Tag Archives: барон

165 години от рождението на Тодор Каблешков

На 13-ти януари (нов стил) на 1-ви януари (стар стил) 2016г. се навършват 165г. от рождението на видния революционер и пръв началник на гара “Белово” Тодор Каблешков.

Това трудно ще го откриете в учебниците по история!

“В курса за телеграфисти от българите беше Тодор Каблешков, приет с препоръка на Цоко Каблешков от Пловдив, и Теофан Райнов. Някога ще проговорят компанските архиви и за други българчета като Иван Цанков например, но тук ще спрем на Каблешков от Копривщица. Оставил ни е портрет в Хиршово рухо. Ученолюбив момък, той бе от онези българчета на Подбалканието, които като възпитаници на Роберт колеж, лицея и медицинското училище в Цариград се отличаваше със знания пред чужденците и получаваха титлата “бакалавър”, първата учена степен. Те четяха сказки за значението на характера на човека, за робството и следствията му, за ползата от изучаване на история, математика, астрономия, икономика. Особено се посещаваха сказките им за правата на човека и обща просвета. Тия българчета дадоха на 20 февруари 1872г. в театър “Османие” Цариград драмата “Невенка” от Константин Величков със сюжет от времето на Асеневци – Второто Българско Царство. С това представление показаха, че българите са имали държава. От тия именно българчета бе и Каблешков. Демонстрацията, която направиха като ученици с червени връзки, и хайдушката песен на Великден в Одрин, в черквата Св. Константин и Елена не попречиха да го назначат “шеф де стасион” в Белово. Жорес го настави в службата с един прислужник. Райнов му възложи да следи турските войски и големци.
Каблешков се радваше на положението си като шеф на Беловската станция. В писма до майка си и бай Петко, председател на комитета в Копривщица, Каблешков, за да извади турците от подозрения, пишеше, че не е и сънувал това звание. Беше истина! Кой допускаше, че в тоя млад Хиршов курсист, който се радва на адреса си и искаше да се пише на френски: “монсю Каблешков, шеф де стасион а Белово”, а писмата му да се носят направо в Пловдивската поща, се таи авторът на “Кървавото писмо”, символът на Априлското повдигане от 1876г.?
“Аз съм млад, но бързо стигнах най-старите и ме обикнаха всички!” – пишеше Каблешков и добавяше: “в работата залягам и получавам награди, с френски уча италиански и немски, а телеграфът, не знаете какво нещо е за мене телеграфът! Вечер, когато всичко стихне, седнеш, повикаш Одрин или Пловдив и разговаряш с новите си приятели за всичко! Тоя телеграф, истинско мое удоволствие с хармониката, усвоихме в месец!”
Телеграф, езици, музика – ето завършен железничар. Каблешков бе доволен от себе си и от средата, в която бе попаднал. Хвалеше инспектора Жорес. Не гледа народност, а способност. Когато няма служба, всички сме едно и Жорес ни уважава! У нас – Боже, опази! Трябва да си богат, от род, търговец или на възраст, за да те почитат, говореха писмата му.
Нима Каблешков живееше само с трепета на жп чиновник в Османската империя? Горещ родолюбец, той дишаше с патоса на народното Възраждане. Бе ентусиаст, готов за отечествен мъченик. Чувстваше устрема на българите да въплатят себе си в държава и проявят своя гений. И когато дотрябва, напусна, за да услажда дните с тоя именно устрем, който няколко пъти се беше прекършвал и трябваше още един опит. Знаеше: за фенера и морза имаше хора. Бе разбрал: орелът не слиза да лови мухи. И вместо да дава “Voie libre” (“път свободен”) на треновете, отиде да поиска “Voie libre” “път свободен” за своя народ. Полагайки пред олтара му костите си.

Цитат от книгата “барон Хирш” на Петър Пашев

Todor_Kableshkov

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Иржи (Георги) Прошек

Иржи Прошек е роден на 25.ХІІ.1847 г. в градчето Бероун, разположено близо до Прага на река Бероунка. Баща му Иржи Франтишек Прошек е известен майстор в обувния бранш, а майка му Мария Бартакова умее добре да свири на пиано. Те имат три деца – Мария, Георги и Богдан. Родът им в Бероун се знае отпреди 300 години. Георги Прошек учи в Главното основно училище на родния си град и завършва с отличие ІV клас със свидетелство от учебната 1858/1859 година. Оттам постъпва в Първа чешка реална гимназия в Прага, където учи до 1864/1865 година. Веднага след завършване на средно образование се записва редовен студент по специалността землемерно инженерство и строителство в Кралевската чешка политехника в Прага. След четиригодишно следване и успешно полагане на изпитите, от които половината с отличие, през 1869 година се дипломира с титлата инженер. Студентството на Георги Прошек преминава при много трудни условия, защото тъкмо когато завършва първата учебна година, умира баща му. Той сам трябва да си осигурява средства, като работи и учи. В резултат на упорита самостоятелна работа като гимназист и студент Георги Прошек добре овладява немски, френски, английски, италиански и руски езици. Още по време на учението в гимназията в Прага, а след това и във висшето училище Прошек се среща и запознава с много български младежи, които следват там, установява горещо приятелство с тях – особено с Иван Драсов /един от най-близките приятели на поета революционер Христо Ботев/. После той става приятел и с Петър Ив. Берковски – друг наш революционер, който му преподава български език. Така младият полиглот, наред със западните езици, може свободно да общува на всички славянски езици. След завършване на висшето си образование през 1869 година Прошек веднага се отправя към България. Младият инженер упражнява професията си най-напред в Цариград. Там постъпва на работа в Централното бюро на Румели-Дунавската железница в компанията на барон Хирш като инженер- асистент по проектирането и трасирането на железопътната линия Одрин- Саранбей. Тази длъжност той изпълнява от 26.VІІІ.1869 година до 31. ІІІ. 1870 година. После, от 27.ІV.1870 до 2.VІІ.1873 г. служи в Пета секция на споменатия участък от ж.п. линията. В село Алмали се установява заедно с други чешки и полски инженери и след като се сближава с ръководителите на местния таен революционен комитет основават Славянски дом, училище и читалище. Срещата му с Васил Левски открива нови възможности за по-тясно свързване с национално-освободителните борби на българския народ. Доставя оръжие, пренася революционната поща на комитетите и изпраща дописки до чешки, а чрез тях и до западноевропейски вестници, в които отразява злата участ на народа ни. През решителната фаза на Руско-турската война помага да бъдат отстранени релси на железницата, превозваща турски войски и допринася за победния изход на битката при Шипка. Като полиглот се поставя в служба на руското командване и настоятелно поставя въпроса за издигане паметник на Васил Левски. След Освобождението работи като учител, стенограф, инженер-строител и инспектор. Член-основател е през 1880 година на “Славянска беседа” в София и на дружество “Чех”, като известно време ръководи списание “Чешки сокол”. Заедно с брат си Бог- дан откриват модерна пивоварна и печатница в София. Глава е на многодетно семейство. Умира в София на 58 години и е погребан в парцел № 16 на Софийските католически гробища в Орландовци.

автор: Христина Стоева

Списание “Българи” Списание на българите в Чехия

Prosek

снимка: http://www.earch.cz/

Tagged , , , , , , , , , , , , , ,