Tag Archives: бойко

Граждани: унищожението и безстопанствеността на гарата в Казичене трябва да спрат незабавно!

Сигнализираха прокуратурата за окаяното състояние на старата царска гара

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт сигнализира прокуратурата за унищожаване и повреждане и безстопанственост по отношение на старата гара („халтата”) в Казичене. Сградата е обявена за недвижима ценност с местно значение с писмо от февруари 2009 г., но и до момента никой не се е погрижил за нея. Информацията за нея е крайно оскъдна като се знае, че е построена в началото на ХХ в. От там е тръгвало теснолинейно влакче, отиващо до резиденцията Врана, по което са пътували царете Фердинанд, Борис и Симеон. Постройката е със съсипан покрив, изтърбушени прозорци, врати, окабеляване, но продължава да се издига като паметник на времената, когато всичко е строено с мисъл за следващите поколения. Копие от сигнала е изпратено и до премиера Бойко Борисов, президента Румен Радев, омбудсмана Мая Манолова, комисиите по култура и транспорт Народното събрание, министерството на културата, ДП НКЖИ и др.

Kolaj Kazichane

Често сградата погрешно се нарича „царска спирка” поради незнание, че истинската царска спирка се е намирала в района на днешния мост „Чавдар” – коментират от инициативата.

034760102-big

Снимка на пътуване с царската теснолинейка. На нея се вижда цар Фердинанд с брат си Принц Филип, племеника си Леополд, а машинисти на локомотива са князете Борис и Кирил.Източник: форум bgrail.eu.

Advertisements
Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Граждани настояват за обществено обсъждане на процедурата за закупуване на нов подвижен състав на БДЖ

Пращат искане на Бойко Борисов

Междувременно от ръководството на БДЖ Пътнически превози обявиха обществена поръчка за избор на външна юридическа помощ за изготвяне на документацията по ЗОП за закупуване на 41 мотрисни влака.

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт внесе до Бойко Борисов искане за провеждане на обществено обсъждане на процедурата за закупуване на нов подвижен състав за БДЖ. Ето какво се казва в него: „В редица пубикации от последните седмици представители на ръководството  на БДЖ твърдят, че се подготвя обществена поръчка за закупуване на влакове, а решението за вида подвижен състав вече „било взето.  Като данъкоплатци и ползватели на железопътна услуга на територията на Република България и на територията на Европейския съюз, изразяваме категоричното си несъгласие с процеса на взимане на решенията относно евентуалното закупуване на нов подвижен състав на БДЖ, в който изобщо не е взето предвид мнението на гражданите, а и на различни предприятия от железопътния бранш. Освен това, изразяваме несъгласие с предпоставянето на решението за закупуване на мотрисни влакове, въпреки откровено негативния ни опит със закупените мотриси „Сименс Дезиро”. Начинът, по който е било взето решението през 2004 г. , силно напомня сегашната ситуация. Гласът на гражданите отново се очертава да не бъде чут. Ние се опасяваме, че последствията за БДЖ, а и пътниците ще бъдат не по-малко негативни от тези преди 10 години.”

Ето и основните искания на гражданите:

  1. Да бъдат публично представени резултатите от досегашните проучвания на серия събития в няколко основни гари в страната (София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас, Шумен, Русе, Плевен, Горна Оряховица, Мездра, Благоевград, Карлово/Казанлък.) с необходимото широко разгласяване, гарантиращо участието на обществеността.
  2. Да се изясни механизмът на финансиране на проекта, включително предвижда ли се използването на европейско финансиране.
  3. Да се представи цялостната схема за закупуване, гаранционни срокове, поддръжка, ремонтен капацитет, амортизационни отчисления и т.н. за периода на експлоатация на влаковете, както и по кои дестинации биха се движили новите влакове.
  4. Да се обясни дали са били разглеждани различни други концепции за подвижен състав (включително „пуш-пул” състави и в какъв обем е било проучването) и каква ще бъде концепцията за нощните влакове на БДЖ.
  5. Да се изясни дали е проучен опитът на различни европейски страни по темата, включително на германските държавни железници Deutsche Bahn, които наскоро закупиха именно двуетажни „пуш-пул” състави за своите „intercityвлакове.
  6. Граждани и експерти да могат да изразят своите становища след като се запознаят с проекта/концепцията.

 

Копие от писмото е изпратено до президента Румен Радев, до Ивайло Московски, до всички парламентарни групи, до членовете на комисията по транспорт в Народното събрание, до омбудсмана и до редица български предприятия, които отново се очертава да бъдат пренебрегнати.

Междувременно се оказа, че опасенията на гражданите се потвърждават, защото в деня, в който е внесено искането 27 октомври петък, БДЖ Пътнически превози обявява обществена поръчка за юридическа помощ за изготвяне на документацията за обществената поръчка за 41 нови влака. http://www.bdz.bg/bg/subirane-na-oferti-s-obiava-ili-pokana-do-opredeleni-lica/izbor-na-izpulnitel-za-izgotviane-na-tehnicheski-harakteristiki-i-dokumentaciia-za-provejdane-na.html  „Освен фактът, че процедурата очевидно отново ще се движи „на тъмно”, буди абсолютно недоумение – защо БДЖ, което има цял юридически отдел, решава да наеме външен консултант” – коментират гражданите.

Spukano Stuklo

Предно стъкло на мотриса Сименс. Значителна част от влаковете, закупени в периода 2005 – 2007 г. дългосрочно се движат с разбити предни и странични стъкла, застрашаващи здравето и живота на машинистите. Това показва и тяхното ниво на поддръжка.

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Европейската комисия дава пари на железницата. Какво ще направи Бойко Борисов?

Тест за отношението на правителството към железницата, ще бъде и визитата на Зоран Заев

След като бе разпространена новината, че Европейската комисия разрешава държавата да помогне на БДЖ с 224 млн.лв., от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт бихме искали да обърнем внимание, че това е поредният (трети) път, в който Комисията разрешава на Правителството да подпомогне БДЖ. Предишните два пъти кабинетът Борисов 1 не отпусна никакви средства на Железницата. Третото искане се свързва с желанието на кабинета да помогне на БДЖ, като даде летище София на концесия и със сумата от сделката покрие дългове на националния превозвач. Тъй като до момента политиката на българските правителства бе като цяло рестриктивна и неглижираща проблемите на БДЖ, изразяваме съмнението си, дали и този път управляващите ще подкрепят  с реални действия Железницата, която иначе е абсолютен европейски приоритет. Доказателството за по-скоро пасивната позиция на властите е видно в немалка степен и в подготвената за приемане Стратегия на транспорта до 2030 г., която дефакто мина без публично обсъждане и широко медийно внимание, въпреки че третира един от най-важните сектори в икономиката.

Трите случая на искане за допустимост на държавната помощ са публикувани на официалната страница на Европейската комисия и всеки гражданин може да се запознае с тях, когато в търсачката, намираща се на адрес http://ec.europa.eu/competition/elojade/isef/index.cfm?clear=1&policy_area_id=3 , напише на латиница BDZ. Първият е от 2009г. – когато Румяна Желева внася искане за държавна помощ към ЕК за 26 млн. евро. Въпреки, че Комисията не предявява претенции и дава разрешение, правителството не отпуска средства на БДЖ. През 2010г. е изпратено второ запитване за сумата от 127 млн. евро. Европейската комисия отново няма претенции и разрешава, но пари за БДЖ отново не са отпуснати. Така се стига за случая от 2011г., когато е направен План за преструктуриране на БДЖ, с включена приватизация на Товарни превози. На това запитване, Комисията коментира: Планът за преструктуриране на включва реално проучване на пазара; Изглежда, че продажбата на излишен подвижен състав не може да бъде взета предвид като компесаторна мярка, тъй като тази продажба не оказва въздействие върху конкуренцията!; Българското правителство не е обяснило защо по негово виждане бъдещата приватизация на БДЖ „Товарни превози” може да се квалифицира като компесаторна мярка”,  а от България са поискани допълнителни разяснения.

Durjavna pomosht BDZ EU 2

Такива разяснения явно са дадени по времето на служебния (тогава) министър Николина Ангелкова, а кореспонденцията е продължена по времето на кабинета Борисов 2 с желанието на министър Ивайло Московски да даде летище София на концесия и с парите да покрие дългове на Държавната Железница. В крайна сметка, от хронологията по казуса на страницата на Комисията в интернет, става ясно, че мерките, които предлага правителството нямат характера на държавна помощ. Публикуваният коментар е следният: “Decision finding that the measures do not constitute aid”.

Durjavna pomosht BDZ EU

Обръщаме внимание и за необходимостта средствата да се изразходват прозрачно и да се проведе реална реформа, която да направи железницата конкурентоспособна. Също така,  и да се извърши пълна ревизия на действията от приемането на Закона за железопътния транспорт през 2001 г., включително начинът на разделяне на БДЖ и НКЖИ. То породи огромни изкуствени разходи и дългове между предприятията, значително влоши тяхната ефективност на работа. И до момента, а и за в бъдеще разделянето може да бъде и само счетоводно без необходимост от отделни предприятия. (директива 91/440)

Необходимо е да се знае и че в края на мандата на кабинета Борисов 2, от отговор на Ивайло Московски на питане от депутата Вили Лилков от ДСБ, стана ясно, че по Договора за обществена услуга, подписан през 2009г. с БДЖ, държавата дължи над 1 млрд. лв. на дружеството за закупуване на подвижен състав, а от тази сума са дадени 86 млн. лв. Нашето питане е  – какво ще се случи с тази сума. Ще изпрати ли правителството нотификация и за нея или не?

БДЖ и до момента не е било бенефициент от оперативните програми на ЕС за закупуване на подвижен състав, а всички средства за периодите 2007 – 2013 и 2014 – 2020 г. бяха използвани за закупуване на метровлаковете в София.

Тест за отношението на българската държава към най-екологичния и енергоефективен транспорт ще бъде и очакваното с интерес посещение на новия македонски министър-председател Зоран Заев. Ние питаме дали най-после ще започне разговор по същество за жп линията София – Скопие като част от  коридор  №8, която се отлага за строителство повече от 120 години и би била нагледен пример за добросъседските отношения между двете държави и интеграция на Западните Балкани. Ние настояваме трасето да бъде проектирано с подобрени параметри, защото досегашният замразен вариант залага занижени характеристики, които ще оскъпят ненужно превозите и няма да доведат до повишение в достатъчна степен конкурентоспособността на това направление да привлече трафик от съществуващите транспортни коридори.

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , ,

Стенограма на решението на Министерски съвет от 17-ти май 2016 г. за даване на концесия на Летище София

Точка 30

Проект на Решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия за услуга на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост

БОЙКО БОРИСОВ: Московски!

ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, първо искам да направя едно уточнение, тъй като сме в хипотеза на вече действаща директива за концесиите от 18 април. Член 22, т. 4 гласи следното: обявленията за възлагане на концесии не се публикуват на национално равнище преди публикуването им от службата за публикации на Европейския съюз. Което означава, че може би трябва по-обрано да предоставяме информация за тази процедура. Тя след около десетина дни ще излезе в Официалния вестник на Европейския съюз. Това е директива. И регламент има.

Казвам го от гледна точка на това, че ако ще изкараме сега повече информация, това може да породи обжалване от страна на някого. Все пак, подробностите ги има в доклада.

Многократно сме изговаряли концепцията за това, че, първо, като политика сектор „Транспорт“ развива пристанищна и летищна инфраструктура, търсейки външни инвеститори, търсейки частна инициатива. От една страна, този тип инфраструктура се финансира основно, ако решим да я финансираме през възможностите, които имаме от Кохезионен фонд и Фонда за регионално развитие, тоест през оперативни програми, това са инфраструктури, които са високо приходогенериращи, тоест съфинансирането, което ще получим от Европейската комисия, ще е много малко, а излиза на практика нерентабилно да пренасочва ресурс от друг тип инфраструктура, която има нужда, в случая – пътна и железопътна, към летища и пристанища. Затова нашата политика е тази – и пристанища, и летища да бъдат развивани и да бъде инвестирано в тях основно чрез частна инициатива.

За конкретния случай – „Летище София“, имаме малко по-специфична процедура, тъй като тя е обвързана с вътрешен ресурс в сектор „Транспорт“, който да помогне за решаване на тежките финансови проблеми в сектор „Железници“. Знаете, че там имаме натрупани в годините огромни задължения, които не са държавно гарантирани, тоест нямаме основания държавният бюджет да покрива тези задължения, не е и коректно към данъкоплатците на страната да разходваме от държавния бюджет към непокрити заеми, които са правени назад в годините. Разбира се, важно е да се отбележи, че тези хора, които са ги правили, изключително недобросъвестно са постъпвали, като са били наясно, че няма кой да ги връща, но както и да е. Намерили сме механизъм в сектор „Транспорт“ вътрешно да осигурим чрез тази процедура финансиране за решаване на този казус.

Ако имате въпроси по процедурата, съм готов да отговоря, но все пак цялата информация е приложена в доклада към проекта на решението.

БОЙКО БОРИСОВ: Пожелаваме ти успех. Обяснявайте го, ако е необходимо, допълнително.

Приемаме точка 30.

Ivaylo-Moskovski-7

Tagged , , , , , , , , , , ,

Искане за отмяна на решение за премахване на връзки на пътнически и бързи влакове на БДЖ

Здравейте приятели в цялата страна,

поради големия интерес заедно с колегите от “Железниците днес” подготвихме едно примерно искане, което можете да внесете във вашата гара, община, друга институция по ваша преценка (ние сме сложили един списък, от който можете да изберете) срещу орязването на влаковите връзки в цялата страна.

То може да бъде свалено от ТОЗИ ЛИНК Iskane Mart 2016.

Насреща сме за въпроси и коментари.

Текстът завършва със следното:

Считам, че горепосочените действия нарушават правото ми на свободно придвижване, гарантирано от Конституцията на Република България, както и от договорите за Европейския съюз, лишавайки ме от моя избор на екологична, енергоспестяваща и безопасна алтернатива на автомобилния и автобусния транспорт.

Настоявам заповедта да бъде отменена и заедно с този акт, да бъде стартирана процедура за публични обществени обсъждания във всички населени места със събрания по всички съществуващи жп гари в страната при изготвянето на нов График за движение на влаковете за 2016/2017 г.

Ето и някои eл. пощи в институциите:

МТИТС: alazarova@mtitc.government.bg,
Изпълнителна агенция железопътна администрация: iaja@mtitc.government.bg,
БДЖ: bdz@bdz.bg, bdz_passengers@bdz.bg
Омбудсман: priemna@ombudsman.bg
Министерски съвет: primeminister@government.bg

a90065ddf814496fe0fc9dac6a62173b

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Advertisements