване и съответно изложението на техните аргументи. Въпреки това папки с документи в защита на проекта бяха връчени лично и на министъра на транспорта, депутатите в комисията по транспорт в Народното събрание и представителите на НКЖИ, които присъстваха.

Ето и отговорите на основните твърдения против реализирането на проекта за модернизация на жп участъка Видин – Медковец, заедно с аргументите за неговото реализиране:

  1. „Нямало достатъчно финансови средства за изпълнението на проекта за модернизация на жп линията Видин – Медковец.”

По принцип парите все не достигат. Необходим е правилен и прозрачен избор едновременно на конкурентоспособни проекти и на финансови източници/механизми за управление на ОП „Транспорт”, Механизъм за свързване на Европа, ОП „Региони в растеж”, ОП „Околна среда” и др. Минималният гарантиран за България бюджет за кохезионните средства по МСЕ е 406 млн. евро. Съществуват възможности за привличане на допълнителни средства извън минимално гарантираните, особено ако се кандидатства с конкурентоспособен проект, какъвто е модернизацията на жп линията Видин – Медковец. Ефективно управление на инвестициите означава не само правилен избор на проекти и финансови механизми, а и правилно определяне на (под)участъци и (под)фази: например Видин – Видбол – Дъбова махала – Медковец.

CEF_Bg_FinanceShemeПредложеният механизъм за управление на проектите и възможно кандидатстване за участъка Видин – Медковец.

2.„Еврокомисията не би одобрила проекта.”

От всички потенциални проектни предложения това за модернизация за жп линията Видин – Медковец е с най-високия шанс да бъде одобрен. Това е видно от всички писмени документи от страна на координатора на коридор Ориент-Източно средиземноморие Матю Грош.¹

Mathieu Grosch wp_oem_final-1 copy

  1. „Румъния не правила нищо по участъка Крайова – Калафат.”

Румъния има одобрено по МСЕ проучване за актуализация на идеен проект за участъка Крайова – Калафат и проектиране на избран вариант за работен проект, което ще бъде готово през м. декември т.г.² Жп линията Крайова – Голенци – Калафат се нуждае от подновяване, което би повишило скоростите едва до 80-100 км/ч. Тъй като трасето е подходящо за извършване на модернизация за много по-високи скорости (160 – 250 км/ч), е логично да се очаква румънската страна да предпочете модернизация на линията (включително електрификация, ERTMS и т.н.) вместо само подновяване на горното строене и „чиста”електрификация.cef_brochure_final_web-319 Romania

4. Жп линиите Калотина – София – Пловдив – Бургас/Свиленград имали достатъчен трафик, а участъкът Видин – София – Кулата – недостатъчен.

Перспективите за нарастване на международния и вътрешен пътнически и товарен трафик по коридора Видин – София – Кулата (Гюешево)/Свиленград са значително по-добри в сравнение с Калотина – София – Пловдив – Бургас/Свиленград. Това е видно и от нарасналият с 40% трафик през Дунав мост 2 (Видин – Калафат) (от около 9000 на 16 000 превозни средства седмично от отварянето на моста през 2013г.)

Traffic Vidin - Calafat BridgeАвтомобилният трафик през Дунав мост 2 от откриването му през 2013г. (източник http://suricactus.github.io/vidin-calafat-bridge/ и http://www.vidincalafatbridge.bg/)

5. „Планирало се България да мултиплицира направеното по ОП „Траспорт” и да се довърши жп направлението Калотина – София – Пловдив – Бургас до 2023 г.”

Максималният мултиплициращ ефект се получава именно при „кръстосването” (пресичането) на два коридора:

– Видин/Русе/Варна – София – Кулата/Гюешево и

– Калотина – София – Бургас/Свиленград.

Желанието за „довършване” само на едното направление (Калотина – София – Бургас) без даже да се започва другото (Видин – София – Кулата поне с най-критичния участък Видин – Медковец) няма да доведе до очаквания мултиплициращ ефект. Не само защото не се работи паралелно за модернизирането на двата пресичащи се коридора, а и защото проектите за модернизация на жп линиите София – Пловдив – Бургас няма да доведат до чувствително нарастване на скоростите и конкурентоспособността на железопътните услуги.

¹http://ec.europa.eu/transport/themes/infrastructure/ten-t-guidelines/european-coordinators/doc/information_note_mg_on_cef_2014.pdfhttp://ec.europa.eu/transport/themes/infrastructure/news/doc/2015-05-28-coordinator-work-plans/wp_oem_final.pdf

²http://ec.europa.eu/inea/en/connecting-europe-facility/cef-transport/projects-by-country/romania/2014-ro-tmc-0202-s

 

 

 

 

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Ще хване ли най-после България европейския влак

За ефективни инвестиции и конкурентоспособни проекти в транспортната инфраструктура ч.1

Желаем ли да се свържем с Европа?

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт сигнализира, че България рискува да загуби стотици милиони евро безвъзмедно финансиране за железопътни проекти поради липсата на ясна и целенасочена политика за подготовка и реализиране на конкурентоспособни проекти и ефективно инвестиране. Повод за тази констатация e отказът да се кандидатства по „Механизма за свързване на Европа (МСЕ, Connecting Europe Facility – CEF)” на ЕС с проекта за модернизация на линията Видин – София с първия участък Видин – Медковец.

Европейският съюз реализира последователно политиката си за свързване и на Югоизточна Европа чрез: построяването на трансграничния комбиниран мост „Нова Европа” при Видин – Калафат; изготвения в периода 2007-2010 г. идеен проект за модернизация на жп линията Видин – София и последвалата му актуализация ( 2013 – 2015г.) включително подготвения технически проект за участъка Видин – Медковец. Според регламент 1316/2013 проектът е обявен от ЕС за приоритетен и е задължителен за изпълнение. Актуалният краен срок за кандидатстване за финансиране по Механизма е 16-ти февруари 2015г.

На проведената в края на миналата година във Видин пресконференцията за представяне на изготвения технически проект за участъка Видин – Медковец и актуализиран идеен проект за участъците до Руска бяла и Столник през Ботевград стана ясно, че България няма да кандидатства с този проект, въпреки достигната степен на проектна готовност.

България пак последна на опашката!

Освен, че не се кандидатства за модернизацията на жп линията Видин – София в участъка до Медковец, друг сериозен повод за притеснение е, че България е поискала по МСЕ много по-малко инвестиции в сравнение със съседните Гърция и Румъния. Нашата страна е кандидатствала с проекти за общо 179 млн. евро, Гърция – за 700 млн. евро., а Румъния – за 1,1 млрд. евро.

Prilojenie 1 - Sravnenie Bulgaria Romania Greece  Prilojenie 2 - Grafika Sravnenie Bulgaria Romania Greece Сравнения на България със сеседните страни.

България до момента е избрала да кандидатства с три проекта: за реконструкции на жп линиите София – Волуяк (104,5 млн. евро за 8 км.) и на София – Елин Пелин (57,7 млн. евро за 23 км.), както и проучване за корабоплаването по река Дунав (7 млн. евро). Страната ни не е избрала да кандидатства с проекта за модернизацията на жп линията Видин – Медковец (65 км.) на стойност 405 млн. евро.

Сред проектите, с които Гърция кандидатства, изпъкват изграждането на последната част от високоскоростната жп линия (за 250 км/ч.) между Атина и Солун на стойност 444 млн. евро, както и участък от линията Атина – Патра за 297 млн. евро (Те са част от същия коридор „Ориент – Източно средиземноморие”, на който се намира и нашата свързваща жп линия Видин – Медковец – София – Кулата). Показателно е, че южната ни съседка кандидатства и с три проучвания, имащи отношение за свързаността с България: електрификация на жп линията Солун – Промахон (- Кулата) и изграждането на две жп линии през Неа Карвали за пристанище Кавала.

И Румъния предвижда за финансиране две стратегически проучвания, имащи отношение за свързаността с България: модернизация на жп линиите Крайова – Калафат и към – Филиаши – Турну Северин – Карансебеш в направление към Тимишоара и Будапеща от същия коридор по МСЕ, част от който е и нашата свързваща жп линия Видин – Медковец– София – Кулата. Като потенциален проект е идентифицирана реконструкцията на трасето Брашов – Сигишоара за почти 1 млрд. евро.

eurail_map_2015-3 copy

Коридорът Ориент – Източно средиземноморие в Югоизточна Европа и какви действия са предприети от Гърция, България и Румъния.

Що е „Механизъм за свързване на Европа”?

Това е инструмент от финансово естество за провеждане на политиката на ЕС за изграждане на единен (общ пазар) на транспортните услуги. Целта е развитието на пазарите в много области, включително в транспорта. Идентифицирани са 9 коридора от общоевропейско значение. „Нашият” е „Ориент-Източно средиземноморие” по основно направление Видин – София – Кулата. За всяка държава са определени бюджетни рамки. Политиката на Европа гарантира, че най-слабо интегрираните (бедните) страни като България ще получат относително най-много средства. МСЕ е отделен механизъм от оперативните програми, по които например в момента се подготвя кандидатстване на страната ни за железопътната линия София – Септември.

По-добре повече и по-скоро, отколкото по-малко изобщо.

За модернизация на жп линията Видин – София още в периода 2007 – 2010 г. с европейско финансиране е изготвен идеен проект на строителна стойност 5,6 млрд. лв. През 2013 – 2015 г. този проект е актуализиран, строителните разходи (инвестициите) са намалени на 3,1 млрд. лв. и е разработен и одобрен технически проект за участъка Видин – Медковец. Но сега на практика се оказва, че поради липсата на политическа воля (незаинтересованост от развитие на европейския път на България) или поради некомпетентност (некоординираност) и въпреки изготвените и одобрени проекти, България не се възползва от възможностите, които предоставя членството в ЕС и пренебрегва съвпадащите национални и европейски приоритети. За първи път в историята на Съвременна България, страната ни може да ползва безвъзмедно финансиране за развитието на своята инфраструктура.

Prilojenie 3 - Chronologia

Хронология на проектите от 2000 г. до днес.

От друга страна, Северозападна България е най-бедният и изостанал в икономическо и демографско отношение регион в ЕС, независимо че е разположен най-близо до Централна и Западна Европа. Би било стратегическа грешка регионът да бъде лишен от финансовите възможности, които предоставя МСЕ.

За да бъдат по-ефективно инвестирани повече средства, както и поради съкратените срокове за кандидатстване, е необходимо проектът за модернизация на жп линията Видин – София да бъде разделен на подфази на изпълнение и спешно да се кандидатства само с първия участък Видин – Медковец, който да бъде обявен за абсолютен приоритет. Направеният сравнителен анализ за разходите и ползите по проектни участъци (фази) на модернизираната жп линия Видин – София показва, че инвестициите за намаленото времепътуване ще бъдат най-ефективни именно за участъка Видин – Медковец. Едновременно с това, ще се осигури и възможността през този модернизиран участък да преминават всички видове товарни влакове, включително интермодални (контейнерни) влакове. Преминаването им през сега съществуващия участък не винаги е възможно.

Sravnitelen Analiz Vidin - Sofia

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Иржи (Георги) Прошек

Иржи Прошек е роден на 25.ХІІ.1847 г. в градчето Бероун, разположено близо до Прага на река Бероунка. Баща му Иржи Франтишек Прошек е известен майстор в обувния бранш, а майка му Мария Бартакова умее добре да свири на пиано. Те имат три деца – Мария, Георги и Богдан. Родът им в Бероун се знае отпреди 300 години. Георги Прошек учи в Главното основно училище на родния си град и завършва с отличие ІV клас със свидетелство от учебната 1858/1859 година. Оттам постъпва в Първа чешка реална гимназия в Прага, където учи до 1864/1865 година. Веднага след завършване на средно образование се записва редовен студент по специалността землемерно инженерство и строителство в Кралевската чешка политехника в Прага. След четиригодишно следване и успешно полагане на изпитите, от които половината с отличие, през 1869 година се дипломира с титлата инженер. Студентството на Георги Прошек преминава при много трудни условия, защото тъкмо когато завършва първата учебна година, умира баща му. Той сам трябва да си осигурява средства, като работи и учи. В резултат на упорита самостоятелна работа като гимназист и студент Георги Прошек добре овладява немски, френски, английски, италиански и руски езици. Още по време на учението в гимназията в Прага, а след това и във висшето училище Прошек се среща и запознава с много български младежи, които следват там, установява горещо приятелство с тях – особено с Иван Драсов /един от най-близките приятели на поета революционер Христо Ботев/. После той става приятел и с Петър Ив. Берковски – друг наш революционер, който му преподава български език. Така младият полиглот, наред със западните езици, може свободно да общува на всички славянски езици. След завършване на висшето си образование през 1869 година Прошек веднага се отправя към България. Младият инженер упражнява професията си най-напред в Цариград. Там постъпва на работа в Централното бюро на Румели-Дунавската железница в компанията на барон Хирш като инженер- асистент по проектирането и трасирането на железопътната линия Одрин- Саранбей. Тази длъжност той изпълнява от 26.VІІІ.1869 година до 31. ІІІ. 1870 година. После, от 27.ІV.1870 до 2.VІІ.1873 г. служи в Пета секция на споменатия участък от ж.п. линията. В село Алмали се установява заедно с други чешки и полски инженери и след като се сближава с ръководителите на местния таен революционен комитет основават Славянски дом, училище и читалище. Срещата му с Васил Левски открива нови възможности за по-тясно свързване с национално-освободителните борби на българския народ. Доставя оръжие, пренася революционната поща на комитетите и изпраща дописки до чешки, а чрез тях и до западноевропейски вестници, в които отразява злата участ на народа ни. През решителната фаза на Руско-турската война помага да бъдат отстранени релси на железницата, превозваща турски войски и допринася за победния изход на битката при Шипка. Като полиглот се поставя в служба на руското командване и настоятелно поставя въпроса за издигане паметник на Васил Левски. След Освобождението работи като учител, стенограф, инженер-строител и инспектор. Член-основател е през 1880 година на “Славянска беседа” в София и на дружество “Чех”, като известно време ръководи списание “Чешки сокол”. Заедно с брат си Бог- дан откриват модерна пивоварна и печатница в София. Глава е на многодетно семейство. Умира в София на 58 години и е погребан в парцел № 16 на Софийските католически гробища в Орландовци.

автор: Христина Стоева

Списание “Българи” Списание на българите в Чехия

Prosek

снимка: http://www.earch.cz/

Tagged , , , , , , , , , , , , , ,