Category Archives: свободно време

Старите софийски гари – популярен декор за филми, реклами и клипове

Сточна гара и гара Подуяне се превърнаха в хит за снимане на филми, реклами и видеоклипове. Остава и институциите да обърнат внимание на тяхното опазване.

Двете софийски гари явно са станали популярни места за снимки. Хората, които се занимават с режисиране и снимане на филми, видеоклипове и реклами, очевидно са открили красотата на железопътните гари в нашата страна. След като преди време клипът на поп-фолк певицата Кали бе заснет в софийската Сточна гара (линк), си спомнихме и за реклама на Мтел от гара Подуене/Подуяне, която се завъртя по всички национални телевизии преди време.

 

Mtel reklama Poduene 03Mtel reklama Poduene 02Mtel reklama Poduene 01

Нека припомним, че гарата бе заснета и в 4-ти сезон епизод 4 на сериала “Под прикритие”

poduene-pod-prikitie-01

Гара Подуе(я)не под прикритие като гара “Свиленград” с контейнерен влак, начело с локомотив серия 06 на БДЖ.

poduene-pod-prikitie-02

Зад героите от сериала се вижда прозорецът от “оберлихт” осветлението на навеса на първи перон.

poduene-pod-prikitie-03

Характерният павилион, част от цялостния уникален дизайн на гарата.

poduene-pod-prikitie-05

А ето и поглед отдолу под навеса над първи перон на жп гарата.

Важно е да споменем, че подуенската гара е построена през 1930 г. по проект на арх. Панайот Калчев – един от най-изявените архитекти/проектанти на жп гари в България. Той оглавява архитектурно бюро към Главната дирекция на железниците и пристанищата, което създава изключителна архитектура, съчетаваща в себе си изключителен индустриален дизайн, но и чудесно разгърнати граждански функции. Архитект Калчев проектира също Сточна гара София, построена през 1929 г.

Това е и архитектът на метеорологичната станция на вр. Мусала, която преди месеци бе нарочена за закриване, но общественото недоволство спря процедурата на този етап.

Повече можете да прочетете тук:

“Метеорологичната станция на Мусала, проектирана от архитект на БДЖ”

А ето и снимки на изгледа на сградата в момента:

 

IMG_2268

Изглед към входа на гарата.

IMG_2271

Входът на 7-ми жп участък на “първа жп секция” София

IMG_2273

Всеки детайл е бил важен за архитектурното бюро на БДЖ, включително осветителните тела са издържани в стила на сградата.

IMG_2274

Фасадата отстрани.

IMG_2278

Стълбите са също част от архитектурните детайли и прекрасно пасват на стила на сградата, но и осигуряват практичен достъп, който би бил трудно осъществим при едно обикновено решение на стълби с правоъгълно сечение, което би създало проблем на бързащите пътници.

img_2291

Интериорът пък е истинска съкровищница на форми и детайли. Поглед отвътре към входа откъм пътен възел Подуяне.

img_2293

Прозорците ни напомнят на такива в храмова постройка – храм на напредъка, на развитието, на просперитета на България. Катедрала на железницата от една друга епоха, когато най-екологичният и енергоефективен транспорт е бил на голяма почит у нас.
Заедно с арх. Генчо Скордев проектира и ръководи строителството на първата по рода си у нас метеорологична станция на връх Мусала, построена през 1932 г.

musala-1

 

Метеорологичната станция на вр. Мусала

Panayot Kalchev

Единствената публична снимка на арх. Панайот Калчев

За съжаление и Сточна гара София, и гара Подуене/Подуяне не са обявени за паметници на културата, въпреки очевидната архитектурна, а и историческа ценност. Този факт е основание ръководството на Национална компания железопътна инфраструктура (НКЖИ) да прояви активност за обявяването им за паметници на културата от местно/национално значение и да стартира проекти за подобряване на достъпността на местата и включването им в културния живот на столицата.

Advertisements
Tagged , , , , , , , , , , , , , , ,

Улица Граф Игнатиев от високо

От Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт публикуваме няколко снимки с интересен поглед по ул. Граф Игнатиев към  площад Гарибалди и към завоя в посока ул. Алабин. Трябва да си признаем, че това е една от малкото софийски улици, запазила до голяма доза автентичното в себе си. Разбира се, отново трябва да отбележим, че е била настлана с гранитни павета, които в последствие са заменени от бетонни конзоли, за трамвайните релси при ремонта от 80-те години на ХХв.

Пускаме снимките, когато се намираме на прага на поредно “обновяване” и ремонт по Интегрирания план за градско възстановяване и развитие, който планува да пръснем стотици милиони евро на европейските и българските данъкоплатци. Ние защитаваме минималната намеса с обновяване основно на трамвайния релсов път с безнаставов железен път с термитни заварки, вместо досегашния заваряван с електрожен релсов път и без особени намеси в средата с цел запазване на духа на мястото и санкции за всички, които нарушават забраната за влизане на МПС.

IMG_9900 copyIMG_9895 copyIMG_9889 copyIMG_9887 copyIMG_9845 copy

На последната снимка можете да видите как Охраната на съдебната власт за пореден път нарушава забраната за влизане на превозни средства в пешеходната част на улицата.

Становището на Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт по проектите за Интегрирания план за градско възстановяване и развитие от 2015 г.: http://obshtestven.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/03/27/stanovishte-po-proektite-za-centralna-gradska-chast-v-sofiia.1349545 

А ето и информация за скандала с конфликта на интереси на спечелилия конкурса за зоната на Граф Игнатиев арх. Иво Панталеев в разследване в Биволъ:

https://bivol.bg/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA.html

 

Tagged , , , , , , , , , , , ,

Снимки от гарата в Казичене

Здравейте, приятели, след като подадохме сигнала до прокуратурата и в очакване на действия от институциите, ви представяме снимков материал от гарата в Казичене. Представяме и малко познати снимки от интериора на зданието, както и изключителни архитектурни детайли, който въпреки 30 годишното изоставяне и съсипване, е все още частично запазен. Сградата е била построена вероятно в периода 1906 – 1911 г., а след това е достроявана през 30-те години на ХХ век. Тя е била едновременно крайна гара за теснолинейката, която е стигала до резиденция Врана, закупена от Цар Фердинанд, а също така и място, от което владетелите на Третото българско царство са се качвали на влаковете, понякога в царски вагон, прикачен към обикновения влак. Освен това цар Борис сам често е карал локомотивите на влаковете на БДЖ –  голямата гордост на държавата ни по това време. На една от снимките можете да видите плочките с отпечатан на гърба буквите “М.Д”. Дали те са съкращение на фабриката, която ги е произвела или на проектанта, предстои да разберем.

After we filed the signal to the prosecutor’s office in Sofia and are waiting for action by the institutions, we present you photos from the Kazichene station. We also present some non familiar pictures of the interior of the building, as well as outstanding architectural details, which, despite the 30 years of abandonment and ruin, are still partially preserved. The building was probably built between 1906 and 1911, and then the new side wings were added in the 1930s. It was at the same time an final station for the narrow-gauge that reached the Vrana residence bought by King Ferdinand, and also a place where the rulers of the Third Bulgarian Kingdom were boarding to the standart trains, sometimes in a royal wagon attached to the ordinary train. Moreover, King Boris himself has often driven the locomotives of the BDZ (Bulgarian State Railways) trains – which is the great pride of our state at that time. On one of the photos you can see the tiles printed with the letters “MD” printed on the back. Whether they are an abbreviation of the factory that produced them or the designer, we have to understand.

 

 

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Граждани: унищожението и безстопанствеността на гарата в Казичене трябва да спрат незабавно!

Сигнализираха прокуратурата за окаяното състояние на старата царска гара

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт сигнализира прокуратурата за унищожаване и повреждане и безстопанственост по отношение на старата гара („халтата”) в Казичене. Сградата е обявена за недвижима ценност с местно значение с писмо от февруари 2009 г., но и до момента никой не се е погрижил за нея. Информацията за нея е крайно оскъдна като се знае, че е построена в началото на ХХ в. От там е тръгвало теснолинейно влакче, отиващо до резиденцията Врана, по което са пътували царете Фердинанд, Борис и Симеон. Постройката е със съсипан покрив, изтърбушени прозорци, врати, окабеляване, но продължава да се издига като паметник на времената, когато всичко е строено с мисъл за следващите поколения. Копие от сигнала е изпратено и до премиера Бойко Борисов, президента Румен Радев, омбудсмана Мая Манолова, комисиите по култура и транспорт Народното събрание, министерството на културата, ДП НКЖИ и др.

Kolaj Kazichane

Често сградата погрешно се нарича „царска спирка” поради незнание, че истинската царска спирка се е намирала в района на днешния мост „Чавдар” – коментират от инициативата.

034760102-big

Снимка на пътуване с царската теснолинейка. На нея се вижда цар Фердинанд с брат си Принц Филип, племеника си Леополд, а машинисти на локомотива са князете Борис и Кирил.Източник: форум bgrail.eu.

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Коментари от петицията за запазване на паветата в София ч.2

Здравейте, приятели! Докато чакаме Столична община и Министерство на културата все още да умуват какво ще се случва с паветата не само по Дондуков и докато Столична община се е засилила да премахва паветата и от бул. Прага без обществено обсъждане и без да има представен проект и въпреки фактът, че стана ясно, че паветата са обявени поне частично за културно наследство от местно значение, решихме в няколко серии да представим коментарите от петицията за запазване на паветата в София, която продължава да е активна на адрес: https://www.peticiq.com/zapazvane-paveta-sofia

Събраните до момента подписи бяха внесени в Министерството на културата и Столична община преди 2 седмици. Коментарите са извадени хронологично с инициалите на хората, които са се подписали.

В. П.        Улиците на София с павета се отличават със самобитност и съдържат история, която ще загубят ако бъдат асфалтирани. Представете си ул. Иван-Асен без паветата… Е, и трамваят ми липсва, но никога няма да е същата… Специално минавам по нея за да се върна в спомените си за стара София, поне за кратко…

Д. Б.         София – град на културата и културното наследство, не на заличаването на историческия облик!

С. П.  За да запазим за следващите поколения поне малкото, наследено от нашите предци!

Е. Л.       Искам да се запази автентичният облик на София.

Я. Ш.     Омръзна ми разрушаването на уютния и мил облик на града ми. Стига вече финансови интереси – намерете си други поприща, не вършите нищо добро!

К. Т.       Подписвам защото смятам, че това част от София и нешният характер, освен това всички знаем, коя настилка е по-трайна! Не раздавайте пари насила!!!

Д. Ч.      Паветата, ако са наредени както трябва са, много добра настилка – евтина за поддръжка и на практика вечна. Същото не може да се каже за асвалта.

Р. С.       Мисля, че е правилно и необходимо да опазваме своето културно наследство

Е. Д.      Подписвам петицията, защото съм съгласна с мотивите в нея.

П. К.      Паветата са символ на всеки стар европейски град. Такъв е и София, и те трябва да останат.

Б. А.      Паважа е вечен път

Д. Б.      Редно е да останат

Ст. П.    Бих искала да се запази автентичният и аристократичен облик на София

И. Г.       Не бих желал да продължи да се разрушава обликът на моя град.

Е. Б.       Идентичност, автентичност, столицата е за софиянците

Е. П.       От улицата, на коята живея, едрите стабилни павета бяха откраднати, за да красят терена около вилата на някаква мутра. Айде няма нужда това да продължава.Паветата са истински, направени с много труд и нищо друго, създадено от цементови или керамични смеси, не може да ги замени. Във Флоренция, паветата не са подменени .

Е. К.       Искам да бъде запазена централната градска част на София в автентичния й вид. “Жълтите павета” са знакови за София.

В. К.       Запазване облика на града.

Вл. В.    Подписвам, защото е крайно време да има стратегия за запазване на културната идентичност на София. Време е за повече мисъл, анализи и спирането на недомислени, унищожителни решения в публичните пространства.

П. Т.       Tezu ulici sa krasivi s paveta.

З. А-Т.   Подкрепям смислени начинания.

М. С.     Смятам, че е правилно запазването на стария облик на София, като културна визия на града. Защото всички нормални хора запазват историята си, а не я рзрушават.

В. М.     Те са чара на града.

С. П.      Смятам, че нарушаването на автентичния пейзаж на града ни ще отнеме и малкото останала романтика и непринуденост в него!

Х. Д.      Всеки от нас трябва да даде своя принос в борбата за опазване на автентичното в България ❤

А. М.     Време е (от много време е време, но това е друг въпрос) Столична община да покаже, че има адекватно и професионално отношение към градоустройството, което е свързано и със запазването на културно-историческия облик и духа на град София. Павираните улици са част от този дух и вдъхват някакви сили в градската естетика на столицата ни – естетика, която едва оцелява, мачкана от продажност и безкултурност, за съжаление, пропили се и в самата община. Време е още Столична община да се осъзнае и по отношение на политиката си спрямо необуздано развихрилия се автомобилен трафик (насърчаван и от псевдомерки и съмнителни управленчески решения и от страна на СО) и да вземе мерки за подобряването на условията за живот в града и намаляването на нивата на шум, замърсяване на въздуха, опазването на зелените и пешеходните площи за ВСИЧКИ жители на града. София е наша, на всички. Госпожо Фандъкова, осъзнайте се!

М. П.      Трябва да пазим това, което сме наследили от миналото…

П. У.        Защото ме касае ,като гражданин на София.

 

Tagged , , , ,

България: известните павета в центъра на София са заплашени от изчезване.

България: известните павета в центъра на София са заплашени от изчезване.
Това е заглавието на статията във френското издание Les Courrier des Balkans, посветено на новините от балканите.

https://www.courrierdesbalkans.fr/Sofia-se-bat-pour-ses-paves

Пълната статия можете да видите тук:

Bulgarie-les-célèbres-pavés-du-centre-de-Sofia-menacés-de-disparition-Le-Courrier-des-Balkans

България: Известните павета в центъра на София, заплашени от изчезване
Кметството на София желае да модернизира централни улици в българската столица и също така да направи велосипедни алеи. Проблемът обаче е, че тoзи ремонт би унищожил прочутите сиви и жълти павета, които придават очарование на града. Различни сдружения се мобилизират за да попречат на разрушаване на историческото наследство.
От месеци гражданското общество на София се бори срещу проект на общината , който предвижда асфалтирането на централни улици в София и по-специално булевард Дондуков, където се намират сградите на Президентството и на Министерски съвет. В момента тази градска артерия е покрита с гранитни павета, добити от планината Витоша и с жълти керамични павета – една комбинация датираща от началото на 20 век и която е символ на града.
След многомесечни протести, провеждани от екологични организации и вследствие на обръщение към министъра на Културата общината отмени частично първоначалния си план и реши бул. Дондуков ще запази паветата си, но няма да бъде направено нищо по модернизацията на улицата. Според кметството наличието на паважна настилка пречи на изграждането на велосипедни алеи и нови спирки на трамвая. „Общината иска да противопостави организациите, които защитават околната среда на велосипедистите, което е абсолютно безотговорно“ обяснява Росина Станиславова от асоциацията Бели брези (по името на квартал на София).


Осем неправителствени организации подават петиция, в която обясняват, че запазването на паветата не изключва модернизацията. Четвъртък вечер няколко стотин човека, някои от които бутащи колела, се събраха на булеварда да протестират срещу намерението на кметството да раздели гражданското общество.
„ Ако останем единни ще можем да защитим паветата и велоалеята“ обясняваха протестиращите. Преди няколко години планове на общината за премахване на част от настилката с жълти павета отпаднаха заради мобилизирането на неправителствени организации. През 2014, след две години на натиск от страна на НПО, паветата бяха вписани като национално културно наследство.
Внесени от Будапеща през 1907 и 1908 година, за да покрият 60 000 м2 в центъра на София, жълтите павета произведени чрез изпичане на пресован прах от седиментни скали са в опасност от 1989 година. Много от тях са откраднати, други увредени и унищожени. Архитекти предполагат, че около една трета от оригиналните павета е вече изчезнала. Сивите павета са пострадали от същата съдба. Повече от половината от тях са извадени. Според гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт, една от неправителствените организации – активна при защита на паветата, вече е необходимо да има училища, които подготвят павьори и това прави трудно поддържането на архитектурното наследство.
от Татяна Ваксберг

А ето я и петицията за запазване на паветата в София.
https://www.peticiq.com/zapazvane-paveta-sofia

Tagged , , , ,

Лазаров ден в Церово,водопада Скакля, Вазова пътека, гара Бов

Здравейте приятели, с удоволствие ви каним на второто събитие, посветено на 120-годишнината от откриванетон на жп линията София – Роман. То ще се проведе на 8-ми април, събота между 12 и 13 часа на спирка Церово в Искърския пролом. Там ще можете да видите обичая Лазаруване, ще можете да разгледате интересната природна забележителност “Джуглата”. При подходящи метеорологични условия, ще посетим с. Заселе и водопада Скакля, Вазовата еко пътека и ще стигнем до гара Бов.
Организатори на срещата: Веселин Кирев, Красимир Ангелов.
Специален гост: Петър Петков – кмет на село Церово, Христина Георгиева – секретар на читалище „Хр.Ботев“.
Препоръчваме желаещите да посетят събитието от София, да пътуват с влак №20211 – София – Лакатник, тръгващ в 11:20 от Централна гара и пристигащ по разписание в Церово в 12:18 ч. От Мездра към Церово има влак в 9:40, който пристига в 10:48 ч.
 
Цена на жп билета София – Церово: 2,30 лв. Цена на жп билета Бов – София: 3,00 лв. Намаления при пътувания на малки групи 3-6 човека – 15%. Разноски/цена за пътуването с пътно превозно средство от Церово до Заселе: до 5 лв/човек.
 
Преди деня на срещата, разписанията на съответните влакове, предварително избрани от Вас, трябва да бъдат проверени/актуализирани (интернет, телефон, на място).
 
Пълната информация за събитието можете да прочетете тук:Pokana_Zerovo_Lazarki_20170408
Lazarki Jugla Skaklia Bov
Tagged , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Зимни пейзажи от влака за Банкя

Има ли нужда да ходите до Аляска или Сибир, за да видите подобни зимни пейзажи? Не, доостатъчно е да се качите на влака и да прекосите Софийското поле през зимата.

IMG_9770IMG_9771IMG_9778IMG_9779IMG_9781

There’s no need to go to Alaska and Siberia. It is enough to get on the train and cross the Sofia field in the winter.

Tagged , , , , , , , , , , , , , , , ,

Велосипеди на Витоша с градски транспорт – мисия (не)възможна

Пишем тази статия, тъй като отново се сблъскахме с добре познат казус през миналата седмица. На път към Алеко с автобус по линия 66 в София няколко велосипедисти искаха да се качат на разклона за кв. Драгалевци, а шофьорът не им разреши и буквално ги изгони като се мотивира с решение на общината и се оплака, че ако ги качи го грози глоба от 50 лв. Велосипедистите пък го обвиниха, че не проявява човещина. Спор възникна и сред останалите пътници в автобуса. Мила родна картинка ……
На първо време всеки би реагирал, че целият казус е абсурден, но в същност решението е взето преди около година от Столичния общински съвет. На него се гласува пълна забрана за качване на велосипеди в градския и извънградския обществен транспорт на София, освен в последния вагон на метро влаковете. По всяка вероятност гледната точка е, че велосипедите заемат допълнителен капацитет в автобусите, които много често са препълнени и на интервал над 30 до 70 минути (!).
От друга страна, голяма търговска верига спонсорира автобуси специално за велосипедисти. http://www.lidl.bg/bg/5871.htm
Всичко, казано до тук е типичната разпокъсана и статична, а не гъвкава и клиентоориентирана политика, която се води към гражданите още от преди 1989 г.
Когато стигнахме до последната спирка на автобуса на Алеко обаче ни чакаше един от отговорите от недалечна Чехия, който го има в цяла Европа. Уви, нашите управници, които пътуват с джипове и лимузини  не биха могли да го видят. Идеята е елементарна – товарно ремарке, което се прикача към автобуса и служи за поставяне на велосипеди през лятото и на ски през зимата. Толкова е просто!
Remarke Velo Vitosha
(в ляво виждате чешкия автобус с товарното ремарке, а в дясно нашия “стар” или по-скоро неподдържан автобус.)
Avtobus Remarke Velo Czech
Могат да се обявят 2 спирки – за автобус №66 например това могат да са: Хладилника (закрита заради пробива Токуда/Зоопарка; временно закрита също заради разширението на бул.Черни връх и преместена в кв. Гоце Делчев) и втората – Околовръстен път и/или площада на Драгалевци. Там може да има престой до 4-5 минути, колкото да могат да се качат/свалят колелата в/от ремаркето. Съоръжението струва от порядъка на 3000 – 5000 лв. на старо и вероятно би се изплатило за един сезон ако велосипедистите заплащат билет и за велосипеда си.
Remarke Velo
Дори има и български производители на ремаркета – http://www.bmd-dobrich.com/
Разбира се, ако автобусите са на същия голям интервал, отново няма да е достатъчно удобно, но сме убедени, че ремаркето би се ползвало успешно и в настоящата ситуация. Иначе общината обещава да подмени “старите” автобуси, които в същност са напълно годни, но зле поддържани, и то без да намали интервала между тях. Така отново голяма част от гражданите ще останат да пътуват с леки коли и да предизвикват замърсяване на мястото, където уж всички отиват, за да дишат чист въздух.
Другото решение, което може да се нарече следваща стъпка е особено разпространено в Швейцария и Германия  Линк .
Velo Switzerland
То е изцяло пазарно. Нарича се “споделени велосипеди” и означава директно наемане на колелото в планината, вместо ползването на личен велосипед. Това не само ще спести усилията на колоездача (ако му се налага да пренася колелото си), но и ще ограничи допълнителните вредни емисии, които той би предизвикал при ползването на друг вид транспорт или от неизползвания (заради обемистото колело) капацитет в транспорта. Такива места за наем на велосипеди на Витоша могат да бъдат: Алеко, Златните мостове и др. Така би се постигнало и намаляване на опашките от туристи и за Драгалевския лифт, който има определен капацитет (до 300 души на час ). Заради хората с велосипеди той намалява допълнително, тъй като обикновено един човек заедно с велосипеда заема една цяла седалка (на която иначе могат да седнат двама), лифтът се спира, за да се натовари велосипеда и т.н.
В момента Столична община провежда процедура за отдаване велосипедите под наем в София на концесия, но няма нито дума за велосипеди под наем на Витоша.
Призоваваме всички (съ)граждани към по-голяма активност! Споровете и недоволството да не остават на махленско ниво, а всички недоволни да пишат своите становища и жалби до Столична община и разбира се ако това няма никакъв ефект, да излизат на улицата и да си търсят правата.
Tagged , , , , , , , , , , , , , , , ,
Advertisements