Tag Archives: будапеща

Без транспорт от работа до дома

Граждани от Плачковци до Горна Оряховица с подписка срещу промяна на разписанието на удобен влак.

Институциите не реагират.

Според новото разписание на БДЖ, което влиза в сила на 11-ти декември 2016 г., часът на тръгване на влак №40104,  движещ се по направление Стара Загора – Горна Оряховица е изместен с близо 120 минути по-рано. Това създава сериозен проблем на пътуващите и работещите в този район. По този повод е създадена инициативна група на пътуващите между Плачковци и Горна Оряховица, която до момента е събрала над 100 подписа от граждани и е изпратила призив към управителя на БДЖ Пътнически превози Димитър Костадинов, областния управител на Габрово Николай Сираков, кмета на Община Дряново инж. Мирослав Семов и Дончо Захариев кмет на Община Трявна.

Ето какво четем в писмото:

“Уважаеми господа,

Ние сме група пътуващи граждани, които от години използват услугите на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД за придвижване от местоживеене до месторабота и обратно на територията на населените места от област Габрово и област Велико Търново. Голяма част от нас са служители на БДЖ и НК „Железопътна инфраструктура”.

До момента пътуваме с влак № 40104 по направлението Плачковци – Горна Оряховица,  тръгващ от гр. Стара Загора  в 15.00 ч.,  заминаващ от  Трявна в 17.03 ч. и пристигащ в Дряново в 17.26 ч. по разписание. Това го прави изключително удобен за всички нас за връщане от работните ни места, както и за отиващите на работа за нощна смяна.

Повод за нашия апел е промяната в разписанието на БДЖ, която ще е факт от 11.12.2016 г. Съгласно новото разписание влак № 40104 е изместен да се движи доста по-рано. От Трявна се предвижда той да тръгва в 15.22 ч. Този ранен час няма да устройва никой от нас – работещите. (……………………….)

Идва зима и ние сме меко казано разтревожени как ще се прибираме от работа до домовете си. Ситуацията ни е безизходна, защото друг обществен транспорт между Трявна и Дряново няма. Въпросът засяга и пътуващите за Горна Оряховица от Велико Търново, Дряново, Царева Ливада, Трявна и Плачковци.

Призоваваме Ви, да съдействате да не се променя разписанието на движението на влак № 40104 по направлението  Плачковци – Горна Оряховица с разписанието, което ще влезе в сила от 11.12.2016 г. или да се замени с друг влак със същото разписание на движение. Само така ще се потуши създалото се обществено безпокойство в региона и ще се предоставя адекватна транспортна услуга от страна на БДЖ, съобразена с удобството на населението.

По новото разписание обемът на превозите на БДЖ за 2016/2017 г. се запазва същият като през 2015/2016 г. 20 045 хил. км. Има някои промени като посочения влак. Предвидено е спирането на международния бърз влак София – Будапеща през Видин, пуснат като пилотен по европейския проект RAIL4SEE. Румънските дъжавни железници CFR пускат по 1 чифт влакове  – Видин – Крайова и Русе – Букурещ.

IMG_0152

Ето и сравнение на разписанието на влак №40104 на БДЖ преди и след 11.12.2016:

Разписание на влак 40104 за 2015/2016 Проект на разписание за влак 40104 за 2016/2017
Гара/Спирка Пристига Заминава Гара/Спирка Пристига Заминава
СТАРА ЗАГОРА 15:00 СТАРА ЗАГОРА 13:15
ЗМЕЙОВО 15:20 15:22 ЗМЕЙОВО 13:35 13:37
ЯГОДА 15:32 15:32 ЯГОДА 13:47 13:47
ТУЛОВО 15:39 15:41 ТУЛОВО 13:55 14:04
ДЪБОВО 15:48 15:49 ДЪБОВО 14:12 14:13
ЯВОРОВЕЦ 15:57 15:58 ЯВОРОВЕЦ 14:21 14:21
РАДУНЦИ 16:09 16:10 РАДУНЦИ 14:32 14:33
БОРУЩИЦА 16:18 16:18 БОРУЩИЦА 14:41 14:41
КРЪСТЕЦ 16:26 16:31 КРЪСТЕЦ 14:49 14:51
БЪЗОВЕЦ 16:36 16:36 БЪЗОВЕЦ 14:56 14:56
РАДЕВЦИ 16:45 16:45 РАДЕВЦИ 15:05 15:05
ПЛАЧКОВЦИ 16:52 16:53 ПЛАЧКОВЦИ 15:12 15:13
БОЖКОВЦИ 16:58 16:58 БОЖКОВЦИ 15:18 15:18
ТРЯВНА 17:02 17:03 ТРЯВНА 15:22 15:23
СТАЙНОВЦИ 17:08 17:08 СТАЙНОВЦИ 15:28 15:28
ЦАРЕВА ЛИВАДА 17:15 17:16 ЦАРЕВА ЛИВАДА 15:35 15:36
БАЧО КИРО 17:21 17:21 БАЧО КИРО 15:41 15:41
ДРЯНОВО 17:26 17:27 ДРЯНОВО 15:46 15:47
ДРЯНОВО – СП. 17:31 17:31 ДРЯНОВО – СП. 15:51 15:51
ГАНЧОВЕЦ 17:36 17:36 ГАНЧОВЕЦ 15:56 15:56
СОКОЛОВО 17:42 17:43 СОКОЛОВО 16:02 16:02
ДЕБЕЛЕЦ 17:51 17:52 ДЕБЕЛЕЦ 16:10 16:11
ВЕЛИКО ТЪРНОВО 17:59 18:00 ДЪЛГА ЛЪКА 16:17 16:17
ТРАПЕЗИЦА 18:04 18:04 ВЕЛИКО ТЪРНОВО 16:20 16:21
САМОВОДЕНЕ 18:12 18:13 ТРАПЕЗИЦА 16:24 16:24
ГОРНА ОРЯХОВИЦА 18:20 САМОВОДЕНЕ 16:32 16:33
ГОРНА ОРЯХОВИЦА 16:41
Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

БДЖ – удобният виновник за сделката на тъмно с концесията на Летище София

Граждани алармират, че процедурата е стартирана без приета Национална транспортна стратегия

От Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт се противопоставяме на приетото на 17-ти май от Министерски съвет решение за започване на процедура за концесията на летище София, с прихода от която евентуално да бъдат покрити дълговете на БДЖ. Основният ни мотив е фактът, че в момента тече процедура по създаване на транспортна стратегия на страната до 2030 г.[1], а концесията не е била посочена като стратегически приоритет в нито един документ. Тази процедура не е определена като цел и в новата Оперативна програма Транспорт 2014 – 2020 г. Интересно е дали МТИТС действително ще изпрати до ЕК писмо, обвързващо концесията на летището с дълговете на БДЖ, признавайки че средства за железницата няма и тя не е приоритет на правителството ? Дали всичко описано до тук е доказателство за непоследователност и липса на прозрачност или пък за последователно водена грешна/неправилна политика. От друга страна отново остава скрита истината защо са натрупани дълговете на БДЖ и че Железницата не е виновна сама по себе си за лошото управление на мениджърите, назначавани от министъра на транспорта, както и за взетите кредити основно за влаковете Сименс без държавна гаранция с пълната яснота, че те няма да могат да бъдат изплатени.

Опасенията ни са, че правителството е изправено пред заплахата да направи най-голямото ни летище неконкурентоспособно, както се посочва в становището на една от най-големите нискотарифни авиокомпании у нас (Ryanair). Считаме, че процедурата е под съмнение за прозрачност и законосъобразност , тъй като банкови сметки на дружеството на обща стойност 52 484 000 лв. са запорирани към 31.12.2015 г. Това става ясно от проверка в търговския регистър и Годишния финансов отчет на дружеството за миналата година. Prilojenie 1 Zapor

Оказва се неясен и казусът с летището в Балчик, което би трябвало да е прехвърлено като актив към Летище София още от 2011 г., но столичното летище вече 5 години не е влязло в реално владение на новия си актив. Не е ясна съдбата и на дългосрочните вземания като например останалите във фалиралата КТБ над 27 млн. лв., както и на още 24 млн. лв. дължими от Министерството на траспорта. Не е ясна съдбата на дълговете на България Ер към летището в размер на над 2 млн. лв.

От инициативата настояваме да бъде публикувано заданието за процедурата за концесия. Вече сме внесли искане за пълната документация по процедурата.

Дали фактът, че летището е обявено за концесия при всички описани проблеми, означава, че е решено да бъде дадено на конкретни „инвеститори” на всяка цена, включително при абсолютно неясна процедура, движеща се по ръба на закона?

От друга страна, Летище София е един от относително добрите примери на последователна държавна политика, довела до сравнително успешното развитие на дружеството. От представената графика се вижда, че преминалите пътници продължават да нарастват и за миналата година за пръв път в историята на летището са надхвърлили 4 млн. души. Prilojenie 2 Preminali putnici Интересното е, че наземното обслужване на самолетите е фактически либерализирано още от 2007 г. с втори частен оператор Swissport и трети – гръцката ГолдЕър, която се включва от 2011 г. Конкуренция има и при зареждането на самолетите с гориво, където от 2011 г. руската Лукойл Евиейшън едновременно доставя горива на летищния оператор и създава отделно предприятие, конкуриращо държавната компания. От 2013 г. в този сегмент се намесва и Swissport. Тези фактори неминуемо оказват влияние в намаление на приходите на летището, но то все още излиза на печалба. Prilojenie 3a Prihodi Nazemno Obslujvane

Prilojenie 3b Gorivo Antiled

Инициативата предостави сравнителен анализ на управлението на столичните летища на 8 от страните членки на ЕС от Източна Европа. Подход, какъвто предлагат българските власти няма при нито едно от останалите летища, повечето от които са 100% държавна собственост. Аерогарите в Будапеща и Атина са частично приватизирани, но с преобладаващо държавно участие. От друга страна, летището на гръцката столица не може да бъде посочено като особено успешен пример, поради факта, че заради завишените след приватизацията летищни такси, държавата е принудена да субсидира авиокомпаниите с по 8 евро за всеки преминал пътник.

Prilojenie 4 Upravlenie

Друг много важен аспект на казуса е, че до момента никой не обърна внимание на държавните и общински инвестиции в аерогарата, които по базисни сметки са над 800 млн. лв. В тях се включват разширението на Терминал 1 и изграждането на Терминал 2 с държавно гарантирани заеми, които още се изплащат и чиито последни вноски не е ясно дали ще бъдат прехвърлени на концесионера. Не на последно място трябва да се отбележи и изградената с помощта на еврофинансиране метро линия до Терминал 2. Prilojenie 5 Investments

В заключение ще посочим, че по-логично изглежда ако общината и държавата искат развитие на сектора, да бъдат разгледни вариантите за второ летище на София в Божурище или Доброславци (щом въздушният трафик се очаква да продължава да нараства). Земята може да бъде предоставена на концесия при облекчени условия за инвестиция „на зелено”. Така ще се създадат още по-благоприятни условия за въздушния транспорт (летището в Божурище, което бе съсипано, въпреки че е обявено за паметник на културата, има съществуваща писта и жп връзка).

Друг сериозен проблем са бъдещите инвестиции в летището и как концесионирането ще се отрази на възможностите за кандидатстване за еврофинансиране, включително за задължителната според Бялата книга на транспорта „директна, за предпочитане високоскоростна железопътна линия”[2], която трябва да бъде изградена точно към момента на приключване на концесията през 2051 г. Концесията за подобен срок предопределя бъдещето на сектора много след приключването на мандата на министъра на транспорта Ивайло Московски и кабинета Борисов и без никой да е питал българските граждани.

[1] https://www.mtitc.government.bg/page.php?category=686&id=8053

[2] http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:52011DC0144&from=EN

 

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,